Решение по дело №2694/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 332
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20191100902694
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

                                                           гр.София, 17.02.2020 г.

                                                            

   СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година  в състав:         

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                            

   Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 2694/2019  г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

    СГС е сезиран с жалба на „М.“ ЕООД срещу отказ20190605121355-2/01.11.2019 г. на Агенция по Вписванията – ТР, постановен по заявление за вписване на обстоятелството за „действителен собственик“ по чл.63 ал.1 ЗМИП. Според жалбоподателя отказът е незаконосъобразен, защото срокът за изпълнение на дадените от длъжностното лице указания изтича на 01.11.2019 г., а отказът е постановен преди края на работния ден. Освен това не е съобразено, че за вписване на „действителен собственик“ е достатъчно да се подаде декларация, но не е необходимо да се представят доказателства. Иска се от жалбоподателя да се отмени отказът на длъжностното лице и да се дадат указания за вписване на заявеното обстоятелство.

      Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

    Със заявление вх. N 20190605121355/05.06.2019 г. е заявено да се впишат по партидата на  „М.“ ЕООД обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП относно действителния собственик – С.А.Е., който е собственик на регистрираното в Швейцария „Д.С.И.“ АД, което е едноличен собственик на капитала на „Д.С.И.“ ЕООД, който е собственик на заявителя.

     Със заявлението е представена декларация по чл.63 ал.4 ЗМИП, в която управителят на заявителя е посочил юридическите лица, които осъществяват контрол спрямо заявителя, както и физическото лице, което е действителен собственик - С.А.Е..

    На 29.10.2019 г. длъжностното лице е указало на заявителя да представи удостоверение на регистрираното в Швейцария „Д.С.И.“ АД.

     С обжалвания отказ е отказано вписване на заявените обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП по съображения, че не са изпълнени указанията за представяне на актуално извлечение относно представителството на регистрираното в Швейцария „Д.С.И.“ АД.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на производството пред съда е отказ на длъжностното лице да впише обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП – действителен собственици и юридическо лице, които осъществяват контрол спрямо заявителя.

 

     На първо място следва да се отбележи следното – нормата на чл.63 ал.3 ЗМИП предвижда, че за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ, а според ал.4 в съответния регистър се вписват данните съгласно декларация. Систематичното тълкуване на нормата на чл.63 ал.3, в която е използван изразът „съответно“, и нормата на ал.4, в която се предвижда представяне на декларация от заявителя за обстоятелствата, сочи, че заявителят не е длъжен да представя доказателства за съществуването на заявените за вписване обстоятелства, както и че длъжностното лице при разглеждане на заявлението не извършва проверка за съществуването на обстоятелствата, каквато извършва по чл.21 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. След като в ЗМИП е предвидено, че за подлежащите на вписване обстоятелства се представя декларация, „съответното“ приложение на ЗТРРЮЛНЦ изисква да се провери дали е представена декларация и дали в нея са посочени необходимите данни, но не и да се извършва проверка за  съществуването на посочените в декларацията обстоятелства, които следва да са част от нейното съдържание.

    Ако в производството по вписване на обстоятелства по чл.63 ЗМИП бе необходимо да се извършва проверка за съществуването на подлежащите на вписване по партидата на търговеца обстоятелствата, не би се допуснало заявителят да представя декларация за тези обстоятелства.

 

    В случая заявителят е представил декларация по чл.63 ал.4 ЗМИП, в която е посочил необходимите данни за юридическите лица, осъществяващи пряк и непряк контро           л, както и физическото лице, което е действителен собственик - С.А.Е.. От данните в декларацията се установява физическото лице,  които стои в началото на „веригата“ от дружества и се явяват действителен собственик на заявителя, с което изискването на закона е изпълнено.

    Нормата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г., на която се е позовало длъжностното лице и която предвижда да се представят документи, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, е в противоречие с нормата на чл.63 ал.4 ЗМИП, която предвижда да се представя декларация за тези обстоятелства, поради което на основание чл.15 ал.3 ЗНА следва да се приложи по-високият по степен нормативен акт – ЗМИП.

     С оглед на изложеното съдът намира, че обжалвания отказ следва да се отмени и да се укаже на длъжностното лице да извърши вписване на заявените обстоятелства.

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

    

      ОТМЕНЯ отказ N 20190605121355-2/01.11.2019 г. на длъжностното лице при АВ.

      УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, заявените за вписване обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП в заявление N 20190605121355/05.06.2019 г.

 

       Решението е окончателно.

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: