Номер 292909.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградВтори въззивен граждански състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:В. Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200500784 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. В. К. против решение
№ 3127/08.04.2020 г. по гр.д. № 2185/2019 г. по описа на РС-Благоевград.
В жалбата се сочи, че решението е необосновано и незаконосъобразно.
Въззиваемите оспорват доводите на жалбоподателя, сочейки че атакуваният
акт е правилен и законосъобразен.
БлОС счита жалбата за допустима – подадена от лица с правен интерес срещу
подлежащ на атакуване акт, в предвидения от законодателя 14 дневен срок за
обжалването му.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по доводите в жалбата, в съответствие с чл. 269 от ГПК,
БлОС приема, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, за
установено следното:
На 4.10.2000 г. с нотариален акт № 61/2000 г. ищецът К.А. е закупил от
Л.С. жилище 8, находящо се в ЖСК „Стандарт 2“ ведно с принадлежащото
му избено помощещение, таван № 9, както и с ½ ид.ч. от гараж „А“. При
изповядване на сделката предвид съсобствеността на гаража на
1
съсобствениците В. и И.К. са изпратени покани от Л.С. за прекратяване на
съсобствеността чрез заплащане на сума до 25.9.2000 г., връчена им лично на
19.9.2000 г., на която те не са се отзовали, за което на 25.9.2000 г. е съставен
протокол от нотариуса.От удостоверение изх. № УД-969/12.4.2019 г. е видно
че К.А. е плащал данък върху всички закупени имоти в т.ч. и за иделната
част от гаража, както и такса за битови отпадъци за периода от 27.11.2000 г.
до 31.12.2018 г..
Ответникът П.К. на 27.9.2018 г. се снабдява с нотариален акт № 50/2018 г., с
който е признат за собственик по давностно владение на гаража, който е с
индентификатор 04279.614.161.5.4. По делото не се оспорва, че родителите
му са били съсобственици на ½ ид.ч. от гаража, установяващо се от
представения нотариален акт № 15/1990 г. на името на баща му В. К..
К.А. и съпругата му Г.С. впоследствие на 16.4.2019 г. с нотариален акт №
57/2019 г. продават имота, но без гаража, поради невъзможност да се снабдят
със скица за него, заради издадения документ за собственост през 2018 г. на
ответника за придобиването му по давност. Това е провокирало и да защитят
правото си на собственост чрез предявяване на настоящия иск
От свидетелските показания се установява, че гаражът е тесен и дълъг с една
врата, като за ползването за паркиране следва да има разбирателство между
съсобствениците му, тъй като паркирането се осъществява чрез паркирането
на колите една зад друга без възможност за излизане на паркирания отзад
л.автомобил без преместване на паркирания пред него. Установи се, че
ответникът е син да останалите съсобственици и той е ползвал гаража.
Първият собственик – бащата на Л.С., от която ищците са го закупили - е
имал ключ от гаража и го е ползва, но дъщеря му като собственица, не е го е
ползвала,тъй като не е имала кола, а си е имала и лично проблеми като и
последващите съсобственици- ищците по настоящото дело също не са го
ползвали или рядко, тъй като преимуществено живеят в чужбина- Англия, а
наемателите им на жилището също не са го ползвали.
Приетото от съда се установява от свидетелските показания на:
Св. Ст. М.,познаващ ищците от много години и в много близки отношения с
2
тях, упълномощен да се занимава с имотите им– да преговаря за евентуална
продажба, за изваждане на документи, който сочи, че е ходил няколко пъти до
имота. Обяснява, че гаражът е двоен с един вход,; като двете паркоместа са с
една врата; в него може да се паркират две коли, но една зад друга; влизал е в
гаража 2015 или 2016 г. с К., който е имал ключ и влизането му е били по
повод да огледа имота в т.ч. гаража и таванските стаи, поради намерението
им да продават; когато апартаментът не е бил под наем К. и Г. като са се
прибирали от чужбина са отсядали в в него като свидетелят предполага, че са
ползвали и гаража. Свидетелят е бил ангажиран за продажбата му като при
набавяне нужните документи не са му дали скица за гаража, защото се
оказало, че има друг нотариален акт за него. Тогава е уведомил К., който е
провел по вайбъра кореспонденция с майката на ответника, тъй като тя и
съпруга й са останалите съсобственици на гаража; Наемателите на
апартамента не са имали автомобил и не са ползвали гаража;
Св. Св. З. - също в близки отношения с ищците, син на кумовете им. Сочи, че
имотът на ул. Ал. С. които имат - е апартамент, таванско помещение и гараж,
за който гараж знае, че че е съсобственост с друго лице, живеещо в
кооперацията. Също сочи, че гаражът е дълъг като вагон-ресторант, в който е
влизал 1- 2 пъти през 2010, 2011 или 2012 г. /точно не си спомня кога/когато
К. при отсяданията си в България е паркирал колата си като лично К. е
отключил вратата за гаража. Когато са тръгнали да го продават са
установили, че вече бравата е била сменена.
Св. Вл. К.- той е съсобственик на гаража, заедно с бащата на Л./от която
ищците са го купили/; сочи, че с бащата на Л.С. са ползвали гаража като баща
й е имал също ключ от гаража; сочи свидетелят, че той е сложил ключалката
и не е давал ключ от гаража на друго лице. Освен той и сина му П. /ответника/
друг няма ключ от гаража; не е давал ключ на К.; ищците не са поглеждали
гаража; не са имали претенции към него, като дори багаж не са оставяли в
него; гаражът се ползва от сина му П.К., който има автомобил и го паркира в
гаража. Сочи, че всички гаражи в кооперацията са такива и поради трудното
постигане на разбирателство за ползването им хората не си говорят.
Св. И. К.а – майка на ответника също сочи, че след закупуването на имота от
К.А., никой не е идвал в гаража, не го е ползвал и не е имал претенции.
3
Гаражът се ползва само от сина й и съпругът и като съпругът й никога не е
имал кола; гаражът се заключва с катинар; отрича да е водена с нея от ищеца
кореспонденция по вайбъра. Сочи, че познава Л. и баща й ато с баща й са
били съсобственици на гаража; сочи, че Л. също не е ползвала гаража, тъй
като не е имала кола; иче тя също не е имала ключ.
Въз основа на така приетите за установени факти законосъобразно РС е
уважил предявения иск по чл. 108 от ЗСоб. като е счел, че ищците са
доказали предпоставките му, а именно че са собственици на ½ ид.ч. на
гаража въз основа на покупко-продажба, която ид.ч. се владее без основание
от ответника и като последица от това на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е
отменил издадения в полза на ответника нотариален акт за притежаваната от
ищците идеална част.
За да се приеме че ищците са изгубили правото си на собственост поради
придобиването му по давност от друго лице нормата на чл. 79, ал. 1 ЗСоб.
визира претендиращият собствеността да е упражнявал фактическа власт за
период от 10 години като е демонстрирал по отношение на собственика на
вещта поведение на пълноправен собственик т.е. да е упражнил
собственически правомощия единствено за себе си. Доказване на елементите
от фактическия състав на нормата следва да е пряко и пълно.
Такова доказване ответникът по делото не е провел за процесния обект, за
който се е снабдил с нотариален акт по давност през 2018 г.
Тезата му за такова придобиване е несъстоятелна. Като син на В. К. - един от
съсобствениците на гаража, съвсем естествено и логично е да го ползва.
Затова само с факта на паркиране на колата си в гаража не се доказа
намерението му спрямо съсобствениците, измежду които са и неговите
родители - да свои гаража за себе си. Ползването на гаража от толкова близък
родственик на съсобственик за обичайното предназначение на обекта –не е
достатъчен израз на променено намерение за своене нито за такова намерение
още със започване на ползването на гаража от него. В случая няма значение
периода през който П. К. е паркирал колата си, като се има предвид, че
другите съсобственици, които не са родителите му - живеят в чужбина и при
отчитане трудностите за паркиране в конкретния гараж. Трудности в смисъл,
че възможността за паркиране от всички съсобственици е само – както сочи
4
св. В. К. - при разбирателство и договорки между тях, като при всички
случаи изпълнението на евентуални в този смисъл договорки също създава
някаква степен на неудобство за всички съсобственици. Доколкото и другите
гаражи в кооперацията, в който се намира и процесния са ситуирани по
същия начин, бащата на ответника при разпита си заявява, че затова хората
от кооперацията не си говорят.
Поради изложеното според БлОС се опровергава презумпцията по чл. 69
ЗСоб., според която който осъществява фактическата власт върху веща, се
счита, че я владее за себе.
Ето защо в настоящия случай от обективния факт на ползването на гаража от
ответника не следва недвусмислено и ясно намерението му за своене.
Не се доказват действия, които да са извършени от ответника, които да са
демонстрирани спрямо ищците за промяна на отношението му да придобие по
давност съсобствения - на ищците и родителите му – гараж, поради което
неоснователни са доводите в жалбата срещу уважения от РС иск,
основаващи се единствено на факта за фактическото владеене на гаража.
Ползването на съсобствената вещ - гаража - не означава, че се доказва
намерението на ответника за неговото своене, тъй като е правдоподобно,
естествено и нормално в качеството на такъв родственик да осъществява
сочената фактическа власт т.е. с осъществяването й в процесния случай
презумпцията на чл. 69 ЗСоб. е оборена. Посоченото действие по ползването
на обекта по предназначението не може да се квалифицира като достатъчно
ясна проява на демонстрация за своенето му, за да провокира евентуално
предприемане на защита на правото на собственост от съсобствениците в т.ч.
и от ищците. Още повече като се отчете, че ищците живеят в чужбина и за
кратко идват в страната, поради което очевидно, позволяват на другия
съсобственик безпрепятствено да ползва гаража чрез сина си, предвид че
поради отсъствието им от страната не се налага да го ползват, при отчитане,
че реалното му ползване предполага договаряне. Ето защо като е уважил иска
на ищците като не е споделил тезата на ответника РС е постановил
законосъобразно решение, което БлОС потвърждава.
С оглед изхода на производството жалбоподателят дължи на въззиваемата
5
страна- направените от тях разноски пред БлОС за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 3127/08.04.2020 г. по гр.д. № 2185/2019 г. по описа
на РС-Благоевград.
Осъжда П. В. К. да заплати на Г. С. А. и К. М.А. направените разноски пред
настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6