РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Нова Загора, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220101085 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на С.М.С. с ЕГН
********** и с адрес: ********* управител на фирма „СТИВА 14“ ЕООД
гр.Сливен срещу М.С.Й. - член на АК - Сливен л.№ ********** със съдебен
адрес: *********, с цена на иска 1500 лв.
С постъпилата искова молба е предявен иск за непозволено увреждане.
В нея се посочва, че на 03.07.2020 г. ищецът внесъл в деловодството на
ЯРС „ПИСМЕНО ИЗЯВЛЕНИЕ“ с вх.№ 8950/03.07.20 г., с което обвинява
М.С.Й., че в качеството си на свидетел в о.с.з. на 30.06.2020 г., по гр.дело
4217/2019 г. по описа на ЯРС депозирал неистини. Сочи също, че се надявал
съдът да вземе отношение, но и в РЕШЕНИЕ № 371/09.07.2020 г. на ЯРС по
гр.д.№ 4217/2019 г. и в РЕШЕНИЕ № 260016/ 29.01.2021 г. на ОС по възз.гр.д.
№ 534/2020 г., по същество такова нямало.
Излага, че същевременно на 20.07.2020 г. в ЖАЛБА до РП-Сливен с
вх.№ 3207/2020 г. изложил протеста си срещу действията на Й., но и с
ПОСТАНОВЛЕНИЕ PRB 2021 *********/31.03.2021 г. на ВКП, той не бил
уважен.
Разяснява, че затова с исковата молба се надява съдът да му даде
възможност да докаже, че М.С.Й. е лъжесвидетелствал в o.с.з на 30.06.2020 г.
1
по гр.д.№ 4217 по описа на ЯPC и да получи възмездие за причинените му
вреди.
С оглед на това, че с определение всички съдии от Районен съд -
Сливен са се отвели от разглеждането на делото с мотива, че са налице
условията на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като ответникът е адвокат от АК -
Сливен, налице били колегиални отношения и за да се избегнат всякакви
съмнения в тяхната безпристрастност, Окръжен съд – Сливен е определил, че
компетентен да разгледа делото е Районен съд - Нова Загора.
Настоящият съд е указал на ищеца да отстрани нередността в исковата
си молба, а именно – същата не съдържа искане /петитум/ до съда, поради
което в Молба № 4597/16.11.2021 г. той го е прецизирал.
В молбата се заявява, че депозираните показания на М.С.Й. в о.с.з. на
30.06.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г. по описа на ЯРС, основаващи се на
неистини, били единствения фактор, който оформил представата на съда за
фактологическата обстановка по делото и на базата на които съда взел
решение, от което му били нанесени имуществени вреди за 5700.00 лв.,
представляващи нереализиран иск към Д. за 4146.50 лв., заплатени разноски
на Д. в размер на 1320.00 лв. и негови съдебни разноски.
Предявява иск към Й. в размер на 1500.00 лв. за обезщетение за
нанесените му вреди, тъй като именно неговите лъжливи показания били
предпоставката за тези вреди.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.С.Й. е депозирал отговор на
исковата молба, с който посочва че счита предявения иск за допустим, но
неоснователен.
Оспорва всички изложени от ищеца твърдения в исковата молба, а
именно, че в качеството си на свидетел по гр.д.№ 4217 по описа за 2019 г. на
Районен съд - гр.Ямбол е „депозирал неистини“, както и че от дадените от
него свидетелски показания са настъпили вреди за когото и да било.
Посочва също, че ведно с горното, след няколкократен прочит на
исковата молба не му станало ясно на кого точно е причинил вреди - на
търговското дружество „СТИВА 14“ ЕООД, с оглед обстоятелството, че
исковата молба е подписана от С.М.С., като управител на дружеството или на
самия С.М.С., като физическо лице.
2
На следващо място изтъква, че в исковата молба вредите били
посочени само по размер и то като цена на иска, но никъде в исковата молба
не се сочело от какъв характер били твърдените вреди, как е била формирана
общата им стойност, на кого са били причинени, кога и как са били
причинени.
Твърди, че предвид посочените обстоятелства е възпрепятстван да
изложи конкретните си възражения срещу иска.
Независимо от изложеното счита иска за неоснователен, и в подкрепа
на това било и обстоятелството изложено в исковата молба, а именно, че при
извършената проверка от компетентните органи - Прокуратурата на
Република България не били установени данни да е извършил твърдяното в
исковата молба деяние „лъжесвидетелстване“.
Предвид и на основание изложеното моли съдът да отхвърли
исковата претенция, като неоснователна.
Моли съда на осн. чл.190, ал.1 от ГПК, тъй като не бил страна по
посочените в исковата молба граждански дела и не бил запознат с подаваните
срещу него жалби и с постановените актове по образуваните преписки, да
задължи ищеца да представи по делото Протокол от съдебно заседание от
30.06.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г. на Районен съд - Ямбол, Писмено
изявление Вх.№ 8950/03.07.2020 г. на Районен съд - гр. Ямбол, Решение №
371/09.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 4217/2019 г. на Районен съд - Ямбол,
Решение № 260016/29.01.2021 г. постановено по гр.дело (В) № 534/2020 г. на
Окръжен съд - Ямбол, Жалба Вх. № 3207/20.07.2020 г. на Районна
прокуратура - гр.Сливен и Постановление № РRB 2021 09526060
О/31.03.2021 г. на ВКП, ведно с предходните постановления на съответната
прокуратура.
В откритото съдебно заседание на 09.03.2022 г. ищецът поддържа
предявения иск и представя на съда писмени доказателства по опис.
Ответникът поддържа отговора си и моли съдът да му даде срок да се
запознае с новопредставените писмени доказателства.
На следващото открито съдебно заседание от 11.05.2022 г. - последно
по делото са представени още доказателства от ищцова страна и е разпитан
свидетеля Г.И.Д..
3
Свид.Д. в показанията си излага, че през 2019 г. срещу нея била
образувана искова претенция пред РС - Ямбол по реда на чл.51 за
неизпълнение на нейните адвокатски задължения, по специалния закон за
адвокатурата. В качеството си на свидетел се явил посочения от нея - колегата
й, с когото са в една кантора и който е ответник по настоящото производство.
Посочва, че всичко, което свидетеля в това производство заявил, се
потвърдило изцяло, не само от приложените писмени доказателства по
делото, което е в ЯРС, като държала да обяви, че в това дело били приложени
и делото по отношение на нейното процесуално качество на ищеца в
настоящото производство и на двете инстанции ЯРС, ведно с ЯОС и не
установили, каквото и да било неизпълнение от нейна страна.
Това, което колегата й Й. заявил в с.з. касаело единствено и само
неговите възприятия, като подчертава, че противоречие не се заявило нито в
едно обстоятелство по приложените писмени документи, не само от ищцовата
страна, но и от нея тогава в качеството на ответник. По отношение на тези
показания, счита че в производството, Ямболския съд е обсъдил изцяло, без
да ги включва в основанието си. Да, във фактическата страна на целия спор
на претендирания от ищеца иск, не били в основата си, за да се произнесе в
нейна полза, а аргументирано се бил обосновал на основанието, дали има
сключен договор за правна помощ и дали го била осъществила в качеството
си на процесуален представител, като държи да посочи, че съда е установил,
че са се явявали във всяко едно с.з., в което ищеца също е присъствал, както и
писмени доказателства приложени по нейни дела, ведно много държи да
посочи, съдебна практика и практика на Върховния съд.
Отбелязва, че като колега съдия, председателя знае че има много
противоречива практика и това не означавало, че произнасяне на един съд в
противоречие на друга практика, съответно е не добре свършена работа от
процесуалните представители. Ето защо, счита че всяко едно обстоятелство,
изложено от колегата Й. е вярно. Възприятия, които не се компроментирали
нито в една част, нито във второто и настоящото производство.
Сочи, че била обвинена по отношение на това, че ищеца в настоящото
производство е бил задължен да плати адвокатски възнаграждения за трима
адвокати, т.е. понеже ищеца е починал в хода на процеса, нямало как да е
узнала. Всичко това било приложено по първото производство, а именно по
гр.дело на РС - Сливен, т.е. съдия М., последното заседание било януари 2019
г., а неговото решение било юни месец същата година. След няколко дни,
впоследствие разбрала, че ищеца е депозирал жалба срещу съдията, после
отишла по подсъдност в РС - Ямбол, където е било прекратено. Оттам
нататък свид.Д. била упълномощена, съответно да представлява ищеца във
въззивната инстанция. Нямало как да знае към него момент, нито съдът, че
ищеца е починал. Едва след представяне месец октомври на процесуалния
представител, тогава на въззиваемата страна узнали, че ищеца е починал.
Сочи че това, което свидетеля М.Й. бил заявил в с.з. в качеството на
4
свидетел били изцяло възприятията му и били така, както той ги е описал.
Действително кантората им нямала отделни стаи и били в различни кътове.
Срещите били само следобед, тъй като преди обяд са в администрации и т.н.
От друга страна, колегата й Й. преди да встъпи в редиците на адвокатурата
бил разследващ орган, така, че материалния закон по отношение на
наказателната отговорност му бил пределно ясен и едва ли би допуснал към
някакъв момент да се компроментира и към момента. На „Стива“ било
единственото дело, което районен съд и съответно окръжен съд и другото,
което било месец юли - на съпругата на ищеца - това било по отношение на
граници на имоти пред АдмС - Сливен и след няколко месеца пред ВАС,
много след прекратяването на първа инстанция. Заявява, че господина е идвал
в офиса й. С нея само веднъж са се срещали. По принцип, той вадил всички
документи и т.н. или тя е минавала през него или тя - там където работи на
центъра.
Запитана от ищеца коя година и по кое време я е посетил във връзка с
наемането й за пълномощник по неговото дело, свид.Д. посочва, че не може
да каже конкретна дата, но за да се включи в срока на отговора, явно, това
била датата, когато са входирали отговора към ИМ. Това означавало
минимум две седмици, тъй като претенцията била за някакви искове, които та
първоначално отказала да заведе и му казала, че й трябват поне 10 дни да чете
практика, след което достигнала, че има и са в негова полза, основателни.
Поне две седмици й трябвало докато поеме и да каже, че ще заведат и
съответно насрещни искове. Мисли, че много добре му казала, че тя глупости
не може да пише, не е свикнала да губи и трябва да се обоснове. Не била
свикнала да пише глупости и да губи само, защото той искал така, а ако
държал по друг начин - да си намери друг. Потвърждава, че е завела делото и
е намерила решение.
Запитана от ищеца как е протекла тази среща, свид.Д. посочва, че
мисли, че договора са го сключили много по-късно, когато била наясно, дали
ще заведе насрещните искове или само първоначални по договора за наем.
Ищеца й предоставил копие на документи и тя решила, преценила и ги
представила. Нормално протекла срещата, като между клиент и адвокат.
Отговаря, че не може да уточни колко време е изминало от момента на
срещата и наемането й, до внасянето на отговора, но всички срокове били
спазени и нямала нито един пропуск по отношение на сроковете.
Сочи, че за периода от посещението на ищеца до сключването на
договор и до входиране, е посетил кантората няколко пъти.
5
Приблизителното разстояние от адвокатската кантора до местоработата
на ищеца определя като 150-200 метра.
Потвърждава, че се е случвало да го посети на местоработата му -
минавала, за да му каже, че няма решение, за да не се притеснява.
Последното заседание по гр.д.№ 1604/2017 г. пред РС - Сливен било
януари месец, а решението излязло през юни.
Запитана от ищеца през този период, колко пъти я е посещавал в
кантората и по какви поводи, свид.Д. отговаря, че тогава почнали границите,
не може да каже, но я е посещавал за второто дело - за границите с имота.
Потвърждава, че ищеца е участвал в изготвянето на въззивната жалба
срещу решение по гр.д. № 1604/2017 г. - по принцип, коментирали абсолютно
всеки един документ, който била представила.
Запитана от ищеца след като е участвал в изготвянето на въззивната
жалба и на отговора на иска срещу фирмата му и въззивна жалба по гр.д.
1604/2017 г., какво е обяснението й за отсъствието на важни за това дело
писмени доказателства, които са й били предоставени от него, например
„въвеждането му в заблуда при сключване на наемния договор, че наема
търговски обект със статут на жилище“, свид.Д. посочва, че това се
коментира по отношение на съдебния акт, който не може да коментира.
Запитана защо след като ищеца бил изготвил въззивната жалба, защо не
участвали документите - Справка, че Р. са продали жилището и прилежащата
изба, Преписка от РУ за извършена кражба от Р., свид.Д. счита, че тези
въпросите са недопустими и че не може да отговори, тъй като ЯОС
коментирал, че няма разлика в тези, които тя е представила на двете
инстанции - РС и Окръжен сливенски съдилища. Всички доказателства, които
в настоящото производство ищецът бил представил пред ЯРС, били
представени от нейна страна във инстанцията пред делото. Имало решение, в
което в решението било описано, какво е представила.
Запитано отново от ищеца защо след като свид.Й. твърдял, че той е
участвал във въззивната жалба, то къде били тези документи /не питал на
ЯРС/, свид.Д. заявява, че всичко, което й е било предоставено, била
представила по делата в Сливен. Тази констатация била визирана в решението
по същество, че нито едно от тези от ямболския, не липсвали пред двете
инстанции в Сливен - съответните съдилища в Сливен, където тя е
6
осъществила процесуално представителство.
Ищецът е поискал обяснението на свидетелката, че близо 7 месеца след
смъртта на Радев, ищецът не е знаел за нея, до момента на решението по
въззивно дело № 434/ 2018 г. пред СлОС, въпреки че е контактувал с
близките на Радев, въпреки че некролозите са непосредствено до вратата на
обекта, който ищеца държи под наем. Относно това, че свид.Д. и ответника са
заявили, че ищеца не е знаел и е научил след решението на ОС - Сливен моли
за обяснение свид.Д..
Д. разяснява, че си има процесуален ред, в който на нея й било връчено
определението на СлОС, с което били конституирани съответните
наследници на въззивната страна. Свидетелства, че към него момент е узнала.
Не само това, но и решението на първоинстанционния съд, когато го
постановил съдия М., към него момент, също бил починал. Нямало как да
узнае, защото решението би следвало да бъде предоставено на наследниците
на ищеца.
Запитана от ищеца как е реагирала, когато е входирала и регистрирала
въззивната жалба срещу решение по гр.д.№ 1604/2017 г. и по делото е видяла,
че има приложени договори за правни помощи от всеки един от наследниците
с адв.Е.П., свид.Д. отвръща, че счита, че процесуално не е вярно и въпроса не
е коректен. Свидетелства, че към момента е нямало нито едно пълномощно,
тъй като адв.П. депозирала едва на втората инстанция акта за смърт на ищеца.
На първата инстанция те нямали.
Ищецът твърди, че на неговата рождена дата 06.08. били направени тези
договори за правна помощ.
Свид.Д. посочва, че октомври месец й било изпратено определението, а
кога били подписани с адв.Е.П. и кога тя ги е представила - не може да каже.
На въпроса на ищеца по колко дела го е представлявала в СлРС
отговаря, че по едно - за „Стива“.
Запитана колко насрещни иска е предявила в отговора на иска по гр.д.№
1604/2017 г., Д. посочва, че не може да си спомни.
На последното съдебно заседание ищецът С.М.С. поддържа исковите
си претенции и излага подробни съображения в тяхна подкрепа.
Процесуалния представител на ответника М.С.Й. - адв.Д.П.П. в
7
заключителната си пледоария моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер и да им
присъди сторените по делото разноски.
Съдът е предоставил на страните възможността за писмени защити и
такива са представени от тях в срок.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото са представени следните доказателства: Копие на искова
молба с вх.№ 14362/03.07.2019 г. за образуване на гр.д.№ 3560 по описа на
СРС, Копие на протокол от открито с.з. на 30.06.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г.
по описа на ЯРС, съгласно т.1 на стр.3 от Определение № 21/18.01.2022 г. по
гр.№ 1085/21 г. по описа на РС - Нова Загора, Копие от сайта на Сливенски
районен съд на разпореждане от 02.05.2017 г. по гр.д.№ 1604/2017 г. по описа
на СлРС, Копие на съобщение от 19.05.2017 г. на СлРС за образуване на
гражданско дело № 1604/2017 г. срещу „Стиви 14“ ЕООД, Копие от сайта на
СлРС на всички процесуални действия и актове по гр.д.№ 1604 от 217 г. по
описа на СлРС, Копие на Договор за правна защита и съдействие от
09.06.2017 г., сключен между С.М.С. и адв.Д., Копие на нотариално заверена
деклация от С.П.С. от 08.12.21 г., Копие на свалено от сайта на СлРС
определение от 12.07.2017 г. по гр.д.№ 1604/2017 г. по описа на СлРС, Копие
от свалено от сайта на СлРС определение от 03.08.2017 г. по гр.д.№ 1604/2017
г. по описа на СлРС, Копие на свалено от сайта на СлРС разпореждане №
14446/10.08. 2017 г. по гр.д.№ 1604/2017 г. по описа на СлРС, Копие на
свалено от сайта на СлРС определение № 1908/05.09.2017 г. по гр.д.№
1604/2017 г. по описа на СлРС, Копие на свалено от сайта на СлРС
определение № 2389 от 27.10.2017 г., по гр.д.№ 1604/2017 г. по описа на
СлРС, Копие на тъжба с вх.№ 15558/25.07.2018 г. по гр.д. № 1604/2017 г.,
Копие на молба вх.№ 8949/03.07.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г. на ЯРС, Копие
на писмено изявление с вх.№ 8950/03.07.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г. на
ЯРС, съгласно т.2 на стр.3 от определение № 21/18.01.2022 г. по гр.д.№
1085/21 г. по описа на РС - Нова Загора, Копие на решение № 371/09.07.2020
8
г. по гр.д.№ 4217/2019 г. на ЯРС, съгласно т.3 на стр.3 от определение №
21/18.01.2022 г. по гр.д.№ 1085/2021 г. по описа на РС - Нова Загора, Копие на
определение № 1621/03.08.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г. на ЯРС, Копие на
определение № 260067/25.08.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г. по описа на ЯРС,
Копие на Въззивна жалба по гр.д.№ 1604/2017 г. по описа на СлРС, Копие на
нотариално заверена декларация на Д.Д.У. от 30.11.2021 г., Копие на договор
за правна защита и съдействие от 24.08.2017 г. между С.М.С. и адв.Д., Копие
на договор за правна защита на Е.Р. с адв.П. от 06.08.2018 г., Копие на
договор за правна защита и съдействие на И.Р. с адв.П. от 06.08.2018 г., Копие
на договор за правна защита на С.С.Р. от 06.08.2018 г., Копие на догово за
правна защита на С.Р.И. с адв.П. от 06.08.2018 г., Копие на решение № 260016
от 29.01.2021 по възз.дело № 534/2020 г. по описа на ЯОС, съгласно т.4 на
стр. 3 от определение № 21 от 18.01.2022 г. по гр.д.№ 1085/2021 г. по описа на
РС - Нова Загора, Копие на жалба № 3207/20.07.2020 г. до РП - Сливен, Копие
на постановление от 17.08.2020 г. на РП - Сливен до РП - Ямбол по
компетентност, Копие на молба с вх.№ 3687/10.11.2020 г. до РП - Ямбол,
Копие на възражение № 3687/ 10.12.2020 г. до РП - Ямбол, Справка за
въпроси към М.С.Й., Постановление за отказ да се започне наказателно
производство, изх.№ 3687/04.12. 2020 г. на РП - Ямбол, Опис на жалба до РП
- Ямбол № 3687/10.12.2020 г. срещу постановление на РП - Ямбол, Копие на
постановление за отказ изх.№ 1731/11.01.2021 г. на ОП - Ямбол, Копие на
жалба с вх.№ 1731/19.01.2021 г. до АП - Бургас срещу постановление за отказ
на ОП - Ямбол, Копие на постановление за отказ с изх.№ 170/05.02.2021 г. на
АП - Бургас, Копие на жалба до ВКС от 12.02.2021 г. срещу постановление за
отказ на АП - Бургас, Копие от постановление изх.№ 1893/2021 г. от
30.03.2021 г. на ВКС, Копие на разписка от Д.П.П. за изплатени от ищеца
1320.00 лева по гр.д.№ 4217/2019 г. на РС- Ямбол, Копие на нотариално
заверена декларация от И.В.С. от 08.03.2022 г.- съпруга на ищеца и
служителка във фирма „Стиви“, предмет на исковата молба с адв.Д. и
образуваното срещу нея гражданско дело, преобразувано под № 4217/2019 г.
по описа на ЯРС, ведно с депозираните по него показанията на М.С.Й.,
Протокол на Етичната комисия, относно сигнал от С.М.С. по дело №
1604/2017 г. Решение на дело № 434, въззивно дело на дело № 1604/2017 г.,
Договор за правна защита и съдействие, сключен между М.С.Й. и адв.Д.П.П.,
Списък с разноските на С.М.С., както и гласните свидетелски показания на
9
Г.И.Д..
Ответникът Й. е участвал в съдебно заседание,проведено на
30.06.2020г.по гр.д.№4217/2019г.по описа на Ямболски РС,в качеството на
свидетел, където дава показания относно професионалните си
взаимоотношения с адв.Г.Д.,обстановката в кантората,която двамата
използват,месторазположението на работните им места в същата
кантора.Обяснява още какви са били взаимоотношенията между адв.Г.Д. и
ищеца във връзка със заведени дела,кога са се срещали,колко пъти и т.н.
Видно от решението по същото дело,искът на дружеството „СТИВА
14“ЕООД,представлявяно от управителя си-ищеца в настоящото дело С.С. за
заплащане на сумата от 4146.50лева,предсталяваща обезщетение за
имуществени вреди,които ад.Г.Д. причинила,поради виновно
неизпълнениеъна задълженията по сключен договор за правна защита е
отхвърлен като неоснователен.Видно от самото решение същото се основава
на доказателства,сред които и показанията на ответника Й.,но същите дори не
са със решаващо значение,а са ценени с огед на всички събрани гласни и
писмени доказателсгтва.
Това решение е било обжалвано от ищеца пред Ямболски окръжен
съд,който с решение №260016/29.01.2021г. по въззивно дело №534/2020г.по
описа на същия съд е било потвърдено решението на първата съдебна
инстанция.Видно това решение съдът ,за да го постанови е извършил
преценка на всички събрани доказателства,в това гласни и писмени.Изрично в
решението е посочено,че показанията на св.Й. се кредитират,тъй като съдът
„не намира причина да не стори това“,но отново са ценени като част от
общата доказателствена маса.
Но и двете съдебни инстанции стигат до извода,че адв.Г.Д. няма вина за
неблагоприятния резултат по делата завела от името на горепосоченото
дружество.
Ищецът С. е подал и жалба до прокуратурата срещу ответника за
лъжесвидетелстване по горното дело заведено в ЯРС.След извършена
проверка и постановяване на акт за отказ да се образува наказателно
производство и след произнасяне на всички по –горни прокуратури в това
число и ВКП,която е потвърдила постановлението на АП-Бургас резултата е
същия.
Настоящият съд намира показанията на св.Г.Д. за кореспондиращи с
10
останалите писмени доказателства,обсъдени по-горе и ги присъединява към
доказателствената маса.
Останалите приети по делото писмени доказателства съдът намира за
ирелеванти към спора и не намира за необходимо,по тази причина да ги
обсъжда.Те засягат предимно спора между горецитираното дружество и
адв.Г.Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявения иск е допустим.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че в
откритото съдебно заседание проведено на 30.06.2020 г. по гр.д.№ 4217 по
описа на Районен съд – Ямбол за 2019 г., ответникът лъжесвидетелствал и
поради това, че депозираните от него показания, основаващи се на неистини,
били единствения фактор, който оформил представата на съда за
фактологическата обстановка по делото и на базата на тях съда взел решение,
от това му били нанесени имуществени вреди за 5700.00 лв., представляващи
нереализиран иск към Д. за 4146.50 лв., заплатени разноски на Д. в размер на
1320.00 лв., както и съдебни разноски на ищеца.
Ищеца претендира ответника да му заплати обезщетение в размер на
1500 лв. за неимуществени вреди, настъпили в резултат на лъжливите
показания на ответника.
Следователно съдът намира, че правното основание на предявения иск
е чл.45 от ЗЗД.
В представения от ответна страна отговор се оспорват изложените от
ищеца твърдения, че в качеството си на свидетел по гр.д.№ 4217 по описа за
2019 г. на Районен съд - Ямбол е „депозирал неистини“, както и че от
свидетелските му показания са настъпили вреди за когото и да е.
Сочи се, че в исковата молба вредите били посочени само по размер и
11
то като цена на иска, но никъде не се сочело от какъв характер са твърдените
вреди, нито как е формирана общата им стойност, на кого, кога и как са
причинени.
Счита иска за неоснователен като това се подкрепяло от
обстоятелството, че при извършената проверка от компетентните органи -
Прокуратурата на Република България не били установени данни да е
извършил твърдяното в исковата молба деяние „лъжесвидетелстване“.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника,
той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното
действие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението му и
вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното и последното доказване е в тежест на ответника, т.е.
действа оборима презумпция за вина. Ищецът следва да установи всички
останали елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Елементите на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно
човешко поведение, причинна връзка между вредата и
противоправното поведение и вина. Ищецът, с всички доказателствени
средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-
следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът
да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване
ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните
факти.
В тежест на ищеца бе да докаже, че вследствие на извършеното от
ответника деяние са му причинени неимуществени вреди, както и размера им.
Съответно в тежест на ответника бе да докаже твърдяното от него.
Съдът намира предявения от ищеца иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД за недоказан, поради следното:
Непозволеното увреждане е със сложен фактически състав, състоящ се
от деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, и вина.
12
Както по-горе съдът посочи, необходима предпоставка за да бъде
уважен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, е успешно да се докаже, чрез
пълно и главно доказване от ищцова страна на всички кумулативно
изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
В настоящото производство ищецът с всички доказателствени средства
следваше да установи, че вследствие на извършеното от ответника деяние са
му причинени неимуществени вреди, както и размера им, да докаже
увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях.
От представените по делото писмени доказателства, както и приетите
гласни свидетелски показания не се установява наведеното от ищеца
твърдение за увреждащо деяние - депозиране на неистински показания от
ответника в публичното съдебно заседание на 30.06.2020 г. по гр.д.№ 4217 по
описа на Районен съд - Ямбол за 2019 г.Напротив установи,че и
Прокуратурата на РБ е стигнала до извода,че ответника не е извършил
престаплението „лъжесвидетелстване“ и затова е отказала да образува
наказателното производство т.е.налице е изрично произнасяне на
компетентен орган за липса на престъпление от страна на ответника.
Съдът счита, че повечето от представените доказателства се явяват
ирелевантни към предмета на спора и не доказват ищцовите твърдения.
Представените и приети от съда доказателства не само, че не потвърждават
твърдяното от ищеца, че ответника е лъжесвидетелствал, но и подкрепят
показанията на ответника в качеството му на свидетел в процесното съдебно
заседание, упоменат в предходния абзац. Не се доказа, че с деянието, за което
ищеца твърди, му е причинило увреждане и то е противоправно. Не се доказа
и причинно-следствената връзка между твърдяното от ищеца деяние и
вредата, която същия счита че му е нанесена.
От пр.вх.№ 3687/2020 г. на Районна прокуратура - Ямбол, пр.вх.№
1731/2020 г. Окръжна прокуратура - Ямбол, пр.вх.№ 170/2021 г. на
Апелативна прокуратура - Бургас и пр.вх.№ 1893/2021 г. Върховна
касационна прокуратура е видно, че е извършена, пълна, аналитична и
задълбочена проверка и не са установени факти и обстоятелства, който да
подкрепят твърдението на ищеца за лъжесвидетелстване от страна на
ответника.
Ищецът в настоящото производство голословно излага своите
твърдения, които обаче не бяха подкрепени със събирането на никакви
доказателства в тази посока.
Освен това съдът счита, че в исковата си молба ищецът не е
прецизирал в какво се състоят депозираните от ответника неверни
обстоятелства и защо стига до необоснования извод, че Ямболския Районен
13
съд, базирайки съдебното си решение на тях, а не на цялостната си преценка и
изводи по материалите по делото. В тази инстанция при вземане на решението
си, решаващия съд единствено е разглеждал представените му писмени
доказателства, от които по безспорен начин е установил, че ищеца в това
производство е бил представляван надлежно от представляващия го по делата
адвокат и свидетелските показания по никакъв начин не са повлияли на
съдебния състав при вземане на неговото решение.
В подкрепа на изложеното са показанията на разпитания по делото
свидетел Г.Д., с който същата заявява, че се потвърждава изложеното от
ответника в съдебно заседание на 30.06.2020 г. по гр.д.№ 4217/2019 г. по
описа на ЯРС и всичко това кореспондира с действителните събития за които
се отнасят показанията му, описани от него, точно така както са възприети.
В качеството си на свидетел в производството по гр.д.№ 4217/2019 г.
на ЯРС, ответника е представил и възпроизвел фактите и обстоятелствата
станали му известни, така както той самият ги е възприел и си ги спомня, с
което погледнато от субективна страна не е имало как той да депозира пред
съда неистински свидетелски показания, тъй като за него това е истината.
Следва да се отбележи също и че показанията на ответника, като
свидетел по гр.д.№ 4217/2019 г. на ЯРС не са коментирани от същия съд,
решавайки делото, поради което настоящия съдебен състав намира за
неоснователни доводите на ищеца, че единствено и само свидетелските
показания на ответника са мотивирали съда да отхвърли предявения от ищеца
иска по делото.
След внимателен прочит на постановеното по гр.д.№ 4217/2019 г. на
ЯРС решение, се установява, че съдът е постановил акта, изследвайки всички
писмени доказателства по делото в съвкупност и свидетелските показания на
ответника по делото, които не са били единствени, съществени и решаващи за
крайния извод на съда при решаване на делото по същество.
Не е налице и конкретика в посока установяването на размера на
претендираните от ищеца неимуществени вреди - как и защо са формирани в
този размер и вследствие на какво, като в този смисъл недоказан се явява и
размер на претенидираното от ищеца обезщетение за тях.
В производството не се доказа кумулативното наличие на изискуемите
се елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради
14
което съдът счита, че следва да се отхвърли предявеният иск, като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ищецът в депозираната си в последното по делото заседание молба
навежда за прекомерност на претендираните от ответна страна съдебни
разходи, на основание чл.78, ал.5 от ГПК. Съгласно разпоредбата й „Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.”. Съдът намира, че минималното
такова, базирано на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения би било в размер на
335 лв., но съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, не намира че заплатените и претендирани от ответна страна 600 лв. за
адвокатски хонорар се явяват прекомерни, поради което следва да се
отхвърли направеното от ищцова страна възражение за прекомерност.
Предвид изхода на делото, ответникът има право на разноски,
съразмерно отхвърлената част на исковата претенция. Ответникът е заплатил
за адвокатски хонорар - 600.00 лв., следователно ищеца следва да бъде осъден
да му заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 600.00 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд –
Нова Загора
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от С.М.С. с ЕГН ********** и адрес:
*********, СПРЯМО М.С.Й. - член на АК - Сливен л.№ ********** със
съдебен адрес: *********, ОСЪДИТЕЛЕН ИСК, с правно основание чл.45
от ЗЗД, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА сумата от 1500.00 лв. /хиляда и петстотин
лева/, представляващи НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, като
15
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С М. С. с ЕГН
********** и адрес: ********* управител на фирма „СТИВА 14“ ЕООД
гр.Сливен, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Й. - член на АК - Сливен л.№ **********
със съдебен адрес: *********, СУМАТА от 600.00 лв. /шестстотин лева/
съдебно - деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
16