Решение по дело №1902/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 841
Дата: 16 февруари 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110201902
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 841
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И.Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.Административно наказателно дело
№ 20231110201902 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия
Г. АНД №1902 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
1
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-2200445/11.11.2022 г. на ИД директор
на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с което на „П." ЕООД е
наложено следното административно наказание: имуществена санкция в
размер на 3000 лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда.
В депозираната пред съда жалба „П." ЕООД се иска отмяна на
постановление, приложение на чл.415в от КТ, алтернативно намаляване
размера на санкцията.
„П." ЕООД редовно призовано, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител, юрк.Б.,
която пледира да се потвърди наказателното постановление, претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
установи следното:
На 29.07.2022 г. при извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект „автомобилен път", находящ се в с.К., ул.„Т." бил
заварен св.Ц. Н. да полага труд, като „общ работник". На място той попълнил
декларация, в която посочва, че работи като „общ работник" в горепосочения
обект за "П." ЕООД, с определено работно време от 08:00 часа до 17:00 часа,
с почивни дни през седмицата - събота и неделя и почивки работния ден в
размер на 1 час. В хода на проверката бил представен проект на граждански
договор за изпълнение на строителни и монтажни работи между „П." ЕООД и
Ц. М. Н., като в договора липсвали подписи на страните.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Н. и П., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
2
правни изводи:
Жалбата е допустима, като съдът приема, че е подадена в законния
срок, доколкото липсва разписка за получен препис от наказателното
постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради
следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.
Посочените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда съдебното следствие по
несъмнен начин.
Касае се за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда.
Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма,
което изисква договорът да е подписан от двете страни.
По чл.414, ал.3 от Кодекса на труда работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Нарушението е формално, на просто извършване, то не предполага
никакви други елементи на деянието и не е необходимо да са настъпили
вредни последици.
Наложената санкция по размер отговаря на тежестта на нарушението.
В случая е наложена по размер санкция, близка до минималната за
съответното нарушение.
3
Съдът намира, че административно-наказващият законосъобразно е
приел за съставомерно процесното деяние и не е приложил чл.28 от ЗАНН,
тъй като не се касае за маловажен случай.
Съдът намира, че се касае за типично нарушение от съответния вид.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът следва да осъди „П." ЕООД да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-2200445/11.11.2022 г. на ИД директор на
Дирекция „Инспекция по труда" - София като законосъобразно.
ОСЪЖДА „П." ЕООД, ЕИК ******* да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-2200445/11.11.2022 г. на ИД директор
на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с което на „П...." ЕООД е
наложено следното административно наказание: имуществена санкция в
размер на 3000 лв. на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда.
В депозираната пред съда жалба „П....." ЕООД се иска отмяна на
постановление, приложение на чл.415в от КТ, алтернативно намаляване
размера на санкцията.
„П......" ЕООД редовно призовано, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител,
юрк.Б...., която пледира да се потвърди наказателното постановление,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
установи следното:
На 29.07.2022 г. при извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект „автомобилен път", находящ се в с.К...., ул.„Т...." бил
заварен св.Ц. Н. да полага труд, като „общ работник". На място той попълнил
декларация, в която посочва, че работи като „общ работник" в горепосочения
обект за "П......" ЕООД, с определено работно време от 08:00 часа до 17:00
часа, с почивни дни през седмицата - събота и неделя и почивки работния ден
в размер на 1 час. В хода на проверката бил представен проект на граждански
договор за изпълнение на строителни и монтажни работи между „П......."
ЕООД и Ц. М. Н., като в договора липсвали подписи на страните.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Н. и П., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили други относими към предмета на делото
доказателства.
Няма данни за наличие на други доказателства, поради което съдът не е
събирал такива.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като съдът приема, че е подадена в законния
срок, доколкото липсва разписка за получен препис от наказателното
постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
1
обжалване.
Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради
следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.
Посочените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства,
свързани с нарушението бяха установени по реда съдебното следствие по
несъмнен начин.
Касае се за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда.
Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма,
което изисква договорът да е подписан от двете страни.
По чл.414, ал.3 от Кодекса на труда работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Нарушението е формално, на просто извършване, то не предполага
никакви други елементи на деянието и не е необходимо да са настъпили
вредни последици.
Наложената санкция по размер отговаря на тежестта на нарушението.
В случая е наложена по размер санкция, близка до минималната за
съответното нарушение.
Съдът намира, че административно-наказващият законосъобразно е
приел за съставомерно процесното деяние и не е приложил чл.28 от ЗАНН,
тъй като не се касае за маловажен случай.
Съдът намира, че се касае за типично нарушение от съответния вид.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.
Съдът следва да осъди „П...." ЕООД да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.

2