Решение по дело №9155/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   920 / 13.03.2020 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                                ХXXVIІ – ми граждански състав

на трети февруари                                                              две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                             Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря И.Гальова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 9155 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                                 Производството е образувано по искова молба на М. П. Г. против „Лиам Г.“ ООД (в ликвидация), за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 22000 лева - невърната допълнителна парична вноска, направена в изпълнение на решение на ОС на ответното дружество от 01.08.2013 год., а евентуално, в случай, че така предявения осъдителен иск е неоснователен - за установяване дължимостта на посочената сума.

                                 Исковете са с правно основание в чл. 134, ал.1 от ТЗ и чл.124, ал.1 от ГПК и в съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищцата, който моли за уважаването им и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

                                 Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете. Също ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.                

                       Съдът, след като обсъди наличните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвокупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                       Страните не спорят, че ищцата е съдружник в ответното дружество, което е в производство по ликвидация. Впрочем, в тази насока е и публичното вписване в търговския регистър.

                       Съгласно протокол от проведено на 01.08.2013 год. общо събрание на съдружниците в „Лиам Г.“ ООД, на същата дата е взето решение за извършване на допълнителни парични вноски, с оглед покриване на задължения на дружеството за местни данъци и такси към Община Созопол. Срокът на вноските е определен на 4 години, а размерът им - на 2200 лв. за съдружника Л. Г. и на 22000 лв. - за М.Г..

                       На 19.08.2013 год. трето за дружеството и спора лице – Д. Р. Ш., е съставила разписка за получени от съдружника М.Г. три суми, едната от които в размер на 22000 лв. и основание за получаването „с оглед заплащане на данък сгради на „Лиам Г.“ ООД“.

                       Със 7 бр. приходни квитанции, издадени от Община Созопол на 20.08.2013 год., последната е приела плащания на данък сгради, такса битови отпадъци и лихви за забава, дължими от „Лиам Г.“ ООД, в общ размер на   21365.58 лв., а с 3 бр. приходни квитанции от 17.09.2013 год. - още 1474.24 лв.

                       Авторството на протокола от проведеното общо събрание е успешно оспорено от ответната страна, досежно подписа на съдружника Л. Г., докато за другия подпис на протокола, както и за подписите на разписката е установено да принадлежат на съставилите я лица - М.Г. и Д. Р. Ш.. За последната са налице данни да е внесла и сумите по квитанциите от 20.08.2013 год., подписвайки последните. В тази връзка съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Н., извършил назначената съдебно-почеркова експертиза.

                       При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира главният иск по чл.134, ал.1 от ТЗ за доказан, а оттам – основателен.

                       Основателността му произтича от следното:

                       Във връзка с взето решение на общо събрание за внасяне на допълнителни парични вноски, съдружникът - ищец е извършил определената му от волеобразуващия орган вноска, предавайки кореспондиращата й сума на лице, което я е употребило, според предназначението й - за покриване на текущи задължения на „Лиам Г.“ ООД, произтичащи от неплатени данъци, такси и др. към Община Созопол. Така извършената допълнителна вноска, по правило - арг. чл.134, ал.1 от ТЗ, подлежи на връщане след изтичане на срока, за който е определена.

                       Т.е. този срок поставя падежа, от който насетне се дължи връщане на вноската и очевидно е настъпил, което обуславя изискуемостта й.

                       Всички писмени доказателства, събрани в настоящия процес и ценени от съда при формиране на фактическите му и правни изводи, са непротиворечиви, последователни и във взаимна връзка, подкрепящи изцяло ищцовата теза.

                       В допълнение следва да се изложи, че по отношение на валидността на решението на общото събрание са приложими правилата на ТЗ за нищожност и незаконосъобразност (отменяемост), съгл. чл. 74 от ТЗ или нищожни, в хипотезата на чл. 75 и др. от с.з. (ТР№ 1-2002-ОСГК). По делото няма доказателства, а и не се твърди, че решението на на общото събрание на ответното дружество, касаещо внасянето на допълнителна парична вноска е отменено, респ. прогласено за нищожно на някое от основанията, посочени в ТЗ или като липсващо/невзето.

                       Затова оспорването на протокола от общото събрание, като частен документ (Р№107-2012-I т.о.), досежно подписа на единия от съдружниците, при налично изявление и на другия съдружник - пълноправен член на ръководния орган, ценено по реда на чл.180 от ГПК и според функцията му, би дало отражение единствено върху законосъобразността на материализираното в същия решение (опорочен кворум за приемането му и пр.), но не и да доведе до неговото незачитане като писмено доказателство.

                       Същевременно, липсват доказателства, ангажирани от носещата доказателствената тежест ответна страна, сумата за допълнителна парична вноска да е върната на ищцата на падежа, а и към настоящия момент, поради което главният иск следва да се уважи, като съдът не дължи произнасяне по евентуалния.

                       Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се следват деловодни разноски, чийто доказан размер, съгл. представения списък по чл.80 от ГПК, съдът определя на 3625 лв.

                       Ето защо, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                      

                       ОСЪЖДА „Лиам Г.“ ООД - в ликвидация, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.123-партер, представлявано от ликвидатора Даниел Хаджиатанасов, на основание чл.134, ал.1 от ТЗ, да заплати на М. П. Г., гражданка на Република Ирландия, род. на *** год. в гр.Л…….., сумата от 22000 лева - невърната допълнителна парична вноска, направена в изпълнение на решение на ОС на ответното дружество от 01.08.2013 год.

                       ОСЪЖДА „Лиам Г.“ ООД да заплати на М. П. Г. деловодни разноски в размер на 3625 лв.

                       Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                      

 

Съдия: /п/ А.Радев

Вярно с оригинала:

И.Г.