РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Благоевград, 23.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20211200100078 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Ил. Г. З., с
ЕГН *****, с постоянен адрес: село М., общ. Г.Д., обл. Б. ул. “****” N *, действащ чрез
адвокат М.И. Д. против ЗАД “*****” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., СО, ул. “****” N *, представлявано от Изпълнителните директори М.И. и К.В.
В исковата молба се излага, че на 29.05.2020 г., около 17.55 часа, на ПП1-4, км. 241, обл.
Търговище, водачът на лек автомобил марка “Ситроен”, модел “Ц2”, с peг. № 269М776, при
движение с несъобразена скорост с атмосферните и пътни условия, навлязъл внезапно в
насрещната пътна лента, когато там попътно се движел лек автомобил “Мерцедес”, модел “
В200” с peг. СВ2300МТ и причинил пътнотранспортно произшествие с материални щети и
пострадали лица между които и ищецът.
Сочи се, че по случая е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
81/29.05.2020г., образувано било ДП № 338/2020г. по описа на ОД на МВР гр. Търговище,
пр.пр. № 502/2020г. по описа на Окръжна Прокуратура гр. Търговище, което е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК, доколкото по това
производство било установено, че причина за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие се дължи единствено на неправомерното поведение на водача Т.Х. на л.а.
“Ситроен”, модел “Ц2”, който е починал при пътния инцидент и не е в резултат на виновно
поведение на друго лице.
1
Твърди се, че в резултат на това пътнотранспортно произшествие бил пострадал и Ил.
Г. З. - водач на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “В200”, возещ се с правилно
поставен обезопасителен колан. Ищецът З. бил откаран по спешност в МБАЛ гр.
Търговище, с опасност за живота, където е хоспитализиран за периода 29.05.2020 г.-
03.06.2020 г. и следните увреждания: Фрактура на пателата на десния крак, поради която
бил подложен на операция за вътрешна фиксация с поставени серклажна тел и три
Киршнерови игли - остеосинтеза на Вебер. Кракът бил обездвижен с шина за срок от 2
месеца. Сочи се, че към настоящия момент, пострадалият все още не можел да се предвижва
свободно, само с помощта на патерици. Болките му продължавали, направен бил един курс
на рехабилитационни процедури, като предстояли и нови рехабилитации и повече от 7
месеца, пострадалият мъж е неработоспособен.
Посочва се, че при ПТП му е причинена контузия на гръден кош, следствие на която
изпитвал силни болки и страдания през първите два месеца и по ребрата по линията на
предпазния колан, имал синкаво червена ивица, която се заличила едва след първия месец.
Сочи се, че когато близките му го вдигат и носят, за да го откарат на контролни прегледи,
изпитвал много силни болки в областта на ребрата от самото докосване при носенето.
Ищецът твърди, че имал голяма прорезна рана в тилната област на главата, която била
оперативно обработена, зашита, но по цялата глава имал забити стъкла (от счупените
прозорци на автомобила), част от които били отстранени в болницата, но голяма част от тях
оставали в кожата на главата и излизали през първите три месеца постоянно, най-често под
формата на гнойни топчета. Периодично и към настоящия момент имал такъв проблем,
който можел да доведе до оперативно отстраняване на останало стъкло, което набирало, но
все още не можело да пробие и естествено да излезе от кожата.
Сочи и за травма на пръстите на лявата ръка, следствие на която и до настоящия
момент имал ограничени и силно болезнени движения на пръстите на ръката.
Изтъква се, че пострадалият бил подложен на операция на десния крак, както и
оперативно обработване и зашиване на прободна рана на главата в тилната област и
отстраняване на стъкла по цялата глава. На крака му била поставена шина, след което му
било предписано медикаментозно лечение, смяна на превръзки, последвало и сваляне на
конците. Изтъква се, че след изписването от болницата, лечението му продължавало при
домашни условия. Транспортирането му от болницата в гр.Търговище до дома му е над 10
часа, много тежко и болезнено за него, въпреки употребата на обезболяващи медикаменти.
Сочи се, че е пренасян като малко бебе от близките си, като всяко местене и движение било
много силно болезнено - имал болки в главата, в областта на гръдния кош и в крака.
Навежда се, че в домашни условия, през първите два месеца, лечението преминавало
основно на постелен режим, като първите седмици били използвани памперси и подлоги,
доколкото травмите на десния крак, гръдния кош и лявата ръка, не му позволявали да
използва помощни средства. Сочи се, че през първите два месеца, живота му преминавал в
една стая, всичко се случвало в една стая, всички битови, хигиенни, хранителни нужди. Бил
зависим изцяло от грижата на близките си, което оказвало негативно влияние върху
2
психиката на младия мъж, който се чувствал в тяхна тежест.
Изтъква се, че много тежко и негативно въздействие върху психиката му оказвал и
факта, че след удара бил заклещен в автомобила и не можел да излезе, докато не бил
освободен от пожарникарите, извикани на местопроизшествието. Сочи се, че в тези минути
освен, че се притеснявал за живота си и изпитвал силни болки и страдания, така бил
заклещен и позициониран, че срещу погледа му било лицето на починалия водач в л.а.
“Ситроен Ц2” и това не можел да забрави и преодолее и до настоящия момент, трудно
заспивал, сънувал кошмари, свързани с всичко това, сънувал починалия човек, страхувал се,
изпадал в депресивни състояния на отчаяние и страх. Страхувал се и дори, когато го возели,
за да го закарат на преглед.
Навежда се, че до настоящия момент той се придвижвал с помощта на патерици и
изпитвал силни болки и страдания, особено при леко натоварване или придвижване на
малко по-дълги разстояния. Изтъква се, че все още е подложен на лечение, като значително
са затруднени движенията му, следствие на получените травми на десния крак и лява ръка.
Сочи се, че към момента ищецът все още е неработоспособен, продължавало лечението му
при домашни условия, като му предстояли нови рехабилитационни процедури и нова
операция за отстраняване на поставените в крака импланти.
Счита, че за виновния водач на лек автомобил марка “Ситроен”, модел “Ц2”, с рег. №
269М776, била налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
при ЗАД “*****” АД валидна от 29.05.2020 г. в 14.00 часа до 28.05.2021 г. в 23:59 часа, като
тази застраховка покривала вредите, за които виновния водач Х. отговарял съгласно
българското законодателство, поради което е предявил претенцията си за имуществени и
неимуществени вреди пред ЗАД “*****” АД, като застраховател по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Сочи се, че на 24.09.2020 г. с молба с вх. № 35446/24.092020 г., пред ЗАД “*****” АД,
като застраховател по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите на виновния водач била предявена претенция по доброволен ред за
изплащане на обезщетение за търпените от И.З. имуществени и неимуществени вреди.
Образувана е ликвидационна преписка по щета № 10020100102334Н. Навежда се, че от
страна на ответното дружество и до настоящия момент не било определено и не било
заплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, въпреки че с допълнителна
молба с вх. № Л-14232/15.12.2020 г., след снабдяването им, били представени всички
изискани и налични документи. Това обуславяло правния интерес на З. от завеждане на
настоящето дело.
Моли да се постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество ЗАД
“*****” АД да заплати на ищеца следните суми:
- 60 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за причинените на Ил. Г.
З., вследствие на процесното ПТП, неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на уведомлението - 24.09.2020 г. до окончателното изплащане;
3
- направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар по реда на чл.
38, ал. 1, т.2 от ЗА.
В законоустановения срок е представен от „ЗАД *****" АД отговор на искова
молба, с който оспорват предявения иск изцяло, както по основание, така и по размер.
Посочва се, че действително е сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № BG/11/120001464174, валидна
към датата на настъпване на процесното събитие - 29.05.2020 г., но се оспорва да са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на „ЗАД *****“ АД, в качеството му на
застраховател по посочения договор.Оспорва се да са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и че доказването на основанието по
чл. 45 от ЗЗД за деликтната отговорност на прекия причинител на вредите била изцяло в
тежест на ищеца, който претендирал обезщетение за неимуществени вреди.Оспорват
твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното
произшествие. Оспорват да е налице виновно и противоправно поведение от страна на
водача на л.а. „Ситроен Ц2‘‘ с per. № 269М776 - Т.О. Х.. Оспорват твърдението, че
последният е управлявал автомобила с несъобразена с атмосферните и пътни условия
скорост. Твърди се, че водачът Х. е управлявал л.а. „Ситроен Ц2" правомерно, със скорост в
рамките на позволената за съответния пътен участък и съобразена с конкретните пътни и
атмосферни условия.
Изтъква се, че причина за настъпване на произшествието е поведението на ищеца, в
качеството му на водач на л.а. „Мерцедес Вито" с peг. № СВ2300МТ. Твърди се, че водачът
И.З. е управлявал МПС със скорост, несъобразена с конкретните пътни и атмосферни
условия, след употреба на алкохол/упойващи вещества, не се е движил в полагащата му се
лента, най-вдясно на пътното платно, навлязъл е в лентата за насрещно движение, не е
предприел спиране при възникнала на пътя опасност, като по този начин с поведението си е
предизвикал настъпването на ПТП.
Оспорват да са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди за
ищеца. Оспорват да са настъпили всички, твърдени в исковата молба травматични
увреждания. Оспорват твърденията относно продължителността на търпените от страна на
ищеца болки и страдания.
Оспорват наличието на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и
твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
В условията на евентуалност, оспорват всички описани в исковата молба травматични
увреди да са настъпили в резултат от процесното събитие, като твърдят, че част от същите се
дължали на външни фактори, некоректно проведено лечение, неспазен предписан режим на
поведение, дадени препоръки за съответно поведение.
Евентуално се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия ищец. Твърди се, че същият, с поведението си, като водач на МПС и
участник в движението по пътищата, е допринесъл съществено за настъпване на
4
произшествието, респективно вредите, като не е предприел своевременно действия и мерки
за предотвратяване настъпването на произшествието.
Посочва се, че поведението на пострадалия ищец е в пряка и непрекъсната причинно-
следствена връзка с настъпилото събитие, тъй като е способствало и улеснило механизма на
настъпване на ПТП, създало е предпоставки за настъпването му, допринесло е за вида и
тежестта на травматичните увреди.
Твърди се, че в качеството си на водач на МПС, И.З. не е осъществявал постоянен
контрол над управлявания от него автомобил, движил се е със скорост, несъобразена с
конкретните пътни и атмосферни условия, не е предприел спиране при възникнала на пътя
опасност, като по този начин съществено е допринесъл за настъпване на произшествието и
вредите.
Сочи се, че ищецът е бил без поставен предпазен колан към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, което също е допринесло за настъпването, вида, броя и
степента на травматичните увреждания. Навежда се, че дори да се приеме, че водачът Х.
имал вина за настъпване на произшествието, то и водачът на л.а. „Мерцедес" - ищецът З.,
също имал значителен принос за настъпване на вредоносния резултат. Посочва се, че
съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено
увреждане следвало да бъде намалено съобразно приноса на пострадалото лице.
На основание гореизложеното, в случай че предявеният иск за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди бъде приет за основателен, то молят
съда да бъде определен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
съответно да бъде намален размера на обезщетението, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, оспорват предявения иск и по размер. Сочи се, че
претендираната сума от 60 000,00 лв. е силно и необосновано завишена, не кореспондира с
твърдените в исковата молба болки и страдания, със съдебната практика в сходни случаи,
както и със социално-икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на
събитието.
Твърди се, че вида и интензитета на твърдените вреди в никакъв случай не могат да
имат за паричен еквивалент стойността на претендираното от страна на ищеца обезщетение.
Сочи се, че дори да се установи, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди в резултат
на процесното ПТП, то те не са в твърдения вид, степен, обем, продължителност. Считат
предявения иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000,00
лв. за прекомерно завишен, необосновано висок и в този смисъл несправедлив.
Оспорват претенцията за законна лихва, като считат същата за неоснователна.
В условията на евентуалност, оспорват началния момент, от който се претендира
законна лихва, доколкото в Кодекса за застраховането са предвидени специални правила
относно същия. Сочи се, че в Кодекса за застраховането е предвиден срок за произнасяне по
предявена към застраховятеля претенция, преди изтичането на който застрахователят не се
счита в забава.
5
Молят съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като
се присъдят съдебните и деловодни разноски, които евентуално ще направят, както и
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
От страна на ищеца е депозирана допълнителна искова молба, с която се оспорва
изцяло отговора на искова молба, депозиран от ответника и се правят допълнения и
уточнения. Изтъкват, че наведените с отговора твърдения са неоснователни и необосновани.
Предвид направеното от страна на ответника изявление, че не оспорвали наличието на
валидно застрахователно правоотношение по процесната застрахователна полица към датата
на ПТП - 29.05.2020 г., моли да се обяви този факт за безспорен и ненуждаещ се от
доказване.
Ищецът оспорва наведените твърдения, че не били налице всички елементи от
сложния фактически състав за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество. Сочи се, че са неоснователни твърденията, че ищецът е допринесъл за
настъпването на ПТП. Оспорва се всички наведени твърдения за противоправно поведение
от страна на пострадалия, като се изтъква, че до настоящия момент, той все още изживявал
много тежко спомена от катастрофата и вида на загиналия шофьор пред него, тъй като
докато пристигне екипа на пожарната, бил заклещен в колата и не можел да го изкарат,
изпитвал силни болки, но чакал около 40 минути преди да бъде изкаран от автомобила. През
това време на болки, пред него били и силния страх, ужас от гледката на загиналия човек.
Сочи се, че този момент се е запечатил в съзнанието на младия мъж и оставил тежки
негативни емоционални и психически последици.
Оспорва се наведеното твърдение, че било налице съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан. Сочат, че бил с
правилно поставен колан, видно и от получените телесни увреди.
Оспорват се наведените твърдения, че не всички вреди били в причинно- следствена
връзка. Оспорва се и наведеното твърдение, че част от вредите били следствие на
неправилно проведено лечение и/или неспазване на предписания режим. Сочи, че
пострадалият е спазвал всички предписания и по тази причина е бил на легло месеци наред,
неработоспособен, принуден да бъде гледан като малко дете, в ръцете на своите близки.
Оспорва се наведените твърдения за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди
и че същата противоречала на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Посочва, че са неоснователни твърденията в отговора на исковата молба, относно размера на
исковата претенция, за който ответната страна сочи, че не кореспондира с принципа на
справедливостта. Сочи се, че за едно младо момче, освен болките, които търпи от травмите,
той изживява и ужаса на катастрофата, болничния престой, невъзможността след това да се
самообслужва месеци наред, страха да шофира, да излиза спокойно навън по улиците, да
заспива спокойно нощем, да спортува и да се смее на живота, както преди, страха от
предстоящата нова операция за премахване на имплантите, грозните белези, които остават
6
пожизнено по тялото му притеснявали младия мъж и той постоянно се опитвал да ги скрие,
срамувал се от тях. Сочи, че оставал неработоспособен почти една година. Твърди се, че
всичко това, И.З. търпи и до настоящия момент, и следвало да бъде обезщетен, а
обезщетението за неимуществени вреди следва поне в минимална степен да помогне да
заличи поне минимално търпените от пострадалия болки и страдания. Сочи се, че каквато и
сума да бъде платена, тя не можела да върне състоянието и вида на ищеца такива, каквито са
били преди настъпването на процесната катастрофа. С оглед принципа на справедливостта
обаче ищецът следвало да бъде компенсиран поне частично за болките и страданията, които
е преживял и търпи и до момента следствие на причинените телесни увреждания.
Оспорва се наведеното твърдение, че застрахователят не дължи лихва за забава и/или
че я дължи от момента на изтичане на срока му за произнасяне. Сочи се, че е неоснователно
това възражение, че застрахователят не дължи лихва от датата на уведомяването му.
Посочва се, че върху определената сума за обезщетение на неимуществени вреди следва да
се присъди лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя до окончателното
изплащане на задължението.
В допълнителния си отговор на допълнителната искова молба ответното дружество
посочва, че поддържат изцяло изложеното в подадения от името на ЗАД „*****“ отговор на
искова молба, ведно с обективираните в същия оспорвания, твърдения и възражения.
Поддържат се и всички формулирани от тяхна страна доказателствени искания, както и
становището относно доказателствата и доказателствените искания на ищеца.
Сочи се, че не се възразява да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие - 01.06.2020 г., водачът на л.а. „Ситроен Ц2“ с per. № 269М776 е притежавал
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „*****", съгласно полица №
BG/11/120001464174.
Изтъква се, че се поддържа направеното оспорване на твърдения в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Сочи се, че в
представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП не са посочени
обстоятелства и причини за настъпването му. Посочва се, че не е налице акт, който по
силата на чл. 300 от ГПК да обвързва гражданския съд по отношение на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Сочи се, че ищецът следвало да докаже наличието
на всеки елемент, освен вината, за наличието на която е въведена оборима законова
презумпция. В случая, от страна на ответника било оспорено наличието на всеки от
елементите от фактическия състав на деликта.
Поддържат оспорването наличието на твърдените от ищеца неимуществени вреди, в
това число проявлението на негативни емоционални и психически последици. Оспорват
наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на застрахования при
ответното дружество водач на МПС и твърдените неимуществени вреди. Оспорват
7
твърденията относно търпените от страна на ищеца неимуществени вреди, в това число
проявата на страх при шофиране, срам от белези, неспокоен сън и др.
Поддържат оспорването на исковете по размер. Оспорват ищецът да търпи
твърдените неимуществени вреди. Сочат, че дори да са налице такива, оспорват те да са в
твърдените вид и степен и твърдят, че са били в минимална степен, за кратък период от
време и ищецът е напълно възстановен. Изтъква се, че се касае за млад мъж, на 30 г. към
датата на настъпване на събитието, т.е. за организъм, при който възстановяване от
травматични увреди би следвало да протича в кратки срокове. Навежда се, че функцията на
застрахователното обезщетение е да репарира действително претърпени вреди. Посочват, че
застрахователното обезщетение не следвало да се превръща в необоснован източник на
приходи. При определяне размера на същото следвало да бъде съблюдаван и принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Поддържат направеното в условията на евентуалност възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец. Оспорват твърдението, че ищецът
е бил с правилно поставен предпазен колан. Твърдят, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан/ с неправилно поставен такъв, като това е допринесло за вида, степента и
броя на травматичните увреждания. Твърдят, че ищецът е управлявал л.а." Мерцедес Вито“
с несъобразена с конкретните пътни и атмосферни условия скорост, както и че не е
предприел спиране при възникнала на пътя опасност, не е контролирал непрекъснато
управляваното от него превозно средство, не се е движил максимално вдясно в полагащата
му се пътна лента, като по този начин е допринесъл съществено за настъпване на
процесното ПТП, вида и степента на вредите.
Поддържат оспорването на искането за присъждане на законна лихва от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че по отношение на лекия автомобил
„Ситроен“ с рег. № 269М776 е била налична валидна застрахователна полица към момента
на ПТП.
Видно от приобщеното по делото ДП № 338/2020 г. на ОД на МВР Търговище, пр.пр.
№ 502/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура Търговище, същото е прекратено с
Постановление от 20.11.2020 г., доколкото е установено, че причина за настъпване на ПТП
се дължи едиствено на неправомерното поведение на водача Т.Х. на л.а. Ситроен, модел Ц2,
с рег. № 269М776, който е починал при пътния инцидент и не е в резултат на виновно
поведение на друго лице.
8
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, изпълнението на която е
възложено на вещото лице д.С. - ортопед. В заключението си експертът посочва, че при
процесното ПТП ищецът Ил. Г. З. е получил счупване на дясната капачка на коляното,
контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана в тилната област на главата и нараняване
на трети пръст на дясната ръка. Приложено е оперативно лечение крайникът е Бил
имобилизиран в соляното и е изписан на 7 ден.След това е провеждано лечение с лечебна
физкултура.Девет месеца след травмата е започнал работа. И в момента се оплаква от
дисконфорт в дясната колянна става.При огледа на ищеца,лекарят е констатирал хрущене
при екстензия на дясната колянна става ,но движенията са в пълен обем. Констатирал е
отслабване на мускулатурата в дясното бедро. Извършеното оперативно лечение -
остеосинтеза по Вебер се препоръчва и е наложително,като дава добри резултати.Ппериодът
на възстановяване е около 6-9 месеца.
Посочва, че към настоящия момент е налице хипотрофия на бедрената мускулатура,
слабост при екстензия в дясната колянна става, дискомфорт и неприятни усещания при
ходене. Експертът сочи, че при извършения преглед не е установил загрозяващи белези по
тялото на ищеца.Вещото лице посочва, че посоченият механизъм е типичен за счупване на
капачката, получава се т. н „бордова травма” при удар на капачката в арматурното табло на
колата.Посочва, че медицинската документация, съставена непосредствено след настъпване
на ПТП - документацията от Спешния център, не е приложена към делото. Сочи, че за
наличие на „коланна травма” бихме могли да съдим евентуално от анамнезата, където се
визират болки в областта на гръдния кош. В обективното състояние обаче никъде не е
отбелязано наличието на белези от предпазния колан.Според д-р С. настъпилите увреждания
показват по-скоро, че ищецът Ил. Г. З. е бил без предпазен колан. В случай, че е бил
поставен предпазен колан, бордовата травма, при която се е получило счупването на
капачката, нямаше да се състои.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, изпълнима от вещото лице
неврохирург д-р Живко Сучев, според който при така описания сблъсък между двата
автомобила, получените травматични увреждания от ищеца отговарят да са получени в
описаното ПТП, при удара на тялото и крайниците на ищеца в твърди, тъпи предмети или
техен удар върху тялото на ищеца. Белезите от стъкълцата се заличавали във времето,но
ищецът не може да кляка еднакво с двете си колене.При изправяне разчита на здравото
коляно.
Механизмът на процесното ПТП е изяснен от вещото лице инж. Вл. Н. в приетата
авто-техническа експертиза, според който техническата причина за настъпване на ПТП е
завъртането на л.а.Ситроен, намиращ се в режим на спиране с максимално закъснение
поради загубата на сцепление в гумите на заден мост, като в следствие от това
неконтролирано завъртане, л.а, Ситроен се е насочил към насрещната лента и към мястото
на удара от л.а. Мерцедес. От техническа гледна точка след загубата на сцепление, което е
довело до неконтролираното завъртане, за водачът Х. не е съществувала техническа
възможност да предотврати настъпването на удар. Както и за водачът на л.а. Мерцедес при
9
разстояние до удара от 39,30 метра и скорости на управление от 90,0- 95,5 км/ч при наличие
на пряка видимост, и дължина на пълният спирачен път от 98,40-108,30 метра, за водачът на
л.а. Мерцедес също не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП
чрез спиране с максимално спирачно закъснение. Посочва, че обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП са: в светлата част на денонощието, при наличие на валеж, с мокра
асфалтова настилка и участък на завой.В съдебно заседание експертът инж. Н. пояснява, че
на „Ситроен“-а не са се сцепили гумите по субективни са причини. Има действия на водача,
които не са изяснени никъде, той има намаляване на скоростта и съчетано с износените
губи, тъй като е упоменато в протокола за оглед, че са с малък грайфер с гранично
техническо състояние по 2 мм е грайфера на гумите, вероятно това е една от причините, и
мократа пътна настилка, за да се стигне до занасяне, тъй като автомобилът първоначално е
започнал спиране и след това е преминал в занасяне, завъртане странично и насочване
неконтролирано в насрещната лента.
Пояснява обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, като посочва, че на дясно от
автомобила на ищеца има първо мантинела, в която в едно отклоняване ще го ограничи и
второ, към него се движи неконтролирано, въртящо се МПС, което няма как да го избегне.
Приета е и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А.И., в
която дава заключение, че при процесното ПТП освидетелстваното лице И.З. е получил
остра стресова реакция, фрактура на дясна патела, контузия на гръден кош, със съмнение за
счупване на ребра, контузия и открита рана на главата, попадане на чужди тела /стъкла/ в
областта на главата, травма на лява ръка. Проведено е болнично и оперативно лечение
на счупената патела с поставяне на инпланти, които впоследствие са свалени, физиотерапия,
почистване на парчетата стъкло от главата, съответно обработка и на наличната там рана,
давани са антибиотик, фраксипарин, провеждана имобилизация. Впоследствие са
провеждани физиотерапевтични процедури. Приемал мента, глог и валериан по повод на
налична напрегнатост, безсъние, лоши мисли. Болничното лечение е продължило шест дни,
провеждал физиотерапия, има издадени четири болнични листа, представени са по делото и
амбулаторни листа от прегледи. Провел продължителен курс физиотерапия. Около шест
месеца след инцидента се чувства по-добре, започнал да се придвижва по-стабилно,
психически станал по-добре.Според експерта има последици от травмите към настоящия
момент, те са свързани с ограничени и болезнени движения в десен крак, известна слабост в
него, нарушен сън, завишена тревожност, колебливост, притеснение и страх при шофиране,
налице е нарушено трудово и социално функциониране на лицето.По отношение на
преживяната психотравма, заключава, че острата стресова реакция е продължила около пет
дни, последвана е от посттравматично стресово разстройство, което е било най-силно
проявено първите шест месеца след инцидента, към настоящия момент все още са налице
клинични данни за наличието му. Очаква се около две години след инцидента тежестта на
симптомите при освидетелствания да се редуцират, но да продължат да персистират,
възможно е при преживян нов стрес симптомите да се обострят, както е вероятно и след
време да затихнат и да нямат тежест на психично разстройство. Уместно е прием на
10
транквилизатор с цел леко седиране, преодоляване по- лесно на посттравматичния стрес и
подобряване на съня, както и работа с психолог при необходимост. Посочва, че процесното
ПТП се е отразило негативно върху психическото състояние на ищеца, същото се изразява в
поява на остра стресова реакция, последвана от посттравматично стресово разстройство,
налице са последици от преживяното и към настоящия момент.
В съдебно заседание д-р И. като вероятност е посочила, че състоянието му както
психическо, така и физическо ще се подобри, изхождайки от младата му възраст - 33 г.
Посочените от ищеца оплаквания, свързани с работата му, безсъние, напълняване са в
рамките на нормалното, като вещото лице посочва, че голям процент от хората, претърпели
ПТП и пострадали биха развили такова състояние.
Вещото лице посочва, че не толкова са е отразило на ищеца това че починалото
момче е било 15 минути срещу него, колкото това, че и той самия си е имал някакви
страдания негови си, които са били така изразени ,че той е имал чувството ,че няма да се
оправи.
По искане на процесуалния представител на ответното застрахователно дружество е
допусната и назначена комплексна авто-техническа и съдебномедицинска експертиза,
изпълнението на която съдът е възложил на вещите лица д.С. и инж.В. Н.. Поставените
допълнителни въпроси касаят изясняване на обстоятелството бил ли е ищецът с поставен
предпазен колан и дали в медицинската документация има данни за наличието на така
наречената „коланна травма“, на които въпроси експертите дават следните заключения:
В медицинската документация е отбелязано, че Ил. Г. З. има гръдна травма. От фиш
за спешна медицинска помощ е видно, че „При станалото ПТП между бус и лек автомобил, е
заклещен между предните седалки и таблото. Съзнание не е губил, бил е с предпазен колан.
Болки в гърдите при натиск се увеличават, десен крак - патела /капачка/ - подута, болезнена.
Диагноза: Контузио торацис ет контузио пател е декстра”.
От Протокол от извършено рентгеново изследване се установява, че ищецът няма
рентгенови данни за фрактура на ребра, излив и пневмоторакс. Пулмо вдясно: средно
белодробно поле, петнисти засенчвания със среден интензитет. При клиника
бронхопневмония в дясно. Фрактура на дясната патела. Няма данни за фрактура на
черепните кости.От ИЗ: от анамнезата „травма при ПТП, при което получава остри болки в
гръдния кош”. Обективно състояние — „болки в областта на гръдния кош”. Вещите лица
посочват, че травмата в областта на гърдите може да бъде получена от обезопасителния
колан или от удар във волана. Но като се имат предвид данните от фиша за СМП, че
пострадалият е бил с предпазен колан, много вероятно е травмата да е от предпазния
колан.Заключават, че по данни от фиша за СМП е видно, че пострадалият е бил с предпазен
колан. Счупването на петалата е типична бордова травма, която може да се получи както с
предпазен, така и без предпазен колан, особено ако е налице деформация на купето. При
наличните скорости на двата автомобила и ако водачът е бил без предпазен колан,
бордовата травма би била доста по- тежка, а именно, счупване на бедро, счупване на
бедрена шийка, луксация на тазобедраната става или фрактура-луксация на тазобедрена
11
става.При насрещен удар между двата автомобила и сумарна скорост в момента на удара от
106,3 км/ч, от направения анализ в констативната част от заключението от техническа гледна
точка и от тежестта на травмата ( счупване само на капачката и гръдна травма без фрактура
на ребра ) следва, че водачът З. е бил с поставен предпазен колан. Като в съдебно заседание
вещото лице инж. Н. посочва, че ако ищецът е бил без поставен предпазен колан, щял да
излезе през прозореца, като в конкретния случай няма дори удар в главата.
Посочват, че на предоставената рентгенография на гръден кош няма
рентгенологични данни за фрактура на ребра. Същото е констатирано и при направените
рентгенографии в „МБАЛ - Търговище” АД. Описаната в КДБ/СО фрактура на трето ребро е
направена от дежурния лекар в СО, който не е специалист по обзорна диагностика.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитан е свидетеля И.А.Ч., близък приятел на ищеца, с който са живели заедно на
квартира в гр. С. и по време и след процесното ПТП. Посочва, че е видял З. на същия ден
след катастрофата, когато се е върнал от гр. Търговище в гр. С., бил в колата, на задната
седалка в полулегнало състояние. Свидетелят и друг техен приятел помогнали на ищеца да
излезе от колата, като З. не е бил с патерици тогава. Ищецът се е придвижи с тяхна помощ,
те го носили, не е бил с патерици, като свидетеля сочи, че в колата е имало патерици.
Посочва, че ищецът се е оплаквал много от болки в гърдите и за крака се е оплаквал, но
когато са го носели най-вече го болели гърдите. Свидетелят Ч. посочва, че са помагали на
ищеца, защото той от голямата болка не е могъл да ходи сам и той лично му е помагал да
се придвижва до банята. Ищецът имал патерици, но доста по- късно е почнал да ги използва.
Той правел опити да използва патериците, но като си ги сложил под мишниците и го боляло
гръдния кош. Свидетелят му помагал за всичко, на лекар го водел, до банята да отиде му
помагал. Посочва, че и майката на ищеца била там и тя му помагала с храната. Свидетелят
сочи, че няколко месеца по-късно, но не може да си спомни кога, ищецът е почнал да ходи
сам. Ищецът седял на стол в банята, за да се къпе, защото не можел да стои прав.
Свидетелят не си спомням дали след 5-6 месеца З. е ползвал стол в банята да се къпе. След
повече от половин година свидетелят Ч. видял ищеца да се придвижва нормално. Посочва,
че ищецът не е ходил на работа, не е излизал от стаята си няколко месеца, защото не могъл
да се придвижва сам, идвали са приятелите му да го виждат у дома, защото той не можел да
излиза. Според свидетеля сигурно му се е отразила катастрофата на З. защото като шофира с
колата,вече имал повече притеснения. Посочва, че ищецът е спортувал преди катастрофата,
сега не спортува. Ходел на фитнес и се събирали да ритаме футбол. Посочва, че ищецът
още работи в строителството - шпаклова, маже, работил като строителен работник, като
около година след претърпяното ПТП не е работил.
По делото са представени и писмени доказателства, от които е видно, че на 24.09.2020
г. с молба с вх. № 35446/24.092020 г., пред ЗАД “*****” АД, като застраховател по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния
12
водач била предявена претенция по доброволен ред за изплащане на обезщетение за
търпените от И.З. имуществени и неимуществени вреди. Образувана е ликвидационна
преписка по щета № 10020100102334Н, като от страна на ответното дружество и до
настоящия момент не било определено и не било заплатено обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, въпреки че с допълнителна молба с вх. № Л-14232/15.12.2020 г., след
снабдяването им, били представени всички изискани и налични документи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, след съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал, ценен както поотделно, така и в своята
съвкупност.
Съдът кредитира изцяло изслушаните по делото експертни заключения, като изготвени
от компетентни и добросъвестни вещи лица, в чийто знания няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество:
Правната квалификация, касаеща предявения иск е по чл. 432 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Съдът приема, че от събраните писмени и гласни доказателства, заключенията на
приетите по делото експертизи, се доказва по безспорен начин, че в резултат на процесното
ПТП – то на ищеца е причинена телесни увреждания – фрактура на пателата на десния крак
и прорезна рана в тилната област на главата, както и травма в областта на лявата ръка
подробно описана в исковата молба, като по отношение на твърдяната гръдна травма,
болките в гърдите вероятно са пречинени от поставения предпазен колан.Основното
увреждане обаче е фрактура на пателата.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка
между увредата на ищеца и ПТП – то, което се опровергава от заключението на вещите
лица по изслушаните СМЕ, СТЕ и комплексна такава, според които същата отговаря да е
причинена в следствие процесното ПТП. В този смисъл данни се съдържат и в
медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото.
Неоснователно е и възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, тъй като твърдението му за липса на обезопасителен
колан не намира опора в нито едно от събраните доказателства по делото, напротив
13
категорично се опровергава от посоченото във фиша за спешна медицинска помощ „бил е с
предпазен колан“, както и от заключението на експертите за механизма на получаване на
травматичните увреждания, които твърдят, че същите биха били много по-тежки, ако
ищецът е бил без поставен предпазен колан.
От съдебно-техническата експертиза не се установиха допуснати нарушения на
правилата за движение от страна на ищеца,нито възможност да предодврати ПТП или да е
допринесъл за настъпването му чрез определени нарушения на ЗДвП и ППЗдвП.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1
КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание.
По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380
КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл.
498, ал. 3 КЗ.
Що касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния
вид, характер и времетраене / фрактура на пателата на десния крак и прорезна рана в
тилната област на главата,травма на лявата ръка и болки в гърдите поради травма/ и
съобрази,че възстановителният период е около 6 – 9 месеца/, както и младата възраст на
ищеца, и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът
приема, че следва да присъди на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в размер на 45 000 лева, като отхвърли иска над този размер. В този размер съдът
включва и емоционалните негативни преживявания на ищеца по време на катастрофата и
пост травматичния стрес,който е получил,което според съда е нормална житейска реакция
при една такава катастрофа с починало лице и увреждания със силни болки.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя, лихвите върху обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди
се дължат съгласно правилото на чл.497, ал. 1 КЗ. Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ
застрахователят дължи законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок (както е в случая, защото съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ
застрахователят няма право да откаже да се произнесе по основателността на претенцията
14
след като му е представен протокол за ПТП), считано от по – ранната дата: изтичане на 15
работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106, ал.3 КЗ или от изтичането на 3
месечен срок по чл. 496, ал.1 КЗ. С оглед установеното по делото, че на 15.12.2020 г. на
застрахователя са представени всички необходими документи, то съдът намира, че следва на
основание чл. 497, ал.1, т.1 КЗ да присъди законната лихва от 15.12.2020 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в следствие ПТП от 29.05.2020 г., ведно със законната лихва от 15.12.2020 г.,
като следва да бъде отхвърлен иска над този размер.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
на М.И. Д.,осъществила защитата на ищеца пред съда по реда на чл.38 ЗА сумата от 1880
лв.
На ответника съразмерно отхвърлената част от иска,ищецът следва да заплати 500
лв.направени разноски,в които включва възнаграждение за юрисконсулт и
допълнително,извън посочения списък и още доплатени 106 лв. за комплексната експертиза.
Ответникът следва да заплати д.т. от 1800 лв.,както и направени разноски за
експертизите от 1476.50 лв. по сметка на ОС Благоевград.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “*****” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
СО, ул. “****” N *, представлявано от Изпълнителните директори М.И. и К.В.ДА
ЗАПЛАТИ на Ил. Г. З., с ЕГН *****, с постоянен адрес: село М., общ. Г.Д., обл. Б. ул.
“****” № *, сумата в размер на 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от 29.05.2020 г., ведно
със законната лихва от 15.12.2020 г.,до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
над този размер до претендирания от 60000 лв.,както и искането за законна лихва ,считано
от 24.09.2020г..
ОСЪЖДА Ил. Г. З., с ЕГН *****, с постоянен адрес: село М., общ. Г.Д., обл. Б. ул.
“****” № * ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД “*****” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., СО, ул. “****” N *, представлявано от Изпълнителните директори М.И. и
К.В.сума в размер на 500 /петстотин/ лева .
ОСЪЖДА ЗАД “*****” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати по сметка на ОС Благоевград д.т. от 1800 лв.,както и направени разноски за
15
експертизите от 1476.50 лв.
ОСЪЖДА ЗАД “*****” АД с ЕИК ***** да заплати на адв. М.И. Д. ЕГН **********
възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 1880 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
16