Р Е
Ш Е Н И Е
№ 208/28.11.2022 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На
шестнадесети ноември
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 151 по описа на 2022 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Р. ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК ********* представлявано от управителя Х.Д.М., чрез процесуални
представители адв. П. С. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600/2799 от 26.04.2021г./ АУПДВ/
на изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” гр.София, с който на
дружеството е определено парично задължение,
представляващо публично държавно вземане в размер на 615 818,64 лв. (шестстотин и петнадесет хиляди
осемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки).
В жалбата се
сочи, че оспорения АУПДВ № 01-2600/2799
от 26. 04. 2021г. на Държавен Фонд „Земеделие“ е издаден почти една година по-късно
от момента на откриване на административното производство и не връчен по
надлежния ред на дружеството жалбоподател. За издаването на АУПДВ, дружеството
узнава едва на 26.04.2022г. при връчване на Съобщение за доброволно изпълнение
изх. № С210028-048-0138627/15.11.2021г. по образувано от НАП - ТД Бургас - Офис
Ямбол ИД № *********/2021г. за събиране на сумата на определената с оспорения
АУПДВ финансова корекция в размер на главница от 615 818.64 лева, която
представлява пълния размер на получената безвъзмездна финансова помощ по
сключения договор, ведно с лихви до окончателно изплащане на задължението.
Твърди се на първо място, че АУПДВ е нищожен поради неспазване на
установената по закон форма под която е регламентирано издаване на акт за
налагане на финансова корекция в случай като този. Счита се, че е следвало да
се издаде решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. На второ
място се твърди незаконосъобразност на АУПДВ, като издаден при
съществено нарушение на приложимите административно производствените правила, в
противоречие с приложими материалноправни разпоредби
и при несъответствие с целта на закона. Иска се обявяване на нищожност на акта,
алтернативно отменянето му като незаконосъобразен, с присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание редовно
упълномощените процесуални представители на оспорващия поддържат жалбата по
изложените в същата съображения и направените искания. Представят списък на
направените разноски. Допълнително представят подробни писмени бележки с вх. №
2810/24.11.2022г.
Ответникът – Изпълнителен
Директор на ДФ "Земеделие" изпраща
процесуален представител гл. юрисконсулт Д. М., която моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
законосъобразността на оспорения административен акт, който счита за мотивиран
в достатъчна степен, издаден от компетентен административен орган, в изпълнение
на всички материалноправни и процесуалноправни
правила за издаването му. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и депозита за платените експертизи, а в условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен
от жалбоподателя.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
През 2016г. „Р. ИНВЕСТ“ ЕООД
е подало Заявление за подпомагане с УИН
26/04/1/0/02533/ и е кандидатствало за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 - 2020г., като е предложило за одобряване от ДФЗ бизнес план по процесната подмярка. Така
подаденото заявление е одобрено за подпомагане със Заповед № 03-РД/746 от 23.02.2016г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд ”Земеделие”.
На 07.03.2016 г. между жалбоподателя в
качеството му на ползвател и ДФЗ е сключен договор № 26/04/1/0/02533/ за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. за изпълнение на
одобрения проект „Закупуване на трактор
с прикачен инвентар за обработка на лозови масиви и монтаж на защитна мрежа против градушки на
лозов масив с обща площ 196.291дка“ в размера и
при условията съгласно договора.
На
11.07.2016г. между страните по договора е сключен Анекс № 1, с който същите са
изменили Приложение № 1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи",
която е станала неразделна част от договора. Впоследствие с Анекс № 2 към договора от 13.03.2019г. първоначално
одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените
документи в размер на 759 208.18
лева (чл.3, ал.1 от договора), е редуцирана до сумата от 615 818,64 лв.
Съгласно чл.2, ал.1 от
договора помощта се изплаща при
условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения
проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите
към него и действащите нормативни актове, а в чл.2 ал.2 е посочено, че при
неточно или непълно изпълнение от ползвателя
на условие или задължение по този договор, или при наличие на
основание в действащ нормативен акт или акт на правото на Европейския съюз фондът прилага съответните правила за
намаляване или отказване на заявената за изплащане финансова помощ, съответно -
за възстановяване на цялата или част от изплатената финансовата помощ,
предвидени в този договор и приложим нормативен акт.
Съгласно чл.14, ал.2 т.3 и т.6 от договора
ползвателят се задължава от датата на
сключването на този договор до изтичане на приложимия към него срок по чл. 6,
ал. 5, т. 3. да използва активите и изпълнява дейностите - обект на подпомагане
по този договор, съгласно съответното им предназначение, посочено в бизнес
плана към заявлението за подпомагане, освен при подмяната на оборудване с
изтекъл амортизационен срок и да не
преустановява подпомогнатата дейност поради каквито и да са причини, освен
изменящите се сезонни условия за производство и/или предоставяне на услуги -
когато това е относимо.
Съгласно чл.15, ал.1 от договора ползвателят е
поел задължение за периода от подаване на заявката за
окончателно плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5, при осъществяване на подпомаганата дейност да
постигне и подържа резултати от изпълнението, който не са повече от 50 %
по-ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстване по мярка 4.1
бизнес план относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция. Това
задължение се отнася до постигане и поддържане на количествените показатели,
съдържащи се в Таблица № 3 „Производствена програма“ от бизнес плана, приложен
към одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от датата на подаване
на заявка за окончателно плащане.
В чл.18, т.2 от договора е фиксирано, че за срок от сключването на договора до изтичането на срока
по чл. 6, ал. 5, ползвателят се задължава да поддържа минималния стандартен
производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от левовата
равностойност на 8000 евро.
С Решение № 26/04/1/0/02533/3/01/03/01 от
26.06.2019г. на изп.
директор на ДФЗ, е оторизирана сума за окончателно изплащане в
размер на 307 909.32 лева, след като е констатирано извършено предходно
авансово плащане на дружеството на сума в размер на 307 909.32 лева за дейности
и активи включващи „Подпорна конструкция и мрежа за защита от градушка върху
площ от 196.291 дка трайни насаждения" по одобрения бизнес план.
Със Заповед № 398018 от 22.04.2020г. е разпоредено на служители на
РТИ - Хасково извършване на проверка на място след плащане за периода 24.04.2020
г. - 20.05.2020 г. Целта на
извършената проверка на място след плащане на финансовата помощ е да се направи
оценка на изпълнението на количествените показатели от Таблица № 3 на бизнес
плана в съответствие с поетите от ползвателя задължения по договора. С
писмо изх. № 01-262- 2600/42 от
23.04.2020г. на ОД на ДФЗ гр. Хасково - отдел РТИ е изискал от дружеството многобройна документация с цел установяване
спазването на договорни задължения и поети ангажименти съгласно сключения
договор, а видно от докладна записка с рег.№ 01-262-/43 от 27.04.2020г.
управителя на дружеството е бил поканен след разговор по телефона да присъства
на започващата на 24.04.2020 г. проверка на място, но същия отказал.
Констатациите от извършената проверка са
оформени в изготвения контролен лист(доклад за проверка), които е изпратен на
дружеството с писмо с изх. № 01-262- 2600/49 от 21.05.2020г., за което по
делото няма данни да е получено.
На управителя на „Р. ИНВЕСТ“ ЕООД
на адрес гр.Ямбол, градски парк- парк хотел „Ямбол“ е изпратено
писмо с изх. № 01-2600/2799 от 03.07.2020
г., с което на осн.
чл. 26 от АПК е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатации, направени след проверка на
изпълнението на Договор № 26/04/1/0/02533 от 07.03.2016 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от
Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. В писмото е посочено, че при
извършване на проверка на място след плащане от служители на РТИ - Хасково в
периода 24.04.2020 г. - 20.05.2020 г„ както и след извършване на допълнителни
административни проверки е установено неспазване на разпоредбите на чл. 13, ал.
3, чл. 14. ал.1, т. 7 и ал.
2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6, чл. 15, ал. 1, чл. 16, т. 1, чл. 17, ал. 1 и ал.
12 и чл. 18. т. 2 от договор № 26/04/1/0/02533 от 07.03.2016 г„ както и на
изискванията заложени в чл. 8, ал. 1, т.2, чл. 53, ал.
1 и ал. 2, чл. 54, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, чл. 56, ал. 1, чл. 60, ал. 2
във вр. с ал. 1 и чл. 63, ал. 7 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие
на селските райони 2014-2020 г. С
писмото е предоставена възможност на жалбоподателя в 14-дневен срок от
получаване му да представи писмени възражения по основателността и размера на
публичното вземане. Видно от приетите обратни разписки, са били извършени два
неуспешни одита за връчване на писмото от куриера Български пощи, тъй като е отказано получаването му на дати 07.07.2020
г. и 21.07.2020 г. на адреса на
дружеството. Поради това съобщение за издаденото писмо е поставено на
интернет страницата на ДФ ..Земеделие", съгласно изискванията на чл. 18а.
ал. 10 от АПК, за времето от 17.09.2020 г. до 28.09.2020 г., като писмото не е
потърсено от ползвателя и адм. орган е приел, че
същото се счита за връчено на 24.09.2020 г.
На 26.04.2021г. от изпълнителния директор на ДФЗ е издаден оспореният АУПДВ № 01-2600/2799, с който на основание чл. 27, ал.3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл,
162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, на „Р. ИНВЕСТ“ ЕООД
е определено парично задължение, представляващо публично държавно вземане в общ
размер на 615 818,64 лв. (шестстотин и
петнадесет хиляди осемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки),
която сума представлява пълния размер на получената безвъзмездна финансова помощ по сключения договор,
ведно с лихва до окончателно изплащане на
задължението. Като фактически основания за издаване на акта адм.
орган е посочил следното:“ При извършване на проверката на място е
констатирано, че част от елементите по конструкцията на „Подобект 1 Подпорна
конструкция и мрежа за защита от градушка’’ не са
налични и е констатирано несъответствие между количествата на изплатените
активи и реално наличните; В хода на проверката не са представени
счетоводни документи, доказващи произведена и реализиран продукция.
Установеното изпълнение на бизнес плана за периода от 03.04.2019 г. до
03.04.2020 г. е в размер на 0,00 % от заложените количествени показатели,
съдържащи се в Таблица № 3 „Производствена програма“ от бизнес плана, приложен
към одобрения проект. В производствената програма за първата година от
изпълнението на бизнес плана е заложено производство и реализация на 39 257,80 кг.
винено грозде. При проверката на място е установено, че за първата година е
произведена продукция в размер на 0,00 кг. винено грозде; Съгласно приложение №
2 към договор № 26/04/1/0/02533, проектът е получил приоритет (5 точки) за
осигуряване на допълнителна заетост в земеделските стопанства, като ползвателят
е поел ангажимент да поддържа 1 работно място. В представения и одобрен с
договора за подпомагане бизнес план също е залегнало разкриване на 1 (едно)
работно място. При извършената проверка на място са изискани, но не са
представени документи за поддържане на съответствие с приоритетите за създаване
на допълнителна заетост. Съгласно извършена справка за всички актуални трудови
договори в регистъра на НАП е видно, че в „Р. - ИНВЕСТ” ЕООД няма наети лица
пряко свързани с подпомаганата дейност; При проверката на място е установено,
че ползвателя не е поставил на видно място билборд или табела, съгласно
изискванията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г.; При извършване на проверката на
място след плащане по договор за подпомагане № 26/04/1/0/02533 от 07.03.2016 г.
е установено, че ползвателят не съхранява всички документи, свързани с
подпомогнатите дейности, както и че не спазва задължението си да води всички
финансови операции, свързани подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си
система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера. При проверката
са изискани, но не са представени всички документи, свързани с подпомаганите
дейности; При извършената проверка на място след плащане по проекта е
установено неизпълнение на минималният стандартен производствен обем на
земеделското стопанство във връзка с установената липса на минимален размер от
70% живи растения на хектар, от което следва, че земята не отговаря на
критериите за допустимост на земеделски площи от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.
На територията на измерената земя в размер на 19,7894 ха са установени по 542
бр. живи лози на 1 хектар, при заложени 5500 бр. на хектар ( при схема на засаждане
2.20 х 0,83 метра) или 9,9% от общия заявен брой. Попълнен е
работен лист за установяване на стандартен производствен обем на
земеделското стопанство, в който икономическия размер на стопанството в
стандартен производствен обем е в размер на 0,00 евро; При извършената проверка
на място след плащане по проекта е установено, че за 2018/2019 и за 2019/2020
размерът на земята, който ползвателя поддържа е 0 ха. Размерът на земята е
нанесен по данни от динамичен регистър „Участия в ДПП и HP с площи по култури"
в ИСАК, както и съгласно резултатите от извършената проверка, при която е
установено, че няма минималния брой от 70% на живи растения на хектар, от което
следва, че земята не отговаря на критериите
за допустимост на земеделски площи от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.“
АУПДВ е изпратен на „Р. ИНВЕСТ“ ЕООД на адреса, вписан в търговския
регистър, с писмо с обратна разписка с бар код PS 1618000Х9NE и втори път с писмо с обратна разписка с бар код PS
161800Р6SK4, като и двете писма са върнати с отбелязване "отказва". С
уведомление от 30.06.2021 г. на основание чл. 18а, ал. 10 АПК актът е обявен на
интернет страницата на ДФЗ, за което е съставен констативен протокол. Според
отразеното в уведомлението актът се
счита връчен на 08.07.2021 г. На тази дата в присъствието на двама служители на
ответника обявеният АУПДВ е свален от интернет
страницата на ДФЗ.
Според твърденията на жалбоподателя, той разбрал за издадения АУПДВ №
01-2600/2799 от 26.04.2021 г. от получените от публичния изпълнител при ТД на
НАП, офис Ямбол на 26.04.2022 г., съобщение за доброволно изпълнение и
постановление за налагане на обезпечителни мерки по образуваното изпълнително
дело с № *********/2021г.
По делото е приета цялата преписка по издаване на оспорения адм. акт в която се съдържа и доклад за нередност № 26/04/1/0/02533/3/01/17/01 от
29.04.2021 г. с вх.№ 01-2600/2799 от същата дата. По искане на процесуалния
представител на ответника е назначена и изслушана съдебно счетоводна
експертиза. Видно от заключението и
допълнителното такова на вещото лице, процентът на изпълнение на показателите
от одобрения бизнес плана, съгласно установеното в т.3 от оспорения АУПДВ, за
периода на проверката от 03.04.2019г. до 03.04.2020г. е 34,84%.
Жалбата
с вх. № 1289 от 11.05.2022 г./ с дата на пощенското клеймо от 10.05.2022г./
против АУПДВ е подадена от „Р. ИНВЕСТ“ ЕООД директно в ЯАС и по нея е
образувано настоящото административно
дело.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в срок. Оспореният административен акт не е бил
редовно съобщен на основание чл. 18а, ал. 10 АПК на 08.07.2021 г, тъй като не
са били налице предпоставките за обявяването му на интернет страницата на ДФЗ. За
да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е
необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи.
Връщането на препоръчаното писмо от адреса, вписан в търговския регистър, с отбелязване,
че пратката не е потърсена, не обосновава извод за това, че е невъзможно
връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 2 АПК, тъй като страната не
може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно
да я получи, за да се премине към връчване по реда на ал. 9. Освен това
административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран
в ал. 9. Съгласно последната разпоредба,
когато
страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, съобщаването
се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия,
а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място
около нея. С разпоредбата е регламентирано също, че когато има достъп до
пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея, като в съобщението се посочва,
че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и
могат да се получат в едноседмичен срок и документите или книжата се смятат за
връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или
на съда. При нередовно съобщаване на административния акт, срокът за
обжалването му по чл. 149, ал. 1 АПК не е започнал да тече, поради което в настоящия случай жалбата на дружеството с вх.
№ 1289 от 11.05.2022 г. се явява подадена в срок.
Разгледана по същество жалбата се явява
основателна по следните
съображения:
Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство
административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да
бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на тези
посочени от оспорващия в жалбата му.
Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган в
кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Фонда, който
е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи
дейността и я представлява. ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция
/РА/, съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, а в чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че РА е длъжна да
предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет. Както се посочи, Изпълнителният директор
представлява, организира и ръководи дейността на РА (по арг.
от чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП). Вземанията за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени и неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от оперативни програми на ЕС, както и лихвите
върху тях, са публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК и се събират по реда на ДОПК. Доколкото
ЗПЗП не посочва специален ред за издаването на АУПДВ във връзка с прилагането
на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г., то приложим е общият
ред по глава пета от АПК, по аргумент от чл. 166, ал. 2 от ДОПК. В тази насока е и разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, с която е въведено задължение на РА да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично
държавно вземане. Следователно, изпълнителният директор на ДФЗ има правомощие
да издава АУПДВ по всички схеми и мерки за финансово подпомагане, включително и
по прилагането на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г.
Доказателствата по делото обаче сочат на
допуснато от адм. орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения АУПДВ, което е самостоятелно основание за отмяната му, без
да е необходимо да се изследва неговата законосъобразност по същество.
В настоящия случай административното производство е започнало и
оспорения АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г.,
в сила от 28.06.2019 г. и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 и ал.7
от ЗПЗП.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в
сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Налице е трайна съдебната практика в която се е наложило разбирането, че
непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява
неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1,
т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице
множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение
съдебни решения: решение № 9637/31.10.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3921/2022 г.;решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. №
11774/2019 г.; решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 4307/2018 г.; решение №
5317/24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2018 г.;
решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с
издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.
В Решение № 13796/06.11.2020 г. по адм.д. № 12488/2019
г. на седмо отделение на ВАС са изложени мотиви, според които: „Индикаторът е нещо,
което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът
се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което
включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на
инвестицията, и от друга страна - анализ на приходите и разходите след
реализация на инвестиционния проект. Именно тези два компонента на
инвестиционното намерение, които са същността на процесния
проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в
процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден,
че проектът не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за
постигане на целите на оперативната програма“.
В оспорения АУПДВ № 01-2600/2799 от 26.04.2021г. административният орган
се позовава на неспазване от страна на „Р. ИНВЕСТ“ ЕООД на ангажименти, поети със сключения с ДФ
„Земеделие“ договор № 26/04/1/0/02533 от 07.03.2016 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. Като сочи констатациите от извършената проверка на място след плащане, както и след
извършване на допълнителни административни проверки, адм.
орган твърди неспазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 3, чл. 14. ал.1, т. 7 и ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6, чл. 15, ал. 1,
чл. 16, т. 1, чл. 17, ал. 1 и ал. 12 и чл. 18. т. 2 от процесния
договор. В този случай съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с
издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6
за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
ЗУСЕСИФ. Предвид тази нормативна рамка следва да се приеме, че законодателят не
е регламентирал в условията на алтернативност
хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и
АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да
издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7
ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в
съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща
връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това
следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в
условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Съгласно чл. 63, пар. 1 от Регламент /ЕО/
1306/2013, ако се установи, че даден бенефициер не
изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в
секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се
изплаща или се оттегля изцяло или частично. Според разпоредбата на чл. 69, ал.
1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на
нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.
Определението за нередност в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е
следното: „Нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза“.
Предвид изложеното се налага извода, че при констатиране на нередност по
определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл.
27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73
ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон.
Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за
издаването му и правните основания в различните хипотези не допуска
нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и
невлияещо на законосъобразността на оспорения акт.
В заключение ЯАС приема, че при издаването на оспорения АУПДВ е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като фактическите констатации на административния орган за
допуснати от „Р. ИНВЕСТ“ ЕООД нарушения на договора и Наредба № 9 от 21.03.2015 г. обуславят издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ във вр.
с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ (в редакцията на заглавието
към датата на издаване на адм.акт), а не - издаването на АУПДВ по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с
чл. 27, ал. 7 ЗПЗП.
Както бе посочено по горе така допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения АУПДВ е от вида на съществените
такива и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му, без да е
необходимо да се изследва неговата законосъобразност по същество.
При този изход на делото, с оглед правилото на чл. 143, ал.1 от АПК
административния орган следва да бъде осъден
да заплати на оспорващия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 9 300 лева, съобразно представения договор за правна услуга от
10.05.2022г. и 50 лева за внесена държавна такса. В тази връзка възражението на
проц. представител на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от оспорващия е неоснователно, тъй като
делото е с материален интерес и възнаграждението е съобразено с разпоредбата на
чл. 8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Р. ИНВЕСТ“ ЕООД Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-2600/2799 от 26.04.2021г. на изпълнителния директор на Държавен
фонд ”Земеделие” гр.София, с който на дружеството е определено парично задължение, представляващо публично държавно
вземане в размер на 615 818,64 лв.
(шестстотин и петнадесет хиляди осемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и
четири стотинки).
ОСЪЖДА Държавен
фонд”Земеделие” гр.София да заплати
на „Р. ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от управителя Х.Д.М., чрез процесуални
представители адв. П. С. и адв.
Ж. К. от ***, сумата от 9 350/девет
хиляди триста и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете