Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

28.02.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 януари

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 57/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на Г.Г.М., с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 5487 от 29.11.2018 г. на Началник на отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, А. „П.и.“***, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата и чл. 53 от ЗАНН е наложил на Г.Г.М. административно наказание – глоба в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лв. за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от закона за пътищата , във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2011 г.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не депозира допълнителни писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата си.

В депозираната до съда жалба, жалбоподателят моли да се отмени издаденото наказателно постановление, тъй като същото е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

За ответната страна по жалбата Агениця „Пътна инфраструктура“ – гр. София, редовно и своевременно призована, се представлява от гл. юрк. ***.

Гл. юрк. Върбанова в съдебно заседание излага становище, с което моли съда да остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,като е ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 0006204 от 07.11.2018 г., съставен от актосъставителя Д.Г.Г. – гл. инспектор контрол по РПБ при АПИ.

В хода на съдебния процес по безспорен начин от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:

На 07.11.2018 г. в 11:20 часа на път I-3 на 300 м. преди пътен възел ***на км. 67+000, в посока Плевен-Българене, Г.Г.М. управлява МПС с 2 оси /зърнокомбайн/ марка „***“, модел***, рег. № ***. Водачът осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/ на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на ИТППС – извънгабаритно ППС по чл. 2 на Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване при което се констатира надвишаване на нармите на Наредбата, както следва:

Измерената широчина е 4,20 м при допустима максимална широчина на ППС 2,55, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата.

Измерването е извършено с техническо средство – ролетка 1301/18/5м./.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели – Д.Г.Г. и Н.Д.Д., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

От същите се установява начина на констатиране на описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, обстоятелствата във връзка със същата, както и процедурата по съставянето на акта.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административно-наказващия орган следва от така представеното Пълномощно № П-196 от 02.08.2018г. на председателя на управителния съвет на а. „П.и.“, а тази на актосъставителя – от Заповед № РД-11-406 от 22.04.2015г. на председателя на управителния съвет на а. „П.и.“.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Г.Г.М., виновно е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за това, че на 07.11.2018 г., в 11:20 часа, на път I-3, км.67+000 на 300 м. преди пътен възел Сланявонов в посока Плевен-Българене, без разрешение, в обхвата на пътя е осъществявал движение на МПС с две оси/зърнокомбайни/ марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***.

Съгласно чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5, изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,са за:

1. широчина на:

а) (изм. – ДВ, бр. 62 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г.) всички ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m;

Съгласно чл. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5, ППС е извънгабаритно.

Измерването е извършено с техническо средство -ролетка 1301/18 (5м.)

Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Паредба № ц ₀т 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 на Наредбата.

Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП.

Същевременно не се установява и поначало не се твърди от жалбоподателя, че същият е разполагал с разрешително или документ за платена такса за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС за дейност по специално ползване на пътищата.

Не са установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка, констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Също така в конкретния случай е констатирано претоварване по два различни показателя, което също не може да бъде определено като незначително.

Според чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП забранено е движението в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на „извънгабаритни и тежки превозни средства” без разрешение.

Става ясно, че за да бъде налице съставомерно деяние, следва да бъде надлежно установено, че движението е осъществено от извънгабаритно или тежко превозно средство или от такова, което отговаря едновременно и на двата признака и на следващо място, че самото движение е в обхвата на пътя, респ. строителната му линия „без разрешение”. Тези обстоятелства са надлежно установени от контролните органи, възражение относно което няма.

Извършеното измерване с ролетка 1301/18 /5м./ е констатирало надвишение на нормите, при максимално допустима максимална дължина от 2,55 метра на 4,20 метра, съгласно чл.5, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № 11/04.07.2001 г. на МРРБ.

Съгласно чл. 53, ал.1 ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 ЗП.

Водачът на процесното ППС, което има характеристики на извънгабаритно по смисъла на чл.2 от Наредба№11/2001г., е физическо лице.

Физическите лица изрично са посочени в чл. 53 от ЗП, като административно-наказателно отговорни лица.

В чл. 53 от ЗП и чл.54 от ЗП са посочени няколко групи субекти, които могат да носят административно наказателна отговорност при нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС без необходимото разрешение:

а) физически лица, които непосредствено извършват движението, т.е. водачите които управляват ППС;

б) лицата, които наредят извършване на такова движение;

в) ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена санкция съгласно чл. 54 от ЗП за извършени нарушения по чл. 53 от ЗП.

Съдът счита, че следва да се измени обжалваното наказателно постановление в частта му относно наложеното наказание за така извършеното от жалбоподателя Г.Г.М. административно нарушение.

В случая се касае за нарушение, което е извършено за първи път от този нарушител, като същото не се отличава с по-висока степен на обществена опасност спрямо други нарушения от същия вид.

В процесното НП наказващият орган не е изложил съдържателни мотиви относно наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства с оглед нарушението и нарушителя, които да налагат определяне на административно наказание към максималния размер, предвиден в закона за такова нарушение.

При индивидуализация на наказанието наказващият орган не е събрал доказателства за семейното и имотно състояние на жалбоподателя, както и не е приложена справка за други нарушения по ЗП.

Липсата на такива данни мотивира съда да счита, че наложеното на Г.Г.М. наказание е несъразмерно и несправедливо, с оглед обществената опасност на деянието и личността на дееца.  При това нарушението е  извършено за първи път, липсват данни жалбоподателят да е санкциониран за други нарушения по ЗП, липсват вредни последици/макар нарушението да е формално/ и обществена опасност на деянието не е завишена.

Предвид на това за постигане целите на административното наказание, които са посочени в чл.12 от ЗАНН, в случая на нарушителя следва да бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в закона за такова нарушение, а именно - глоба в размер на 1000лв.

Обстоятелството, че водачът е продължил движението със същото ППС, след констатиране на нарушението без да е спазена процедурата по чл. 37, ал. 3 от Наредба 11, не може да се третира като отегчаващо. Това е така, тъй като същият не е възпрепятствал по никакъв начин контролните органи да констатират процесното административно нарушение. Последващата му дейност е свързана с евентуално извършено друго административно нарушение. 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №5487 от 29.11.2018 г. 6.04.2018г., издадено от на Началник на отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, А. „П.и.“***, с което на Г.Г.М., с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а“ от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1, т. 2, вр. с чл.26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП  е наложена глоба в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, като намалява размера на наложената глоба на 1000 /хиляда/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: