Р Е Ш Е Н И Е
№
26.03.2018г.., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 8764/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. В, против Л.С.С., с която
се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№7469/2017г., по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че
ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. ***, аб.№ 3005. Твърди се, че отв. С., е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е предоставената й ТЕ, и не е погасила
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се
извършва по публично оповестени Общи условия. Твърди се, че Общите условия са
публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл.
239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани
фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че
дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника,
се извършва от „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, като сумите са начислявани на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира
ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, като трето лице – помагач в процеса, на негова страна.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че дължи сумата от общо 240,83лв., от които сумата от 227,85лв.-
главница, за периода 01.10.2016-30.04.2017г., и сумата от 12,98лв.- лихва за
забава, за периода 02.12.2016-21.09.2017г.,. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. Л.С.С.,, ред. ув., в срока за отговор, не
изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №4919/29.09.2017г. по ч гр.д. № 7496/2017г по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение
от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим
С определение №554/15.02.2018г.,
като трето лице – помагач в процеса, на страната на ищеца, е конституирано „ХОЛИДЕЙ
И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна. Същото депозира по делото изисканите от съда писмени
доказателства, касаещи отчета на потребената ТЕ и топла вода за имота, за процесния период, приети
по делото.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото се установява също,
видно от представеното по делото съобщение от Община Плевен, за размер на
дължимият данък и такса битови отпадъци, че отв. Л. С.,
е собственик на процесния имот, находящ се на адрес гр.
***, за който е разкрита партида с аб.№. 3005.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния имот, находящ се на адрес гр. ***, с аб.№.
3005., сумите за ТЕ, за процесния период, са начислявани от ищеца ТЕЦ-Плевен,
на база изготвяни отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение в
сградата, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение и при ползване на топла вода- на база показанията
на водомерите. ВЛ е установило, че в имота има 0 бр. водомер и 0 броя уреди, налице
е отопление в баня без ИРУ- щранг- лира. ВЛ е
установило, че сумите за ТЕ, отдадени от сградната инсталация, са изчислени на база реален обем на имота-
198,01 куб.м. ВЛ е изчислило, че общият размер на главницата, за процесния
период-01.10.2016-30.04.2017г, е в размер на 227,85лв., от които: сумата от 79,96лв.-
отопление, сумата от142,87лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и сумата
от 5,02лв.—услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че лихвата за забава
върху главницата от 227,85лв., за периода 02.12.2016-21.09.2017г, е в размер на
12,98лв. ВЛ е установило също, че фактурите са начислени за месеците, за които
са издадени, внесен е начисления ДДС по
сметка на републиканския бюджет. Вл е установило
също, че за периода
01.05.2017-06.03.2018г., няма плащане .
По делото, от страна на ответника
няма представени доказателства за извършване на плащане на претендираните суми,
съобразно разпределената доказателствена тежест.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено
по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите
условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в
сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици
на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Съобразно нормата на
чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
/чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се
осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите
на топлинната енергия от топлопреносната
мрежа към клиентите.
По делото, въз основа
на събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че ответника Л.С.,
има качеството на потребител на ТЕ, за имот с аб.№3005, за процесния период.-
01.10.2016-30.04.2017г., и същата дължи плащане на потребената ТЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата
до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава
върху главницата има акцесорен характер, и зависи от
изхода на главния иск.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, са основателни и следва
да бъдат уважени, като бъде признато за установено спрямо ответника Л.С., че дължи сумата от общо 240,83лв., от които
сумата от 227,85лв.- главница, за периода 01.10.2016-30.04.2017г., и сумата от
12,98лв.- лихва за забава, за периода 02.12.2016-21.09.2017г.,. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми, е издадена
заповед за изпълнение №4919/29.09.2017г. по ч гр.д. № 7496/2017г по описа на ПлРС.
Следва ответникът да понесе
направените по настоящето дело разноски, в размер на общо 295лв. /вкл.
100лв-юрк. възнаграждение, 75лв.- държавна такса и 120лв. разноски за ВЛ/ В
случая съдът определя размер на дължимото юрк.
възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно
цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв., като в случая съдът определя
минимален размер от 100лв.
Ответника следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, в размер на 75лв.. вкл.
държавна такса от 25лв и юрк. възнаграждение от 50лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422, ал.1, вр
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1
от ЗЗД, че Л.С.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В, сумата от общо 240,83лв., от
които сумата от 227,85лв.- главница, за периода 01.10.2016-30.04.2017г.,
съставляваща потребена ТЕ за имот с аб. № 3005 и сумата от 12,98лв.- лихва за забава, за
периода 02.12.2016-21.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-28.09.2017г., до
окончателното й изплащане, за които суми, е издадена заповед за изпълнение
№4919/29.09.2017г. по ч гр.д. № 7496/2017г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Л.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В, сумата от 295лв.-разноски по настоящето дело и сумата от 75лв.- разноски по ч. гр.д.№ 7496/2017г.
по описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач, на страната на ищеца- ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН”
ЕООД, гр. Варна..
Решението може да обжалвано в двуседмичен срок,
от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: