Решение по дело №1292/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 34
Дата: 31 януари 2023 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20222230201292
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Сливен, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Г. Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230201292 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от „П. 2000 - З.К.” ЕООД
- гр. Бургас, представлявано от А. Н. Д., против НП № 0094105/20.06.2022
год. издадено от Зам. Директор на ТД на НАП – Бургас, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния
закон. Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да
бъде отменено и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли
издаденото НП да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не
изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
1
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.06.2022 год. бил съставен АУАН № 0094105 от същата дата
срещу жалбоподателя за това, че при извършена проверка на 30.03.2022 год. и
съставен Протокол № 0132127/30.03.2022 год. било установено, че в обект
З.К. „Щ.“ в гр. Сливен, *****, стопанисван от жалбоподателя, се държат в
обекта и са изложени на стелажите за продажба изделия от злато с титър 585,
на които няма поставен български държавен знак, съгласно разпоредбата на
чл. 41, ал. 3, т. 2 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ – държавна марка за
злато – проба 585 и стилизирана роза. В акта било посочено, че при
проверката изделията били иззети с цел обезпечаване на доказателства по
реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК, както и че бил съставен Протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0132127/30.03.2022
год. В акта било отразено, че липсата на държавен знак била констатирана на
2 броя пръстени с общ грамаж 8,77 грама; 6 броя обици с общ грамаж 8,53
грама; 1 брой медальон с общ грамаж 3,12 грама; 7 броя гривни с конец с общ
грамаж 38,30 грама. В акта било посочено, че за установяване на процентното
съдържание на чисто злато и наличие на държавен знак (титър) била
възложена експертиза в лаборатория за контрол върху изделията от
благородни метали при ТД на НАП – Бургас, като било издадено
Удостоверение от 19.04.2022 год., от което било видно, че проверените
изделия са от злато. В акта било отразено, че на основание чл. 59, ал. 1 от
Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към
дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване
и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, и изделия със и от тях по
занятия, лицата които продават златни и сребърни изделия трябва да държат в
обекти или ателиета само проверени и маркирани изделия. В акта било
посочено, че били нарушени разпоредбите на чл. 59, ал. 1 от
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ във вр. чл. 13а, ал. 10 и чл. 18, ал. 6 от
Валутния закон. Актът бил връчен на упълномощено лице на 07.06.2022 год.
(л. 10 – 11 от делото).
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП №
0094105/20.06.2022 год. от Зам. Директор на ТД на НАП – Бургас, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния
закон. НП било връчено на представляващия дружеството на 04.11.2022 год.
2
(л. 6 – 9 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то
от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да
се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП
нарушение от жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и
точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние
следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав
на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са
били нарушени. В конкретния случай и в акта, и в НП е посочено, че
нарушението се изразява в това, че в заложната къща, стопанисвана от
жалбоподателя, се държат и са изложени на стелажите, изделия от злато,
предназначени за продажба с титър 585, на които няма поставен български
държавен знак, което е квалифицирано, като нарушение на чл. 59, ал. 1 от
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ във вр. чл. 13а, ал. 10 и чл. 18, ал. 6 от
Валутния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1, изр. 1 от
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ, лицата, които продават златни и сребърни
изделия, произведени в страната и внесени от чужбина, или изработват с
материал на клиента (ишлеме) такива изделия, трябва да държат в
търговските обекти или ателиета само проверени и маркирани изделия,
поставени на отделни и ясно разграничени места с четливо обозначение на
вида – „злато“ и „сребро“, и на съответната проба, а в изр. 2 от същата
разпоредба е предвидено, че грамажът и пробата се вписват и във фактурата
или в касовата бележка, която се издава при продажбата. Следователно в
3
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ
законодателят е две различни административни нарушения, съответно в
изречение първо и в изречение второ на посочената разпоредба, като за всяко
едно от тях може да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя (в този смисъл Решение № 159/04.07.2022 год.
по КАНД № 162/2022 год. по описа на СлАС). Ето защо съдът намира, че
дадената квалификация на нарушението в акта и в НП е непълна, доколкото
не са посочени конкретните нарушени от жалбоподателя разпоредби на
посочената наредба, което води до неяснота относно приетото от
административнонаказващия орган нарушение. Липсата на посочване на
конкретната правна норма нарушена от жалбоподателя, води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на
жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да
организира спрямо това адекватно своята защита. Следва да се отбележи, че в
обстоятелствената част на съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП е посочено и друго нарушение на жалбоподателя, а именно, че били
поставени за продажба изделия от злато с титър 585, на които нямало
поставен български държавен знак, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3, т. 2
от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ – държавна марка за злато – проба 585 и
стилизирана роза, което от своя страна отново води до неяснота за какво
нарушение е наказан жалбоподателят. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е
императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания
на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на
адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
4
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в
тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 88/04.11.2022 год.) е посочено, че
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена
глоба, санкцията и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес от 1 000,00 до 10 000,00 лева
възнаграждението е в размер на 400,00 лева + 10 % за горницата над 1 000,00
лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000,00
лева, то минималния размер на адвокатското възнаграждение е 500,00 лева. В
с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат
присъдени разноските по делото. Видно от материалите по делото на л. 35 е
приложен Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено
договорено и заплатено възнаграждение в размер на 440,00 лева.
Процесуалният представител на въззиваемата страна не е направил
възражение срещу размера на разноските. Ето защо съдът следва да присъди
разноските в размер на 440,00 лева, съгласно приложения Договор за правна
защита и съдействие.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0094105/20.06.2022 год.
издадено от Зам. Директор на ТД на НАП – Бургас, с което на „П. 2000 – З.
К.” ЕООД - гр. Бургас, представлявано от А. Н. Д., е наложено
5
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева
на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния закон, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на
„П. 2000 - З.К.” ЕООД - гр. Бургас, с ЕИК *****, представлявано от А. Н. Д.
разноски в размер на 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6