Решение по дело №9431/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4568
Дата: 27 декември 2018 г. (в сила от 17 януари 2019 г.)
Съдия: Десислава Чавдарова Кацарова
Дело: 20185330109431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

    4568                                            27.12.2018 г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски районен съд                                     ХV граждански състав

 

На двадесет и седми декември                   две хиляди и осемнадесета година

 

В  открито  заседание на седми декември 2018 г. в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Катя Янева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 9431 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът И.Н.С., ЕГН **********,***»****твърди, че на основание сключен трудов договор ****е започнал работа като *** с място на работа обекти на дружеството - работодател в с****Заявява, че уговореното основно месечно трудово възнаграждение било в размер на 310 лв., както и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% от основното възнаграждение или още сумата от 11.04 лв., като брутното трудово възнаграждение е било в размер на 471 лв. Заявява, че след започване на работа по трудовия договор, трудово възнаграждение е било изплащано редовно до месец септември 2017 г., когато работодателят спрял изплащането. Трудовият договор бил прекратен по взаимно съгласие между страните, обективирано в ****, като е  прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от ****При прекратяване на трудовото правоотношение е останал неползван платен годишен отпуск. В настоящото производство се претендира осъждане на ответника да заплати неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за месеците от октомври 2017 г. до 28.02.2018 г., общо в размер на 2355.20 лв., както и сумата от 428 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 20 дни неползван платен годишен отпуск, полагаем се за 2017 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Своевременно е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват. Заявява се, че всички дължими на ищеца  трудови възнаграждения и обезщетения са своевременно изплатени, в подкрепа на което са приложени преписи от фишове, доказващи изплатените трудови възнаграждения. Заявява се, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск за 2017 г. В подкрепа на соченото обстоятелство представя молба за ползване на платен годишен отпуск за 2017 г., както и заповед на у. за разрешаване на ползването. Претендира направените по делото разноски.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства – трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, се установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от ***на длъжност „***“ първоначално с месечно трудово възнаграждение от 310лв.

Не се спори между страните, а и от представената по делото Заповед № 0016/****на у. на ответното дружество се установява, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от ****Ищецът твърди, че работодателят не му изплатил дължимите трудови възнаграждения за месеците от октомври 2017 г. до 28.02.2018 г., общо в размер на 2355,20 лв., както и сумата от 428 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 20 дни неползван платен годишен отпуск, полагаем се за 2017 г. Ответникът заявява, че е изплатил изцяло полагащото се на ищеца трудово възнаграждение, а по отношение на обезщетението за неползван отпуск твърди, че такова не се дължи, тъй като ищецът е ползвал полагащия се отпуск за 2017 г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от в.л.З.М. след проверка на счетоводната документация, съхранявана в ответното дружество, неоспорено от страните и възприето от съда, се установява, че във ведомости за заплати за процесните месеци са били начислени трудови възнаграждения в общ размер от 1960,41лв., като след приспадане на нормативно установените удръжки възнаграждението възлиза на 1431,72лв., като във ведомостите за заплати е положен подпис от името на ищеца, удостоверяващ плащането на тези възнаграждения.  Относно платения годишен отпуск вещото лице е посочило, че за 2017 г. се полагат 20 дни платен годишен отпуск, а за 2018 г. – 3 дни, като по силата на Заповед ***ищецът е ползвал 10 дни отпуск за 2017 г.,  а по силата на Заповед ***– 10дни за 2017 г.  и 3 дни за 2018 г., като полагаемият се платен годишен отпуск е ползван изцяло. Сумите за платения годишен отпуск били отразени във ведомостите за заплати и бил положен подпис от името на ищеца за получаването на тези суми.

Ищецът оспорва възражението на ответника, че е подавал молби за ползване на платен годишен отпуск, както и да е полагал подпис във ведомостите за заплати. По направеното оспорване съдът откри производство за оспорване автентичността на положените подписи от името на ищеца във ведомостите за заплати и молби за ползване на платен годишен отпуск. От заключението на съдебно- графическата експертиза се установи, че подписите са изпълнени от И.С.. Съдът възприема заключението като обективно, изготвено с необходимите знания и опит, както и обосновано. В тази насока не се възприемат възраженията на ищеца за необоснованост на СГЕ. Вещото лице е работило със свободни, условни свободни и експериментални сравнителни образци от подписа на С., като е сравнявало транскрипция, степен на обработеност, структурна сложност, наклон, темп на движения и е достигнало до категоричен извод за авторството на изследваните подписи. Направените изводи съответстват на правилата на логиката и се основават на сравнителните образци, въз основа на специалните знания на експерта, като са мотивирани и логически свързани и обосновани. Ето защо съдът не възприема възраженията на ищеца за необоснованост на заключението на съдебно- графическата експертиза.

С оглед приетите заключения, съдът намира, че предявените главни претенции следва да се отхвърлят изцяло. Установи се, че полагащите се за процесните месеци трудови възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца преди датата на подаване на исковата молба. Исканият от ищеца платен годишен отпуск е бил разрешен от работодателя и ползван от ищеца, като на същия е било изплатено и възнаграждение, отразено във ведомостите за заплати. При прекратяване на трудовото правоотношение полагаемият се платен годишен отпуск е бил ползван изцяло, поради което за ищеца не е възникнало право на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Ето защо исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед отхвърляне на главните претенции, следва да се отхвърли и акцесорната такава по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава.

Ищецът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, но предвид изхода на делото такова не следва да бъде присъдено.

Ответникът претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 500лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.С., ЕГН **********,***»****против «Сикюрити Глобъл» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 92в, тяло А, ет.5, обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 от КТ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудови възнаграждения за месеците от октомври 2017 г. до 28.02.2018 г., общо в размер на 2355,20 лв., както и сумата от 428 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 20 дни неползван платен годишен отпуск, полагаем се за 2017 г.,  ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане, както и за заплащане на разноски, като неоснователни.

         ОСЪЖДА  И.Н.С., ЕГН **********,***»****да заплати на «Сикюрити Глобъл» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 92в, тяло А, ет.5, сумата от  500лв. /петстотин лева/ - разноски по делото.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                                  ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.