О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 419
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на шести март
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 285 по описа
за 2019 година.
С Решение №
2350/16.11.2018г., постановено по гр. дело № 2045/2018г. по описа на Районен
съд е признато за незаконно уволнението и отменена Заповед № 92/28.10.2017г. на
Управителя на „Калея“ ООД със седалище гр. София, ЕИК *********, с която е
прекратено трудовото правоотношение на Д.Д.Ц., считано от 28.10.2017г. на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие.
С цитираното
решение е осъдено „Калея“ ООД със седалище гр. София да заплати на Д.Д.Ц. сума
в размер от 3 140, 88 лева, представляваща обезщетение за времето, в което
е останала без работа поради незаконно уволнение в периода от 29.10.2017г. до
29.04.2018г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска
– 23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен
евентуалния иск в останалата му част – за периода до 01.06.2018г. заедно със
съответната законна лихва. С цитираното решение е отхвърлен и предявения иск за
заплащане на сумата от 63 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за първите три дни от месец октомври 2017г.
Против
постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от „Калея“
ООД със седалище гр. София в частта, с която е признато за незаконно
уволнението и е отменена Заповед № 92 от 28.10.2017г. на Управителя на „Калея“
ООД, по силата на която е прекратено трудовото правоотношение на Д.Д.Ц.,
считано от 28.10.2017г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно
съгласие, както и в частта му, с която ответното дружество е осъдено да заплати
на ищцата сума в размер от 3 140, 8 лева, представляваща обезщетение за
времето, в което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение за
периода от 29.10.2017г. до 29.04.2018г., заедно със законната лихва върху
сумата от предявяването на иска – 23.03.2018г. до окончателното изплащане на
задължението. В жалбата се посочва, че вместо да отхвърли иска като погасен по
давност, съдът неправилно го е уважил. Посочва се, че между страните е имало
договорка за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание,
считано от посочената в заповедта дата – 28.10.2017г. и именно поради тази
причина след тази дата ищцата повече не е ходила на работа в ответното
дружество, както и е заявила пред органите на НОИ прекратяване на трудовото й
правоотношение с ответнвото дружество именно на това основание – чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните, но съдът е счел, че уволнение
е незаконно без да обсъди тези доводи.
Посочва се в
жалбата, че дори и да се приеме, че процесната заповед е незаконосъобразна, то първоинстанционното
решение, в частта, в която ответната страна е осъдена да заплати обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа е неправилно, тъй като не е
налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа на
ищцата, тъй като тя не е останала без работа поради прекратяването на трудовото
й правоотношение, а поради продължителното й планирано отсъствие от страната –
за периода от 10.11.2017г. до 09.01.2018г. и през този период от време тя не е
могла да търси и съответно – да започне работа.
В жалбата се
посочва, че съдът неправилно е приел датата 24.01.2018г. за дата на връчване на
процесната заповед на ищцата, а изложените мотиви в първоинстанционното решение
относно връчването също са противоречиви. В жалбата се посочва, че с оглед на
събраните по делото доказателства следва да се приеме, че на ищцата е била
връчена Заповед № 92 от 28.01.2017г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на 19.01.2018г., поради което и следва да се приеме, че исковата
претенция за отмяна на заповедта е просрочена и като такава – погасена по
давност, а предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен.
В жалбата се
претендира да бъда постановено решение, с което да бъде отменено атакуваното
първоинстаннционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като погасени по давност. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против решение, което подлежи на въззивно обжалване и от лице,
което има право да го атакува, постъпила е в преклузивния срок за атакуването
му и дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната
страна по въззивната жалба - Д.Д.Ц. чрез своя процесуален представител депозира
по делото писмен отговор, в който се посочва, че правилно Районен съд – Бургас
е приел предявения иск за допустим и го е разгледал по същество. Посочва се, че
според изричната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ съгласието на
страните за прекратяване на трудовия договор трябва да бъде изразено писмено и
писмената форма е изискване за тяхната действителност. Посочва се, че
незаконността на уволнението е основание за разглеждане и на иска с правно
основание чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконно уволнение. В депозирания отговор се сочи, че са
неоснователни възраженията на ответната страна, че временното отсъствие на ищцата
след 09.11.2017г. е основание да бъде отхвърлен иска за обезщетение, тъй като е
ирелевантен факта дали ищцата е полагала или не усилия да си намери работа и по
какъв начин. Претендира се атакуваното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предявени са
два обективно съединени иска от Д.Д.Ц. *** против „Калея“ ООД със седалище гр.
София, с които се претендира да бъде отменено като незаконно уволнението на Д.Ц.,
извършено по силата на Заповед № 92/28.10.2017г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, постановена от Управителя на „Калея“ ООД, както и да бъде
осъдено ответното дружество да й заплати обезщетение за оставането й без работа
за срок от 6 месеца в резултат на незаконното уволнение.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА депозираната въззивна жалба от „Калея“ ООД със седалище гр. София против Решение № 2350/16.11.2018г., постановено по гр. дело № 2045/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е признато за незаконно уволнението и е отменена Заповед № 92 от 28.10.2017г. на Управителя на „Калея“ ООД, по силата на която е прекратено трудовото правоотношение на Д.Д.Ц., считано от 28.10.2017г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие, както и в частта му, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сума в размер от 3 140, 8 лева, представляваща обезщетение за времето, в което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение за периода от 29.10.2017г. до 29.04.2018г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска – 23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението. „Профи кредит България” ЕООД против Решение № ІІ - 2059 от 19.10.2018г., постановено по гр. дело № 374/2018г. по описа на Районен – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати
на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.