Решение по дело №1162/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ю.Ж.С., ЕГН: **********, чрез адв. В.В. от БАК против Решение 456/17.05.2023г. по АНД № 1284/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0769-003608/12.01.2023г., издадено от началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Бургас, с което на касатора за извършени нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на правото на защита. Твърди се, че съдът не е обсъдил противоречието, касаещо мястото на паркиране на лекия автомобил на свид. Добрева, което възпрепятства възможността на С. да разберем кое точно място на извършване на нарушение приема състава на съда - в района на бл.21 или бл.90. Сочи се, че нарушението не е извършено в 09.00 ч., така както е посочено в АУАН и НП, както и че от съда не е коментирано отсъствието на субективния елемент. Твърди се и че не става ясно за коя дясна страна се сочи в НП, както и дали Ж. е спряла, установила е последиците, махнала е с ръка и е тръгнала, защото е бързала, като не е коментирана и липсата на каквито и да било нарушения от страна на С.. Иска се оспореното съдебно решение да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-0769-003608/12.01.2023г., издадено от началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Бургас, с което на касатора С. за извършени нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в сроковете на чл.34 от ЗАНН. Относно първото нарушение - това по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът е намерил, че в настоящия казус С., в качеството си на водач и участник в движението с поведението си е причинила на друг лек автомобил имуществени вреди, изразяващи се в щети по задна броня от дясната страна, поради което правилно и законосъобразно е избрана нарушената правна норма, както и правилно е избрана и административно-наказателната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, в която законодателят е определил наказание глоба във фиксиран размер от 20 лева. Относно второто нарушение - това по чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, съдът е посочил, че е налице ПТП с нанесени материални щети, описани в изготвения протокол за ПТП, като водачът С. е участник в ПТП -то, тъй като с поведението си е допринесла за настъпването му. След същото, С. е слязла от автомобила си и е имала обективна възможност да разбере, че е ударила друго МПС и да установи нанесените по другото МПС материални щети, но не го е направила, потеглила е в неизвестна посока и само случайността, че свидетели-очевидци на ПТП са наблюдавали нарушенията и са предупредил пострадалата, е спомогнало същата да бъде установена. Съдът е обсъдил размера на наложеното наказание - 100 лева глоба и 2 месеца лишаване от право да се управлява МПС, като е намерил същия за справедлив.

При проверка на така постановеното съдебно решение, касационната инстанция намира следното:

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на РС е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства.

Касационната инстанция счита, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и гласни доказателства, като от събрания доказателствен материал се доказва по несъмнен начин, че касаторът С. е осъществила както нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, така и това по чл.123, ал.1, т.1 от с.з. Изложените от РС - Бургас мотиви относно съставомерността на деянията се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Относно мястото и часа на настъпване на пътно-транспортното произшествие, съдът намира за необходимо да посочи, че мястото на нарушението е описан, като е посочен както пътния участък, в който управляваното от касатора МПС се е движело, така и посоката на движение и предприетата маневра, като упоменатите в АУАН и НП блокове в к-с ”Славейков” на гр.Бургас се намират в един район и са в непосредствена близост един до друг. Нещо повече, в съставения в присъствието на касатора Протокол за ПТП същите тези факти са описани и С. се е съгласила с тях, поставяйки подписа си в протокола. Специално по отношение на разминаването за часа на настъпване на ПТП с този, сочен в АУАН и НП, настоящата инстанция счита, че установяването на точния час на ПТП не е възможно в случая и с оглед поведението на самия касатор С., която е напуснала мястото на инцидента. Това разминаване обаче, не означава, че на сочената дата и в описания район не е настъпило ПТП между касатора С. и паркирания автомобил на свид. Добрева, поради което и действително не е налице основание за отмяна на НП, само с оглед сочената неточност.

Не е налице и твърдяната в касационната жалба неяснота относно описаното нарушение, тъй като както в АУАН, така и в оспореното НП ясно е посочено, че водачът С. е извършила маневра завиване на дясно, като е допуснала ПТП с паркирания от дясната страна лек автомобил, като му е нанесла имуществени вреди.

Относно съставомерността на деянията и възраженията, изложени в касационната жалба в тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че касаторът С. е нарушила разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, като е допуснала ПТП с посочения в АУАН и НП лек автомобил, нанасяйки му имуществени вреди, като не е спряла и не е установила последиците от пътно-транспортното произшествие. Факта, че според свидетелските показания касаторът С. е слязла от автомобила си, махнала е с ръка и е тръгнала, не означава, че същата е изпълнила вмененото й по закон задължение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като задължението за установяване на щетите е свързано с активност и инициативност при подпомогне на процеса по установяване на механизма и последиците от инцидента, а не с напускане на местопроизшествието без уведомяване на органите на МВР и/или собственика на паркираното МПС.

По отношение възражението, касаещо субективната страна на извършените деяния, следва да се посочи, че дори и да приемем, че касаторът С. не е забелязала станалото ПТП, то факта, че същата е управлявала МПС без необходимото внимание, което обстоятелство евентуално не й е позволило да забележи станалото ПТП, причинило имуществени вреди, не изключва нейната вина, като елемент от субективната страна на състава на административните нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, т.е. касае се за непредпазливи деяния по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в случая разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата не изключват наказуемостта при непредпазливост.

По отношение на размера на наложените санкции, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Относно наложеното наказание за нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП следва да се посочи, че в разпоредба на чл.185 от ЗДвП законодателят е определил единствено наказание глоба във фиксиран размер от 20 лева, каквато именно глоба е наложена и с оспореното НП, поради което в тази част размера на наложеното административно наказание се явява съответстващо на закона.

В санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, обаче, се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева, като АНО е наложил наказания - глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца. Съгласно нормата на чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, АНО не е изложил съображенията си, въз основа на които е определил наказанията над установения минимум, като отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, както и липсата на налагани до момента наказания по ЗДвП, видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, съдът намира, че наказанието „глоба“ следва да се измени до законовия минимум от 50 лева, а наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ до законовия минимум от 1 месец.

В заключение, съдът намира, че по отношение на процесните нарушения не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като и двете деяния не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде частично отменено, като бъде постановено друго, с което да се измени размера на наложените за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на осн чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, описани в т.2 от НП наказания - глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца, като същите се изменят до законовия минимум - глоба от 50 (петдесет) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 (един) месец. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение 456/17.05.2023г. по АНД № 1284/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас в ЧАСТТА, в която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0769-003608/12.01.2023г., издадено от началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Бургас, ОТНОСНО наложените на Ю.Ж.С., ЕГН: **********, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, наказания - глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца,

и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0769-003608/12.01.2023г., издадено от началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Бургас, с което на Ю.Ж.С., ЕГН: ********** за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, на осн чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са наложени наказания - глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца,

като

ОПРЕДЕЛЯ размер на наложените наказания, както следва: глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 (един) месец.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 456/17.05.2023г. по АНД № 1284/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: