Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА АВРАМОВА
СМИТ
при
участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 744 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от адв. Т.В., като пълномощник на Д.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против „ДЕМАРК” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Харманли, ***.
В исковата молба се твърди, че със Заповед №
001/11.06.2020 г. на управителя на „Демарк“ ЕООД било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата Д.П.М., като на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, вр. чл.
188, т. 3 и чл. 189, ал. 1 и чл. 187, ал. 1, т. т. 5, 8 и 10 от КТ било прекратено
трудовото й правоотношение на длъжност „пакетировач“.
Сочи се, че заповедта била получена от ищцата по пощата след 11.06.2020 г., за
което била подписала обратна разписка.
На първо място се оспорва изложеното в заповедта твърдение,
че дисциплинарното наказание „уволнение“ било наложено при спазване на
изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ. Навеждат се доводи, че преди налагане на
дисциплинарното наказание ищцата не била изслушана, не й били искани и не й била
предоставена възможност да даде писмени обяснения по всички нарушения, а не
само за случая от 26.05.2020г., нито била уведомена, че ще й бъде наложено
дисциплинарно наказание. Изтъква се, че по този начин преди издаване на заповедта
за уволнение работодателят не бил спазил императивните изисквания на чл. 193,
ал. 1 от КТ, поради което бил допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила. По тази причина се иска от съда на основание чл. 193, ал. 2 от КТ да
отмени Заповед № 001/11.06.2020 г. без да разглежда спора по същество предвид допуснато
нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ.
На второ място се оспорват твърденията за допуснати от
ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Сочи се, че в обстоятелствената част
на заповедта бил описан един конкретен случай, станал на 26.05.2020 г. около 01:30
ч. на работното място на ищцата - фурна, находяща се в гр. Харманли, ***, при
който ищцата била допуснала съпруга си
С.С.М. на територията на фурната без
разрешение на собственика и при забрана за допускане на външни лица във фурната,
предвид извънредната епидемиологична обстановка в страната - обявено извънредно
положение за ограничаване разпространението на COVID - 19. В заповедта било
посочено, че по този начин ищцата била нарушила правилника за вътрешния трудов
ред и безопасни и здравословни условия на труд, като позволила на съпруга си да
има достъп до първични фирмени документи и ведомости за трудови възнаграждения,
както и че имала конфликтно отношение спрямо ръководството и останалите
работници, което възпрепятствало нормалното протичане на производствения
процес. Изтъква се, че ищцата не била извършила описаните в заповедта
нарушения, като на въпросната дата не била допуснала съпруга си на територията
на фурната, поради което не носела отговорност за действията му, в случай че
били неправомерни. Посочва се, че охраната на работното място било задължение
на работодателя, като фурната и имотът не били заключени и охранявани, при което
достъпът до тях бил свободен за всяко външно лице. Твърди се, че съпругът на
ищцата не бил външно лице, защото имал сключен граждански договор с „Демарк“ ЕООД, във връзка с който имал достъп до
стопанисваните от дружеството имоти. Наред с това се претендира, че ищцата не
била запозната с посочения в заповедта правилник
за вътрешния трудов ред и безопасни и здравословни условия на труд, като
не знаела в дружеството да са били одобрени специални мерки за работа в
извънредното положение. Отделно се оспорва ищцата да е нарушила действащи в
дружеството правила за безопасни и здравословни условия на труд, като общата
формулировка на това нарушение в издадената заповед не съответствала на чл. 195,
ал. 1 от КТ. По същия начин било формулирано и нарушението, че ищцата била
позволила на съпруга си да има достъп до първични фирмени документи и ведомости
за трудови възнаграждения, като тези документи не били конкретизирани, не било
посочено на какво основание тя е имала достъп до тях с оглед предоставянето им
на съпруга си, както и защо това действие било неправомерно. Претендира се, че
нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ било допуснато и във връзка с твърдяното
конфликтно отношение на ищцата спрямо ръководството и останалите работници, защото
не било посочено с какви действия ищцата е изразила конфликтно отношение и как това
е възпрепятствало нормалното протичане на производствения процес, както и кога
се е случило, което било от значение за преценка на сроковете за налагане на
дисциплинарни наказания. По изложените съображения се иска от съда да приеме,
че при издаване на заповедта за уволнение било допуснато съществено нарушение
на чл. 195, ал. 1 от КТ, изискващ излагане на конкретни мотиви за всяко едно от
допуснатите нарушения и кога точно е извършено, обосноваващо незаконност на
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“.
На следващо място се изтъкват нарушения на материалния
закон. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като основание
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ били пресъздадени текстовете
на чл. 187, т. 8 и т. 10 от КТ. Сочи се, че описаният случай от 26.05.2020 г.
по никакъв начин не попадал в хипотезите на чл. 187, т. 8 от КТ, респ. чл. 190,
ал. 1, т. 4 от КТ, нито в хипотезата на чл. 187, т. 10 от КТ, респ. чл. 190,
ал. 1, т. 7 от КТ. Твърди се, че неизпълнението на други трудови задължения по
смисъла на чл. 187, т. 10 от КТ изисквало в заповедта за дисциплинарно
наказание да се посочат конкретни норми за поведение, нарушени от работника или
служителя, което не било направено в заповедта, поради което не било налице
допуснато от ищцата нарушение по смисъла на чл. 187, т. 10 от КТ, респ. на чл.
190, ал. 1, т. 4 от КТ. Наред с това вмененото на ищцата нарушение по чл. 187,
т. 5 от КТ, съответстващо на чл. 190, ал. 1, т. 5 от КТ също не било обосновано
с извършени от нея действия, нарушение на конкретни норми, свързани с правилата
за здравословни и безопасни условия на труд. По тази причина се претендира, че описанието
на фактическите нарушения в обстоятелствената част на заповедта не
съответствали на правните норми, под които били подведени, поради което същата
била лишена от материално - правно основание за издаването й.
В заключение се сочи, че дори ищцата да е допуснала
нарушения на трудовата дисциплина, налагането на най - тежкото по степен
наказание по чл. 188, т. 3 от КТ било в нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ, защото
работодателят не бил взел предвид тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при
които били извършени. Наведени са доводи, че ищцата работела в ответното
дружество от 2011 г., като изпълнявала трудовите си задължения и не била
наказвана за нарушения на трудовата дисциплина. Освен това се изтъква, че от
вменените на ищцата нарушения не били произтекли имуществени щети за ответното
дружество, нито други вредни последици, поради което дисциплинарно уволнение не
съответствало на тежестта на нарушенията. Претендира се, че действителната
причина за дисциплинарното уволнение на ищцата бил подаден от нея сигнал на
08.05.2020 г. до Районна прокуратура Харманли, препратен по компетентност на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково и приет с вх. № 20043717/13.05.2020 г. за
допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство, които били
констатирани при последвала проверка, като на управителя на ответното дружество
били дадени задължителни предписания за отстраняването им. В тази насока се
твърди, че подаденият от ищцата сигнал, както и други нейни жалби до
компетентните органи, довели до дисциплинарното й уволнение, при което действията
й били окачествени в издадената заповед като конфликтно поведение,
възпрепятстващо нормалното протичане на производствения процес. Предвид
изложеното изрично се заявява, че с дисциплинарното уволнение на ищцата работодателят
бил допуснал недобросъвестно упражняване на правата си в нарушение на чл. 8,
ал. 1 от КТ.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда
да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на Д.П.М., извършено със Заповед №
001/11.06.2020 г., на управителя на „ДЕМАРК“
ЕООД, и да отмени тази
заповед като незаконосъобразна, да възстанови
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „пакетировач“, както и да й присъди обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, за период от 6
месеца, считано от 11.06.2020 г. до 11.12.2020 г., в размер на 4264,80 лв.,
изчислено на база брутното й трудово възнаграждение за месец май 2020 г. в
размер на 710,80 лв., който е последният пълен отработен от нея месец, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. Т.В.,
която поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от Д.М.И., в качеството му на управител на „Демарк“
ЕООД, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Изложена е подробна предистория, довела до
уволнението на ищцата, която в началото касае отношенията на управителя на
дружеството със съпруга на ищцата по повод сключен граждански договор за работа
в дружеството и други свързани с това обстоятелства. Твърди се, че след
неудовлетворяване на претенция на съпруга на ищцата за увеличаване на
възнаграждението му, ищцата подала жалби, в резултат на които били извършени
различни проверки в дружеството.
Във връзка с изложените в исковата молба
твърдение ответникът изтъква, че достъпът до сградата на фурната не бил
свободен, тъй като вратата нямала дръжка и се влизало само с ключ, с какъвто
разполагали само няколко от служителите, включително ищцата. Наред с това на
три места в сградата имало поставени табели с надпис „Забранено влизането на
външни лица“. Работодателят изрично заявява, че предвид разпространението на Covid 19 издал
Заповед № 01/16.03.2020 г. във връзка с обявеното извънредно положение, която
била поставена на видно място във фурната.
В отговора на исковата молба е изложено,
че на 26.05.2020 г. около 01:30 часа ищцата допуснала във фурната във видимо
пияно състояние съпруга си С.М., който от 04.05.2020 г. не работел в ответното
дружество, поради което се явявал външно лице. Същият вдигнал скандал с друг,
дългогодишен служител в дружеството, като до овладяване на ситуацията
произвежданата продукция била похабена. На следващия ден управителя на
ответното дружество узнал от служители, че имало и други случаи, в които ищцата
допускала съпруга си в пияно състояние да влиза във фурната след 24:00 часа,
което възпрепятствало нормалното протичане на производствения процес. Няколко
дни по-късно работодателят установил липсата на документи, изискани от
проверяващите органи, като при проведен разговор в присъствието на свидетел
ищцата признала, че съпругът й бил взел някои документи. Впоследствие ищцата
отказвала да комуникира с управителя на дружеството при негови опити за
изясняване на ситуацията и продължаване на нормалното протичане на работата.
Ответникът посочва, че на 02.06.2020 г.
ищцата отказала да получи трудовото си възнаграждение и да подпише ведомостта
за заплати, за което имало свидетели. Освен това ищцата отказвала да подпише
каквито и да било документи, свързани с работата в дружеството. На 04.06.2020
г. управителят получил призовка за явяване в полицията, където дал показания
във връзка с жалба, подадена от ищцата, че била заплашвана от негова страна, че
няма да й даде дължимото възнаграждение. От своя страна на 10.06.2020 г. същият
подал жалба в Районна прокуратура – Харманли за кражби и заплахи от съпруга на
ищцата – С.М..
Изложени са съображения, че във връзка с
допуснатите нарушения на вътрешния трудов ред и злоупотреба с доверието на
работодателя от ищцата били поискани устни обяснения, които тя отказала да
даде. На 09.06.2020 г. от ищцата били поискани писмени обяснения за причините
за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина, но тя отново отказала да даде
обяснения и да получи писмото, за което имало свидетели. Впоследствие
работодателят издал Заповед № 001/11.06.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата Д.М., като при опит за връчването й тя отново отказала
в присъствието на свидетели, поради което заповедта била изпратена по пощата с
обратна разписка. По наведените в отговора на исковата молба съображения се
иска от съда да отхвърли предявените искови претенции.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Г.З., който
оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От фактическа страна по делото е
безспорно установено, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по срочен трудов договор № 03 от 04.10.2011 г., въз
основа на който ищцата Д.П.М. е изпълнявала длъжността “пакетировач”
във фурна М. при ответника „Демарк“ ЕООД. На
25.07.2012 г. страните сключили допълнително споразумение, с което изменили
трудовия договор от срочен в такъв за неопределено време по чл. 67, ал. 1, т. 1
от КТ. С допълнително споразумение от 02.01.2020 г. получаваното от ищцата
възнаграждение било увеличено в размер на 610 лв. Видно от представения фиш за
заплати за месец май 2020 г. възнаграждението на ищцата с допълнителни
начисления възлиза на 710,80 лв.
По делото са приети като писмени
доказателства преписки, образувани в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Хасково по подадени от ищцата сигнали /жалби/ с вх. № 20043717/13.05.2020 г. и
№ 20054546/08.06.2020 г. Във връзка със същите са извършени проверки на
ответното дружество, при които са констатирани нарушения на трудовото
законодателство и дадени съответни предписания за отстраняването им. Сред
множеството приложени по преписките документи се съдържа и правилника за
вътрешния трудов ред в „Демарк“ ЕООД, на последната
страница на който са изписани имената и положени подписите на запознатите с
него работници, сред които и ищцата Д.М..
От представеното по делото писмо-искане
от управителя на ответното дружество се установява, че е връчено на ищцата на
09.06.2020 г. при отказ за получаване, удостоверен с подписите на двама
свидетели - И.К. и Т.Т.. С това писмо работодателят е
поискал от работника в тридневен срок да предостави писмени обяснения във
връзка с извършено на 26.05.2020 г. нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в допускане на работното място без разрешение на външни лица - С.С.М., с което бил упражнен психически тормоз над останалите
работници и бил възпрепятстван производствения процес.
Със Заповед № 001 от 11.06.2020 г. на
управителя на ответното дружество на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във
връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ,
чл. 189, ал. 1 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 5, т. 8 и т. 10 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата Д.М. с налагане на дисциплинарно наказание -
уволнение. В мотивите на заповедта е посочено, че причини за прекратяване на
трудовия договор са злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Описано е деянието от 26.05.2020 г., с което
на ищцата е вменено, че е нарушила правилника за вътрешния трудов ред и
безопасни и здравословни условия на труд. Наред с това е допълнено, че е
позволила на съпруга си - С.С.М. да има достъп до
първични фирмени документи и ведомости за трудови възнаграждения на персонала,
както и че има конфликтно отношение спрямо ръководството и останалите
работници, което възпрепятства нормалното протичане на производствения процес.
Заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 11.06.2020 г. при отказ за
получаване, за което са се подписали като свидетели Т.Т.
и И.Ж., както и по пощата с обратна разписка на 18.06.2020 г.
Останалите представени по делото
писмени доказателства не са пряко относими към
фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, поради което не е
необходимо да бъдат задълбочено обсъждани.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на
свидетели на С.С.М., И.К.Ж., В.М.В. и Т.С.Т..
Показанията на свидетеля С.М., който е съпруг на ищцата Д.М., съдът кредитира
по аргумент от чл. 172 от ГПК през призмата на неговата заинтересованост от
изхода на делото с оглед всички останали събрани доказателства. Що се отнася до
останалите свидетели, съдът няма основание да не се довери на техните
показания, които обаче съдържат противоречия досежно основни правно релевантни
факти, включени в предмета на доказване, които ще бъдат обсъдени в следващото
изложение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Законността на едностранното
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ се обуславя от спазването на предвидена в закона процедура по налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“. Преди всичко следва да е установен факта
на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на
неговото извършване, след което работодателят е длъжен да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ.
Определеното дисциплинарно наказание следва да е съобразено с тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
трябва да е издадена в писмена форма от компетентен орган и да съдържа
мотивирано изложение на конкретни обстоятелства, очертаващи обективните и субективните
признаци на дисциплинарното нарушение.
За да се разгледа трудовият спор по
същество е необходимо най-напред да се прецени дали е спазен регламентът на чл.
193, ал. 1 от КТ. Съгласно тази разпоредба преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да
изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното
дисциплинарно нарушение. Неизпълнението на това задължение води до отмяна на
уволнението при условията на чл. 193, ал. 2 от КТ, без спорът да се разглежда по същество, тъй
като се презумира, че наказанието е наложено без да са преценени всички
обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита
на работника. Съобразно чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл.
193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато
обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по
негова вина. Виновно
поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ е налице тогава, когато по какъвто и да било начин,
без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи
писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например откаже
да го приеме, когато то му се връчва лично /в този смисъл решение № 257 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 985/2011 г./. В настоящия случай по делото безспорно се доказва,
че работодателят писмено е поискал обяснения от работника, който обаче е
отказал да получи поканата и съответно да даде обяснения за вменените нарушения
на трудовата дисциплина. От това следва, че работникът сам се е лишил от
възможността да се запознае с твърденията на работодателя и да се защити по тях
/така се приема в решение № 138 от 08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1022/2011 г./. При това положение ирелевантно се явява обстоятелството, че
до издаване на заповедта за уволнение не е изтекъл предоставения тридневен срок
за даване на обяснения, тъй като работникът изначално е демонстрирал
нежеланието си да бъде изслушан чрез отказа да получи писменото искане за
обяснения. Що се отнася до обстоятелството, че работодателят не е поискал
обяснения за всички дисциплинарни нарушения, посочени в заповедта за уволнение,
това не е основание за
приложение на чл. 193, ал. 2 от
КТ по отношение на спора за законност на
наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения /така решение № 379 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 410/2009 г./. От изложеното
следва, че за нарушението, за което работодателят е изпълнил задължението си по
чл. 193, ал. 1 от КТ следва да се прецени дали съставлява основание за
уволнение.
При съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира,
че не са налице елементите от фактическия състав на уволнителното основание по
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. С процесната заповед за прекратяване на трудово
правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание - уволнение, на работника
е вменено нарушение на правилника за вътрешния трудов ред и безопасни и здравословни
условия на труд, квалифицирано от работодателя като нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 5 и т. 10 от КТ. По делото се установи, че ищцата Д.М. е била запозната с
правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество „Демарк“
ЕООД, както и с издадената заповед във връзка с разпространението на COVID-19
за забрана на достъпа на външни лица до работното място. От друга страна обаче
по делото не се доказват обективните признаци на твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина, нито дали е извършено от ищцата и извършено ли е от нея
виновно. Така от показанията на разпитаните свидетели не се установява кога
точно е извършено деянието, доколкото според свидетеля М. е било на 27.05.2020
г., а останалите свидетели въобще не си спомнят датата. Наред с това в гласните
доказателства съществува противоречие и относно релевантното обстоятелство дали
именно ищцата е допуснала съпруга си на работно място. За да бъде
ангажирана дисциплинарната отговорност на работника следва да бъдат установени
елементите на дисциплинарното нарушение – деяние, противоправност
и вина, а ако е резултатно – вреда и причинна връзка. Тежестта за установяване
на посочените обстоятелства принадлежи на органа на дисциплинарна власт -
работодателя, който следва да проведе пълно доказване по правно релевантните
факти, което в настоящия случай не бе направено. При това положение съдът
намира за недоказано вмененото на ищцата нарушение, поради което наложеното й
дисциплинарно наказание - уволнение се явява незаконосъобразно.
За пълнота на изложеното следва да се посочи,
че дори и при доказаност на вмененото нарушение на трудовата дисциплина е
налице очевидно несъответствие на наложеното за него дисциплинарно наказание.
Този извод почива на преценката за тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и поведението на работника. В тази връзка с оглед характера
на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение не може да се приеме, че дисциплинарното нарушение се отличава с
тежест, обосноваваща налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение. Настъпилите неблагоприятни последици не се характеризират като
значителни, доколкото продукцията е била похабена, но въпреки това използвана
от работодателя за извличане на облага. Що се отнася до наведените твърдения за
системност на нарушението, по делото не са ангажирани доказателства за
предходни дисциплинарни наказания на ищцата в тази насока. Съдебната практика
константно приема, че преценката по чл. 189 от КТ е задължителна за наказващия
орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание, като при констатирано несъответствие на наложеното дисциплинарно
наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени.
В контекста на
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че извършеното със Заповед
№ 001 от 11.06.2020 г. на управителя на ответното дружество „Демарк“ ЕООД уволнение на
Д.П.М. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ следва да бъде признато за незаконно
и да бъде отменено с присъщите за това последици. В този смисъл предявения иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и доказан, с оглед
на което следва да бъде уважен.
След като
обуславящият иск за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата
отмяна е основателен, следва да бъде уважен и обусловеният от него иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението работа. От допълнителното споразумение към трудовия договор от
25.07.2012 г. се установява наличието на безсрочно трудово правоотношение,
поради което ищцата Д.М. следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „пакетировач” във фурна М. при
ответника „Демарк“ ЕООД.
За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че в резултат на незаконно уволнение
ищцата е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на шест
месеца след уволнението.
Видно от
представеният препис на трудовата книжка на ищцата Д.М. е, че след прекратяване
на трудовото правоотношение, считано от 11.06.2020 г., липсва отбелязване същата
да е полагала труд по трудово правоотношение при същия или друг работодател.
Разпоредбата на
чл. 228 от КТ регламентира реда за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.
1 от КТ. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено както се включва в брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ.
Според съдебната практика допълнителните възнаграждения за нощен труд и труд в
празничните дни не се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи
за база при определяне обезщетението по чл. 228 КТ, защото не са с
постоянен характер /в този смисъл решение
№ 159 от 13.08.2018 г. по на ВКС гр. д. № 3836/2017 г., решение № 181 от
22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4554/2014 г./.
В настоящия
случай според представеният фиш за работната заплата на ищцата за месец май
2020 г. дължимото възнаграждение е определено в размер на 710,80 лева, от които
допълнителни възнаграждения за нощен труд и работа в официални празници в
размер на 71,52 лв. Съобразно гореизложеното тези допълнителни възнаграждения
следва да се приспаднат от размера на дължимото се обезщетение по чл. 225 от КТ, при което същото възлиза на 639,28 лв. Що се отнася до периода, същият
обхваща времето от 11.06.2020 г. до 05.11.2020 г. /датата на приключване на
съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция/. Следователно предявеният
осъдителен иск трябва да бъде уважен за сумата от 3693,56 лв. и за периода от
11.06.2020 г. до 05.11.2020 г., като се отхвърли за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 4264,80 лв. и за периода от 06.11.2020 г. до
11.12.2020 г.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищцата Д.П.М. следва да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 600 лв. за предявените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и съобразно с
уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 346,42 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответното дружество „Демарк“ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 66,97
лв. съобразно с отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 147,74 лв.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Д.П.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, извършено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със Заповед № 001 от 11.06.2020 г. на
управителя на „ДЕМАРК” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Харманли, ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Д.П.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на длъжността „пакетировач”
във фурна М. при „ДЕМАРК“ ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ „ДЕМАРК”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ***, да
заплати на Д.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***,
сумата в размер на 3693,56 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1
от КТ за периода от 11.06.2020 г. до 05.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер
от 4264,80 лв. и за периода от 06.11.2020 г. до 11.12.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЕМАРК”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ***, да
заплати на Д.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***,
сумата в размер на общо 946,42 лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от КТ Д.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „ДЕМАРК” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Харманли, ***, сумата в размер на 66,97 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ДЕМАРК”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ***, да
заплати по сметка на РС – Харманли държавна такса в размер на 147,74 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: