О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.Плевен, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание на трети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кунчева в.ч.гр.дело №
373 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е въз основа постъпила частна жалба,
подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника адв. А.П. от САК, срещу разпореждане на Плевенски районен съд № 2479
от 02.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1176/2020
г., с което съдът е отхвърлил на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението
на „А1 България“ ЕАД гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу длъжника Ф.С.А.,***, за заплащане на сумата от 215,54
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор.
В частната жалба са изложени оплаквания, че
заповедният съд не е съобразил приложените към заявлението писмени
доказателства, от които е видно, че неустойката се претендира в размер на
дължимите месечни абонаментни такси не до изтичане срока на договора, както
неправилно е приел съдът, а в трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Наред с това, жалбоподателят счита, че неоснователно е отхвърлена претенцията
му за другата търсена неустойка, включена в общо претендираната, която е за
възстановяване на отстъпки от пазарните цени на предоставени крайни устройства.
Навежда довод, че отстъпката е благо, от което потребителят се е възползвал при
сключването на договора мобилния
оператор, изразяващо се в намаление на редовната пазарна цена на дадения апарат,
която следва да се възстанови, предвид виновното неизпълнение на задълженията
на абоната по договора. Жалбоподателят претендира
отмяната на обжалваното разпореждане и
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Частната
жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок и от легитимирано
лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.
По същество
жалбата е основателна, предвид следните
съображения:
От данните
по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД гр. София, срещу длъжника Ф.С.А.,***, за следните суми: 219,88 лв. –
главница; 51,36 лв. – законна лихва върху главницата за периода
17.09.2017 г. до 27.02.2020 г.; 215,54 лв. – неустойка; законната лихва от датата на
подаване на заявлението.
Със
заявлението са представени писмени доказателства, от които се установява, че
между заявителя и посочения в заявлението длъжник е сключен рамков договор за
електронни и съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер 50318****,
с приложения към същия и допълнения към приложенията, в
т.ч. договор за продажба на изплащане на вещ /закупено крайно устройство/,
погасителен план и приемо-предавателен протокол към този договор, както и
приложимите Общи условия на оператора.
С обжалваното
разпореждане от 02.03.2020 г. Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователно заявлението за сумата от 215,54 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор. За да постанови този резултат,
съдът е приел, че в случая уговорената с договора неустойка при предсрочното му
прекратяване е в размер на всички абонаментни вноски за периода от
прекратяването до изтичането на срока по договора, поради което тази уговорка е
в противоречие с добрите нрави и като такава се явява нищожна. Освен това,
съдът е приел, че клаузите, задължаващи потребителя да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка се явяват и неравноправни.
За останалите суми по заявлението районният
съд е издал заповед № 671 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 02.03.2020 г.
Съгласно чл. 92,
ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Правната доктрина и установената съдебна практика приемат, че по своята правна
същност неустойката е договорна клауза, с която предварително се определят
последиците на евентуалното длъжниково неизпълнение. Следователно неустойка се
дължи тогава, когато е уговорена.
В
настоящия случай в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът „А1 България“ ЕАД е посочил изрично, че претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на
договора поради виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на
длъжника, която е в общ размер на 215,44 лв., е начислена при спазване на съдебната спогодба,
подписана от КЗП и „Мобилтел“ ЕАД по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на СГС,
обективирана в протокол от 21.04.2016 г. /спогодбата е оповестена на сайта на
КЗП/, като е възпроизведено и съдържанието на т. 1 от самата съдебна спогодба,
а именно: Страните /„Мобилтел“ ЕАД - “Операторът“ и Комисията за защита на потребителите гр.
София -“КЗП“, се споразумяват, че ако
достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуга бъде прекратен
по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване,
определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
съответния срок на абонамента. Когато абонатът е физическо лице – потребител по
смисъла на ЗЗП, максималния размер на неустойката за предсрочно прекратяване по
тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
/закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия
срок на ползване по съответния абонамент.
Видно е от
приложените към заявлението писмени доказателства, че цитираната по-горе клауза
от спогодбата между „Мобилтел“ ЕАД /с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/
и КЗП е възпроизведена буквално в чл.
6.3.1. от Приложение №1 от 10.12.2016 г., чл. 5.3.1 от Допълнение към
Приложение № 1 от 10.12.2016г., чл. 6.3.1. от Приложение № 1 от 13.12.2016 г. и
чл. 5.3.1. от Допълнение към Приложение №1 от 13.12.2016 г., всички към
сключения между заявителя и посочения длъжник Договор № 50318****. .
От изложените в заявлението обстоятелства, на
които заявителят основава вземането си за неустойка, става ясно, че претенцията
за неустойка в общ размер на 215,54 лв.
включва сумата 143,27 лв., представляваща трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите по
сключения с длъжника договор, по техния стандартен размер без отстъпка,
както и сумата 72,27 лв., представляваща дължимата част от стойността на отстъпките
от абонаментните планове и от пазарната цена на закупеното крайно
устройство.
При тези
данни, се налага извод, че претендираната в случая неустойка е начислена въз основа на
постигната между оператора и
абоната уговорка, съобразена изцяло с клаузите на цитираната по-горе съдебна
спогодба, която има обвързваща сила за
страните по същата. Договорната клауза
на чл.6.3.1 от Приложение №1 е
съобразена с определената от закона (
чл.92 от ЗЗД) обезщетителна функция на
неустойката при неизпълнение на договорно задължение. Начислената въз основа на
същата клауза неустойка в размер на
три месечни стандартни абонаментни
такси е справедливо обезщетение за оператора при предсрочното прекратяване на
договора с абоната поради виновно неизпълнение на задълженията му. По същия начин стои и въпросът с начислената
неустойка, изразяваща се във възстановяване на оператора на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарната цена
на закупеното крайно устройство, тъй като „отстъпката“ е едно предимство и облекчение,
което абонатът получава при сключването на договора с оператора, и е справедливо при виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на абоната, отстъпката да
бъде възстановена.
Въззивният
съд приема също така, че приложената в случая от оператора клауза от спогодбата при начисляването на
дължимата от абоната неустойка за предсрочното прекратяване договора
му за електронни и съобщителни услуги поради виновно неизпълнение на поетите от него задължения,
която клауза представлява и част
договорните правоотношение между тях, се явява изцяло в интерес на длъжника по заповедното
производство, доколкото от страна на КЗП,
в качеството й на специализиран държавен
орган, прилагащ законодателството за защита на потребителите в Република България и осъществяващ административен
контрол върху целия вътрешен пазар, спогодбата е сключена за охраняване
интересите на всички потребители на такива услуги.
В контекста на гореизложеното, искането за присъждане на неустойка не е в
противоречие с добрите нрави, нито се основава на неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Това налага отмяната на обжалваното разпореждане, при
което въззивната инстанция следва да се произнесе по същество, като постанови
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „А1 България“ ЕАД
гр. София срещу длъжника Ф.С.А.,***,
за претендираната неустойка в размер на 215,54 лв. В заповедта следва да бъдат
включени и сторените в настоящото производство разноски от заявителя-частен
жалбоподател в размер на 15 лв. за платена държавна такса, претендирани с
жалбата.
Така
мотивиран, Плевенският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
разпореждане № 2479 от 02.03.2020 г. на Плевенски районен съд, постановено по
ч.гр.д. № 1176/2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище
гр. София, ЕИК ***, против длъжника Ф.С.А., с ЕГН **********,
от с. Горни Дъбник, за сумата 215,54
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер 50318****, и за сумата 15 лв. – разноски за въззивното производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Плевен да издаде заповедта и да предприеме следващи
процесуални действия по администриране на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на Рени Георгиева: Считам, че не са налице основания за отмяна
на обжалваното разпореждане в частта му, в която е отхвърлено заявлението за
сумата от 72.27 лв.-неустойка и следва да бъде потвърдено в същата.
Относно търсената
неустойка в тази част заявлението не е разгледано с оглед на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, поради което би могло да се приеме, че заявителят претендира три вида
неустойки в рамките на две групи.
Първата група е с
два вида неустойки - за възстановяване на стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на изплащане), която съгласно уговореното в чл.5.3.1 и чл.6.3.1 от
посочените в частната жалба Приложения №1 е
„съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент“.
Спогодбата по
гр.д.№ 12268/2014 г. по описа на СГС касае стандартния размер на неустойката по
типовите договори за електронни съобщителни услуги, но по конкретното
правоотношение с потребителя следва да са приложими разпоредбите на чл.146 ЗЗП.
Неустойката не
може да се съизмерява с размера по оставащия срок на ползване по съответния
абонамент, тъй като мобилният оператор
по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, без да предоставя
услуга, макар и да се касае само за отстъпките от абонаментните планове.
Те са част от
същите и са включени в максималния трикратен размер на неустойката от 143,27 лв.,
по отношение на тази допълнителна неустойка са налице и основанията по чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗП.
Липсват данни по
отношение на неустойката (относно
стойността от абонаментните планове, включени в общата сума от 72,27 лв.) тази отстъпка да е с фиксиран размер при
сключването на договорите с оглед на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.
Относно втория вид
неустойка в групата следва да се посочи също така, че договорът за продажба на
изплащане, тъй като съдържа предмет и общи условия, цена и начин на плащане,
задължения на страните, срок и прекратяване, отговорност и неустойки, както и
заключителни разпоредби, с оглед на чл.5 от рамковия договор изключва приложението на чл.6.3.1 от посочените в частната жалба
Приложения № 1.
При неприемане
на изложеното, систематичното място на
отстъпките от пазарните цени на предоставените крайни устройства като конкретно
посочен размер към датата на сключване на договорите за продажба на изплащане
следва да е в същите, а не в Приложение № 1, с оглед на чл.143, ал.2, т.19 и
т.20 ЗЗП.
Налице са основания
за приложение на чл.411, ал.2, т.3 ГПК с
оглед на чл.143, ал.1, т.5, т.19 и т.20
ЗЗП във вр. с чл.146 ЗЗП и чл.147, ал.2
ЗЗП.
По отношение на
третия вид претендирана неустойка в рамките на общата сума от 72,27лв.,
съставляваща стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за
временно ползване /посоченото от частния
жалбоподател мобилен телефон Lenovo K6 DS Gold/ , то искането е в противоречие със
закона съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
Неустойка се дължи
само в случаите и при условията, за които е договорена, но такава между
страните не е уговорена за процесното
неизпълнение.
В чл.6.3.4 от посочените
Приложения № 1 е предвидено, че
операторът има право да получи обезщетение в размер на стойността на
оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора, т.е. приложим е
чл.79 ЗЗД – касае се за обезщетение за вредите от неизпълнението, а неустойка
по чл.92 ЗЗД между страните не е уговорена.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: