№ 139
гр. *, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120200201 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Я. Г. Я. с ЕГН
**********, с адрес гр. *, *, чрез адв. Д. Я. от АК-* против наказателно
постановление № 22-0000424/ 30.09.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ -*, с
което за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация,
на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева
и за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, на основание чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се поддържа, че е налице материална и процесуална
незаконосъобразност на постановлението.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
като се представлява от адв. Д. Я. от АК-*, който поддържа жалбата.
Наказващият орган- Директора на РД „АА“ –*, редовно призован, се
представялва от юрк. *, която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 29.12.2022 г., а жалбата е депозирана на
11.01.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
1
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.09.2022г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на същата дата- около 10,00 часа в гр.*, по
улица „Крайезерна“, до „Транс вагон“, управлявал товарен автомобил марка „Волво
ФХ4х2Р“ с рег.№ * от категория N3, като извършвал обществен превоз на товари
/празен/ с маршрут на движение гр.* до сервиз „Хидромат“, като водачът нямал пътен
лист за деня, както и не притежавал карта за квалификация.
За извършената проверка и констатациите от него св. П. Р. съставил АУАН с № *.
Впоследствие, на 30.09.2022 г., въз основа на акта за установяване на
нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушенията.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът счита, че показанията на св. Р. са подробни, последователни и вътрешно
непротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл. 34
от ЗАНН, но същото не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като вменените на
жалбоподателя нарушения не са индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По отношение на първото нарушение е посочено, че на посочената дата
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари за собствена сметка без карта
за квалификация на водача в нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация. Посочената разпоредба предвижда, че водачите на моторни
превозни средства, за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E,
D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или
превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Като санкционна разпоредба е посочена тази на чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, съгласно
която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200
лв.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
2
се наказва с глоба 2000 лева при първо нарушение.
От изложеното следва изводът, че АНО е приложил неправилно санкционната
норма, предвидена за така посоченото нарушение. Редакцията на цитираната норма на
чл. 105, ал. 1 от ЗАвП има субсидиарен характер и е приложима само в случаите,
когато за конкретното нарушение не е предвидено конкретна санкционна норма. В
настоящия случай в чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвП законодателят съвсем ясно е посочил, че
по този текст се ангажира административната отговорност на водач, който не
притежава изискуем по закона документ, какъвто е картата за квалификация.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 е „общ закон” и неговото приложение се изключва от
„специалния закон” – нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. В този смисъл АНО е
допуснал нарушение, като неправилно е приложил несъответна санкционна норма. В
този смисъл е практиката на административните съдилища от цялата страна по
аналогични казуси - Решение № 725 от 21.04.2017 г. на АдмС - * по к. а. н. д. №
227/2017 г. ; Решение № 622 от 17.03.2015 г. на АдмС - Варна по к. н. а. х. д. №
363/2015 г.; Решение от 10.11.2016 г. на АдмС - Разград по к. а. н. д. № 124/2016 г.;
Решение № 2291 от 24.10.2013 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2191/2013 г.;
Решение № 456 от 16.09.2015 г. на АдмС - Монтана по к. н. а. х. д. № 402/2015 г. и
др.
В конкретния случай правилната санкционната норма, която следва да се
приложи предвижда по-тежко наказание, поради което и няма процесуална възможност
съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН с настоящото решение съдът да измени
наказателното постановление, прилагайки правилната санкционна норма.
По отношение на второто вменено нарушение пък по мнение на съда е налице
противоречие между описанието на съставомерните признаци и приложената
санкционна разпоредба. Тук следва да се уточни, че в някои законови случаи в самите
санкционни разпоредби се съдържат и признаци на съответните нарушения.
В постановлението нарушението е описано, както следва: „Водачът извършва
обществен превоз на товари, без пътен лист за деня 16.09.2022 г. с който се извършва
превоза.“. Такова описание поначало съответства отново на санкционната разпоредба
на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която се прилага в случаите, когато изобщо липсва
съответен документ, необходим при извършването на превоза.
Същевременно, нарушението е квалифицирано като такова по чл. чл.89, т.2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България и е приложена санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от
ЗАвП.
Съгласно чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България по време на работа водачът
представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 - 3
от Закона за движението по пътищата и попълнен пътен лист по образец (приложение
№ 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на
територията на Република България до товарен пункт, като част от международен
превоз.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП пък предвижда, че се наказва с глоба 100
лева водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
3
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Иначе казано АНО е посочил като изпълнително деяние в постановлението
изобщо липсата на пътен лист, докато посочените законови разпоредби са свързани
само с неговото непредставяне.
По мнение на настоящия състав се касае за съществено разминаване между
словесно описание и сочените за приложими правни норми, което с конкретния случай
накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като има различие в
признаците на отделните състави. Това препятства възможността на самия
жалбоподател да прецени срещу кои факти да се защитава, а същевременно затруднява
и съда в определяне на предмета на доказване. Посоченото нарушение не може да се
преодолее чрез прилагане на разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като тя
предполага законосъобразно издадено наказателно постановление, при което е налице
единство между фактическо и правно описание на нарушението.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
същото следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000424/ 30.09.2022г., издадено от
началник ОО „АА“ -*, с което на Я. Г. Я. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 2,
ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, на основание чл.
105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4