О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание проведено на 31.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1426 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, образувано по подадена Частна жалба вх.№ 54466/24.07.2019 г. от ж.к. „ГРИЙН ХИЛС“ – с. Приселци, със
седалище и адрес на управление: с. Приселци, ул. „Христо Ботев“ № 10, представляван
от Л.Б., чрез адв. Н.Х., срещу Разпореждане № 29895/10.07.2019 г. по ч.гр.д. № 10000/2019 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ
изцяло заявление вх.№ 46462/26.06.2019 г. по чл. 410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение в полза на заявителя „ЖК „Грийн хилс“ –
с. Приселци“, срещу длъжници Алена Александрова С. и В.В.С., по което заявление е подадена последваща уточняваща
молба от 08.07.2019 г.
В жалбата се излага, че разпореждането е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Моли за отмяната му, присъждане на разноски, както и
за връщане на делото със задължителни указания за издаване на съдебно
удостоверение. Жалбоподателят ж.к. „ГРИЙН ХИЛС“ – с. Приселци сочи, че надлежно
е изпълнил указанията на заповедния съд, дадени с Разпореждане №
28005/27.06.2019 г. Излага, че съдът неправилно е отказал да му издаде съдебно
удостоверение, което да послужи пред служба „Миграция“ на ОД на МВР-Варна за
снабдяване с информация за постоянния и/или настоящ адрес на посочените в
заявлението длъжници руски граждани – Е.С. и В.С.. Твърди, че е посочил
местопребиваване на длъжниците в България, а именно притежаваната от тях къща в
комплекса. Сочи още, че неправилно съдът е приел, че не притежава процесуална
легитимация, и че заявлението е нередовно по отношение на размера и основанието
на вземанията.
Постъпилата частна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 10000/2019 г. на ВРС
е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от заявителя ж.к. „ГРИЙН ХИЛС“ – с. Приселци срещу длъжниците
Е.А.С. и В.В.С. за парични вземания в размер на
2 705 лв., представляващи вноски за поддръжка и ремонти на общия двор и
съоръженията в жилищен комплекс „ГРИЙН ХИЛС“ – с. Приселци и 163,84 лв. законна
лихва върху тези вземания, за периода от 01.04.2018 г. до 20.06.2019 г.
Заявителят е посочил, че длъжниците са собственици на къща № 12 в комплекса и
дължат вземания за поддръжката на общия двор, градина, съоръжения – барбекю, басейн, хидорфорна, омекотителна станция и др., съобразно определени месечни
такси от Общото събрание на комплекса.
Заповедният съд на основание чл. 411, ал. 1 ГПК
е извършил справка в НБД „Население“ за постоянните и настоящите адреси на
длъжниците, която не е дала резултат. С Разпореждане № 28005/27.06.2019 г. е
оставил без движение производството и е дал множество указания на заявителя във
връзка с обосноваване на правосубектността му, тази
на длъжниците, както и да наведе твърдения за основанията на вземанията си.
Заявителят е подал молба, с която подробно е
изложил какво представлява жилищния комплекс, как се управлява и как е избран
управител. Поискал е издаването на съдебно удостоверение, което да послужи пред
служба „Миграция“ на ОД на МВР-Варна за снабдяване с информация за постоянния
и/или настоящ адрес на посочените в заявлението длъжници руски граждани – Е.С.
и В.С.. Обосновал е от какво произтичат посочените в заявлението вземания.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният
съд е отхвърлил заявлението като е приел, че и след подадената молба все още са
налице нередовности и е изложил и други подробни съображения.
Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя изводите на първата инстанция,
въз основа на които е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Основната цел на специално уреденото в ГПК
заповедно производство е бързо снабдяване със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, при облекчена процедура, когато вземането на кредитора е
безспорно. В изпълнение на тази цел са предвидени образци за заявленията, в
които следва да се попълнят ясно и точно всички необходими на заповедния съд
данни и обстоятелства, от които той да може да извърши проверка от външна
страна дали кредиторът има вземане спрямо длъжника.
Заповедното производство е уредено като строго
формално, с него се цели бърза съдебна защита, като са предвидени кратки
срокове за произнасяне на съда и поради това редовността на заявлението от
външна страна е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение
в срока по чл. 411, ал. 2 ГПК, което е несъвместимо с даване на указания на
заявителя за поправяне на нередовностите. /мотивите към т. 1 от ТР № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС./
Отклонение от този принцип се допусна с
измененията в чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.), като се
предвиди, че заповедният съд може да остави без движение заявлението за
отстраняване на нередовности в тридневен срок от съобщението. Касае се само за нередовности, които са свързани
с изискванията на чл. 410 ГПК. Това са най-често пропуски по чл. 127, ал. 1 и 3
и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Ако са налице други нередовности заповедният съд не следва да дава указания, а директно
да отхвърли заявлението. Този извод се потвърждава с още по-голяма сила след
приетия от законодателя подход на зачитане правата на заявителите (спиране на
давността, запазване на държавната такса и т.н.) като им се предостави
възможност да предявят осъдителен иск за вземането си, дори и при преценка на
заповедния съд, че заявлението следва да се отхвърли (чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК). В исковото производство по общия ред съдът ще има възможност да оставя
неколкократно исковата молба без движение за всякакви обстоятелства.
В случая, първоинстанционният съд не само, че не
е нарушил правата на заявителя, а му е предоставил допълнителна възможност да
отстрани нередовности, за които не би следвало производството да се оставя без
движение, а директно да се отхвърли заявлението.
Съобразно изискването на чл. 411, ал. 1 ГПК
заповедният съд извършва служебна проверка за местната подсъдност, защото
заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на
длъжника. Съдът има служебен достъп до регистъра на населението, съобразно
Наредба № 14/18.112009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите
на съдебната власт до регистъра на населението - национална база данни
"население", но няма възможност да извършва справки в други регистри
(освен в ТР) и същевременно да спази предвидения в закона тридневен срок.
В заповедното производство са недопустими
искания за издаване на съдебни удостоверения или за снабдяване с други
доказателства, поради което ако редовността на заявлението зависи от получената
информация въз основа на тях, то същото следва да се отхвърли и заявителят да
търси правата си по общия ред. В случая първоинстанционният съд е изпълнил
задължението си да извърши служебна справка в регистъра на населението, от
която е видно, че за посочените в заявлението длъжници не фигурира записване.
Налице е хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на заявлението.
На следващо място, действително са налице
проблеми относно процесуалната легитимация на заявителя, доколкото жилищният
комплекс не е надлежен субект, който
да може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение. Съобразно
предоставената от заявителя информация за комплекса се достига до извода, че
легитимираните лица, които имат право да претендират вземания от длъжниците са
самите съсобственици в лично качество, доколкото е налице обикновена
съсобственост, а не етажна собственост, за да се прилагат особените правила по
ЗУЕС. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС не променя този извод, защото вземането
на решение от съсобствениците за предоставяне управлението на общата вещ на
определено лице, няма за последица възникване на легитимация у това лице да
предявява искове срещу съсобствениците от името на мнозинството.
Правомощията на съсобствениците във връзка с
ползването и управлението на общата вещ по общо съгласие или решение на
мнозинството са: да определят как и от кого ще се осъществи непосредственото
служене с вещта или как ще се извличат плодовете от нея, естествени или
граждански, с оглед предназначението на вещта и желанието на съсобствениците. /Така,
Решение № 72 от 15.07.2015 г. по гр д. № 553/2015 г.,
II г.о. на ВКС/. Компетенциите са ограничени в
рамките на управлението. Назначеният управител няма представителни функции,
освен ако не е упълномощен. Същият обаче не може да бъде упълномощен да представлява
съсобствениците пред съда вместо тях, доколкото законът не му предоставя отделна процесуална легитимация, а чужди права
пред съд могат да се упражняват само по изключение (чл. 26, ал. 2 ГПК).
Заявеното парично вземане също не е достатъчно конкретизирано,
доколкото не е ясно кой от длъжниците каква част от вземането дължи, при липса
на данни за наличието на солидарност между тях.
Предвид
горните изводи обжалваното разпореждане е правилно
и частната жалба следва да се остави без
уважение.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба вх.№ 54466/24.07.2019 г. от ж.к. „ГРИЙН ХИЛС“ – с. Приселци, със седалище и адрес на
управление: с. Приселци, ул. „Христо Ботев“ № 10, представляван от Л.Б., чрез адв. Н.Х., срещу Разпореждане
№ 29895/10.07.2019 г. по ч.гр.д. №
10000/2019 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ
изцяло заявление вх.№ 46462/26.06.2019 г. по чл. 410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение в полза на заявителя „ЖК „Грийн хилс“ –
с. Приселци“, срещу длъжници Алена Александрова С. и В.В.С., по което заявление е подадена последваща уточняваща
молба от 08.07.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.