РЕШЕНИЕ
№196
гр.Русе, 06.08.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на седми
юли, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН В. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН
дело № 136 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с
чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът Отдел „Оперативни дейности“
– Варна, ГД Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт
Е.Т., обжалва Решение № 260170/22.03.2021 г., постановено по АНД № 2316/2020 г.
по описа на РРС, с което е отменено Наказателно постановление № 540064-F544185/06.10.2020 г., издадено от
началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП. Твърди, че оспореното
съдебно решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения като обаче излага фактически доводи
единствено касаещи неправилното приложение на материалния закон. Моли
касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението на Русенския
районен съд, като незаконосъобразно и неправилно и да постанови друго по
съществото на спора като потвърди издаденото от органа наказателно
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Ангелови
– 7380“ ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя Мария Стефанова Ангелова,
чрез пълномощника адв. С.К., в депозирано по делото възражение и в хода на
делото по същество, излага становище за неоснователност на жалбата. Иска от
съда, решението на РРС да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на
разноски пред касационната инстанция.
Окръжна прокуратура Русе,
представлявана от прокурор Манолов, поддържа становище за неоснователност на
подадената касационна жалба. Представителят на прокуратурата предлага на
касационната инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
решение, постановено от Русенския районен съд.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва
невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по
Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореният в
настоящото производство съдебен акт въззивната инстанция е приела, че формално
от обективна страна е осъществен състава на административно нарушение по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. , т. 1 от Наредба № Н-18, но
случаят следвало да се квалифицира като маловажен, което
административнонаказващият орган не е сторил. В решението на съда са обсъдени и
отхвърлени основните възражения на наказаното лице, свързани с допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство и съставомерността на деянието, като е обоснован извод, че е
налице извършено административно нарушение от страна на дружеството – настоящ
касационен ответник. Съдът счел, че в конкретния случай приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност, с какъвто мотив отменил наказателното
постановление. Изводът на въззивния съд за маловажност на установеното
административно нарушение е мотивиран с три групи доводи. На първо място съдът
счел, че неиздаването на касова бележка за осъществената продажба е следствие
от инцидентно установена организация на работа в търговския обект, при която в
обекта се е намирало лице, на което не е било възложено извършването на
продажби, но въпреки това то е извършило така без да издаде фискална касова
бележка. На следващо място съдът отчел, че се касае за първо нарушение, според
наличните по преписката данни и на последно място съдът взел предвид, че се
касае за малък търговски обект с невисок оборот, при което и минималният размер
на санкцията по чл. 185 от ЗДДС би се явил несъответен на обществената опасност
на деянието и на неговия извършител.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият съд не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, както и на пороците, твърдяни в касационната жалба,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение, постановено от първоинстанционния съд – като правилно – да бъде
оставено в сила. Съображенията на съда за това са следните:
Спорен пред настоящата инстанция е
единствено въпросът дали районният правилно е квалифицирал процесното
административно нарушение като маловажно или не. Касационният съд напълно
споделя изложените от въззивната инстанция съображения по този въпрос.
Не може да бъде споделена тезата на
касатора, че нарушението може да бъде оценено като маловажно само ако са налице
съществени и очевидни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито в
настоящия случай според касатора не били установени.
Административният съд е имал вече
редица случаи да посочи, че съгласно чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на
новелата на чл. 11 от ЗАНН "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление (в случая административно нарушение) с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С оглед на
това законово определение е необходимо да бъдат изследвани конкретните
смекчаващи обстоятелства, респективно липсата на отегчаващи обстоятелства.
Нормата не въвежда изискване смекчаващите обстоятелства да са „съществени“ или
„очевидни“. Същите следва да бъдат преценявани за всеки конкретен случай с
оглед на това дали обосновават по-ниска степен на обществена опасност на
деянието или на дееца.
Според касатора доводът на въззивния
съд, че „фактическото неиздаване на фискална касова бележка е резултат от
бездействието на лице, което се е намирало инцидентно и за кратък период от
време в търговския обект и очевидно нямало познания и опит за боравене с
фискално устройство“ не водел до извод „за несъставомерност на извършеното от
дружеството деяние“. Всъщност от съдържанието на оспореното въззивно решение не
се установява районният съд да е достигал до такъв извод. Точно обратното,
съдът е обосновал извод за съставомерност на деянието. Изложеният довод е във
връзка с друг извод на въззивния съд, а именно, че се касае за единичен случай,
траял много кратко време, а не за установена практика, за каквато би могло да
се мисли, ако продажбата беше извършена от собственика и управител на
дружеството или от назначено на длъжност продавач лице.
Административният съд намира също
така, че наличието или липсата на вредни последици при формални по своя
характер нарушения, следва да бъде един от критериите за преценка на
обществената опасност на деянието с оглед на неговата маловажност. В случаите,
в които установеното административно нарушение е формално по своя характер,
това означава, че настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия
състав на нарушението, но не и че е изключено наличието на такива. Напротив,
точно те са обстоятелствата (смекчаващи при липса и отегчаващи при наличие на
вредни последици), които обуславят по-ниска, респективно по-висока обществена
опасност на конкретното нарушение, а от там и възможността при липса на вредни
последици същото да може да бъде квалифицирано като маловажно. В случаите, в
които конкретното административно нарушение е резултатно по своя характер и се
установи, че не са настъпили вредни последици не би била налице въобще
маловажност, а деянието би било изцяло несъставомерно поради липса на елемент
от фактическия състав на нарушението.
Именно съвкупността от смекчаващи
обстоятелства (инцидентният и малък период от време, в който търговецът не е
осигурил в търговския обект издаването на касови бележки) и липсата на
отегчаващи такива (липса на вредни последици, липса на налагани предходни
наказания) са тези, които обуславят не просто определяне на наказание в
минимален размер, а квалифициране на нарушението като маловажно, а от там и за
освобождаване на дееца от отговорност по силата на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Тук следва да се посочи, че
Административният съд намира за неоснователни доводите на касационния ответник,
обосновани с важността на засегнатите обществени отношения, свързани с
правилното функциониране на системата за контрол върху търговската дейност,
която при така констатираното нарушение винаги бива препятствана, както и че
следва да се отчете интензитета на този вид административни нарушения, с оглед
създаването на гаранция за защита на фискалната политика на държавата и с цел
постигане на превантивна и възпитателна цел на санкцията. Подобни доводи са свързани
с лансираното от данъчните органи схващане, че административните нарушения,
свързани с данъчното законодателство, особено тези във връзка с управление на
фиска, каквото може да се приеме,че е и процесното, следва да се третират както
такива с по-висока обществена опасност и поради това при тях едва ли не е
изключена възможността за квалифициране на определи случаи като маловажни.
Нормата на чл. 93, т. 9 от НК предвижда сравнението на обществената опасност на
конкретното престъпление, респективно административно нарушение да се извършва
спрямо “обикновените случаи на престъпление от съответния вид”, т.е. при
съпоставката в конкретния случай следва да се изследват обичайните случаи на
нарушения по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не въобще на възможни административни
нарушения – такива на данъчното законодателство и други. Законодателят е този,
който е определил степента на обществена опасност на административните
нарушения от един вид, спрямо други видове, определяйки различни санкции за
всеки отделен вид нарушение.
В заключение настоящата съдебна
инстанция намира, че процесното административно нарушение безспорно е с
характер на маловажно с оглед установените от въззивния съд факти, релевантни
за преценката на неговата обществена опасност.
Ето защо, настоящият касационен
състав на Административен съд - Русе намира, че постановеното от Русенския
районен съд решение не страда от пороци, които да обосновават неговата
неправилност. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон, като не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата на касатора
като неоснователна – да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр. II от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260170/22.03.2021
г., постановено по АНД № 2316/2020 г. по описа на РРС, с което е отменено
Наказателно постановление № 540064-F544185/06.10.2020 г., издадено от началника на Отдел
„Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.