Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
Гр. София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М.
Симеонова, като разгледа т.д. № 1312/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът
„Л.“ АД твърди, че по силата на договор за заем от 18.05.2018 г. предоставил на
ответника М.С.К., действащ като ЕТ „М. – М.К.“, паричен заем в размер на 28 000
евро срещу задължението на заемополучателя да върне заетата сума ведно с
възнаградителна лихва чрез плащане на месечни погасителни вноски, чийто размер
и падеж са определени в погасителен план към договора. Сумата била предоставена
след учредяване в полза на заемодателя на първа по ред ипотека върху посочения
в договора недвижим имот и след удържане на разходите за проучване на
имущественото състояние на длъжника и за учредяване на ипотеката. Ищецът сочи,
че ответникът не е извършил погасяване на нито една месечна вноска от
главницата и поради това кредиторът обявил заема за предсрочно изискуем с
изявление, връчено на 05.01.2019 г. Въз основа на изложеното ищецът поддържа,
че в негова полза срещу ответника съществуват следните вземания: за главница в
размер на 28 000 евро, за възнаградителна лихва в размер на 5 593,88 евро,
дължима за периода 19.05.2018 г. – 18.01.2019 г., за неустойка за забава в
размер на 15 160,76 евро, дължима за периода 19.06.2018 г. – 18.01.2019 г., за извършените
от ищеца разноски за връчване на нотариални покани за предсрочна изискуемост в
размер на 840 евро, за обезщетение за неизпълнение на задължението за
застраховане на ипотекирания имот в размер от 2000 евро, за направените от
ищеца разноски за заплащане на застрахователна премия в размер на 92,25 лева и за
такса за предсрочно погасяване на заема в размер на 9 137,33 евро. За
горепосочените вземания, ведно със законната лихва върху главницата, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 14.02.2019 г. по
ч.гр.д. № 3417/2019 г. на СРС, 65 състав. След постъпило възражение са
предявени настоящите установителни искове, с които ищецът моли съда да установи
дължимостта на посочените вземания, както и да присъди разноски.
В
срока за отговор ответникът М.С.К., действащ като ЕТ „М. – М.К.“, не е
депозирал такъв.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно
общите за всички вземания факти:
На
18.05.2018 г. е сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на М.С.К., действащ като ЕТ „М. – М.К.“, паричен заем в размер на 28
000 евро срещу задължението на заемополучателя да върне усвоената сума заедно с
възнаградителна лихва върху усвоената и непогасена част от заема на равни
месечни анюитетни вноски. От представените от ищеца писмени доказателства и от приетото
по делото заключение на ССчЕ се установява, че заемът е предоставен след
удържане от неговата стойност на разходи за имуществено проучване на длъжника и
за учредяване на ипотека в размер на 2360,34 лв. Заемополучателят не е
извършвал погасявания. Поради неплащане на падежирали вноски в общ размер от
708,32 евро и на основание чл. 5.2 от договора за заем ищецът е отправил
изявление за обявяване на задълженията за предсрочно изискуеми. Изявлението е
получено от ответника на 05.01.2019 г.
Относно
вземането за главница:
Съгласно
чл. 240, ал. 1 ЗЗД заемателят дължи да върне заетата сума. Тъй като заемът е
бил обявен за предсрочно изискуем, то в тежест на ответника е налице изискуемо
задължение за връщане на целия размер на усвоения заем, а именно – сумата от
28 000 евро. Обстоятелството, че част от заема е удържан за погасяване на
разходи във връзка с учредяване на обезпечението, не влияе върху размера на
задължението за връщане на заетата сума, тъй като съгласно договора разходите,
за които е извършена удръжката, са за сметка на заемополучателя (чл. 2.1.b от договора).
Следователно
в полза на ищеца е възникнало вземане за заетата сума в размер на 28 000
евро. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът за установяване
съществуването му следва да бъде уважен.
Относно
вземането за възнаградителна лихва:
Съгласно
чл. 2.3.а от договора заемополучателят заплаща възнаградителна лихва в размер
от 30 % годишно върху усвоената и непогасена част от
главницата по заема. От заключението на ССчЕ се установява, че ищецът е
начислил възнаградителна лихва в общ размер от 5 593,88 евро, като е
включил изцяло вноската с падеж 18.01.2019 г.
Съгласно
т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС при обявяване на заема за предсрочно
изискуем възнаградителна лихва се дължи
само до датата, на която настъпва предсрочната изискуемост, в случая – до
05.01.2019 г. (в писмото, кредиторът е заявил, че обявява изискуемостта
„незабавно“, а не след определен срок от получаването му). Следователно за
периода 19.12.2019 г. – 05.01.2019 г. следва да се начисли възнаградителна
лихва не в размер на една месечна вноска, а в размер, определен съобразно броя
на дните, включени в този период, а именно – в размер на 405,54 евро. Общо за периода
19.05.2018 г. – 05.01.2019 г. дължимата възнаградителна лихва възлиза на 5 300,99
евро. До тази сума следва да бъде уважен искът.
Относно
вземането за неустойка за забава:
С
клаузата на чл. 2.3.c от договора
страните са постигнали неустоечно съглашение, което да обезщети кредитора за
вредите от забавеното изпълнение, включително при предсрочна изискуемост, в
размер на 0,23 % на ден върху размера на непогасения заем. За периода 19.06.2018
г. – 18.01.2019 г. дължимата неустойка възлиза на 15 160,76 евро.
При
извършване на дължимата съгласно ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС служебна проверка
относно валидността на неустоечната клауза с оглед спазване на добрите нрави
съдът намира същата за нищожна по следните съображения:
Съгласно
мотивите на цит. ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, критериите за валидност на
неустойката от гледна точка на добрите нрави следва да се преценяват за всеки
конкретен случай (поради което не могат да се черпят мотиви от цитираната от
ищеца в писмената защита съдебна практика), като преценката се извършва на база
изискването за справедливост и
добросъвестност на участниците в гражданските и търговските отношения.
Изведени са примерни критерии за тази преценка, сред които е видът на
неизпълненото задължение, съотношението
между размера на неустойката и очакваните вреди, както и наличието на други обезпечения.
В
настоящия случай тези критерии са нарушени. На първо място, размерът надхвърля
многократно обичайния за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на
парично задължение. За сравнение, законната лихва при забава на парично
задължение е 10 % годишно, докато процесната неустойка е в размер от повече от
80 % годишно. Такова многократно надвишаване на законната
лихва не се явява обосновано с очакваните от неизпълнението вреди
– ако те се изразяват в невъзможността да се предостави другиму заем, то вредите
биха се съизмерили с многократно по-ниския размер на възнаградителната лихва, а
ако се изразяват в невъзможността кредиторът да погаси свое задължение, тези
вреди биха се съизмерили със законната лихва или с друга валидно уговорена
неустойка за забава.
Големият
размер на неустойката за забава би могъл да бъде обоснован с уговарянето на
краен срок на начисляване, но в настоящия случай това не е сторено. Както
приема съдебната практика, липсата на уговорен краен предел не може да бъде самостоятелно
основание за нищожност, но не и когато е съчетано с други
обстоятелства, каквото се явява размерът.
На
следващо място, съобразно мотивите на цит. ТР следва да се отчете, че паричното
задължение, скрепено с неустойка, е надлежно обезпечено с първа по ред ипотека.
Наличието на вещно обезпечение е гаранция срещу ограничаване размера на
вредите, тъй като кредиторът има възможност да реализира обезпечението и така
да ограничи срока на забавата. Ето защо съдебната практика приема, че при
наличие на ипотека или друго надеждно обезпечение справедливостта налага да се
уговаря по-нисък размер на неустойката за забава.
Не
на последно място следва да се отчете, че напълно в противоречие с принципа за
недопускане на неоснователното обогатяване е начисляването на неустойка за забава
върху непадежирала главница, каквато е настоящата претенция. Видно от
таблица 2 на ССчЕ, с уговорения неустоечен процент ищецът начислява целия
размер на заема, считано от 18.07.2018 г., към която дата не е била обявена
предсрочна изискуемост и съответно размерът на падежиралата главница е
многократно по-малък.
Всичко
изложено сочи, че уговорената неустойка за забава надхвърля предвидената в
закона обезпечителна и обезщетителна функция, както и санкциониращата роля на
неустойката, и се явява източник на неоснователно обогатяване. Напълно
неоснователно е възражението на ищеца, че вземането за неустойка е в голям
размер поради дългия период на забавата – в настоящия случай се претендира
неустойка в размер на половината от предоставения заем, начислена за период от
едва шест месеца. Ако забавата продължи в периода, до който вземането
за неустойка не би било погасено по давност (три години), то би надхвърлила
многократно задължението за главница.
Неоснователно
е и възражението за предвидена еквивалентност на престациите с оглед
уговорената възможност за връщане на голяма част от внесената възнаградителна
лихва при срочно погасяване на дълга. Тази еквивалентност е изключена именно
поради голямата разлика между размера на възнаградителната лихва (от която кредиторът
би се лишил) и размера на неустойката за забава (която длъжникът би платил).
Въз
основа на изложеното съдът приема, че в полза на ищеца не съществува вземане за
неустойка за забава и искът за сумата от 15 160,76 евро следва да бъде
отхвърлен.
Относно
вземането за разноски за отправяне на нотариални покани за предсрочна
изискуемост:
Съгласно
чл. 4.4.b от договора заемополучателят заплаща на заемодателя
разноски за изпращане на нотариална покана за предсрочна изискуемост в размер
на 1,5 % от размера на заема, но не по-малко от 250 евро.
Възлагането
на разноските за връчване на поканата за предсрочна изискуемост в тежест на
длъжника е напълно в съответствие с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД и с добрите
нрави. Последните обаче се нарушават от определянето на фиксиран размер на тези
разноски, още повече когато той е обвързан
от размера на заема – обстоятелство, напълно неотносимо към разхода за
отправяне на покана. Поради това в частта относно фиксирания размер
клаузата на чл. 4.4.b е нищожна и
съдът следва да присъди само размера на действително направените разноски. От
представените писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил две
нотариални покани с идентично съдържание – едната е адресирана до М.К., а
другата – до ЕТ М. – М.К.. Тъй като едноличният търговец е един правен субект,
то изпращането на две покани не е било
необходимо. Следователно в тежест на ответника следва да се възложи само разходът
за една покана в неговия действително дължим размер (представената
фактура е за тринадесет покани), изчислен съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ, а именно - 24
лв. с ДДС или 12,27 евро според уговорената от страните валута на този дълг. За
разликата до 840 евро искът следва да бъде отхвърлен.
Относно
вземането за неустойка за несключване на застраховка:
С
клаузата на чл. 4.1.k от договора
страните са постигнали неустоечно съглашение във фиксиран размер от 2000 евро,
което да обезщети кредитора за вредите, които той претърпява при неизпълнение на
задължението на заемателя да застрахова ипотекирания имот, предмет на
обезпечението по заема, и
да поддържа застраховката за периода на договора. При извършената служебна
проверка на валидността на посочената клауза
настоящият състав намира, че тя противоречи на добрите нрави, тъй като не е отчетен посоченият в мотивите на ТР
1/2009 г. на ОСТК на ВКС критерий относно вида на обезпеченото задължение.
В настоящия случай се касае до несъществено задължение (а не до паричното
задължение за връщане на заетата сума), като освен това последиците от неговото
неизпълнение могат да бъдат преодолени от кредитора, у когото е налице
интерес сам да застрахова ипотекирания имот (както впрочем това е сторено в
настоящия случай и съответно се претендират самите разходи за застраховане).
Именно възможността кредиторът сам да застрахова вещта и да претендира
разходите за застраховането не оправдава уговарянето на неустойка за
неизпълнение на това акцесорно за договора за заем задължение. Противоречи на
добрите нрави и обстоятелството, че е
предвидено тази неустойка да се заплати и при редовно погасяване на дълга, а
също и наред с неустойката за забава, тоест плащането й не е обвързано по
никакъв начин от евентуално настъпване на вреди за кредитора от неизпълнение на
задължението за застраховане, свързани с невъзможността да се удовлетвори по
заема.
Поради
изложеното искът за сумата от 2 000 евро следва да бъде отхвърлен.
Относно
вземането за разноски за застрахователна премия:
Съгласно
чл. 4.1.k заемополучателят се задължава да заплаща дължимите
застрахователни премии, включително когато застраховката е сключена от
заемодателя. В настоящия случай ищецът е представил застрахователна полица за сключената
на основание чл. 4.1.k от договора застраховка,
съгласно която дължимата застрахователна премия е в размер на 92,25 лева.
Заплащането й не беше оспорено от ответника, поради което съдът приема този
факт за доказан. Ето защо искът за сумата от 92,25 лв. следва да бъде уважен.
Относно
вземането за неустойка при обявяване на кредита за предсрочно изискуем:
Съгласно
чл. 5.2.а от договора при обявяване на заема за предсрочно изискуем
заемополучателят се задължава да върне заетата сума, както и такса за
предсрочно погасяване, уговорена в чл. 2.4.е (определена в размер на 7,5 % от
сумите, които заемополучателят би дължал при липса на цялостно или частично
погасяване на заема преди срока). На това основание ищецът претендира вземане в
размер на 9 137,33 евро.
Според
настоящия състав такова вземане не е валидно възникнало. На първо място, в
настоящия случай не е налице предсрочно погасяване на кредита и поради това не
се е реализирал фактическият състав на чл. 2.4.е. На следващо място,
уговарянето при предсрочна изискуемост на такса в пълния размер на възнаградителната
лихва, който би се дължал при нормално развитие на облигационното отношение, противоречи
на разрешението, дадено с т. 2 на ТР 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС – след
датата на обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът няма право на
възнаградителна лихва и претендирането й под скрита форма (като такса,
неустойка или по друг начин) противоречи на добросъвестността.
Ето
защо този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 1359,83 лв. и разноски в исковото производство в размер на 1705,63 лв.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че М.С.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „М. – М.К.“, ЕИК********, дължи на „Л.“ АД, ЕИК ********, сумата от 28 000 евро, представляваща
главница договор за заем от 18.05.2018 г., ведно със законната лихва от 21.01.2019 г. до
погасяването, сумата от 5 300,99 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода 19.05.2018 г. – 05.01.2019 г., сумата от 12,27 евро, представляваща разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, и сумата от 92,25 лв., представляваща разноски за заплатена застрахователна
премия, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване съществуване на вземане за възнаградителна лихва до предявения
размер от 5 593,88 евро и за периода 06.01.2019 г. – 18.01.2019 г., за неустойка
за забава в размер от 15 160,76 евро за периода 19.06.2018 г. – 18.01.2019 г., за
разноски за нотариални покани за предсрочна изискуемост до размера от 840 евро,
за неустойка за несключване на застраховка в размер от 2 000 евро, както и за
неустойка за предсрочно погасяване на заема в размер на 9 137,33 евро.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „М. – М.К.“, ЕИК********, да заплати на „Л.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1359,83
лв. разноски за заповедното производство и 1705,63 лв. разноски за исковото
производство.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: