РЕШЕНИЕ
№149
гр. Пазарджик, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, въззивен състав, в
публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивета Парпулова
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Петричев
Росица Василева
при секретаря
Петя Борисова, като разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д.
№ 58 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 139/02.10.2019 г., постановено по гр.д. № 169/2017 г. по описа на Районен съд-П., е
отхвърлен предявеният от „Б.М.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Гавраил Кръстевич“
№ 2, срещу „С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П.Е.“ № 2, вх. А,
ет. 1 и „Б.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бигла“ 2, вх. А, иск с
правно основание чл. 75 от ЗС, с
който е отправено искане да се осъдят ответниците да преустановят действията
си, с които се нарушава владението на „Б.М.“ АД върху реална част на недвижим
имот, представляваща реална част от 4733 кв.м. от недвижим имот с № 000680,
находящ се в землището на гр. С., с ЕКАТТЕ 69835, целият с площ от 39733 кв.м.,
в местността „Радин дол“ по картата за възстановена собственост за землището на
гр. С., при граници, посочени в молбата, като границите на реалната част от
имота, равна на притежаваните от молителя идеални части от имота, са означени с
червен щрих на оригиналната скица, неразделна част от договор за разпределение
ползването между съсобствениците на имота от 12.04.2010 г., които противоправни
действия се изразяват в разполагане на входа на обособената част на физически
лица и превозни средства и препятстване чрез тях достъпа на ищеца.
Въззивникът – ищец в първоинстанционното съдебно производство „Б.М.“ АД е осъден да заплати, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на „С.“
ЕООД разноски по делото в размер на 1945 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Б.М.“ АД, в която се твърди, че
обжалваният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът намира за
неправилен извода на районния съд, че представеният по делото договор за
разпределение на ползването на недвижим имот не може да бъде източник за
доказване наличието на владение върху съответната процесна част от 4733 кв.м.
от недвижимия имот за ищеца. В тази връзка сочи, че видно от обстоятелствената
част на исковата молба нарушението на владението на ищеца е осъществено след
18.11.2016 г. - по-конкретно считано от 05.01.2017 г., поради което
обсъжданият документ - договор за
разпределение на ползването на недвижим имот може надлежно да установи
наличието на владение върху процесния имот поне за периода от 18.11.2016 г. до
05.01.2017 г. Счита, че представеният по делото договор за наем от 07.12.2015
г., сключен между „Ватия Холдинг“ АД, като наемател и „Булгар Минерали - С.“
АД, като наемодател, не се отнася до процесната територия от 4733 кв.м. от
поземлен имот № 000680, находяща се в производствения терен с обща площ от
39 733 кв.м. Поради това неправилен е изводът на първата инстанция, че
владението е било прекъснато, видно от цитирания договор за наем, по който
страна е свързано на ищеца лице. Едновременно с това изтъква, че дори и да се
приеме неправилното, че въпросният договор за наем се отнася до процесната
територия, не може да се сподели изводът на районния съд, че наемателят „Ватия
Холдинг“ АД, като държател, е успял да прекъсне владението на ищеца. Сочи, че
контролираната инстанция неправилно е оценила събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Р., К., К. и К. и е приела, че не са
налице предпоставките по чл. 75 от ЗС, независимо, че от показанията на
свидетелите Р. и К. се установява наличието на владение на ищеца за период не
по-кратък от 6 месеца преди завеждането на исковата молба. Фактът на владението
от страна на ищеца върху спорната площ от 4733 кв.м. е безспорно установен,
доколкото в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том 2,
нот. дело № 251/2008 г. е отразено, че ищецът е предал на „Булгар Минерали-С.“
АД само 35000 кв.м. от имота, което обстоятелство за предаване на владението
според цитирания титул за собственост районният съд, в нарушение на закона,
въобще не е обсъдил. Твърди, че владението не е предадено за останалите 4733
кв.м., които прехвърлителят е запазил за себе си. Сочи, че в хода на
първоинстанционното съдебно производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като съдът не е изложил конкретни мотиви защо
изключва от доказателствената съвкупност показанията на свид. К.. Твърди, че е
нарушен принципът на чл. 9 от ГПК за равенството на страните в процеса, тъй
като по делото са установени обстоятелства за заинтерисованост по смисъла на
чл. 172 от ГПК на свидетелите К. и К., което не е обсъдено от районния съд при
постановяване на решението. На следващо място, сочи, че показанията на
свидетелите К. и К. са напълно неотносими към претенцията по чл. 75 от ЗС,
както и че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил
всички писмени доказателства по делото, чийто съвкупен анализ води до извод за
установена фактическа власт от ищеца по отношение на спорната площ. В нарушение
на разпоредбата на чл. 201 от ГПК районният съд не е допуснал извършването на
повторна съдебно-техническа експертиза. Изтъква, че в Протокола от 05.01.2019
г. за извършен въвод във владение не е посочено за каква площ от имота е
извършен въвода на ответника „С.“ ЕООД. Твърди, че постановлението за възлагане е само за част
от имот № 000680, която част е с площ от 35000 кв.м., а останалата част от
имота с площ от 4733 кв.м. е собственост на ищеца, тъй като той не се е
разпоредил с нея с извършената продажба
през 2008 г. Изтъква, че в нарушение на материалния закон районният съд е
приел, че в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на владение, вместо да укаже, че в тежест на ответниците е
да оборят последиците на презумпцията по чл. 69 от ЗС, която размества
доказателствената тежест в производството и изисква наличието на обратно
доказване от ответниците по реда на чл. 69 от ЗС. Прави се искане обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено ново по съществото на спора, с
което да се уважи предявения иск по чл. 75 от ЗС.
Във въззивната жалба е формулирано, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК,
доказателствено искане за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза,
което е оставено без уважение с Определение № 61/10.02.2020 г. по в.гр.д. №
58/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Претендират се разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна „С.“ ЕООД в отговора на въззивната жалба изразява
становище за нейната неоснователност, като поддържа, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано. Намира за неоснователни доводите на
въззивника, че в процесния недвижим имот
№ 000680 съществува реално обособена част с площ от 4733 кв.м, по
отношение на която не е бил извършен въвод във владение в полза на „С.“ ЕООД от
страна на синдика на 05.01.2017 г., а такъв е извършен само върху площ от
35 000 кв.м. Твърди, че въводът е извършен по съществуващата ограда, с
която е ограден целия недвижим имот, а не само част от него, като тази ограда
съвпада с кадастралните граници на имота. Счита за неоснователно твърдението на
„Б.М.“ АД, че е носител на правото на
собственост върху въпросната реална част от 4733 кв.м. от имот с №
000680. Като аргумент сочи Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 87, том 2, нот. дело № 251/2008 г., видно от който на 06.06.2008 г.
въззивникът е продал на „Булгар Минерали – С.“ АД целия недвижим имот с №
000680, а не идеална част от него. Изтъква, че разминаванията в площта на имота
според документа за собственост и скицата е правно ирелевантно, тъй като с
очертанията по скицата не може да се придобие или изгуби право на собственост.
На следващо място, поддържа, че исковата претенция е недопустима. Излага, че
императивната разпоредба на чл. 717 „л“ от ТЗ и предварително предявения от
въззивника иск за делба на съсобствен имот с № 000680 са достатъчно основание
да се прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска. Сочи, че
след като ищецът твърди, че е собственик на частта от имота, от която е бил
отстранен, то неговата процесуална защита не е чрез владелчески иск, а чрез иск
за собственост по чл. 108 от ЗС. Ищецът не е посочил точните граници на владяната
част от имота от 4733 кв.м., не е уточнил как е осъществявал фактическата власт
върху тази част от имота, нито кое лице е формирало субективния елемент на
владението (анимуса) от името на
въззивника като юридическо лице и как този субективен елемент е бил афиширан,
поради което само на това основание първоинстанционното съдебно решение се
явява правилно, а въззивната жалба неоснователна. Заявява, че въззивникът не е
доказал наличието на предпоставките по чл. 75 от ЗС за уважаване на исковата
претенция. Оспорва твърдението на ищеца, че фактът на установяване на
фактическата власт върху процесния имот се доказва с договора за разпределение
на ползването от 12.01.2010 г. В тази връзка излага подробни съображения, а
именно: договорът е антидатиран, същият урежда само ползването, но не и
владението върху имота, а алтернативно -
дори и да се приеме, че е действителен и поражда права и задължения за
страните, то от достоверната му дата – 16.11.2016 г. до 05.01.2017 г. не са
изминали изискуемите от разпоредбата на чл. 75 от ЗС шест месеца на
непрекъснато и необезпокоявано владение, за да е основателна исковата
претенция. Намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че съдът
е дал прекомерно значение на договора за наем на процесния недвижим имот от 07.12.2015
г., тъй като договорът за наем бил за 35 000 кв.м., а не за 39733 кв.м.
Твърди, че предмет на договора за наем е целият поземлен имот и всички находящи
се в него производствени, складови и административни сгради. Не споделя тезата
на въззивника, че с издаденото на негово име разрешение за строеж и данъчна
оценка за процесния имот се установява наличието на упражнявана от него
фактическа власт върху имота. Сочи, че с въпросните договор за разпределение на
ползването и договор за наем въззивникът опровергава презумпцията по чл. 69 от
ЗС. Намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че районният съд
е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането
на писмените и свидетелските показания по делото. Счита за неоснователни
оплакванията на въззивника, че районният съд не е кредитирал показанията на
свидетелите Р. и К., тъй като те се опровергават от останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства. Не споделя твърдението на ищеца, че е
нарушен принципа на равенство на страните в процеса, регламентиран в чл. 9 от ГПК. Сочи, че съдът не е допуснал процесуално нарушение с отказа да назначи
повторна съдебно-техническа експертиза, защото не са налице предпоставките по
чл. 201 от ГПК за това. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт. Формулирано е особено искане за отводи на съдии от състава на
Окръжен съд- Пазарджик, по което настоящият съдебен състав се е произнесъл с
Определение № 61/10.02.2020 г. по в.гр.д. № 58/2020 г. по описа на Окръжен съд
– Пазарджик. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - ответникът „Б.“ ООД не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
В открито
съдебно заседание въззивникът „Б.М.“ АД,
чрез процесуалния си представител адв. А.М., поддържа въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не
ангажира нови доказателства. Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна „С.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Е.А., в открито съдебно
заседание оспорва въззивната жалба. Формулира доказателствено искане за
приемане на писмени доказателства по делото, което е оставено без уважение с
Определение от 01.06.2020 г. по в.гр.д. № 58/2020 г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик, поради неотносимостта им към предмета на спора. Претендира
присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна „Б.“ ООД, чрез пълномощника си адв.
С.Б., в открито съдебно заседание пред въззивния съд
оспорва въззивната жалба. Не прави доказателствени искания и не ангажира нови
доказателства. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана
страна в съдебното производство срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част (и без да има оплакване в този смисъл), като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е валидно, но недопустимо и като такова следва да бъде
обезсилено, а производството по делото прекратено.
Районен съд-П. е сезиран с иск с правно
основание чл. 75 от ЗС, предявен от „Б.М.“ АД срещу „С.“ ЕООД и „Б.“ ООД, с който се иска да се
осъдят ответниците да преустановят незаконосъобразните си действия, които
смущават владението на ищеца върху реална част с площ от 4733 кв.м. от недвижим
имот с №
000680, находящ се в землишето на гр. С., с ЕКАТТЕ 69835, в местността „Радин дол“ по картата за
възстановена собственост за землището на гр. С., целият с площ от 39733 кв.м,
при съответните граници, посочени в молбата, като границите на реалната част от
имота, равна на притежаваните от молителя идеални части от имота, са означени с
червен щрих на оригиналната скица, неразделна част от договор за разпределение
ползването между „Булгар Минерали – С.“ АД и „Б.М.“ АД на имота от 12.04.2010 г.,
които действия се изразяват в разполагане на входа на обособената част на физически лица и превозни
средства и препятстване чрез тях достъпа на ищеца.
В исковата молба ищецът твърди, че считано от 28.11.2005 г.
до 02.03.2017 г. – датата на депозиране на исковата претенция владее процесната
реална част с площ от 4733 кв.м., представляваща обособена част от имот с №
000680, целият с площ от 39733 кв.м., находящ се в землището на гр. С.. Имотът
е придобит от дружеството-ищец чрез покупко-продажба от 28.11.2005 г. и
оттогава „Б.М.“ АД упражнява пълна фактическа власт върху него без прекъсване,
явно и спокойно, повече от 6 месеца, което обстоятелство се установява от
представените по делото документи. В тази връзка сочи Нотариален акт за покупко-продажба № 162, том
ІV, рег. № 5338, дело № 626/28.11.2005 г., с който „Ватия“ АД е продало на
„Б.М.“ АД целия производствен терен от 39733 кв.м. по графични измерения, а по
Акт за държавна собственост 35000 кв.м., означен с № 000680 в местността
“Радин дол“ по КВС за землището на гр.
С., ведно със застроените в имота 18 броя сгради, подробно описани в
нотариалния акт по вид, предназначение, година на построяване, площ и продажна
стойност, за сумата в общ размер на 153450 лв. Фактът на владението на
процесната площ от 4733 кв.м. се установява и от Нотариален акт за
покупко-продажба № 87, том ІІ, рег. № 2985, дело № 251/06.06.2008г., съгласно
който „Б.М.“ АД продава на купувача „Булгар Минерали-С.“ АД производствен терен
от 35000 кв.м., означен с кадастрален № 000680 в местността „Радин дол“ по КВС
за землището на гр. С., ведно със застроените в имота 18 броя сгради. С договор
за разпределение на ползването от 12.04.2010 г., двустранно подписан от
страните, същите се споразумели за разпределение ползването на съсобствения им
недвижим имот, като „Б.М.“ АД ще ползва частта от имота с площ от 4733 кв.м.,
означена с червен щрих на скицата, неразделна част от договора, а „Булгар
Минерали-С.“ АД ще ползва площта от 35000 кв.м. (останалата част от имота извън
процесните 4733 кв.м.), заедно със застроените върху тази площ сгради, подробно
описани в Нотариален акт за покупко-продажба № 87, том ІІ, рег. № 2985, дело №
251/06.06.2008 г. Сочи се, че в т. 3 от
договора от 12.04.2010 г. за разпределение ползването на недвижим имот е
уговорено, че „Булгар Минерали-С.“ АД дава съгласие на другия съсобственик
и/или на „Ватия Холдинг“ АД (акционер в „Булгар Минерали-С.“ АД) да монтират в
площта, ползвана от „Б.М.“ АД, временни преместваеми съоръжения (трошачна
инсталация, хале метална конструкция, метална конструкция за склад и други),
необходими за преработка на суров фелдшпат от концесионно находище. Било
договорено, че всяка от страните по договора ще ползва своята част от имота без
да пречи на другата страна да упражнява правата си, като били определени
изрично самостоятелни отделни входове за достъп до частта от имота, ползвана от
„Б.М.“ АД, както и до частта, ползвана от „Булгар Минерали-С.“ АД. Ищецът
твърди, че във владяната от него реална част от имота винаги е извършвал
производствена дейност, продължаваща и до момента, като на място са монтирани
производствена трошачно-пресевна инсталация за преработка на суровина фелдшпат
/пегматит/ и специализирани едрогабаритни машини и съоръжения, използвани в
производствената дейност на „Б.М.“ АД, като част от съоръженията са собственост
на „Ватия Холдинг“ АД, осъществяващо съвместна икономическа дейност с „Б.М.“
АД. Изтъква, че по повод удължена концесия на „Ватия Холдинг“ АД за находище за
добив на пегматит „С. Мерата“ в землището на гр. С., Община С. е издала на
„Б.М.“ АД Разрешение № 39 от 22.11.2016 г. за строеж на „Производствена база за
пегматит, съоръжения и складове към нея“ в процесния поземлен имот. Сочи се, че
с влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано постановление за възлагане от
13.07.2016 г., издадено от Окръжен съд-Пазарджик, на основание чл.717, б. „з“
от ТЗ, частта от имота с площ от 35000 кв.м. е възложена на „С.“ ЕООД, което
дружество е придобило чрез търг собствеността върху посочените 35000 кв.м.,
притежавани от „Булгар Минерали-С.“ АД, обявено в несъстоятелност и
представляващи осребрена част от имуществото. Излага се, че вечерта на
05.01.2017 г. без предизвестие върху владяната от ищеца „Б.М.“ АД част от имота
се разположили униформени служители на охранителна фирма „Б.“ ООД, намиращи се
в обекта 24 часа, които преграждат входа и препятстват достъпа на хора,
автомобили и техника, като вместо това в обекта непрекъснато се движат превозни
средства, собственост на трети лица и управлявани от служители на „Б.“ ООД, и
по този начин се препятства влизането в обекта и достъпа на тежко-товарни
автомобили до ключови производствени места в обекта-силози, трошачка и други.
Навеждат се доводи, че на 05.01.2017 г. синдикът на досегашния съсобственик
“Булгар Минерали-С.“ АД (в несъстоятелност) И. К., без да уведоми „Б.М.“ АД, е
извършил незаконосъобразен въвод във владение на другия съсобственик „С.“ ЕООД
върху тази част от имота, където е обектът с машините и съоръженията на ищеца.
Твърди се, че въводът не е произвел правно действие по отношение на „Б.М.“ АД,
доколкото синдикът не е предприел действия по отношение на намиращите се в
обекта техника, работници и представители на „Б.М.“ АД, нито е отправил писмено
или устно изявление, че ще извършва принудителен въвод срещу
дружество-съсобственик и/или искане за доброволно напускане на имота. Сочи се,
че от ответника „С.“ ЕООД не са заплатени дължимите такси за прехвърляне на
имота, поради което въводът се явява незаконосъобразен. Твърди се, че „Б.М.“
АД продължава да владее и да ползва
посочената реална част от имота, но среща практически непреодолими затруднения
от страна на ответниците. Изтъква се, че поведението на ответниците е в посока
да бъде спряна производствената дейност и причиняване на ежедневни и значителни
по размер вреди на ищеца, както и че се извършва недопустима икономическа
принуда на дружеството чрез противоправна промяна на трайно установено
фактическо положение. Моли се да бъде постановено решение, с което да се уважи
предявеният иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „С.“
ЕООД е депозирал отговор на исковата
молба, в който сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 717 „л“ от ТЗ трето лице, намиращо се в имота, срещу което
е извършен въвод във владение, не може да се защитава с владелчески иск, а с
иск за собственост. На следващо място, заявява, че дори и да е допустим
предявеният иск той се явява неоснователен, тъй като не е налице една от
предпоставките за уважаване на владелческия иск, а именно владение продължило
повече от 6 месеца. Изтъква, че процесната част от 4733 кв.м. не е обособена, а
недвижимият имот е един. Твърди, че ищцовото дружество е преустановило
производствената си дейност към датата на продажбата, за което сочат и
прекратените трудови договори. Сочи, че от представените към отговора на
исковата молба скици се установява, че единствен собственик на процесния имот е
„Булгар Минерали-С.“ АД, като няма данни за наличие на съсобственост в имота.
Това не се установява и от проведения търг по реда на ТЗ. Ответникът „С.“ ЕООД
оспорва датата на съставяне на договора за разпределение правото на ползване на
недвижим имот от 12.04.2010 г., като твърди, че е антидатиран и доказателство
за това е представеното копие от договор с нотариална заверка от 18.11.2016 г.
Едновременно с това изтъква, че този договор е и с невярно съдържание, не е
вписан в имотния регистър и не е част от документацията на „Булгар
Минерали-С.”АД, както и че ако е съществувал е следвало да бъде предаден на
синдика, съгласно чл. 658, ал. 1, т. 4 от ТЗ, след открИ.е на производството по
несъстоятелност през месец април 2011 г. Сочи, че ако такъв документ е бил
наличен, то синдикът не би пропуснал да съобщи тази информация на потенциалните
купувачи, както и че съдът не би одобрил продажбата с Определение от 20.05.2016
г. по т.д. № 66/2010 г., без изрично да е записано, че имотът е съсобствен.
Твърди се, че между „С.“ ЕООД и втория ответник „Б.“ ООД е сключен договор за
охрана на закупения недвижим имот, сгради и съоръжения, както и че са
неоснователни твърденията по отношение незаконосъобразността на извършения
въвод във владение. Моли се да се отхвърли предявеният иск.
В законоустановения срок ответникът „Б.“ ООД
е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че дружеството предоставя
охранителни услуги на „С.” ЕООД по охрана и осигуряване на пропускателен режим
в имот № 000680 по силата на договор от 16.12.2016 г. и анекс към него, поради
което не е надлежна страна в процеса. Твърди, че в случая е налице хипотезата
на чл. 359 от ГПК и ищецът не може да предяви владелчески иск, ако е предявил
преди това иск за собственост, какъвто представлява иска за делба. Сочи, че
„С.“ ЕООД е придобило имота въз основа на влязло в сила постановление за
възлагане и извършен въвод във владение от синдика на 05.01.2017 г., като се
намира в имота на правно основание, както и че ищецът има качеството на трето
лице при извършения въвод, което може да се брани само с иск за собственост.
Моли да се отхвърли исковата претенция.
Изводът на въззивния съд, че обжалваното
решение е недопустимо се основава на следните съображения:
От събраните по делото доказателства се
установява, че с влязло в сила Постановление за възлагане от 13.07.2016 г. по
т.д. № 66/2010 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик поземлен имот –
производствен терен с площ от 35000 кв.м., означен с кадастрален № 000680, в местността „Радин дол“ по КВС на гр. С., е възложен в собственост на
обявеното за купувач търговско дружество „С.“ ЕООД в производство по
несъстоятелност на търговско дружество „Булгар Минерали - С.“ АД, след
извършена продажба по реда на чл. 717в от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 717л, ал. 1 от ТЗ купувачът се въвежда във владение на имущественото право от синдика въз
основа на влязло в сила постановление за възлагане. В настоящия случай, видно
от отбелязването на Окръжен съд-Пазарджик върху постановлението за възлагане на
имот с № 000680, същото е влязло в законна сила на 19.12.2016г. Постановлението
за възлагане е вписано в Служба по вписванията гр. П..
С Протокол от 05.01.2017 г., на основание чл.
717л от ТЗ, купувачът „С.“ ЕООД е
въведен във владение от синдика на „Булгар Минерали - С.“ АД (в
несъстоятелност) на продаденото имущество - процесният имот с № 000680, находящ се в
землището на гр. С.. Въводът е извършен по кадастралните граници на имота, означен в
приложената по делото скица № К07344/27.12.2016 г., издадена от ОСЗ-П..
Съгласно нормата на чл. 717л, ал. 3 от ТЗ,
въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на
имущественото право, като законодателят изрично е регламентирал, че това лице
може да се брани само с иск за собственост. Визираната разпоредба е ясна и не
се нуждае от тълкуване. Според нормата на чл. 621 от ТЗ, доколкото в частта за
несъстоятелността няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите
на ГПК. Разпоредбите на ГПК намират приложение само в случаите на констатирана
от съда празнота при уреждане на конкретната материя, каквато празнота в случая
не е налице, тъй като в чл. 717л, ал. 3 от ТЗ е предвидена, съобразена и
със спецификата на производството по несъстоятелността, изрична защита на всяко
лице само по исков ред чрез иск за собственост. Само за изчерпателност на
мотивите въззивният съд счита за необходимо да посочи, че правото на всяко
лице, намиращо се във владение на имот, в който се въвежда купувач от публична продан от
съдебния изпълнител, въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, да се брани срещу въвода на купувача от публичната
продан, е уредено в ГПК по начин, идентичен с ТЗ - чл. 717л, ал. 3 от ТЗ, а
именно само с иск за собственост – арг. чл. 498, ал. 2 от ГПК.
От съдържанието на разпоредбата на чл. 717л,
ал. 3 от ТЗ следва, че осъществяването на въвода е възможно, освен срещу
длъжника и срещу всяко лице – независимо дали е собственик или трето лице,
което е заварено в имота. Това лице не може да заявява никакви права срещу
купувача по продажбата в производството по несъстоятелността, която по силата
на чл. 717л, ал. 4 от ТЗ има последиците на продажба при принудително
изпълнение по реда на ГПК. Единствената защита, която законът предоставя на
лицето, което се намира във владение на имота, е иск за собственост. Това лице
не може да се брани с владелчески иск (в този смисъл Решение № 794/22.12.2010 г.
по гр.д. № 674/2010 г. на ВКС, III г.о., Определение №
305/27.06.2013 г. по ч.гр.д. № 1695/2013 г. на ВКС, I г.о.).
В конкретния случай, видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, е предявен посесорен иск
от „Б.М.“ АД
срещу „С.“ ЕООД и „Б.“ ООД с правна квалификация чл. 75 от ЗС, с който се търси защита на
едно фактическо състояние, каквото е владението, а не е предявен иск за защита
на собственост. Доколкото производството по делото е по защита на нарушено
владение, фактическият състав за уважаване на исковата претенция не включва
установяване на кого принадлежи правото на собственост върху процесната реална
част от имот с № 000680.
Съгласно нормата на чл. 357, ал. 2 от ГПК документите, удостоверяващи правото
на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на
владението.
Владелческият иск по чл. 75 от ЗС
не е иск за собственост. Съобразявайки изричната разпоредба на чл. 717л, ал. 3 от ТЗ,
съгласно която лицата, срещу които е извършен въводът, могат да се бранят само
с иск за собственост, настоящата съдебна инстанция достигна до извода, че
предявеният владелчески иск е недопустим, поради което постановеното съдебно
решение се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили, а
производството по делото - да се прекрати.
За пълнота на мотивите и във връзка с
оплакванията във въззивната жалба, че с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 87, том ІI, рег. № 2985, дело № 251/06.06.2008г. ищецът е продал и
предал на „Булгар Минерали-С.“ АД владението само върху 35 000 кв.м. от имота,
като владението не е предадено за въпросните 4733 кв.м., върху които
прехвърлителят е запазил правото си на собственост, както и че въводът във
владение не обхваща целия имот с № 000680,
въззивният съд намира за необходимо да отбележи следното:
Видно от обективирания в Нотариален акт за
покупко-продажба № 162, том ІV, рег. № 5338, дело № 626/28.11.2005 г. на
Нотариус П.К., с рег. № 390 по регистъра на НК, договор за покупко-продажба,
продавачът „Ватия“ АД е продал на купувача „Б.М.“ АД следния недвижим имот,
находящ се в землището на гр. С., обл. Пазарджик, а именно: промишлен обект „Рудник Фелдшпати“, в това число поземлен имот - производствен терен с площ
от 39733 кв.м. по графични измервания, а по Акт за частна държавна собственост
- с площ от 35000 кв.м., който имот е означен с кадастрален номер № 000680 в
местността „Радин дол“ по КВС за землището на гр. С., ведно със
застроените в имота 18 броя сгради, подробно описани в нотариалния акт по вид,
предназначение, година на построяване, площ и продажна стойност.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 87, том ІI, рег. № 2985, дело № 251/06.06.2008 г. на Нотариус П.К., с рег. № 390 по регистъра на НК, се
установява, че ищецът „Б.М.“ АД, като продавач, е прехвърлил на купувача „Булгар Минерали-С.“ АД правото на собственост върху
имот промишлен обект „Рудник Фелдшпати“, в това число поземлен имот - производствен терен с площ
от 35000 кв.м., означен с кадастрален номер № 000680, в местността „Радин дол“ по КВС
за землището на гр. С., ведно със застроените в имота 18 броя сгради, подробно
описани в нотариалния акт по вид, предназначение, година на построяване, площ и
продажна стойност - тези сгради са били
обект на продажбата и по предходния горепосочен титул за собственост. В
документа за собственост изрично е посочено, че владението върху недвижимия
имот, предмет на нотариалния акт, се предава от продавача на купувача в деня на
подписването му.
Следователно от съдържанието на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 87, том ІI, рег. № 2985, дело № 251/06.06.2008 г. на Нотариус П.К., с рег. № 390 по регистъра на НК, не
може да се направи извод, че продавачът „Б.М.“ АД е продал на купувача „Булгар Минерали-С.“ АД реална обособена част с площ
от 35000 кв.м. от имот № 000680, като си е запазил правото на собственост върху останалата реална обособена част от имота с площ от
4733 кв.м. Това е така, тъй като няма изразена воля от страните по сключения
между тях договор за продажба на част от процесния имот. Когато обект на разпоредителна сделка е определена вещ и не е изрично посочено, че се
продава част от вещта, следва да се приеме, че се продава цялата вещ. В
конкретния случай в обсъждания титул за собственост е посочено, че обект на
обективирания в него договор за покупко-продажба е недвижим имот с № 000680 по
КВС на гр. С., местността „Радин дол“, като не се установява действителната
воля на страните да е била обект на договора за покупко-продажба да е
обособена, реална част от имота или идеална част от него. Двете насрещни волеизявления на
страните – ищеца и „Булгар Минерали-С.“
АД по
договора за покупко-продажба съвпадат по съдържание и сочат на постигнато
съгласие за разпореждане от страна на ищеца
в полза на „Булгар Минерали-С.“ АД с целия имот с № 000680. За да се
аргументира извод, че ищецът е продал на „Булгар
Минерали-С.“ АД само част от процесния имот № 000680 е необходимо да има
изрично постигнато между страните по сделката съгласие за това, което да бъде
обективирано в сключения между тях договор. Липсата на изрично посочване от страните по
сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87,
том ІI, рег. № 2985, дело №
251/06.06.2008г. на Нотариус П.К., с рег. № 390
по регистъра на НК, че обект на договора за покупко-продажба е само част от имот № 000680
по КВС на гр. С., аргументира извода, че предмет на договора е целият имот №
000680.
Фактът, че в коментирания
нотариален акт е посочено, че ищецът продава на „Булгар Минерали-С.“ АД имот № 000680 с площ от 35000 кв.м., а по графични данни
този имот е с площ от 39733 кв.м., не може да доведе автоматично до
заключението, че ищецът се е разпоредил само с част от имота – с 35000 кв.м., а
другите 4733 кв.м. са останали в неговия
патримониум, поради което е възникнала
съсобственост между „Б.М.“ АД и „Булгар
Минерали-С.“ АД. Това е така, защото площта не е индивидуализиращ белег на
имота. Скицата на имота не е документ за собственост. И в двата горецитирани
титули за собственост имотът е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на номера му по КВС на гр. С.,
местонахождението и границите му, като още в нотариалния акт, с който
ищецът е закупил имота от „Ватия“ АД е отразено, че този имот по графичнни
данни е 39733
кв.м., а по Акт за частна държавна собственост е с площ от 35000 кв.м. Със
същия този нотариален акт ищецът се е легитимирал като носител на правото на
собственост на процесния имот № 000680, като е изразил
изрична воля за продажбата му на „Булгар
Минерали-С.“. Няма основание да се счита, че е постигнато съгласие между
страните за разпореждане от ищеца в полза на „Булгар Минерали-С.“ АД само с част от имот с № 000680, тъй като установената действителна воля на страните
по сключения договор, съгласно чл. 20 от ЗЗД, не сочи на това.
Косвена индиция, че волята на страните по сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 87, том ІI, рег. № 2985, дело № 251/06.06.2008 г. на Нотариус П.К., е била обект на продажбата да е целият
имот № 000680 по КВС на гр. С. е и липсата
на проведена процедура по чл. 717м от ТЗ при извършената продажба на този имот
в производството по несъстоятелността.
За въззивния съд няма съмнение, че въводът във владение на ответника
„С.“ ЕООД е извършен по отношение на целия недвижим имот № 000680, тъй като няма
констатация на синдика, че въводът се извършва върху съответна част от имота.
Нещо повече, в протокола за извършения въвод изрично е посочено, че той е
осъществен по кадастралните граници на имота, съгласно скица № К07344/27.12.2016 г.,
издадена от ОСЗ-П., в която площта на имота е посочена като 39733 кв.м. и в които граници
попада спорната площ от 4733 кв.м. В този случай ищецът „Б.М.“ АД, без значение
дали притежава право на собственост върху част от имота или е трето лице, което
го владее, може да се защитава само с иск за собственост, но не и с владелчески
иск, чрез какъвто в случая се търси защита на права.
По изложените съображения, поради недопустимост на предявения иск с
правно основание чл. 75 от ЗС, първоинстанционното съдебно решение, с което
съдът се е произнесъл по правния спор по същество, се явява недопустимо и като
такова следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.
По разноските:
При този изход на правния спор
право на разноски, на
основание чл. 78, ал. 4 във вр. чл. 273 от ГПК, имат въззиваемите-ответници в първоинстанционното
съдебно производство. Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника „С.“ ЕООД сумата в
размер на 1800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, а в полза на ответника „Б.“
ООД - сумата в размер на 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, тъй като същите са своевременно
поискани от ответниците и са представени доказателства за реалното им заплащане
в брой.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от ГПК настоящото
съдебно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като размерът на цената
на предявения иск, определен по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ГПК, е под
5000 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд-Пазарджик
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 139/02.10.2019 г., постановено по гр. дело № 169/2017г. по описа на
Районен съд-П. и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото.
ОСЪЖДА
„Б.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Гавраил Кръстевич“ № 2, на основание чл. 78, ал. 4 във вр. с чл. 273 от ГПК, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П.Е.“ № 2, вх. А,
ет. 1, сумата в размер на 1800,00 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Б.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Гавраил Кръстевич“ № 2, на основание чл. 78,
ал. 4 във вр. с чл. 273 от ГПК, да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бигла“ 2, вх. А,
сумата в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.