Р Е Ш Е Н И Е  №260065

 

Гр. С., 12.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски районен съд, наказателно отделение, VІІ- ми наказателен състав, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №1383 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от А.И.М. против наказателно постановление №2743/13.07.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР- С., с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следното от фактическа страна:

На 01.07.2020г. около 16,35 часа служители от РУ на МВР- С. извършили проверка в игрална зала „Колор Бет“.  Св. К. съставил на жалбоподателя А.И.М. акт за установяване на административно нарушение като приел, че е извършил нарушението по чл.209а, ал.1 от закона за здравето. В акта за установяване на административно нарушение той изписал следното: „Горепосоченото лице е установено на закрито обществено място в сградата на игрална зала „Колор Бет“, находяща се на бул. „Хаджи Димитър“, без да има поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнява въведената с т.І. 4 от заповед №РД 01- 369/30.06.2020г. на министъра на здравеопазването“ противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от закона за здравето.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие директорът на ОД на МВР- С. е издал обжалваното наказателно постановление, в което изписал следното: „Горепосоченото лице е установено на закрито обществено място без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство прикриващо устата и носа, с което нарушава въведени със т.І. т.6 от заповед №РД 01- 354/22.06.2020г. на МЗ противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за здравето“. Наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи се и същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в атакуваното наказателно постановление е описано нарушение, което жалбоподателят не е извършил. Видно е от една страна, че няма единство в изложеното в АУАН и атакуваното наказателно постановление. В АУАН актосъставителят е посочил за нарушена разпоредбата на т.І. 4 от заповед №РД 01- 369/30.06.2020г. на министъра на здравеопазването, а в наказателното постановление директорът на ОД на МВР- С. е изписал разпоредбата на т.І т.6 от заповед № РД 01- 354/22.06.2020г. на МЗ. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, защото не може да разбере какво точно е нарушил. Това нарушение е съществено и винаги води до отмяна на наказателното постановление. И актосъставителят и директорът на ОД на МВР- С. не са се съобразили с посочените от тях заповеди на министъра, тъй като и в двете заповеди са посочени изключения. В заповедта посочена в наказателното постановление №РД 01- 354/22.06.2020г. на МЗ в т.І т.6 във второто изречение е посочено: „Изключение от задължението за носене на маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.) се допуска за клиентите в местата за хранене и в питейните заведения“. Освен това следва да се обърне внимание и на факта, че посочената от директора на ОД на МВР- С. към датата на извършване на деянието не е действала, тъй като министъра на здравеопазването е посочил в т.І следното: „Въвеждам следните временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 23 юни 2020г. до 30 юни 2020г.

В т.І т.5 на заповедта посочена от актосъставителя №РД 01- 369/30.06.2020г. на министъра на здравеопазването, действаща към датата на извършване на деянието е посочено: „Изключение от задължението по т.4 се допуска за клиентите в местата за хранене и в питейните заведения, както и за спортуващите на закрито за времето на физическата дейност“. С тези изключения не се е съобразил нито актосъставителят нито наказващият орган. В игралната зала се предлагат напитки, които няма как да бъдат консумирани с поставена маска. Такъв е бил и конкретния случай с жалбоподателя А.И.М., който е пил вода и поради тази причина е свалил маската си. Това се доказа по несъмнен начин от показанията на св. М.М., който е присъствал по същото време в игралната зала, играл е на една от машинките и жалбоподателят се е намирал до него по време на проверката.  Ето защо съдът следва да приеме, че действително жалбоподателят не е извършил нарушението по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и не следва да носи административнонаказателна отговорност.

Ето защо издаденото наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода на делото съдът счита, че Областната дирекция на МВР- С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 300 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №2743/13.07.2020г., издадено от Директора на ОД на МВР- С., с което на А.И.М. с ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на А.И.М. с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.  

 

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: