Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 103 гр.Бургас 16.04.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети март две
хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
При секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 158 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. П. ***,
съд. адрес *** против „ТТГ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. Стойчева и адв. К. ***,
съд. адрес ***.
Ищецът твърди,
че съпрузите Андрей и Лиляна Кюлбасанови
са прехвърлили в собственост на Тодор Томов Георгиев имота: дворно място
представляващо УПИ ІІІ-5294, кв. 262 целия с площ от 1060 кв. м. срещу
задължението на последния да построи в съседното дворно място – УПИ ХІ-5294,
също собствено на прехвърлителите, жилищна сграда /подробно описана/, която ще
стане изключителна тяхна собственост. Сделката е оформена с нот. акт № 194, т.
VІІІ, д. № 1458/2005 г. на нотариус Христо Ройдев, при ПРС. Двата парцела са
били регулирани съгласно ПУП – План за
регулация на зона „Малко солено езеро“,
кв. 262 по плана на гр. Поморие, който е одобрен върху кадастрална основа за
същите парцели при отразена кота терен „-0,50“. Съгласно заповед на кмета на
Община Поморие от 2005 г. е одобрен и ПУП – План за регулация и застрояване,
към момента на действието на който е изповядана процесната сделка. За двата
парцела са били изготвени и одобрени строителни книжа и са издадени разрешения
за строеж : за УПИ ІІІ – 5294 е разрешено с № 56/15.05.2008 г. строеж на
жилищна сграда за сезонно ползване с магазин за промишлени стоки, механа и
подземен паркинг и за УПИ ХІ – 5294 е разрешено с № 57/15.05. 2008 г. строеж на
жилищна сграда за сезонно ползване с магазин за промишлени стоки, туристически
офис, фотостудио и гаражи. Тези разрешения били издадени на името на
преобретателя по суперфицията Тодор Томов Георгиев. На 03.03.2008 г. Тодор
Томов Георгиев в качеството си на възложител е сключил два договора с ищеца
„СПЕДСТРОЙ“ в качеството му на изпълнител. С първия договор е възложил на
дружеството да изпълни със собствени сили и средства строежа на жилищната
сграда в УПИ ІІІ – 5294 и да я предаде със степен на завършеност „до ключ“. С
втория договор е възложил на дружеството да изпълни със собствени сили и
средства строежа на жилищната сграда в УПИ ХІ – 5294 и да я предаде със степен
на завършеност „до ключ“. Ищецът започнал изграждането на двете сгради. През
2009 г. със съответната заповед на директора на АГКК процесните парцели били
идентифицирани с кадастрални идентификатори, като УПИ ІІІ – 5294 получил
идентификатор 57491.501.87 с площ от 1070 кв. м., трайно предназначение на
територията:урбанизирана, начин на трайно ползване : средно застрояване. На
29.09.2010 г. с н.а. №70, т. V1 д. № 839 на нотариус Гергана Недина, при
ПРС Тодор Томов Георгиев и съпругата му
Грозданка Георгиева продали поземления имот на дружеството „“РЕ ТЕ +“ ЕООД с
едноличен собственик на капитала Росен Томов Георгиев. На 03.02.2011 г. с н. а. № 57, т. І, д. №
56/2011 г. на същия нотариус купувачът на поземления имот „РЕ ТЕ +“ го продал
на дружествата : ищецът „СПЕДСТРОЙ“ и
ответника “ТТГ“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Тодор Томов Георгиев
при равни квоти. Двете дружества, като собственици на поземления имот, се
съгласили да сключат договор в предписана от закона форма за строителство на
предвидената да се построи в него сграда в степен на завършеност „груб строеж“.
С него те си учредили взаимно правото на строеж, както и разпределили
собствеността на самостоятелните обекти след изграждането на сградата. Заедно с
това дружествата се съгласили разходите за двете сгради, предвидени да се
построят в двата съседни поземлени имота – 57491.501.87 /УПИ ІІІ – 5294/ и
57491.501.86 /УПИ ХІ-5294/, включително и извършените до момента разходи, да
бъдат разпределени в съотношение по 50 % за двете дружества след представяне на
доказателства за извършването им. Твърди се, че ищецът продължил да изпълнява
задълженията си по строителството на сградата в бившия УПИ ІІІ – 5294 и
достигнал да изграждане на конструкцията на обекта. Предвид развитието на
правоотношенията, на 20.10.2014 г. в разрешението за строеж № 56 било заличено
името на предходния възложител Тодор Томов и са вписани двете дружества като
възложители.По тяхно заявление на
03.06.2015 г. са били допуснати промени в инвестиционните намерения за
процесния строеж. На 20.08.2015 г. е внесена промяна и в разрешението за строеж
№ 56, като сградата е добила вида „жилищна сграда за сезонно ползване с
магазини за промишлени стоки, гаражи и бистро“. На 15.10.2015 г., с н.а. № 109,
т. ІV,д. № 652 на нотариус Гергана Недина двете дружества са извършили
доброволна делба на имотите в жилищната сграда, построена в бившия УПИ ІІІ –
5294. На 25.01.2016 г. е бил съставен акт обр. 15 за завършването на сградата
„до ключ“. По отношение сградата, която е предвидена да се построи в съседния бивш
УПИ ХІ – 5294 се твърди, че ищецът е предприел строителството по възложение на
Тодор Томов. На 26.01.2009г. е съставен акт за приемане на конструкцията. На
22.03.2010 г. е съставен и акт обр. 15 за пълното завършване на сградата, която
е била изпълнена съгласно договореното и строителните правила и норми. Ищецът
твърди, че договорите за възлагане представляват договор за изработка. При
факта на извършената работа, възложителят Тодор Томов е следвало да заплати
възнаграждение за приетата работа. След като дружествата се съгласили да си
поделят разходите за изграждането на двете сгради, то с това те се и съгласили
да встъпят в дълга на Тодор Томов - длъжник в качеството на възложител на
кредитора ищец „СПЕДСТРОЙ“, който е
изпълнител и изпълнил работата. Формално съгласие на Тодор Томов за това не
било законово изискване. Според ищеца направените от него разходи за
изграждането на сградите се установява с извлечение от сметки, като дружеството
е водило разходите за изграждането и на двете сгради в една сметка. Според
ищеца общо направените от него разходи за двете сгради са в размер от
2 328 114, 02 лв. без ДДС. При взаимната уговорка за подялба на
разходите, то ответното дружество дължи сумата от 1 164 057, 01 лв.
без ДДС или 1 396 868, 41 лв. с ДДС. Ищецът е отправял многократно покана
до ответника за уреждане на отношенията, на които последният не се отзовал. В
същото време ищецът твърди, че финансовото състояние на ответника не е
стабилно. Същият сключва предварителни договори за продажба на самостоятелните
обекти в сградите. Налице е и задлъжнялост. От друга страна той неоснователно
бойкотира снабдяването на сградите с акт обр. 16.
Ищецът отправя
исканията: да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 1 396 868, 41 лв. с ДДС
представляваща 50 % от всички извършени разходи по изграждането на сградите в
поземлени имоти с идентификатори 57491.507.87 /бивш УПИ ІІІ – 5294/ и
57491.507.86 /бивш УПИ ХІ-5294/, ведно със законна лихва върху сумата от датата
на иска, както и за разноски.
Ответникът изцяло оспорва
основателността:
Не са представени
годни доказателства. Представените фактури, като частни документи нямат
материална доказателствена сила и не доказват придобиването на описани стоки и
материали, респективно получаването на услугата. Фактурите за закупени стоки не
са придружени със стокова разписка за фактическо предаване на стоката.
Фактурите за услуги не са придружени с приемо - предавателни протоколи. Дори и
да се приеме, че фактурите удостоверяват реални доставки, то няма доказателства
за реалното им плащане. Твърди, че за нито една фактура заплащана по банков път
няма доказателства за безкасово плащане. За голяма част от фактурите платими в
брой не са представени фискални бонове. Дори и да се приеме, че покупките са
реални и заплатени, то няма доказателства, че закупените стоки и услуги са
реално вложени в строителството именно на процесните обекти и, че са реални
разходи за строителството на същите. В тази връзка липсват доказателства.
Ответникът се позовава на годишните доклади на ищеца, които са публични. Според
тях дружеството е имало участие в изграждането на множество обекти в страната и
не би могло да се направи връзка между закупените материали и влагането им в
процесните обекти. Друго основание е и разминаването между данните съдържащи се
в извлечение от сметка 61117 „незавършено строителство“ представени в
производството по обезпечение на иска и сега представените с исковата молба,
като завишението е с 13 596 лв. за 2014 г. и 29 424 лв. за 2015
г. При завеждането на иска се явяват
нови 24 фактури, като за тях също не може да се установи връзката им с
процесните обекти. Изложеното за недоказване разходите и връзката им с
конкретното строителство важи и за претендираните разходи за транспорт и
гориво, работни заплати, осигуровки и амортизации. Представено е разпределение на разходите за работна заплата за 2009 г.
като не е посочена базата, върху която е извършено – как от общите разходи за
работници в предприятието са отнесени тези за процесните обекти. Зяа следващите
години не са представени разпределения в този смисъл. От приложените ведомости
също не се установява конкретните разходи за работна заплата на работници по
конкретните процесни обекти. Същото се отнася и за справките – разпределение за
гориво, работни карти. Още повече, че дружеството извършва транспортна дейност
в страната и чужбина, включително и осъществява търговия с горива. Отделно от
това неоснователна е и претенцията за ДДС в размер на 20 %. В тази връзка се
твърди, че възложителят по изработка дължи възнаграждение за ДДС, като
изискуемостта настъпва в различен момент. В случая ищецът, като доставчик на
стока и услуга, не е начислил ДДС, не е издал първичен счетоводен документ и
няма основание да претендира косвен данък. Освен това разходите за ДДС за
разходи към фиска и не се включват в цената на доставените стоки и услуги.
Претенцията за ДДС няма основание и поради това, че данъка е бил възстановен.
Неоснователна е претенцията конкретно за сумата от 87 643, 28 лв. с ДДС
поради пълна липса на доказателства. Липсват 73 броя от описаните фактури. Неоснователна
е претенцията и поради това, че сумите са заплатени не от ищеца, а от трето
лице – Росен Томов Георгиев, който е брат на Тодор Томов Георгиев. Плащанията са в брой с нарочни ПКО. Платените
суми изцяло съвпадат със сумите по посочените в ордерите фактури. Посочват се
описани 10 бр. фактури издадени от различни дружества и заплатени в брой.
Общият размер на заплатеното от трето лице по издадените фактури е в размер на
106 977, 83 лв.
Ответникът прави възраженията:
Част от
претенцията е погасена по давност. Изтъква,
че между Тодор Георгиев и ищеца са били подписани два акт. обр. 19, а именно:
-извършена работа
:11.10.2008 г.-10.12.2008 г. 109 464 лв. без ДДС,
-вложени материали
и за услуги 759 118, 99 лв. без ДДС.
Тези актове се
отнасят до строителството и на двете сгради в двата парцела. Към актовете са
приложени два списъка с фактури за материали и услуги, които съвпадат напълно с
тези по исковата молба за същия период 2008 – март 2009 г. Актовете са били
съставени към 13.03.2009 г. и изпратени на Тодор Георгиев по факс от гр. Варна.
Плащането по тях е следвало да се осъществи в 3-дневен период или на 16.03.2009
г. От тогава вземането е изискуемо. При положение, че давността е петгодишна –
чл. 110 ЗЗД то срокът е изтекъл на 16.03.2014 г. и вземането е погасено по
давност в общия размер от 1 042 299, 58 лв. с ДДС. Поради това
дължимото вземане в размер на 50 % или 521 149, 79 лв. същото е погасено
по давност. По отношение сградата в УПИ ХІ-5284, кв. 262 вземането е погасено и
на друго самостоятелно основание. За тази сграда е съставен акт обр. 19 на
22.03.2010 г., с който сградата е предадена като напълно завършена и от тази
дата тече давностния срок. С изтичането на срока – 22.03.2015 г. и тази
претенция е погасена по давност в общ размер 775 149, 13 лв. без ДДС.
Поради дължимото вземане в размер на 50 % или 465 089, 47 лв. с ДДС възнаграждението по отношение сградата в
бивш УПИ ХІ-5284, кв. 262 е погасено по давност. Независимо от това и по
отношение вземане за периода 03.03.2008 г. – 18.04.2011 г. същото е
погасено и на още едно основание.
Съгласно договорите за строителство заплащането е поетапно. За да е изискуемо
вземането строителя следва да състави акт. обр. 19 и да покани възложителя да
плати. В случая давността тече от възникване на задължението. За разходите за
този период няма покана, вземането не е станало изискуемо и ищеца не е
прекъснал давността чрез иск. Поради дължимото вземане в размер на 50 % или 646 504,
52 лв. с ДДС възнаграждението за
извършени СМР за периода 03.03.2008 г. до 18.04.2011 г. е погасено по давност.
Ответникът прави и възражение за прихващане. Основава се и на разходи направени от
него за периода 09.06.2011 г. до момента на обща стойност 436 856, 40 лв.
с ДДС. На следващо място следва да
се прихване и сумата от 34 000 лв., представляваща половината от заплатено
от ответника обезщетение на прехвърлителите на УПИ ІІІ-5294 Кюлбасанови.
В
допълнителна искова молба ищецът поддържа иска.
Уточнява, че нот. акт № 57/2011 г. двете
дружества, като собственици на парцела се съгласяват взаимно да си учредят
право и да изградят съвместно обекта, като разходите и за двата обекта се
разпределят по равно. Т.е от 2011 г. възниква облигационната връзка между
страните. Ищецът счита, че са неотносими към спора вземанията преди 2011 г.,
тъй като от тогава е облигационната връзка между страните, а всички разходи да
се определят впоследствие след представяне на доказателства за извършването им
/включително и разходи до 2011 г. /. Оспорва недължимостта на ДДС. Сградите са
изграждани от ищеца. Строителството е извършено реално. Извършените СМР са
документирани. Доказателствата са надлежни.
Размерът на разходите към 2011 г. не е бил определен. Твърди, че и към
момента сградите не са завършени и строителството продължава. Разлика в броя
фактури и тези представени с иска е несъстоятелно, тъй като сега се представят
пълния брой фактури. Разходите за работна заплата и осигуровки са на база
ведомости за работни заплати по сключени договори. Разходите за транспорт са на база пътни листи
и работни карти. Разходите за гориво са на база съответни норми на превозните
средства. Разходите за амортизация са на база амортизационни планове. Ищецът представя липсващите 73 бр. фактури.
По отношение заплащането от трето лице – Росен Томов твърди, че претенцията на
ответника е неоснователна при положение, че фактурите са издадени на името на
ищеца със съответния касов бон, което удостоверява плащането от него. Оспорва
верността на ПКО – 9 бр., както и разписки към фактури. По възражението за прихващане. Оспорва
верността на всички представени доказателства, които установяват вземането.
Ответникът в
допълнителен отговор поддържа оспорванията.
Допълва, че
повечето платежни нареждания са без уникален регистрационен номер удостоверяващ
приемане от банката за плащане. Други платежни са без референтен номер, което
ги лишава от качество на платежен документ. Липсват индивидуализиращи белези на
извлеченията от банкови сметки. Представени са множество нечетливи бонове към
фактури. Отново липсват доказателства за плащане по хфактури на обща стойност 371 912, 96 лв. ГФО не е доказателство
за плащане от ищеца, а е вторичен документ. За посочени работници с трудови
договори има разминаване с ведомостите за заплати. Несъстоятелно е с осем
трудови договора за две години да се обосновават разходи за 281 112 лв. за
годините от 2008 до 2016 г. Поддържа възраженията за погасителна давност и
възражението за прихващане. Въведените възражения за правната квалификация,
изменението на фактите и обстоятелствата, противоречията и редовността на
исковата молба в тази връзка е отговорност на съда. Възражението за разглеждане
на спора по общия ред е направено извън законния срок и няма да се разглежда.
Правна
квалификация: исканията имат правното си основание в чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В съдебно
заседание чрез адв. Б. и адв. П. искът се поддържа, ангажират се доказателства
и се пледира за уважаването му.
Ответната страна
чрез адв. К. и адв. Стойчева оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.
Фактическа обстановка:
С предварителен
договор от 17.12.2004 г. за учредяване право на строеж и прехвърляне право на
собственост срещу задължение за строителство възложителите Андрей и Лиляна
Кюлбасанови са възложили на предприемача изпълнител Тодор Томов Георгиев да
изгради в собствения им имот УПИ ІІІ жилищни сгради срещу задължението да му
прехвърлят собствеността върху 76% от имота, които да бъдат обособени в
самостоятелен УПИ и да учредят право на строеж за обектите. Възложителите е
следвало да получат средства от предприемача, с които да заплатят на общината
сумата от 33 4476 лв. за придобиването от общината на собствеността и върху
останалите 201 кв. м. от същия УПИ ІІІ. Изготвянето на ПУП на двата урегулирани
имота е следвало да се извърши от предприемача, с който да се обособят двата
самостоятелни имота – единия с площта от 76 %, а другия – 24 % от бившия УПИ
ІІІ. По одобрен архитектурен проект възложителите се задължили да учредят право
на строеж в полза на предприемача за изграждане на две жилищни сгради на калкан
– по една в двата новообразувани парцела, като и взаимно си учредяват правото
на строеж върху бившия УПИ ІІІ. Договорът е бил анексиран на същата дата по
отношение разсрочване изплащането на предоставената от предприемача сума, за
което възложителите са подписали разписки от 17.12.2004 г. и 19.01.2005 г.
С нотариален акт №
194, т. VІІІ, д. № 1458/28.12.2005 г. на нотариус Ройдев, при ПРС Кюлбасанови са
прехвърлили на Георгиев собствения си имот – УПИ ІІІ-5294, кв. 262, целия с
площ от 1060 кв. м. срещу задължението на Георгиев да построи в съседното
дворно място – собствено на прехвърлителите, жилищна сграда с магазин,
туристически офис, фотостудио и гаражи състояща се от приземен етаж, четири
жилищни етажа, терасовиден и тавански етаж. Строителството, прието с акт 15, е
следвало да се осъществи до 01.06.2008 г.
На 03.03.2008 г.
Тодор Георгиев сключил с ищеца „Спедстрой“ договор за възлагане на строеж.
Съгласно договора възложителят Георгиев възложил на дружеството-изпълнител да
изпълни строителството на жилищната сграда находяща се в УПИ ІІІ-5294 съгласно
предоставени проекти и книжа. Със
строително разрешение № 56 от 15.05.2008 г.*** е разрешила на Тодор Георгиев да
построи жилищната сграда в УПИ ІІІ-5294. Разходите на дружеството – изпълнител
за строителството на обекти в УПИ ІІІ и УПИ ХІ са осчетоводявани по см. 61117
за годините 2008 – 2016 /приложени/, както и са описани в съответните части на
годишните финансови отчети за същите години. С акт за приемане на конструкцията
от 26.01.2009 г. е констатирано, че конструктивните елементи на сградата са
изпълнени съгласно одобрени проекти, няма недостатъци и пропуски и е разрешено
изпълнението на довършителните работи. С акт за приемане на строежа от
22.03.2010 г. е прието, че строежът на сградата е изпълнен съгласно одобрени
проекти и книжа и строежа е предаден от строителя на възложителя.
С нотариален акт №
57, т. І, д. № 56/03.02.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот
дружеството „РЕ ТЕ +“ ЕООД собствено на Росен Томов Георгиев е продало на ищеца
„СПЕДСТРОЙ“ ЕООД и на ответника „ТТГ“ ЕООД чрез управителя Тодор Томов Георгиев
по 1/ 2 ид. ч. за всеки от купувачите от поземлен имот с идентификатор
57491.501.87 /по предишен план УПИ ІІІ-5294, кв. 262/. Купувачите, страни в
процеса, като собственици на имота се съгласили да сключат окончателен договор
в съответната законна форма в срок до изграждането на сградата в „груб строеж“,
с който да си взаимно учредят правото на строеж и разпределят обектите, както е
описано в акта. Купувачите се и съгласили, че тази уговорка има силата на
предварителен договор за учредяване право на строеж за всеки върху описаните
обекти. Страните се съгласили, че правото на стлроеж и собственост върху
останалите неописани обекти ще бъде поделено по равно – 1/2 ид. ч. за всеки,
като разпореждането с тях ще се осъществява със съгласието на двете дружества.
Освен това страните се съгласили разходите за цялостното изграждане на
сградите: в същия поземления имот, както и в поземлен имот с идентификатор
57491.501.86 /предишен УПИ ХІ-59241, кв. 262/, включително и всички извършени
до момента разходи и разходите за обезщетения
на прехвърлителите Кюлбасанови ще се изчислят след представяне на
доказателства за извършването им и ще бъдат разпределени в съотношение по 50 % за всяко дружество. С
акт за приемане на конструкцията от 01.11.2011 г. е приета носещата конструкция
на сградата. С договор от 16.05.2012 г. ответното дружество е възложило на
трето лице „ИНТЕРПЛАСТ“ ООД изработка, доставка и монтаж на PVC дограма, която с протокол от 05.06.2012 г., 20.09.2012
г., 22.11.2012 г. е била предадена на Росен Георгиев. Ответното дружество е
сключило на 01.07.2012 г. договор с „ДЖИО“ ЕООД за изграждането на водопроводна
и канализационна мрежа за сграда в гр.
Поморие. С два договора от 14.12.2013 г. с „ЕЛ Дизайн 2008“ ООД ответника е
възложил изграждането на ВиК инсталация и ел. инсталация на сградата в УПИ ІІІ-5294. С договор от
12.06.2013 г. ответника е възложил на „ТД груп 55“ СМР по полагане на мазилка. Представени
са осем броя трудови договори с платежни ведомости, които са сключени с
ищцовото дружество за строителство на обект в гр. Поморие. С решение № 27 от
20.10.2014 г.*** Тодор Томов георгиев е заличен като възложител в издаденото
разрешение за строеж от 15.05.2008 г. и на негово място са вписани двете
дружества – страни в процеса. Със заповед № 10 от 03.06.2015 г. издаденото
строително разрешение от 15.05.2008 г. е допълнено с допуснати промени,
подробно описани, а с решение от 20.08.2015 г. в издаденото на строително
разрешение от 15.05.2008 г. обекта да се
чете „жилищна сграда за сезонно ползване с магазини за промишлени стоки, гаражи
и бистро“.С нотариален акт за доброволна делба и собственост на недвижими имоти
двете дружества са си поделели имотите находящи се в жилищната сграда построена
в поземлен имот 57491.501.87, като всяко дружество е получило в дял и е станало
изключителен собственик на описаните в акта имоти. Представени са годишни
доклади на ищцовото дружество за годините 2009 – 2015, според които основния
предмет на дейност на дружеството е строителство, търговия с петролни продукти,
транспортна дейност в страната и чужбина и специализиран международен
транспорт. Дейността през годините е концентрирана в строителство на жилищни
сгради, изкопни работи, извозване, транспорт. Дружеството разполага със
собствен бетонов възел, сервизна база, строителна механизация, транспортни
средства. Измежду строителните обекти през годините е описан и обекта в гр.
Поморие. Дружеството формира печалба през годините и е с добри показатели за
ликвидност, финансова независимост, ефективност и рентабилност.
Съдът е назначил
съдебно – икономическа експертиза. Вещото лице е изследвало всички представени
по делото писмени доказателства и дава заключение, че при ищеца по сметка
61117/разходи за обект УПИ ІІІ и УПИ ХV/ за периода 2008 г. – 2016 г. са
осчетоводени общо извършени разходи в размер на 2 390 362, 19 лв. без
ДДС, като в сумата не участват разходи осчетоводени по сметката отнасящи се до
външно ВиК и обзевеждане, които не са част от исковата претенция. При ответника
по сметка 6101разходи за периода 2011 – 2015 г. е осчетоводена сума в размер на
378 039, 13 лв. без ДДС. Съгласно оборотните ведомости, които са били
предоставени на експерта, финансирането на строежа от ищеца е извършено със
собствени и заемни средства, а при ответника – със собствени средства. Вещото
лице заключава, че общия размер на осчетоводените разходи за изграждане на
обекта от ищеца за пхериода 2008 – 2016 г. е 2 390 362, 19 лв. без
ДДС, като ½ от сумата е 1 195 181, 10 лв. без ДДС. При ответника общия размер на
осчетоводените разходи за периода 2011 – 2015 г. е 378 039, 13 лв. без
ДДС, като ½ от сумата е 189 019, 57 лв. без ДДС.
Съдът е назначил
съдебно – техническа експертиза. Вещото лице е констатирало, че за двете
сгради, находящи се в бивши УПИ ІІІ-5294 и УПИ ХІ-5294, кв. 262 са издадени
разрешения за строеж от 15.05.2008 г. Извършен е технически оглед на сградите в
присъствието на ищеца и е констатирано, че същите са в експлоатация. Обследвани
са всички етажи на построените сгради. Изпълнението на строителството е
съгласно строителните книжа и съответните наредби и строителни правила. Вещото
лице дава заключение, че видът и обема на извършените СМР по пазарни цени за
изграждането на жилищните сгради е 3 752 500 лв. без ДДС. Съобразно
получените права за строеж в двата поземлени имота в това число всички
извършени от страните до момента на подписването на нот. акт през 2011 г.,
включително и разходите за обезщетение на прехвърлителите Кюлбасанови според
проверените от експерта доказателства за извършването им и разпределени по 50 %
за двете дружества, средната пазарна стойност на разходите за цялостното
изграждане на сградите в обема на СМР възлиза на 3 925 300 лв. без
ДДС.
Съдът е разпитал
свидетели. Св. Димитров е работил като технически организатор на
строителството. Дава показания, че строителството на двете сгради е започнало
от ищцовото дружество през 2008 г. и е изцяло осъществявано с работници,
техника и средства на ищеца. Свидетелят не знае друг да е заплащал разходите за
строителството. Св. Комитов е управител и собственик на две дружества за бетон.
Не познава страните. Познава само Росен Георгиев /също свидетел/ и не знае той
с кои фирми работи.Той се е договарял с него за бетон. Плащана му е в брой за
доставка на бетон. Росен Георгиев е казвал на коя фирма да се издават
фактурите.С Росен се запознали в с. Горица и той му казал, че се започва нов
обект. Св. Михов познава строителството в гр. Поморие, като дружеството в което
работи е правило изравнителна мазилка. От този обект той познава само Росен,
като инвеститор, и никой друг. Свидетелят знае от управителя на дружеството, че
плащанията са извършвани от Росен. Издадените фактури и ПКО са на неговата
фирма. Управителят ме у казал да се работи, защото има плащане. Свидетелят не е
присъствал на плащания. Свидетелят е контактувал само с Росен и с никой друг. Св.
Георгиев е брат на Тодор Томов Георгиев. Знае за строителството на двете сгради
от двете дружества. Помагал на брат си, който е незрящ с контрол на
строителството и с лични средства. С лични средства плащал на дружествата за
ВиК и ел. инсталации и други. Не винаги е получавал документи за плащания. Брат
му и управителя на ищеца се познавали отдавна. Имали добри отношения, но впоследствие
се обтегнали. Свидетелят установява, че на негово име са издавани квитанции и
фактури, тъй като той плащал. В офисите
на фирмите за бетон и за замазки. Плащанията свидетелят правил след консултации
с брат си, който му казвал на коя фирма да плаща. Заплащано е бил с лични
средства на свидетеля. Свидетелят е попълвал разписките, но сумите оставали при
брат му.
При такива факти съдът намира от правна
страна следното:
Страните са били във валидно сключено
правоотношение по нотариален акт № 57, т. І, д. № 56/03.02.2011 г. за
покупко-продажба на недвижим имот. С този договор страните за станали
собственици на поземлен имот и след тълкувание на волята им съдът приема, че предвид
равното придобиване на материалното право са постигнали съгласие за:
сключване на предварителен договор за сключване на окончателен, с който
да си учредят правото на строеж върху описаните в акта обекти;
разпределение на собствеността върху описаните в акта
обекти ;
учредяване на равна съсобственост върху останалите обекти и
разпореждането с тях по съгласие на двете дружества;
съвместно изграждане
на сградите, като разходите за цялостното строителство и на двете сгради /в бивши
УПИ ІІІ и УПИ ХІ/, в това число извършените до момента на договора, включително
разходите за обезщетение на предишни прехвърлители, да се изчислят след
представяне на доказателства за извършването им и да се разпределят в съотношение
по 50 % за двете дружества, т. е по равно.
Страните
не спорят и се установява от писмените доказателства и назначените експертизи,
че строителството на двете сгради е осъществено и са били въведени в експлоатация. В съгласие с
доказателствата – писмени доказателства и експертизи следва да се приеме, че
ищцовото дружество е разполагало с необходимия ресурс, механизация, работници и
финансова обезпеченост – собствени и заемни средства за извършване на
процесното строителство. Според заключението на експерта по икономическата
експертиза осчетоводените разходи са в общ размер от 2 390 362, 19 лв.
без ДДС. Според заключението на експерта по техническата експертиза средната
пазарна стойност на направените от ищеца разходи са в общ размер от
3 925 300 лв. без ДДС. При преценка на заключенията в съвкупност се
налага извода, че някои от разходите, които са установени от техническата
експертиза – за механизация, подготовка за строителство, използване на тежка
механизация не са били калкулирани и осчетоводеното е в по – малък размер, тъй
като ищецът е използвал изцяло собствена техника и труд. Съдът кредитира
установеното по делото с посочените доказателства, като не уважава направеното
от ответната оспорване на първични счетоводни документи, за което не се
представят доказателства и не се подкрепя от доказателствения материал. Съдът
не възприема и не кредитира положително твърденията на ответната страна за
това, че част от представените фактури са заплащани от трето на процеса лице –
свидетеля Росен Георгиев. Спорът е между търговски дружества – юридически лица
и заплащането на разходи от физическо лице в полза на търговско дружество не
може да се приеме, още повече, че свидетелят Георгиев дава показания за
заплащане на разходи със свои лични средства, а не на ответното дружество.
Налага се крайния извод за основателност и доказаност на иска, който следва да
бъде уважен в посочения размер.
Възражението за погасителна давност се
съобразява с факта на актове за извършена работа за времето преди 2011 г.,
когато е учредено процесното правоотношение между страните. При тълкувание
волята им по същото те са преуредили всички правоотношения, които са възникнали
преди това, за което съдът изложи мотиви. Поради това и след като възражението
се съобразява с предходни основания, които са били преуредени, същото остава
неоснователно.
Ответникът е направил възражение за прихващане в размер на 436 856,
40 лв. с ДДС. Основанието за това е, че тази сума е вложена в строителството.
Възражението остава недоказано. Не се представят доказателства, че сумата е
била вложена за процесното строителство. Извода не се опровергава от приложени
договори сключени между ответника и трети дружества, тъй като не се представят
доказателства за извършените плащания по тях. Установеното от икономическата
експертиза, че ответникът е осчетоводил разходи от собствени средства за
строителство не се потвърждават от останалия доказателствен материал и от
публичната информация за дружеството. Поради това въпреки указаната
доказателствена тежест възражението за прихващане остава недоказано и съдът не
следва да го съобразява при материално-правното разрешаване на случая.
При
това разрешаване на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 89 674,
74 лв., съгласно списък.
Като се води от тези мотиви съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА „ТТГ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез
адв. Стойчева и адв. К. ***, съд. адрес *** да заплати на „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД с
ЕИК ********* чрез адв. П. ***, съд. адрес *** сумата от 1 396 868,
41 лв. с ДДС представляваща 50 % от всички извършени разходи по изграждането на
сградите в поземлени имоти с идентификатори 57491.507.87 /бивш УПИ ІІІ – 5294/
и 57491.507.86 /бивш УПИ ХІ-5294/, ведно със законна лихва върху сумата от
датата на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА„ТТГ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез
адв. Стойчева и адв. К. ***, съд. адрес *** да заплати на „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД с
ЕИК ********* чрез адв. П. ***, съд. адрес *** сумата от 89 674, 74 лв., представляваща съдебни разноски съгласно
списък.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
АС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: