РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Ямбол, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Пламена Ант. Андонова
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102662 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от С. А. Ч.-Я.а и Т. А. Ч.-Д., двете от гр.С.,
представлявани от адв. М. П., срещу Е. А. К. от гр.Я., в която се твърди, че
ищцитe са придобили правото на собственост върху недвижим имот в гр.Я.,
местността „***“, с площ от 761 кв.м.,представляващ ПИ с идентификатор
87374.568.134 по КК на града, по наследяване от баща си А. С. Ч., починал на
*** г., който го е притежавал съгласно нотариален акт за собственост от 1998
г. След смъртта му семействата на ищците са се грижили за имота.
Ответникът владее същия без основание, като е съборил изградена ограда от
север и изток. Снабдил се е с нотариален акт за собственост по давностно
владение от 14.09.2022 г.. Ищците са научили за инициараната от него
процедура по издаване на акта въз основа на съобщение от Община Я. за
подадено от същия искане за издаване на удостоверение, необходимо за
нотариалното производство. Съобщението са получили на 16.09.2022 г. и са
възразили срещу издаването на удостоверение, каквото обаче вече е било
предоставено на ответника. Възражението им е било изпратено до всички
нотариуси в района, но е получено след вписването на процесния нотариален
акт. Поради това се иска съдът да осъди ответника да предаде на ищците
1
фактическата власт върху имота и да отмени легитимиращия го като
собственик констативен нотариален акт, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни и
предявява насрещен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 от
ГПК. Възраженията си основава на фактите, че е собственик на имота по
силата на придобивна давност. Владението му върху имота е установено още
през 2006 г., когато е закупил друг, съседен на него и на свой имот, тъй като
процесният е бил изоставен, потънал в бурени, обитаван от диви животни и
обект на престъпни набези, при които са били демонтирани от трети лица
част от външната ограда и портала. Поради последното, с оглед защита на
процесния имот и на своя, ответникът е премахнал вътрешната ограда, която
ги е деляла и е поставил външна ограда в липсващата й част откъм пътя. По
този начин е слял имотите, до които е имал достъп единствено той.
Обработвал ги е, засадил е дръвчета. Ищците не са се противопоставили на
действията му, за които са били уведомени, видно от твърдението им, че са
поискали обяснения за преместването на оградата.
В отговор на насрещния иск ищците са оспорили твърденията относно
достъпа само на ответника до имота, като твърдят, че са имали достъп до
имота си и са събирали плодовете от дръвчетата, като са намирали в двора си
натрупани от ответника купчини от сухи треви, тръни и др. отпадъци.
Отправяли са му предупреждения, че пали огньове в имота им. Поискали са
му обяснения за премахната вътрешна ограда между имотите на страните, на
което е отговорил, че тя му се полага, тъй като е закупил съседния имот и ще
огражда с нея други свои имоти. Нееднократно ответникът е отправял
предложения да закупи имота на ищците, настояванията му са граничели с
принуда спрямо съпругата на А. С. Ч., която се е оплакала на дъщерите си и
съседи за постоянните му обаждания и предложения, вкл. за замяна на имоти,
за да окрупни своите. Ищците още през 2008 г., когато местността „***“ е
влязла в границите на урбанизираната територия на града, са декларирали
процесния имот и са заплащали данъците му.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
2
Не е спорно, че ищците са наследници на А. С. Ч., починал на *** г.
видно и от Удостоверение за наследници № ****** от 19.09.2022 г. на
Общ.Я.. Съпругата на същия Я. П. Ч. е починала на *** г.
От нотариален акт № *** том **** дело № *** от 1998 г. на нотариус при
ЯРС се установява, че А. С. Ч. е признат за собственик на земеделска земя с
площ от 760 кв.м., представляваща парцел *** по парцеларния план на
землището на града в м. „***“, при граници: север-парцел ***, изток-парцел
***, юг-път и запад-път. Не се спори, че този имот е идентичен с процесния,
за който е представена Скица № ***19.09.2022 г. на СГКК-Я.. В нея за
собственик е посочен А. С. Ч. и нотариален акт № *** том *** дело № *** от
1998 г.
По делото е представено писмо от Община Я. рег.№ *****/31.08.2022 г.
до ищците, в което им се съобщава искането от ответника за издаване на
индивидуален административен акт- удостоверение, необходимо за
признаване на право на собственост върху техния имот чрез обстоятелствена
проверка. Във Възражение от 19.09.2022 г. от С. А. Ч.-Я.а до зам.кмета на
общината се посочва, че ответникът след смъртта на баща й многократно е
предлагал на майка й да му прехвърли имота срещу замяна с друг имот в
лозята. Впоследствие е демонтирал оградите от източната и северната страна
по общата граница с негови имоти, с обяснение, че оградите са негови и му
трябват за ограждане на друг имот. Оградите по границите от юг и запад са
запазени и са строени самостоятелно от бащата на С. А. Ч.-Я. Тя е посещавала
имота периодично.
По делото са представени Приходна квитанция № *****11.08.2008 г. и
Приходна квитанция № ****/11.08.2008 г., двете на Община Я. за платени
данъци от ищците и майка им за недвижими имоти, вкл. земя в м. „***“. С
Приходна квитанция № ****/13.05.2019 г. и Приходна квитанция
№****/22.08.2022 г. ищците са заплатили данъците за земя в м.“***“, м.
„***“.
Не се спори, че ответникът е притежавал съседни имоти с
идентификатори 87374.568.133 и 87374.568.135, като е закупил последния с
нотариален акт № ***том *** рег. № *** дело № **** от 2006 г. от
10.03.2006 г. нот. рег.№ ****с район ЯРС. Не се спори и, че владее процесния
имот, за който се е снабдил с констативен нотариален акт по давностно
3
владение № *** том **** рег. № **** дело № **** от 2020 г. от 13.09.2022 г.
нот. рег.№ **** с район ЯРС. В приложеното нот. дело № ****/2022 г. на
нотариус С. И. М. № **** с район на действие ЯРС се намира протокол от
13.09.2022 г. на нотариуса, удостоверяващ разпит на трима свидетели, двама
от които са разпитани и по настоящото дело (св.И. и Д.). Св.И. се учудва в
с.з., че в протокола е записано като нейно изявление посочването на
идентификатора на имота. Не знае площта му да е записаната от нотариуса в
нейните показания (760 кв.м.), като пред съда заявява площ не повече от
половин декар. Св.Д. пък дава показания пред съда, че от 2001 г. живее в
съседен на процесния имот, а в протокола на нотариуса е записано нейно
изявление, че А. Ч. е починал през 2000 г. и оттогава никой от наследниците
му не се е интересувал от имота му.
Ищцата Ч.-Я. признава, а и показанията на съпруга й св.Я. потвърждават,
че премахването от ответника на вътрешната ограда от мрежа и бетонови
колове е извършено през 2008-2009 г. И двамата заявяват, и ответникът не
отрича, че са му поискали отговор и той е заявил, че е закупил оградата
заедно с имота според нотариалния акт, както и че му е необходима за
ограждане на други негови имоти. На св. Я. е отговорил, да не се страхуват,
защото имотът „няма да избяга“.
Не е спорно по делото, че ответникът многократно е предлагал на
майката на ищците след смъртта на съпруга й да закупи имота или да й даде в
замяна за него друг имот в същата местност. Според ответника исканата от
собствениците цена, срещу която да закупи имота им към 2010 г., е била
нереална. Предложения от него имот е включвал и обитаема къща с ток и
вода. Поради възраженията на ищците е престанал да търси майка им.
В показанията на св. И.-приятелка на Е.К. и семейството му- се сочи, че
външната ограда на процесния имот от запад и юг я е имало, не е поставена
от ответника. Той е премахнал вътрешната след 2006 г., но свидетелката не
може да каже точно кога. Поставил е мрежа и тел само на мястото на
портата, за да не може да се влиза. Родителите на ищците са обработвали
мястото до смъртта си, след което е запустяло и обрасло с трева и бурени.
След като ответникът е обединил имотите, ги е разчиствал, защото мястото на
ищците е било опасно- от него е изпълзяла змия.
Св.Я.-съпруг на ищцата- сочи, че заедно с баща й са поставили оградите
4
на имота през 1998 г., когато е получен нотариалния акт за собственост. 2008
г. мястото е включено към урбанизираната територия на града и е
декларирано от ищците, за да плащат данъците. След смъртта на съпруга си
Я. Ч. е продължила да обработва мястото. Садяла е картофи, чесън, боб и
бакла. Събирала е плодове от дърветата. Пътувала е с автобус дотам, а и
свидетелят и близките му са й помагали за транспортиране на продукцията.
Водили са я с автомобил до 2010 г. Когато дръвчетата са започнали да
изсъхват, са ги рязали с резачка и превозили с микробус. Тъй като Я. Ч. не е
била съгласна да се предприемат мерки за защита от действията на ответника
по премахване на вътрешните огради, нежелаейки конфронтация с него, не са
предприети мерки. Св.Я. сочи още, че след смъртта на тъща си са посещавали
с ищцата имота много пъти. Тъй като той не се обработва, само е подкастрял
дърветата и са събирали плодове от тях- бадеми, влизайки вътре в мястото.
Кастрел е и израслите самостоятелно растения. През 2018-2019 г. са
констатирали, че ответникът събира отпадъци от имота си и ги пали в
тяхното място. Тъй като са се опасявали от пожари, за които да бъдат
обвинени собствениците, са започнали подготовка за изграждане на вътрешна
ограда с бетонов фундамент. По време на пандемията са се поспрели.
Намалили са посещенията до 1-2 пъти в годината. Влизането в имота е
ставало през собствената им мрежа от запад, на мястото, където е закачена за
метална тръба, остатък от оградата с бившия съсед, заедно с когото са я
поставяли. Според св. Я. ответникът не е обработвал и своето дворно място,
не е сеел култури и прибирал реколта. Събирал е драки от мястото си, които е
палел в тяхното.
От показанията на св.Г. и Г.-приятели на ищцата С. Я.а и съпруга й- се
установява, че са посетили два пъти имота им- първия през 2015-2016 г. и
втория -през 2018 г. Св.Г., ищцата и съпругът й са влизали вътре, като през
2018 г. целта на посещението е била, да се проучи въпросът за изграждане на
ограда с бетонов фундамент, която да не може да бъде демонтирана от съседа.
Св. Г. е направил оферта за оградата, но до изграждането й от него не се е
стигнало. Било е необходимо измерване от геодезист за установяване на
точното място, където да бъде поставена. Влизането в мястото е станало от
запад, където е отваряна мрежата. Мястото е било празно, с трева и дръвчета.
Съседните имоти, доколкото св.Г. си спомня, са били в същото състояние –
покрити с трева. Имало е и дървета. Ищцата и съпругът й са носели на
5
свидетелите набрани от имота им бадеми, последно през есента на 2022 г.
Съпругът на ищцата е пътувал често до гр.Я. по работа. Притесненията на
ищцата за имота са от около две години, когато е започнала да се оплаква от
действията на ответника.
Св. М. Д. дава показания, че не е виждала в имота ищците, които не
познава, а само майка им, която я е помолила да го обработва към 2002-2003
г.. Мястото е било изоставено и запустяло, „змиярник и лисичарник“.
Ответникът го е изчистил, с помощта на багер и наети цигани, които са
струпали клоните до оградата на свидетелката. Тя посочва на представените
по делото снимки от двете страни местонахождението на имотите,
потвърдено от другите свидетели по представените от ищците снимки с дата
20.03.2023 г., а по представените от ответника (датирани от него ръкописно
на гърба с дата 11.12.2022 г.)- потвърдено само от неговите свидетели.
Свидетелката сочи, че Е.К. е преместил вътрешните огради „горе- долу“
преди 4-5 години. Поставил е мрежа на мястото на вратичката, правил е
външната ограда. Много години е ползвал мястото-чистел и косил.
Св.С. е участвал в разчистването с багера, отразено на снимките на
ответника (от 11.12.2022 г.), на които е заснет и свидетелят, държащ високо
дръвче. Имотът според него е бил обрасъл с храсти и дървесина „като
джунгла“. Дворът е бил голям –три декара.
Неотносими към спора са преписка рег. № *****/10.10.2022 г. на
Комисия за защита на личните данни и Постановление за отказ да се образува
ДП с изх. № ****/2022 г. от 22.12.2022 г. на ЯРП, тъй като не съдържат
правнорелевантни факти.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са първоначални субективно съединени искове с правно
основание чл.108 от ЗС във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК и насрещни с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това.
Съдът намира исковете за ревандикация за основателни. За да бъдат
уважени, е необходимо да са налице кумулативно и трите предпоставки:
6
ищците да са собственици на имота, ответникът да упражнява фактическа
власт върху него, владението или държането му да не почива на правно
основание.
Ищцитe основават правото си на собственост на наследяване по закон от
родителите си. Правото на собственост на наследодателите не е спорно по
делото. Като техни единствени наследници по закон след смъртта и на майка
им ищците са придобили по ½ идеална част от имота, съгласно чл. 5 ал.1 от
ЗН. По делото не е спорно придобиването на правото им, а изгубването му.
Съгласно чл. 99 от ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или ако собственикът се откаже от него. В настоящия случай
ответникът твърди, че го е придобил по давност. Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. По определението на чл.
68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Т.е., за да има владение,
необходимо е да са налице и двата признака на владението -фактическата
власт /corpus/-господство, възможност за владелеца да действа
непосредствено върху вещта, и намерение да се държи вещта за себе си
/animus/. Релевантно е владението, осъществявано постоянно, непрекъснато,
явно, спокойно (фактическата власт да не е установена чрез насилие),
несъмнително.
Ответникът по първоначалния иск-ищец по насрещния твърди, че
владението му върху имота е установено още през 2006 г., когато е закупил
друг съседен имот. Поради престъпни набези, при които са били демонтирани
от трети лица част от външната ограда и портала, с оглед защита на
процесния имот и на своя, ответникът е премахнал вътрешната ограда, която
ги е деляла и е поставил външна ограда в липсващата й част откъм пътя. По
този начин е слял имота със своите и е установил владението си.
Така изложени, твърденията сочат, че премахването на вътрешната
ограда е извършено с цел защита на имотите от набези, т.е. самото действие
не се приема за израз на установяване на владение за себе си върху съседния
имот. За демонтирането на портала се сочи, че е извършено от трети лица, а
не от ответника, който е поставил там ограда, за да бъде защита от външните
набези. Законът позволява да се предприеме чужда работа без пълномощие,
7
както в чужд, така и в собствен интерес (чл.60 и сл. от ЗЗД), без това да
означава установяване на владение по см. на чл. 68 от ЗЗД. Освен това, както
ответникът заявява, той многократно е предлагал на собствениците да закупи
или придобие от тях чрез замяна имота им до към 2010 г., когато майката на
ищците е била още жива. Тези му действия сочат на признаване и зачитане на
чуждото право на собственост, съответно на липса на своене на имота им.
Това обстоятелство произтича и от изявленията му пред ищцата С. Я.а и
съпруга й, да бъдат спокойни, че имотът им няма да избяга, както и че
демонтираната мрежа и колове са негови по силата на договора за продажба
на съседния имот и целта на демонтирането е да се ползват за ограждане на
друго негово място. Показанията на св.Я. не са оспорени, я и кореспондират с
изявленията на ищцата във възражението й пред Община Я.. Не са оспорени и
изявленията й в с.з., адресирани до ответника.
Т.е. не са налице факти, сочещи на действия от страна на ответника,
които могат да се квалифицират като „явно“ и „несъмнено“ владение,
установено през 2006 г. или 2008-2009 г., когато ищците са констатирали
премахването на оградната мрежа.
Не са установени последващи действия на ответника, които да сочат на
начален момент на владение, започнало 10 години преди снабдяване с
констативния нотариален акт. Както е прието в Решение № 61 от 07.07.2022 г.
по гр. д. № 1659/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС, доколкото владението върху
чужд имот не трябва да е скрито, а напротив, трябва да е установено явно по
начин да може да бъде възприето и от действителния собственик на вещта
(макар и без изрично да му бъде противопоставено, но фактическата власт да
се упражнява по начин, да може да бъде възприета от всяко трето лице, вкл.
от собственика на вещта), лицето, което поддържа, че е установило
самостоятелна фактическа власт върху един имот, владяло го е в продължение
на 10 години и е придобило правото на собственост по давност, следва да
докаже по делото кога и как е установило фактическата власт върху имота.
Ако се твърди, че правото на собственост върху недвижим имот е придобито
по давност към определена дата, доказването на момента, в който е
установена самостоятелната фактическа власт, е необходимо с цел
извършването на преценка, дали придобивната давност е изтекла към
твърдяния момент.
8
В случая имотът на ищците не е бил обработван, т.е. ползван по
земеделското му предназначение от ответника, за когото свидетелите му
сочат само действия по почистване от треви и бурени, тъй като е бил
„змиярник и лисичарник“ (св.Д.). Тези действия също не означават несъмнено
владение, доколкото имат характер на защита на свой интерес, свързан с
безопасното ползване на своя имот, в непосредствено съседство с ищцовия
(както сочи и св.И.). Освен това не е установено към кой точно момент е
започнало това почистване на имота, доколкото според св.Я. приживе на тъща
му в известен период тя е садяла различни култури и е събирала реколта, а
самият той е кастрел дърветата в периода след това. Свидетелите Г.
потвърждават показанията му, че често е пътувал до гр.Я. във връзка с
работата си, посещавал е имота, дори заедно с тях през 2015 г. и 2018 г.,
придружен и от съпругата си, както и е берял бадеми, последно през есента на
2022 г. Според показанията им състоянието на имота е било подобно на това
на съседния имот- с тревно покритие и дървета, видно и на представените от
страните снимки, обсъдени от всички свидетели. Св.И. също потвърждава с
показанията си, че мястото е необработваемо след смъртта на родителите на
ищците, като до смъртта си възрастните хора са го посещавали. Що се отнася
до почистването с багер, то е извършено според датирането на снимките от
ответника на 11.12.2022 г.-след снабдяването с констативния нотариален акт.
Тъй като свидетелят Я. признава, че пандемията е разредила посещенията в
имота, през времетраенето й от март 2020 г. и до почистването с багер е
фактически възможно израстването на храсти и дървета. Касае се обаче за
действия на ответника извън релевантния 10-годишен период на
претендираната придобивна давност.
Действията на ответника, притеснили ищцата и съпруга й, се изразяват в
запалване в тяхното място на отпадъци от неговия двор. Тези действия биха
могли да се приемат за израз на фактическа власт по см. на чл. 68 от ЗС.
Същите обаче според показанията на св.Я., който единствен ги описва, са
извършвани към 2018-2019 г., от който момент не е изтекъл релевантният
давностен срок. Във връзка с притесненията от пожари, за които да бъдат
обвинени собствениците по документи, са предприети действията,
пресъздадени от св.Г., посетили през 2018 г. имота с цел проучване условията
за изграждане на ограда с бетонен фундамент, която да не може да бъде
демонтирана от ответника.
9
Що се отнася до показанията на св. Д., че не е виждала никой от ищците
в имота, съседен на нейния, това не означава, че не са го посещавали в
моменти, невъзприети от съседката. Показанията й не могат да бъдат
кредитирани, както с оглед липсата на оспорване от страна на ответника на
провеждани разговори с ищците за оградата на място, така и предвид
изготвянето на снимките с дата 20.03.2023 г., представени в с.з., очевидно
сочещи на присъствието им в имота. За него свидетелстват и сем.Г.и –
незаинтересовани от изхода на спора. Показанията на свидетелката не могат
да бъдат кредитирани и с оглед неточните й възприятия относно момента на
премахване на вътрешната ограда, който определя, макар и приблизително, на
„преди 4-5 години“. Налице е противоречие между показанията й, че живее в
своя имот от 2001 г. и дадените пред нотариуса, че А. Ч. е починал 2000 г.,
който факт не би могла да възприеме, ако е вярно заявеното пред съда.
Налице е противоречие между показанията й пред нотариуса, че оттогава
никой от наследниците му не се е интересувал от имота и показанията пред
съда, че е разговаряла лично с Я. Ч. за обработка на имота 2002-2003 г..
Предвид изложеното съдът счита, че не е налице уреденото в чл. 68 от ЗС
владение, довело до изгубване от ищците на правото им на собственост.
Ответникът не е упражнявал самостоятелно непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Удостовереното в нотариалния му акт право на
собственост не е възникнало. Още повече, че констатацията на нотариуса се
базира на показания на свидетели, част от които не са потвърдени от същите
по настоящото дело (както се посочи относно св.Д.). Св.И. дава показания за
различна площ на имота и се учудва, че е отразен идентификаторът му като
заявен от нея.
Цитираната от ответника съдебна практика касае различни факти,
несъвпадащи с настоящите, поради което е неприложима към тях.
Вторият елемент от фактическия състав на съдържащата се в чл. 108 от
ЗС норма също е налице. По делото е безспорно, че ответникът владее имота.
След като не доказа обаче наличието на основание за владението, искът по чл.
108 от ЗС като основателен следва да бъде уважен, а насрещният- отхвърлен.
Съгласно чл. 537 ал.2 от ГПК, последица от уважаване на иска досежно
правата на трети лица, засегнати от охранителния акт, е отмяна на акта. В
случая хипотезата на тази норма е налице. Посоченият в исковата молба
10
нотариален акт удостоверява права на ответника върху процесния имот,
каквито той не притежава и следователно не може да се легитимира с този
акт. Поради това искането за отмяната му следва да бъде уважено.
При този изход от делото искането на ищците за присъждане на
направените разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде
уважено, като са представени доказателства за внесени държавни такси и
разноски на адвоката, но не и за заплатено възнаграждение на последния.
Съобразно ТР №6/2012 г. на ОСГТК, присъждат се само действително
направени разноски, за които са представени доказателства своевременно-до
приключване на съдебното дирене в последното с.з. Поради това
възнаграждението от 1600 лв., посочено в списъка за разноски, не подлежи на
присъждане.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Е. А. К., ЕГН **********, от
гр.Я., ****, че С. А. Ч.-Я. *****, ЕГН ********** и Т. А. Ч.-Д., от гр.С.,
*****, ЕГН **********, са собственици на недвижим имот, находящ се в
гр.Я., местността „***“, с площ от 761 кв.м., представляващ ПИ с
идентификатор 87374.568.34 по КК на града, при граници: имоти с
идентификатори 87374.568.133, 87374.568.135 и 87374.59.583.
ОСЪЖДА Е. А. К., ЕГН **********, от гр.Я., **** да предаде на С. А.
Ч.-Я.а ****, ЕГН ********** и Т. А. Ч.-Д., от гр.С., ****, ЕГН **********
владението върху недвижим имот, находящ се в гр.Я., местността „***“, с
площ от 761 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 87374.568.34 по КК на
града, при граници: имоти с идентификатори 87374.568.133, 87374.568.135 и
87374.59.583, както и да им заплати направените по делото разноски в размер
на 293,65 лв..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. К., ЕГН **********, от гр.Я., ****
срещу С. А. Ч.-Я. *****, ЕГН ********** и Т. А. Ч.-Д., от гр.С., ****, ЕГН
********** иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК-да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че той е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Я., местността „***“, с площ от 761 кв.м.,
11
представляващ ПИ с идентификатор 87374.568.34 по КК на града, при
граници: имоти с идентификатори 87374.568.133, 87374.568.135 и
87374.59.583.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал.2 от ГПК нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ****
том *** рег. № **** дело № **** от 2020 г. от 13.09.2022 г. нот. рег.№ **** с
район ЯРС.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12