№ 621
гр. Ямбол, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330102130 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от В. Д.
А. против А. М. А. , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000 лв. – главница по договор за заем, склочен между страните на
01.09.2023 год. , както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, включително разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника бил сключен
договор за заем от 01.09.2023 год., по силата на който на последния била предоставена
сумата от 5000 лв. За удостоверяване на облигационните отношения отв. М. издал в
полза на ищцата запис на заповед. Въпреки многобройните разговори и обещания и
към настоящия момент ответникът не бил върнал сумата на уговорения падеж. Иска
се уважаване на претенцията.
Отговор на исковата молба не е депозиран в законоустановения срок.
В с.з. ищцата , редовно уведомена, не се явява.
Ответникът , редовно и своевременно уведомен, не се явява и не изразява
становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представено и прието копие от запис на заповед от 01.09.2023 год. с
издател А. М. А. и поемател В. Д. А. за сумата от 5000 лв., с падеж 31.12.2023 год.
Представено е и копие от Определение № ****18.06.2024 год. по гр. дело №
****/2024 год., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание
чл.258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Представена е и обезпечителна зпаовед от 26.06.2024 год.
Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 от ЗЗД .
1
Договорът за заем е неформален, реален договор, при който едната страна -
заемодател, предоставя на другата страна - заемател, определена сума пари или
заместими вещи за временно ползване, която сума пари или вещи от същия вид,
количество и качество заемателят се задължава да върне в уговорения срок. Ако срок
на връщане не е уговорен е приложима диспозитивната норма на чл. 240, ал. 4 ЗЗД,
според която в този случай заемателят дължи да върне сумата в 1-месечен срок от
поканата.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на
тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест
се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за
заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на
заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици.При оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си, които
е релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за отговор на исковата молба: че
средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че
задължението е погасено; други възражения.
В процесния случай ищцата твърди, че между страните е сключен устен
договор за заем за сумата от 5 000 лв., като за удостоверяване на облигационните
правоотношения между страните ответникът е издал запис на заповед от 01.09.2023
год. Ответникът не е оспорил в съответните процесуални срокове подписа си върху
документа, нито е релевирал каквито и да е възражения в процеса. Ето защо според
съда ищецът е ангажирал годни доказателства установяващи всички елементи на
договора за заем. Безспорни са доказателствата, че сумата е реално предадена –
приетия запис на заповед, който предвид липсата на оспорване съдът приема, че може
да служи като разписка , вкл. и установява, че ответникът се е задължил да върне
сумата на ищцата на посочения в записа падеж – 31.12.2023 год. Същевременно, както
се посочи ответникът не твърди или доказва средствата да са предоставени на
различно основание, не ангажира правоизключващи или правопогасяващи възражения.
В обобщение, съдът приема претенцията за основателна в пълния й предявен
размер. Сумата следва да бъде присъдена в едно със законната лихва от датата на
исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски в размер на 250 лв. – заплатена държавна такса. В полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и своевременно поисканите разноските сторени във връзка с
обезпечението на иска в размер на 40 лв.- заплатена държавна такса, които съдът след
извършена служебна справка констатира, че действително са направени. Според ТР №
6/2012 год. на ОСГТК на ВКС- отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с
оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Останалите
2
разноски по списъка по чл. 80 от ГПК не следва да бъдат присъждани, т.к. до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са представени
доказателства да са действително сторени.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.240,ал.1 ЗЗД А. М. А., ЕГН ********** да заплати на В. Д.
А., ЕГН ********** сумата от 5000 лв. по неформален договор за заем от 01.09.2023
год., в едно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.07.2024 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. М. А., ЕГН ********** да заплати
на В. Д. А., ЕГН ********** направените в исковото производство разноски в размер
на 250 лв., както и сторените в производството по обезпечаване на иска разноски в
размер на 40 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3