РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2381
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110171294 по описа за 2022 година
намери следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК е подадено заявление от А за к на
п з ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление против С. Н.
С., ЕГН **********, с адрес за парично вземане по договор за заем № 9022-
00068227, сключен между С. Н. С. и Микро Кредит АД, ЕИК ********* в
размер на: 609,83 лева – главница, 36,82 лв. – договорна лихва, сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 229,32
лв., мораторна лихва върху първата сума в размер на 69,57 лева и законна
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Вземането на „Микро Кредит АД е прехвърлено на Агенция за
контрол на просрочени задължения ООД с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). На основание чл. 99 ЗЗД длъжникът е
уведомен за извършената цесия от цесионера, упълномощен за това от
цедента посредством уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
На 27.07.2021 г., Микро Кредит АД, като заемодател и С. Н. С. като
заемател са сключили Договор № 9022-00068227 за предоставяне на заемна
сума. Сключили са и договор за допълнителни услуги от същата дата, по
силата на който, заемодателят е предоставил на заемателя следните услуги:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на кредитополучателя по банковата
сметка на кредитора, безплатно внасяне на вноските онлайн чрез виртуален
ПОС терминал, преференциално обслужване и експресно разглеждане на
документи, връщане на усвоената сума в 30-дневен период без изплащане на
лихва. На това основание се претендира сумата от 229,32 лева.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед
за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая договорът за допълнителни услуги е сключен на една и съща
1
дата с договора за заем, на основание договора за заем и има за предмет,
предоставянето на услуги, улесняващи усвояването и погасяването на
задължението по договора за заем. Поради това, въпреки че формално тази
сделка е оформена като отделен договор, настоящият съдебен състав приема,
че той представлява допълнение към договора за заем и че следва да бъде
разглеждан като сбор от уточняващи задължения към този договор.
Настоящият съдебен състав приема, че претендираната сума за
„допълнителни услуги” е разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнително услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата
по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следва да се добави и обстоятелството, че възнаграждението, което се е
задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги
не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и
действието, за което се събират такси н/илн комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит." В случая в
Договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и
действието, за което се събират съответните такси. В сключеният между
страните Договор за допълнителни услуги са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор,нито
в договора за допълнителни услуги е предвидена клауза, то не би могло да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на
всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и
2
размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а
ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на
това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само
за "възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е
посочено и в самото споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в претендирания размер.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2
предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителският кредиг/ЗПК/.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендираните допълнителни услуги.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл. 410, ал. 2, т. 2 ГПК на А за к на п задължения ООД, ЕИК със
седалище и адрес на управление против С. Н. С., ЕГН **********, с адрес с.
Световрачене, ул. Здравец, № 5Б, вх. А, ет. 1, ап. 1 за сумата от 229,32 лв. –
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, сключен
между длъжника и Микро Кредит АД.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за останалите посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
седмодневен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3