№ 806
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110147415 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АЛ. В. Ж. срещу „/фирма/.
Ищецът твърди, че по гр. д. № 21264/2012г. по описа на СРС, 88-ми състав, на
01.03.2013г. в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение от 19.10.2012г., за сума в общ размер от 2556,58лв. от
които 2054,51лв. главница, 402,07лв. мораторна лихва и 99.13лв. разноски. По молба на
ответника от 29.03.2013г. въз основа на издадения изп. лист било образувано изп. дело №
957/2013г. по описа на ЧСИ С.Х. за събиране на вземанията. На 09.09.2015г. била вписана
възбрана на имот на ищеца, а в периода м.09.2015г.-23.06.2017г. същият извършвал
плащания по изп. дело. Твърди, че след 26.06.2017г. по делото не са искани и извършвани
действия по принудително изпълнение, като с молба от 20.07.2020г. поискал от съдебния
изпълнител прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 05.08.2020г.
ищецът бил уведомен за прекратяването на делото. Поддържа, че последното валидно
изпълнително действие по делото било извършено на 08.04.2013г., поради което делото
било перемирано още на 08.04.2015г. Давността за вземанията пък изтекла на 08.04.2016г.
или евентуално, при приложение на общата 5-годишна давност, на 08.04.2018г. С молба вх.
№ 79050/29.10.2021г. ищецът е уточнил, че разполага с правен интерес да води отрицателен
установителен иск за главницата от 2054,51лв. и именно за нея иска да бъде установено, че е
недължима, като с определение от 26.11.2021г. съдът е допуснал поисканото изменение.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника сумата от 2054,51лв., представляваща главница по
изп. лист от 01.03.2013г., поради погасяването ѝ по давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Признава, че въз основа на изп. лист, издаден по гр. д. №
21264/2012г. по описа на СРС, с молба от 29.03.2013г. е образувано изп. дело № 957/2013г.
по описа на ЧСИ С.Х. за събиране на вземанията. Твърди, че по изп. дело не е налице
период от 2г., в който да не са искани или извършвани изп. действия. Счита, че с
депозираната на 17.09.2015г. молба от длъжника с искане за разсрочено погасяване на дълга
е прекъсната давността, тъй като по същността си представлява признание. Също така, в
периода 17.09.2015г.-23.06.2017г. били извършвани плащания на задълженията. С оглед на
това твърди, че след изтичане на 2-годишен срок от 23.06.2017г. е настъпила перемпцията на
1
делото, но това не води на погасяване на вземанията по давност. Поддържа, че с молба от
19.03.2019г. е поискано ново изпълнително действие, което е прекъснало давността.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК.
По делото не е спорно, че в полза на ответното дружество срещу ищеца на
01.03.2013г. е издаден изп. лист по гр. д. № 21264/2012г. по описа на СРС въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесното вземане.
От представения препис от изп. дело № 957/2013г. по описа на ЧСИ С.Х. се
установява, че с молба от 29.03.2013г. ответникът е поискал образуване на изп. дело за
събиране на обективираните в изп. лист вземания. С молбата е поискано да бъде изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника, да бъде пристъпено към принудително
изпълнение и са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. На 08.04.2013. съдебният
изпълнител е извел и изпратил запорни съобщения до банки в страната, с които е наложил
запор на вземанията на ищеца. На 17.05.2013г. длъжникът е получил поканата за
доброволно изпълнение. На 26.10.2013г. е изведено съобщение до длъжника, че на
основание чл. 458 ГПК по делото е постановено конституирането на присъединен взискател,
а именно НАП, за дължими публични вземания. Съобщението е връчено чрез залепване на
уведомление, извършено на 03.01.2014г. В периода 05.08.-10.08.2015г. съдебният
изпълнител е извършил справки за налично имущество на длъжника и за трудови
правоотношения. На 20.08.2015г. е извел запорно съобщение до КАТ, с което налага запори
на МПС на длъжника. Със съобщение от 10.08.2015г., получено от длъжника на
14.09.2015г., е насрочил опис, оценка и изземване на движими вещи, като няма данни този
опис да е извършен реално. На 17.09.2015г. длъжникът е уведомен за наложените запори на
МПС и за наложена възбрана на недвижим имот, която е входирана в Агенция по
вписванията на 09.09.2015г. На 17.09.2015г. длъжникът е подал молба, към която е
приложил платежен документ за платена сума от 120лв. и е заявил, че от м. октомври до 25-
то число ще погасява по 100лв. В следващите периоди е извършвал плащания, последното
от които е в размер на 100лв. от 23.06.2017г. С молба от 20.07.2020г. е поискал прекратяване
на производството поради настъпила перемпция, като с постановление на съдебния
изпълнител от 28.07.2020г. същото е прекратено.
При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013г., ОСГТК на ВКС, е прието, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният
процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
2
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът
изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД. В
т. 10 от диспозитива на ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Съобразявайки горните задължителни тълкувания, настоящият съдебен състав
приема, че давността за процесното вземане е прекъсната с подаване на молбата за
образуване на изп. дело и със запорните съобщения за налагане на запор на банковите
сметки на длъжника от 08.04.2013г. Изпращането на съобщение до длъжника на 26.10.2013г.
за това, че НАП е присъединен като взискател по делото за дължимите публични
задължения, не е в състояние да прекъсне давността. В ТР ясно е посочено, че прекъсва
давността за вземанията присъединяването на кредитора /а не на кредитор, както твърди
ответникът/. Тълкуването на използвания израз налага несъмнения извод, че ще прекъсне
давността присъединяването на взискателя, кредитора по реда на чл. 456, ал. 2 ГПК, а не
присъединяването на друг кредитор с други вземания по това дело. И логиката на закона е
именно такава – когато взискателят поиска да се присъедини по друго дело за събиране на
вземането си, същият проявява активно поведение с цел удовлетворяването му и с това си
действие прекъсва давността за собственото си вземане. Когато друг кредитор се
присъедини по първоначалното дело, с това си действие същият прекъсва давността за
своето вземане, а не за вземането на първоначалния взискател /кредитор/, доколкото това
действие не е насочено към него. С оглед на това, с присъединяването на НАП по изп. дело
за публичните вземания и уведомяването на длъжника за това, давността за процесното
вземане не е прекъсната. Извършените през м. 08.2015г. справки също не прекъсват
давността съгласно дадените задължителни указания в ТР. Действието, което е годно да
прекъсне давността, е налагането на запор на МПС и възбрана. Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 450, ал. 1 и 2 ГПК запор на движима вещ се налага чрез опис /фактически опис
на същата/ или „с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него вещта се
посочи точно вещта, върху която се насочва изпълнението“ (ал. 2). В случая доказателства за
извършен опис на МПС няма, с оглед на което приложима е хипотезата на ал. 2 на чл. 450
ГПК. Длъжникът е получил съобщението за налагане на запор на МПС, които са достатъчно
точно индивидуализирани, на 17.09.2015г. и от този момент следва да се счита наложен
запорът върху тях. Възбраната на имота пък е вписана в СВ и съответно наложена на
09.09.2015г. Към датата на тези годни да прекъснат давността изпълнителни действия обаче
изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция. Както е разяснено в ТР, прекратяването на
делото в този случай настъпва по силата на закона, ex lege, и постановлението на съдебния
изпълнител има само декларативно действие. Причината е, че в периода от 08.04.2013г. до
09.09.2015г. /датата на възбраната/ по делото няма поискани или служебно извършени от
съдебния изпълнител съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ принудителни действия. С оглед на това, с
изтичане на 2-годиншния срок /на 08.04.2015г./ изп. дело се е прекратило по право, като
липсата на издадено постановление за прекратяване към този момент е ирелевантна.
По отношение на въпроса дали предприетите след настъпила перемпция
изпълнителни действия по изп. дело следва да се приемат за валидни да прекъснат
давността, е налице противоречива практика на ВКС. В Решение № 42/26.02.2016г. по гр. д.
№ 1812/2015г., IV ГО на ВКС, Решение № 209/02.02.2016г. по т. д. № 1248/2013г., I ТО на
ВКС, Решение № 451/29.03.2016г. по гр. д. № 2306/2015г., IV ГО на ВКС и др., се приема, че
предприетите след тази дата действия на взискателя по прекратеното по право изпълнително
производство нямат значение на прекъсващи давност. Обратното становище се застъпва
единствено в Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, където е
прието, че „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
3
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания
нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или
не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова
такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела“.
Доколкото към постановяване на настоящото решение не е налице задължително
тълкувателно решение по въпроса, настоящият съдебен състав споделя първото становище,
че предприетите след настъпила перемпция изпълнителни действия по прекратеното по
право изпълнително производство нямат значение на прекъсващи давност, тъй като това
становище се доближава повече до принципните разсъждения и постановки, застъпени в ТР
№ 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид и още, че в
Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС, се говори за поискано
действие, а по процесното изп. дело няма поискано нито едно последващо действие от
взискателя, освен първоначално подадената молба за образуване на производството.
По изложените съображения, съдът приема, че извършените след перемпцията,
настъпила на 08.04.2015г., изпълнителни действия по изп. дело са ирелевантни и не са
способни да прекъснат давността за вземанията.
Следва да се приеме обаче, че в периода, в който изп. производство е било висящо –
29.03.2013г.-08.04.2015г., погасителна давност за вземанията не е текла. Причината е, че в
този период приложение е намирало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което докато
изпълнителният процес е висящ, давност не тече. Към датата на прекратяване на изп. дело –
08.04.2015г., ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, с което бе
обявено за изгубило силата си ППВС № 3/1980г., не е било постановено, поради което
действащо и задължително за съдилищата е било разбирането, възприето в ППВС №
3/1980г. Независимо от това обаче, процесните вземания се явяват погасени по давност, тъй
като от 09.04.2015г., когато е започнала да тече давността за тях, до предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск е изтекла както кратката 3-годишна давност, така
и общата 5-годишна, с оглед на което е без значение коя погасителна давност ще бъде
приложена. Следва да се има предвид и че извършените впоследствие от длъжника
плащания по перемираното изп. дело не са годни да се квалифицират като признание на
задълженията по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, доколкото към момента на тяхното извършване вече
делото е било прекратено, а и същите не са извършени изцяло доброволно, а с оглед
наложените обезпечителни мерки и формално висящия процес, което създава у длъжника
основателно притеснение за евентуално осребряване на имуществото му. От друга страна,
частичните плащания на дълга не съставляват признание с последиците по чл. 116, б. „а“
ЗЗД спрямо непогасената му част, каквато е процесната главница, в който смисъл е Решение
№ 87/24.07.2015г по т. д. № 1171/2014г., I TO на ВКС.
По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал направата на такива в размер на 82,18лв. за
платена държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение в полза на процесуалния му
представител за оказана безплатна правна защита, което следва да бъде присъдено на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката в минимален размер от 373,82лв. съгласно
4
Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АЛ. В. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: ............................................, срещу „/фирма/, ЕИК: **************, със седалище и
адрес на управление /адрес/, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 2054,51лв., представляваща главница по изп. лист от 01.03.2013г.,
издаден по гр. д. № 21264/2012г. по описа на СРС, 88-ми състав.
ОСЪЖДА „/фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на АЛ. В. Ж., ЕГН: **********, с адрес: ............................................, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 82,18лв., представляваща разноски по делото за
платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „/фирма/, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на адв. Д.Т. Т., с личен № ********** в
РБА, АК – Хасково, с адрес: /адрес/, ет. 4, сумата от 373,82лв. за оказано безплатно
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5