№ 90
гр. * 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510101731 по описа за 2022 година
„* със седалище и адрес на управление: гр. *, е предявило срещу А. В. Б., ЕГН **********,
адрес: гр. * ул. „*“ 41А, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК. Искането е:
- за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане,
представляващо неизплатени задължения по договор за потребителски кредит № **********: -
главница в размер на 4001.82 лв. /четири хиляди и един лева и осемдесет и две стотинки/; -
договорно възнаграждение в размер на 1994.90 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и
деветдесет стотинки/; - лихва за забава в размер на 430.30 лв. /четиристотин и тридесет лева и
тридесет стотинки/; - законна лихва в размер на 857.22 лв. /осемстотин петдесет и седем лева и
двадесет и две стотинки/, дължима от 03.06.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до
28.06.2022 г.; - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4120.37 лв.
/четири хиляди сто и двадесет лева и тридесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни правоотношения, тъй като по
силата на договор за потребителски кредит от 30.11.2018 г. е отпуснал на А. В. Б. кредит в размер
на 5000 лв. за срок от 36 месеца с размер на месечната вноска 243, 98 лв. и общо дължима сума по
кредита 8783, 28 лв., и избран и закупен допълнителен пакет услуги с възнаграждение 5850, 72 лв.,
с размер на вноската 162, 52 лв. Общият размер на задължението на ответника възлиза на 14 634
лв., а на вноската, дължима до 21-во число на месеца – 406, 50 лв.
Договорът за кредит и пакетът от допълнителни услуги са подписани при Общи условия,
които са неразделна част от договора и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Общите
условия са подписани от клиента.
Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като превел сумата 1290 лв. /остатъчна
сума след рефинансиране на други задължения/ по посочена от длъжника банкова сметка с
преводно нареждане от 30.11.2018 г.
1
На 15.03.2019 г., 27.05.2019 г., 15.01.2020 г., 26.03.2020 г. страните подписали анекси за
отлагане на погасителни вноски.
Ответникът направил 12 пълни и една частична вноска и преустановил плащанията, като е
заплатил общо 4822, 47 лв.: по задължението за главница – 4326, 81 лв.; за лихва за забава - 211, 86
лв.; за дължими такси – 45 лв. След изпадането му в забава съгласно чл.12.3 от Общите условия
към договора, на 03.06.2021 г. договорът е прекратен поради просрочие на месечна вноска с повече
от 30 календарни дни.
След прекратяването на договора целият кредит е станал предсрочно изискуем и
задължението на длъжника по договора възлиза на 11 404, 61 лв.: 4001, 82 лв. - неизплатена
главница, представляваща отпуснатата сума по заема; - неизплатено договорно възнаграждение в
размер на 1994, 90 лв.; - неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 4120, 37 лв. ; лихва за забава в размер на 430, 30 лв.; законна лихва в размер на 857.22 лв.
дължима от 03.06.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 28.06.2022 г.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1234/2022 г. по описа на РС - Дупница и
искането е уважено. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не подал отговор. В съдебното заседание се е явил
упълномощен процесуален представител на ответника и е направил възражение за нищожност на
договора изцяло поради накърняване на добрите нрави, противоречие на закона и нарушение на
чл. 11, т. 9 и т. 10 във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит. При евентуалност е
направено възражение за нищожност на споразумението за закупуване на пакет от допълнителни
услуги поради накърняване на добрите нрави, противоречие на закона и нарушение на чл. 11, т. 9 и
т. 10 във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит и чл.143 и сл. от ЗЗП. При евентуалност е
направено възражение за нищожност и на клаузата за изчисляване на лихвата за забава, тъй като не
е посочена изрично в стандартния европейски формуляр и поради противоречие на чл.33, ал.2 от
ЗПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът е представил договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
********** от 30.11.2018 г., сключен между него и А. В. Б.. На четвърта страница от договора е
посочено, че неразделна част от него са общите условия, предадени при подписването му, с които
клиентът е запознат и ги приема; всички страници от договора и общите условия са подписани от
клиента. В т.VІ – „Параметри ” е посочена сума на кредита – 5000 лв., срок – 36 месеца, размер на
месечната вноска – 243, 98 лв., ГПР 41, 17 %, годишен лихвен процент – 49, 89 %, общ размер на
задължението – 8783, 28 лв. По сключеното на същата дата споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги е посочено дължимо възнаграждение 5850, 72 лв. с размер на
погасителната вноска 162, 52 лв.
В чл.12, ал.3 от Общите условия е уговорено прекратяване на договора при просрочване на
две последователни месечни вноска в пълен размер, като е необходимо писмено уведомление до
длъжника.
Съгласно чл.12, ал.1 от Общите условия при просрочване плащането на месечна вноска
кредиторът начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10%
годишно, изчислен за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.
Представен е стандартния европейски формуляр, подписан от ответницата, и погасителен
план към договора, в който месечната вноска е обособена по суми за главница, лихва и вноска по
закупен допълнителен пакет от услуги, както и извлечение за постъпилите плащания по договора,
последното от които на 21.04.2020 г.
Приложено е ч.гр.д. № 1234/2022 г. по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда
на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
2
установява /уточнено в съдебното заседание/, че неизплатената главница по договора възлиза на
4001.82 лв., а неизплатеното договорно възнаграждение - на 2185 лв.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1234/2022 г. по
описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането -
сключването на договора за кредит и за закупуване на пакет от допълнителни услуги, предаването
на сумата по договора за кредит на ответника, поемането на задължение от него да върне
посочената в договора сума. В тежест на ответника е установяването на обстоятелствата, на които
основава своите възражения.
По делото не е спорно сключването между страните на договор за потребителски кредит от
30.11.2018 г. и на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.11.2018 г.,
както и на последвали анекси за отлагане заплащането на вноски. Не е спорно получаването от
ответницата на сумата по кредита /посредством извършеното съгласно договора рефинансиране на
други нейни задължения/. Поради липсата на оспорване на сключването на договора и на анексите
за отлагане на вноски съдът не е указал на ищеца необходимостта да представи доказателства за
превеждането на договорените суми за рефинансиране на други задължения на ответницата.
Възражението за нищожност изцяло на договора за кредит поради накърняване на добрите
нрави и противоречие на закона е неоснователно предвид представените от ищеца доказателства за
сключването му, предаването на сумата по него /съгласно договореното между страните/ и липсата
на конкретни доводи за твърдяната нищожност. Неоснователно е и възражението за нищожност
във връзка с уговорения лихвен процент и годишен процент на разходите – те не надвишават
ограничението, въведедно с чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид съдържанието на договора, съдът счита,
че са спазени изискванията на чл.10, 11 и 12 от ЗПК.
Неоснователно е направеното при условие на евентуалност възражение за нищожност на
клаузата за изчисляване на лихвата за забава. Тя е посочена изрично в т.4.6 от стандартния
европейски формуляр /л.16 от делото/ като разход, дължим при просрочени плащания. Липсва
противоречие с чл.33, ал.2 от ЗПК, предвиждащ, че обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД вр. с ПМС № 426/18.12.2014 г. годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
БНБ плюс 10 процентни пункта; това е и размерът, определен в чл.12, ал.1 от Общите условия по
процесния договор.
Ответницата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърдението, че при
начисляването на лихвата за забава не е спазен чл.12, ал.1 от Общите условия по договора.
Основателно е възражението за нищожност на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 30.11.2018 г. поради противоречие на добрите нрави, на чл.10а ЗПК и като
заобикалящо изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2
от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Понятието "управление на кредита" следва да се
схваща като дейност, извършвана от заемодателя по фактическото реализиране на задължението
по договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване на вземането и събиране на
информация за движението на сумите по сметката на заемополучателя, проследяване на
постъпленията и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и събирането
на вземането. Поради това таксата за допълнителни услуги е по управление на кредита,
независимо от наименованието й.
От представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не се
установява конкретното съдържание на вида, размера и действието, за което е начислено
допълнителното възнаграждение. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
3
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл посоченото
допълнително възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна
норма и е недължимо.
С т. нар. "споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги" не са уговорени
допълнителни услуги, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиента е
предвидена възможност да получи улеснена процедура, като отпускането на следващ кредит и
условията по него се уговарят "по съгласие на страните" /чл.15.5.1/ - т.е. кредиторът може да
откаже да предостави кредит, без да търпи негативни последици и без някакви права на клиента в
тази хипотеза. Следователно срещу заплащането на тази "услуга" клиентът не получава насрещна
престация. Затова тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Останалите допълнителни услуги са свързани пряко
с договора за кредит - приоритетно отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на
вноски, възможност за смяна на падежа. Поради това възнагражденията за тези допълнителни
услуги са възнаграждения по договора за кредит и съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се
включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, като по този начин е
нарушен ЗПК; те са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл.19,
ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнаграждения за
допълнителни услуги, надвишаващи регламентираните в ал.4 от същата разпоредба, са нищожни.
По тези съображения вземането по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги не съществува, което обуславя отхвърляне на иска за установяване спрямо ответника на
задължение в размер на 4120.37 лв., представляващо неизплатено възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги.
Следователно предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца вземане по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
********** от 30.11.2018 г., е основателен и следва да се уважи за сумите: - главница в размер на
4001.82 лв. /четири хиляди и един лева и осемдесет и две стотинки/; - договорно възнаграждение в
размер на 1994.90 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/; -
лихва за забава в размер на 430.30 лв. /четиристотин и тридесет лева и тридесет стотинки/; -
законна лихва в размер на 857.22 лв. /осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/,
дължима от 03.06.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022 г., ведно със законната
лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, а за претендираното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4120.37 лв. да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски по водене на делото /за държавна такса – 228, 09 лв., юрисконсултско възнаграждение –
100 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 210 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1234/2022 г. по описа на ДРС /за държавна такса –
228, 09 лв., юрисконсултско възнаграждение – 50 лв./ съразмерно с уважената част от исковете в
размер общо на 178 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски
по водене на делото /за адвокатско възнаграждение – 1300 лв., за възнаграждение на вещо лице –
300 лв./ съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер общо на 576 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. Б., ЕГН **********, че дължи на „*
вземане, представляващо неизплатени задължения по договор за потребителски кредит №
**********: - главница в размер на 4001.82 лв. /четири хиляди и един лева и осемдесет и две
стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.06.2022 г., до
изплащане на вземането; - договорно възнаграждение в размер на 1994.90 лв. /хиляда деветстотин
деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/; - лихва за забава в размер на 430.30 лв.
/четиристотин и тридесет лева и тридесет стотинки/; - законна лихва в размер на 857.22 лв.
/осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, дължима от 03.06.2021 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 28.06.2022 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 4120.37 лв. /четири хиляди сто и двадесет лева и тридесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА А. В. Б., ЕГН **********, да заплати на „* разноски по водене на делото
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 210 лв., както и разноски по ч.гр.д. №
1234/2022 г. по описа на ДнРС съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 178 лв.
ОСЪЖДА „* да заплати на А. В. Б., ЕГН **********, разноски по водене на делото
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер общо на 576 лв.
Присъдените суми да се преведат по банковата сметка на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД при ЮРОБАНК България АД - ВG94 ВРВI 7940 1057 3790 02 или при Алианц Банк
България АД - ВG ВUIN 95611000316183.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5