№ 6597
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20231100113283 по описа за 2023 година
искове с пр.осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – Д. Г. Г., в исковата си молба и уточнение на същата от 04.01.2024г.,
00
твърди, че на 22.07.2023г. около 19. ч., вървял в гр. София, ж.к. „Овча Купел“, по десния
тротоар на ул. „Йордан Иванов“, с посока на движение от ул. „Василий Верешчагин“, към
ул. „Анастасия Димитрова“. На кръстовището на ул. „Йордан Иванов“ и ул. „Анастасия
Димитрова“, непосредствено преди кръстовището, стъпил с десния си крак в дупка
образувана от видимо разрушена тротоарна повърхност и липсваща бордюрна част, спънал
се и паднал. В резултат получи:
- травма на ахилесово сухожилие, руптура и скъсване на ахилесово сухожилие на
десния крак.
След това бил опериран в УМБАЛСМ „Н. И Пирогов“. Търпял ежедневен
дисконфорт, болки и страдания.
С оглед изложеното, ищцата моли да се осъди ответникът – СО, да му заплати:
- сумата от 35 000 лева - представляващи претърпени неимуществени вреди от Травма
на ахилесово сухожилие, руптура и скъсване на ахилесово сухожилие на десния крак ведно
със законна лихва (IBAN: *******; BIC: FINVBGSF; банка: Първа Инвестиционна Банка АД
с титуляр Адвокат А. Г.); и
- сумата от 1 607,20 лева, мораторна лихва за периода от 22.07.2023г. до 24.11.2023г.
Претендира и разноски.
Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска:
1
- претенцията била неясна;
- ищецът не бил положил необходимата грижа;
- претенцията била и прекомерна и по тази причина неоснователна, евентуално, искът
да се уважи за по-малка сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Събрани са гласни доказателства. От показанията на св. К. се установява, че
познавала ищеца повече от седем години. Впоследствие започнали да работят при един
работодател.
3000
През 2023г. (около 20-22 юли), към 18: – 19:ч., била в гр. София по лични
причини. Обадила се на г-н Г., за да се видят. Времето било хубаво за разходка. Вървели от
дясната страна на улица „Йордан Иванов“ на кръстовището на „Александрина Димитрова“
срещу бл. 514. Решили да пресекат кръстовището. В един момент ищецът стъпил в дупка,
която се намирала на края на тротоара. Там липсвал бордюр и била разрушена част от
тротоарната настилка. Той стъпил с десния си крак и паднал на земята. Ищецът се оплакал,
че го боли много. Свидетелката му помогнала да се прибере.
По време на срещата не били консумирали алкохол.
Г-жа К. посещавала столицата веднъж седмично и тогава се виждала с ищеца.
Виждала го и след инцидента. Придвижвал се с вкъщи с проходилка – бил с гипсиран крак
(поне месец и половина). После му поставили специална ортеза. Тогава започнал да ползва
патерици.
Показанията на свидетеля, относно факти, чути от самия ищец, по правната си
природа представляват косвен разпит на самата страна, поради което са недопустими.
Съдът кредитира изцяло показанията, но съобразно посоченото по-горе, тъй като
кореспондират и със заключението на СМЕ (и разпита на в.л.-е в о.с.з. от 26.11.2024г.): От
процесното събитие е установена травма на ахилесовото сухожилие, руптура и скъсване на
ахилесовото сухожилие на десния крак. Констатираните телесни увреждания са в причинно-
следствена връзка със събитието, случило се на 22.07.2023г.
Обичайният процес на възстановяване е около 4-6 месеца. Периодът на
възстановяване по анамнестични данни на ищеца е около 6 месеца. Към настоящия момент,
ищецът е почти напълно възстановен.
Продължителността на болката е била през първите 3 месеца, като по-интензивни са
били първите 3 седмици непосредствено след злополуката. Извън посочените периоди,
ищецът е търпял спорадични болки в зоната на ахилеса на десния крак. Понастоящем не
съобщава за наличие на болка.
В медицинската практика няма обективен метод за оценка на чувството за болка.
2
Прагът на чувствителност е различен при всеки отделен човек.
След хоспитализацията в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се е наложило оперативно
лечение на ахилесовото сухожилие на десния крак. Поставена е гипсова имобилизация за 45
дни, последвано с гипсова ортеза за около 40 дни. Налагало се е да използва патерици и
проходилка за около 1 месец. Назначена е амбулаторна физиотерапия за 10 дни.
За възстановяването по данни на ищеца са били необходими около 6 месеца.
Лечението е било правилно и в компетенциите на лекарските екипи.
На 02.09.2024 г. е извършен личен преглед на ищеца.
Анамнестично - Д. Г. съобщава за непостоянни придърпвания в прасеца при
изкачване и слизане по стълби. Слабост в десния прасец при промяна в климата. Не
съобщава за болки. В момента не се налага да приема лекарства. Съобщава, че се е чувствал
в стабилно състояние след 1 г. от настъпилия инцидент.
Обективно - видим следоперативен белег с размер 17 см върху областта на
ахилесовото сухожилие на десния крак. Походката е запазена, леко щадяща при изкачване и
слизане по стълби. Слаба болезненост в дясното ахилесово сухожилие при натиск.
Пълно функционално възстановяване е невъзможно, но частично такова, без остатъци
е възможно и се е случило.
Видно от фотоизображенията (л. 63-5), на мястото тротоарната повърхност е
разрушена (л. 16). Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС:
Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва
да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство
е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото, или от който могат да се направят доказателствени
изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да
носи спрямо него ролята на веществено доказателство, също: Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д.
№ 655/86г., II г.о. на ВКС: и Огледът е способ да се съберат веществени доказателства, които не могат да
бъдат представени в съда и приложени към делото - Р. 1510-77-I.
Изображенията не са оспорени.
от правна страна:
Улиците, а това включва и тротоарната част, са общинска собственост (арг. в тази
насока са и нормите на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с
чл. 31 от ЗП). Задължението за поддържането им е на ответника.
Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа – чл. 49 от ЗЗД (Държавните предприятия, учрежденията и организациите
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената
им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди – т. 7, а и по ар.
от т. 1, т. 6 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС; също: Решение № 32 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: когато при изпълнението на една работа са
причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде ангажирана
отговорността на възложителя на работата. Ако пострадалият не преследва изпълнителя, в отношенията му с
възложителя на работата е достатъчно да бъде установено възлагането на работата и причиняването на вредата.
3
Личността на изпълнителя има значение в отношенията между него и отговорния за действията му.
Отговорността на работодателя/възложителя е обективна.
Т.е. пасивната материална легитимация е установена.
Пешеходците са длъжни да се грижат за собствената си безопасност, но при
положение, че няма нечие друго неизпълнение. Законът не дава възможност да се
предположи, че тротоарната настилка е компрометирана (макар житейски това често да се
случва), съответно пешеходците не са длъжни да познават проблемните места и да се
съобразяват с тях. Естествено, ако такова несъвършенство се констатира, всеки би го
заобиколил, но при инцидент, отговорността е на общината.
Необходимо е да се посочи, че няма установено каквото и да е съпричиняване. Според
вещото лице, лечението е проведено адекватно. На решаващия орган е известно, че
обикновено, при подобни инциденти, посещението на болнично заведение се отлага до
следващия ден. Тогава постраданият установява, че нараняването наистина е сериозно, като
това забавяне не се отразява на оздравителния процес.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая са съобразени:
- първоначалната болка и стрес при падането – 3 000 лева;
- 3 седмици силни болки – 6 000 лева;
- останалата част от 3-те месеца с юридически значими болки – 5 000 лева;
- ищецът е бил с ограничена възможност да се движи в рамките на 6 месеца,
съответно е имал и битови неудобства, свързани с носенето на гипса и ортезата.
Свидетелски показания за това не са събрани (извън факта, че са ползвани проходилка, гипс
и ортеза), но те не са и необходими, предвид заключението на в.л. и цитираната по-горе
практика, свързана с подобни инциденти (3 000 лева Х 6 месеца = 18 000 лева).
Възстановяването не е съвсем пълно – 2 000 лева.
Общо 34 000 лева.
Мораторната лихва, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 1 561,28 лева
(Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не следва делото да бъде
връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните мораторни лихви, начислени върху
4
главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен
калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg)).
по разноските:
1. На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 от
ГПК), а именно – 1 859,60 лева.
На ответника се дължат разноски (юрисконсултско възнаграждение), съобразно
отхвърлената част от исковете – 15,14 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).
По компенсация (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о.
на ВКС; и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; Решение
№ 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Борислав Белазелков) ответникът дължи - 1 844,46 лева.
2. На процесуалния представител на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената
част от исковете – 3 494,90 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА). Съобразена е
европейската практика във връзка с Наредба № 1 относно минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а също така и Определение № 917 от 2.05.2023г. на ВКС по
ч.гр.д. № 1323/2023г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул.
"Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, съд.адр.: гр. София, ул.
„*******, чрез адв. А. Х. Г., GSM **********, електронен адрес: *******t, следното:
- сумата от 34 000 (тридесет и четири хиляди) лева, обезщетение за неимуществени
вреди вследствие от инцидент (падане, поради компрометирана тротоарна настилка) на
22.07.2023г. на кръстовището на ул. „Йордан Иванов“ и ул. „Анастасия Димитрова“ (травма
на ахилесово сухожилие, руптура и скъсване на ахилесово сухожилие на десния крак), ведно
със законната лихва, считано от 24.11.2023г. до окончателното ù изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 35 000 (тридесет и пет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА; и
- сумата от 1 561,28 (хиляда петстотин шестдесет и един лева и двадесет и осем
стотинки) лева, мораторна лихва за периода от 22.07.2023г. до 24.11.2023г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 607,20 (хиляда
шестстотин и седем лева и двадесет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и
на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
5
- сумата от 1 844,46 (хиляда осемстотин четиридесет и четири лева и четиридесет
и шест стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и
направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул. "Московска" № 33 (ССЕВ), да заплати на адв. А. Х.
Г., сумата от 3 494,90 (три хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет
стотинки) лева, адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6