РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500740 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. С. Г. с ЕГН-********** с адрес: ***
подадена чрез назначения и по реда на ЗПП служебен защитник –адв.Пламена Гьорчева,с
адрес на кантората: гр.Бургас,ул.“Г.С.Раковски“№7,офис №2,партер срещу съдебно решение
№ 57 от 29.03.2022г.,постановено по гр.д.№513/2021г.по описа на ПРС,с което районният
съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от въззивницата Г. против община Поморие установителен
иск за собственост за приемане за установено по отношение на ответната община
Поморие,че ищцата В. С. Г. е собственик на недвижим имот,представляващ земеделска земя
с начин на трайно ползване лозе,с площ 0.802 кв.м.,находящ се в м.“Изворите“,землището
на с.Порой,община Поморие ,поземлен имот № 091092 по плана за земеразделяне на
с.Порой,община Поморие ,а по КККР – представляващ поземлен имот с идентификатор
№57790.91.92,м.“Изворите“,землището на с.Порой,с площ 802 кв.м.,с трайно
предназначение на територията-земеделска,с начин на трайно ползване на земята-нива,трета
категория,на основание давностно владение,започнало от 30.05.2016г.
С въззивната жалба е оспорено решението на ПРС като неправилно и
необосновано.Въззивницата счита,че е представила достатъчно доказателства,установяващи
твърденията и,че е собственик на процесния имот и е осъществявала владение върху него
,като е придобила собствеността на основание изтекла придобивна давност. Отправеното до
1
въззивния съд искане е за отмяна на решението на ПРС и постановяване на решение от
БОС,с което исковата и претенция да бъде уважена.Няма доказателствени искания.
В представения писмен отговор ответната община Поморие е оспорила въззивната
жалба като неоснователна.Счита,че ПРС правилно и обосновано е приел,че ищцата не е
представила доказателства в подкрепа на твърдението си,че е осъществявала
явно,необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху процесния имот от
30.05.2016г.Въззиваемата община Поморие заявява,че имотът е общинска собственост и е
актуван с АЧОС през 2005г. .Моли решението на ПРС да бъде потвърдено,няма
доказателствени искания.Претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт. БОС констатира,че с исковата молба е бил
предявен алтернативно и иск с „правно основание чл.11 ЗСПЗЗ“,който не е бил разгледан от
ПРС.Във въззивната жалба няма оплакване в тази насока,поради което липсва процесуално
основание въззивният съд да приеме,че има отправено искане за допълване на
постановеното от ПРС решение,още повече,че изначално съдът в определението си по
чл.146 ГПК не е докладвал,че е сезиран с такъв иск,не е дал и указания на ищцата за внасяне
на яснота в обстоятелствената част и петитума на този иск,нито е конституирал ответниците
по този иск. При това положение въззивната инстанция няма процесуално основание да се
произнася по допустимостта и основателността на неразгледания от ПРС иск „с правно
основание чл.11 ЗСПЗЗ“.
Решението на ПРС ,с което предявеният установителен иск за собственост с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК е отхвърлен като неоснователен БОС намери за
правилно,законосъобразно и обосновано и препраща към изложените в него мотиви на
основание чл.272 ГПК.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба съдът посочва,че с представеното от
ищцата удостоверение за наследници се удостоверява активната и процесуална
легитимация,като единствен наследник по закон на баща си Стефан Маринов
Георгиев,починал на 26.06.2004г.,но не и право на собственост. От представеното по делото
решение № 83 от 06.06.2003г.по гр.д.№177/2002г.по описа на ПРС се установява,че на
наследодателя на ищцата е признато правото да му бъде възстановена собствеността върху
27 дка земеделска земя,но не и върху лозе от 0.7 дка. Доказателства за осъществявана
непрекъсната фактическа власт върху процесния имот през посочения в исковата молба
период не са представени от ищцата,поради което правилно и законосъобразно районният
съд е приел,че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Водим от горните съображения и при споделяне на изложените от ПРС мотиви,довели
до извода му за неоснователност и недоказаност на предявения иск,въззивният съд
намери,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно
и постановено в съответствие с представените по делото доказателства.
С оглед изхода от въззивното обжалване,право на присъждане на разноски има
въззиваемата община Поморие,която е претендирала разноски в размер на 800 лева
,съгласно представен списък на разноските. Представен е договор за правна защита и
съдействие,сключен с адв.Ангелова,от съдържанието на който се установява,че въззиваемата
община Поморие е заплатила в брой на упълномощения адвокат сумата от 800 лева
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
На основание чл.78 ал.3 ГПК съдът възлага разноските на въззиваемата страна в тежест на
въззивницата Г..
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 57 от 29.03.2022г.,постановено по гр.д.№513/2021г.по
2
описа на ПРС.
ОСЪЖДА В. С. Г. с ЕГН-********** с адрес: *** да заплати на община
Поморие,представлявана от кмета на общината Иван Алексиев сумата от 800/осемстотин/
лева съдебно-деловодни разноски,направени от въззиваемата община Поморие във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3