№ 14
гр. Бургас, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120204494 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН и е образувано след като с Определение
№ 478/25.10.2023г. по КЧНД 947/2023г. на ВКС, РС Бургас е определен за компетентен да
разгледа и реши делото. Повод на същото е жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Т.Х.О. чрез адв. М. Д.
от *** срещу наказателно постановление № BG2023/5800-62/НП от 16.05.2023 г., издадено
от Директор на ТД Митница София на Агенция ,,Митници“, с което за нарушение на чл.
234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 вр. чл. 234, ал. 2,
т. 1, вр. чл. 234, ал.4 ЗМ на „***“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 29764.37 лв. представляваща 100 % от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като се излагат множество
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на
АУАН и НП. Отделно счита, че нарушението представлява маловажен случай.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано чрез
представителя си адв. Б. поддържа жалбата и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган - Директор на ТД Митница София, редовно
призовани, се явява юрк. Д., която моли за потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представя писмени бележки.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а НП е издадено от компетентен
орган.
1
От показанията на разпитаните свидетели и от събраните писмени доказателства се
установява, че във връзка със Заповед за възлагане № ЗТД-1000-409/07.06.2022г. на
директора на ТД Митница Бургас, изменена със заповеди № ЗТД-1000-566/08.08.2022 г. и №
ЗТД- 1000-627/07.09.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, и на основание чл. 48 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митническия кодекс на Съюза (МКС) и чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, по
реда на чл. 84а до чл. 84м включително от Закона за митниците, служители от отдел
„Последващ контрол“ при ТД Митница Бургас извършили проверка в рамките на последващ
контрол, за установяване на законосъобразността на действията на „***” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление към датата на проверката: ***********, при
прилагането на митнически режим допускане за свободно обращение, мерките на
търговската политика на ЕС, както и изпълнение на задължението му за заплащане и
обезпечаване на дължимите вземания при поставяне на стоките под режим допускане за
свободно обращение в периода от 01.06.2019г. до 06.06.2022г. Констатациите и резултатите
от проверката били обективирани в писмен Доклад, екземпляр от който бил връчен на
представляващия дружеството.
В хода на извършената проверка, проверяващите служители изискали документи и
информация, които да удостоверят фактическите данни, свързани с обстоятелствата от
значение за целите на проверката и да допринесат за тяхното изясняване. Исканата
информация била предоставена и при проверката на представената от страна на дружеството
информация, служителите на отдел ПК при ТД Митница Бургас установили, че за
проверявания период, „***“ ЕООД декларирало за допускане за свободно обращение стоки,
попадащи в обхвата на Глава 72 на Комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз
„Чугун, желязо и стомана“, като декларирало стоките с идентично описание, но в различни
кодове по ТАРИК.
Установено било, че доставчик на стоките е дружеството ***., Република ***, което
било и едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД, което установявало свързаност
по смисъла на чл. 127, § 1, буква д) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията, между доставчика и вносителя на стоките.
Констатирано било, че ***., Република *** не било производител на допуснатите за
свободно обращение стоки, а дружеството извършвало дейности по рязане и формоване на
стоманените изделия, но не произвеждало самата стомана. Последната била произвеждана
от други дружества на територията на Република ***.
За изпращаните от Република *** и в последствие допуснати за свободно обращение в
Република България стоки, доставчикът ***. издавал MILL TEST CERTIFICATE съгласно
стандарт ЕИ 10204 - 3.1. Тези сертификати били представяни и декларирани пред
митническите органи в Република България при декларирането на стоките за допускане за
свободно обращение. Стандарт ЕN 10204 определял различните видове документи за
проверка, предоставени на купувача, в съответствие с изискванията на поръчката, за
доставка на всички метални продукти, например плочи, листове, пръти, изковки, отливки,
независимо от техния метод на производство.
В хода на проверката се установило, че в MILL TEST CERTIFICATE, издавани от ***.
имало несъответствие със сертификатите, издавани от производителите на стоките, като
несъответствията се състояли в наличието и количествата елементи в химичния състав на
допуснатите за свободно обращение стоки. Именно наличието и количествата на определени
химични елементи в състава на изделията имали пряко значение за тарифното класиране на
стоките.
Проверяващите възприели, че MILL TEST CERTIFICATE, съгласно стандарт ЕМ
10204 - 3.1., не следва да бъдат издавани от лице различно от производителите на стоките,
какъвто износителят от Република *** ***. не се явявал. С издаването на сертификат, в
2
който липсвали част от характеристиките на галванизираната стомана, било прието, че
„***.“ затаявало реалните характеристики на изделията, допуснати за свободно обръщение.
Ето защо на 18.11.2022 г., св. М. М. съставила на дружеството жалбоподател акт за
нарушение за това, че на 01.04.2022 г., в гр. София, като е представил пред митническите
органи на Република България MILL TEST CERTIFICATE , отразяващ некоректно
обективните характеристики на допуснатите за свободно обръщение стоки, към митническа
декларация ***, и е декларирал некоректен код по ТАРИК, се е възползвал от
непреференциална тарифна квота и не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 15,
§ 2, б. „а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския Парламент и Съвета от
09.10.2013 г. и квалифицирала нарушението по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
На 16.05.2023 г. АНО издал обжалваното НП, с което приел, че е осъществен състава
на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за това, че на 01.04.2022 г., в гр. София, жалбоподателят е
декларирал с митническа декларация (МД) № ***, за стоката, неправилен код по ТАРИК -
***, представяйки 2 броя MILL TEST CERTIFICATE, издаден от „***.“, неточно
отразяващ обективните характеристики на стоката, за който тарифен код към датата на
деклариране е била приложима ставка на вносно мито в размер на 0% по митническа тарифа
на ЕС, вместо правилния код по ТАРИК - ***, за който е била приложима ставка на
допълнително мито в размер на 25 %, като по този начин е избегнал плащането на публични
държавни вземания в общ размер на 29764,37 лева, от които мито в размер на 24803,64 лева
и ДДС в размер на 4960,73 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице.
Нарушена е разпоредбата на 42, ал.1, т.4 от ЗАНН, доколкото в издаденият акт за
установяване на административно нарушение не е направено пълно и точно описание на
твърдяното нарушение. Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН предвижда всички признаци, които
съответното нарушение трябва да притежава, за да бъде то административно нарушение. На
първо място твърдяното административно нарушение трябва да бъде описано с всички
обективни и субективни признаци. Пропускът влече след себе си процесуално нарушение и
сочи за неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на санкционираното
лице. В случая в издаденият акт не е посочено изпълнителното деяние, с което се
осъществява състава на административно нарушение.
Съгласно чл. 234, ал.1 от ЗМ наказва се този, който избегне или направи опит да
избегне: т. 1. пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите
публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или т. 2. забрани или
ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика.
Т.е. изпълнителното деяние на състава, за който е дадена квалификация, включва „избегне“
или „направи опит да избегне“. Видно обаче от съдържанието на АУАН липсва посочване
на изпълнителното деяние, дали жалбоподателят е избегнал или е направил опит да избегне,
пълно или частично плащане на публични държавни вземания, т.е. не е отразен съществен
признак на нарушението. Пропускът да се опише административното нарушение с всички
обективни и субективни признаци представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като по начало крие неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на
санкционираното лице.
Посочването за пръв път в НП на формата на изпълнителното деяние, препятства
жалбоподателя още при образуване на административнонаказателното производство да
разбере за какво е ангажирана административно наказателната му отговорност. Касае се за
3
съществено нарушение, което от една страна е довело до ограничаване на правото на защита
на привлечения към административно наказателна отговорност, а от друга - до нарушение
на строго формалния характер на административно наказателното производство,
подчиняващо се на строго регламентирани правила.
В обстоятелствената част от наказателното постановление, съвсем необосновано и
незаконосъобразно наказващият орган е допълнил нови обстоятелства, които липсват в
АУАН. Самият наказващ орган, предвид и депозираното срещу АУАН възражение, е
констатирал, че в АУАН е допуснато нарушение като актосъставителят не е синтезирал
всички елементи на нарушението в изводната част на АУАН и в НП и е посочил, че
жалбоподателят е избегнал заплащането на дължими публични държавни вземания, но
такова обвинение липсва изцяло в АУАН. Касае се пространно описана в АУАН и НП
фактическа обстановка, но в АУАН липсват ясно изведени фактически твърдения за
конкретния състав на нарушение, който се твърди да е осъществен.
Изложените в АУАН факти са множество като в заключение се оставя на преценката
на санкционираното лице да прецени кои са съставомерните елементи на нарушението, на
което е дадена правна квалификация, което е напълно недопустимо и на практика за първи
път тези фактически твърдения се въвеждат с НП.
Позоваването на разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН в случая не може да санира
порока допуснат в АУАН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила относно
задължителното съдържание на АУАН и НП е съществено, доколкото е довело до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
В описателната част на пространния АУАН се навеждат факти и за други нарушения
на ЗМ и оставя на преценката на жалбоподателя дали следва да се защитава и срещу тях.
Освен изложеното следва да се посочи, че действително отговорността на
юридическите лица за извършени административни нарушения при осъществяване на
дейността им, е обективна /безвиновна/. Но специфичната цел, представляваща елемент от
субективната страна на нарушението „митническа измама“ по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ,
изисква установяването и доказването на неправомерно действие /съзнателен, целенасочен,
волеви акт/ или неправомерно бездействие /неположена дължима за целите на режима
грижа/, насочени към целен противоправен резултат, а именно избягване заплащането или
обезпечаването на дължимите мита или други публични държавни вземания. Стоката на
практика е била декларирана съобразно придружаващите я документи.
С оглед горното наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно и неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, както и доказателства за превод като се претендира адвокатски
хонорар в размер на 3642 лева с ДДС.
Направено е възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар.
Разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който (в
редакцията към сключване на договора) ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
4
обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с
определен интерес при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата
над 25 000 лв. В случая минималното възнаграждение е 3031,15 лева без ДДС или 3637,15
лева с ДДС, в който размер следва да се уважи искането за разноски. Съгласно пар. 2а от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а
за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG2023/5800-62/НП от 16.05.2023г., издадено
от Директор на ТД Митница София на Агенция ,,Митници“, с което за нарушение на чл.
234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал. 1, т. 1, вр. чл. 234, ал. 2,
т. 1, вр. чл. 234, ал.4 ЗМ на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 29764.37 лв. представляваща 100 % от размера на
избегнати публични държавни вземания.
ОСЪЖДА Агенция Митници-София да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, направените
в хода на делото съдебни разноски в размер на 3637,15 лева (три хиляди шестстотин
тридесет и седем лева и петнадесет стотинки) лева с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5