Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 22.10.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антония
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7349 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.12.2017г., гр.д.22650/16г., СРС, 142 с-в
отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД срещу П.А.Г. иск за сумата 382.46 лв. - доставена
от дружеството топлинна енергия през периода 26.03.2014г. - 30.06.2015г. за
топлоснабден имот в гр.Русе, ул. „********ет.3, ведно със законна лихва считано
от завеждане на иска до изплащане на вземането и иск за лихва в размер на 18.81
лв. през периода 23.04.2014г. - 14.09.2015г., като осъжда ищеца да заплати на
ответника сумата 500 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от
ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че от писмените доказателства достатъчно ясно се
установява, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и идентификацията
на адреса за същия имот. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,
с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете П.А.Г. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответникът П.А.Г. е собственик на
топлоснабдения имот, находящ се в гр.Русе, ул. „********бл. „Сълза“, вх.* се
установява от два самостоятелни списъка на етажните собственици, без дати,
съдържащи неговия подпис; както и от такива списъци, съдържащи подпис на
ответника, съответно приложени към договор № 56/12.11.2001г. за доставяне на
топлинна енергия, към договор № 97/16.09.2002г., сключен между етажната
собственост и „Д. – Л“ ООД и към протокол от 26.08.2002г. от ОС на ЕС. Изпълнена
е една от алтернативните хипотези на чл.153, ал.1 ЗЕ, според който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение.
Независимо от изложеното, липсват каквито и да било
други конкретни оплаквания в жалбата относно правнорелевантните факти, свързани
с възникване и дължимост на процесните парични вземания за главница и мораторна
лихва, както и за тяхното доказване по основание и размер. При съобразяване на
чл.269, изр.2 ГПК, съдът в условията на ограничен въззив не дължи служебна
проверка за правилност на решението в тази част, поради което същото следва да
се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
но поради напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание
чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да
се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява
разноски от 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, каквито се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.12.2017г., гр.д.22650/16г., СРС, 142 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ГР.София, ул. „********да заплати на П.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 600 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.