№ 2464
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20251100500214 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20506 от 13.11.2024 г. по гр. дело № 29489/2024 г.
Софийски районен съд, 160 състав отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на „ИНФОРМАЦИОННА
АГЕНЦИЯ БЛИЦ“ ЕООД, ЕИК *********, с която на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото
правоотношение между П. Г. Б., ЕГН **********, и „ИНФОРМАЦИОННА
АГЕНЦИЯ БЛИЦ“ ЕООД, ЕИК *********, считано от 19.03.2023 г., и
възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ П. Г. Б., ЕГН **********, на
заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност
„репортер“ при работодателя „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ БЛИЦ“
ЕООД, ЕИК *********. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата 1 000 лева – разноски по делото, а на основание чл.
78, ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СРС сумата 160 лева - държавна такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
„ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ БЛИЦ“ ЕООД, който го обжалва изцяло с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон,
1
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Районният съд неправилно приел, че уволнението на ищцата е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Неправилен бил изводът, че не
е налице реално съкращаване в щата, който извод съдът направил въз основа
на представения договор за откупуване на авторски права от 01.05.2024 г.,
сключен между работодателя и лицето М.Д.. Договорът бил граждански,
сключен на основание ЗАПСП за използване на създадени от автора
произведения, предоставени за публикуване в медиите – собственост на
ответника – сайта на Агенция Блиц и вестниците „Доктор“ и „НАД 55“. В този
договор нямало уговорени типичните за трудов договор клаузи – работно
време, месторабота, работна заплата, отпуск и пр., а се уговаряли строго
специфични за издателската дейност задължения; не се уговаряло престиране
на труд, а закупуване на авторски права. В тази връзка районният съд не
обсъдил и представения по делото от ищцата идентичен договор, сключен
между нея и ответника и действал по време на действие на трудовия договор
между страните. Нещо повече – ищцата твърдяла, че между страните са
сключвани ежегодно такива договори за откупуване на авторски права.
Необоснован бил и изводът, че на мястото на ищцата в редакционния екип на
вестника било вписано лицето М.Д. – видно от представените от ищцата
страници от вестник „НАД 55“,, името й не било постоянно присъствие в това
каре. От показанията на св. И. се установило, че действително материали на
лицето М. Добрева са публикувани във вестника, но това било въз основа на
сключения договор за откупуване на авторски права. Неправилно районният
съд приел и че работодателят не е спазил критериите за подбор по чл. 329 КТ.
При подбора били приложени еднакви критерии спрямо всичките десет
участници и работодателят извършил комплексна оценка на професионалната
подготовка и нивото на изпълнение на трудовите задължения. Отчетено било,
че професионалната квалификация обхваща не само образованието, но и
умението за работа в екип. Макар че ищцата имала по-високо образование и
стаж в сравнение с някои от останалите репортери, за работодателя била не по-
малко важна оценката, поставена от преките им ръководители. Оценките
категорично доказвали, че останалите репортери се справят по-добре със
задълженията си, имали отлична трудова дисциплина, проявявали по-голяма
активност и по-добра работа в екип от ищцата, поради което те били
предпочетени да останат на работа. При подбора не били съобразени
2
становища и мнения от колегите на служителите, но трябвало да се съобрази,
че всички колеги, които можели да дадат оценка за качеството на работата на
оценяваните служители, освен преките им ръководители, били именно
оценяваните служители. В показанията си пред съда св. В. И., пряк
ръководител на ищцата, потвърдила изводите на комисията. Насрещно
доказване от ищцата не било проведено. Други доказателства в подкрепа на
твърденията на преките ръководители пред комисията обективно не
съществували. Необоснован бил и изводът на СРС, че ищцата е провела
доказване, водещо до оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Налице
били само необосновани твърдения на ищцата за злоупотреба от страна на
работодателя, но такава не била доказана по делото. Св. И. нямала личен
мотив за дадената оценка за качеството на работа на ищцата, но и личните
отношения между ищцата и представител на работодателя не били проява на
недобросъвестност от страна на работодателя. Във връзка с обстоятелството,
че член на комисията бил съпруг на една от участничките в подбора съдът не
съобразил, че комисията се състояла от трима члена, както и че по делото не
било доказано вмешателство в една или друга посока в оценките по
отношение на ищцата, нито по отношение съпругата на член на комисията.
Екипът на „Блиц“ ЕООД бил малък и твърденията за наличие на конфликт на
интереси щели да бъдат налице, дори и съпругът да не бил член на комисията.
Ниската оценка на ищцата по критерия „начин на извършване на работа“ била
обусловена от оценката на прекия ръководител, а не от действията на членове
на комисията. В хода на делото ищцата не провела насрещно доказване, че
оценката – становище на прекия й ръководител е неправилна. Моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Съображения излага в писмена защита от 27.03.2025 г.
Въззиваемата страна П. Г. Б. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай че възнаграждението
надвишава минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
3
259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а като краен резултат намира решението за
правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и от приетите трудов договор
№ 16-032/31.05.2016 г. и допълнително споразумение № 122/25.01.2021 г. (с
допусната техническа грешка в номера на трудовия договор) се установява, че
страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е
заемала длъжността „репортер“ („репортер журналист във вестник/списание“)
при ответното дружество.
Трудовото правоотношение е прекратено, като на 18.03.2024 г. в 11.30 ч.
на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на договора на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 – поради съкращаване на щата, считано от 19.03.2024 г.,
както и заповед № 24-001/18.03.2024 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 19.03.2024 г.
Със заповед № 001/11.03.2024 г. на управителя на ответното дружество,
във връзка с извършвани промени в организацията на труда и дейността на
предприятието и предстоящи промени в щатното разписание на дружеството е
разпоредено извършването на подбор между работниците, заемащи
4
длъжността „репортер“, като е назначена комисия в състав: Я.К.Б. – зам.
главен редактор и председател на комисията; Л.Й.Т. – зам. главен
счетоводител, и Ц.В.Д. – зам. главен редактор. Л.Й.Т. е определен за лице,
което да изисква необходимата за извършване на подбора информация за
участващите в същия лица от техните преки ръководители и колеги, както и за
лице, което да съхранява всички документи, свързани с извършването на
подбора по чл. 329 КТ. В приложение № 1 към заповедта са посочени
критериите за извършването на подбора и са дадени указания, които
комисията следва да спазва при извършването му. Посочено е, че за всяка
поставена оценка комисията следва да изложи изчерпателни мотиви, а при
възможност да подкрепи констатациите си и с надлежни писмени
доказателства. Критериите, по които следва да бъдат оценявани служителите,
подлежащи на подбор, са обособени в части -„Квалификация“ и „Начин на
изпълнение на възложената работа“. По критерия „Начин на изпълнение на
възложената работа“ е посочено, че комисията по подбора следва да извърши
допитване до преките ръководители и колегите на оценяваните служители,
като събере необходимата информация за начина на изпълнение на
възложените трудови функции от оценяваните служители за период от поне 6
месеца назад.
За извършения подбор комисията изготвила протокол № 1/14.03.2024 г.,
с който е дадена оценка на участващите в подбора служители, като е
предложено прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Видно от
протокола, по критерия професионална квалификация ищцата е на второ
място с 10 точки, по критерия „начин на изпълнение на работата“ са й дадени
7 точки, или общо 17 точки. Заниженият резултат по втория критерий е
мотивиран с оценката на В. И. – гл. редактор на вестник „НАД 55“, според
която П. Б. често не участвала в планирането на броя и не съгласувала темите,
по които ще работи; Безотговорна е и екипът на вестника често не знаел какви
материали ще предложи за текущия брой; Заявявала едни теми, а предавала
други материали; Конфликтна е, най-големият проблем, който създава е хаос в
работата; Не предава в срок готовите страници, бави материалите и пречи на
колегите да свършат своевременно работата; Липса на екипна работа;
Случвало се въобще да не предава материали и дежурният редактор или
колега да ги изготвят вместо нея; Спъвала производствения процес и водела
до излишно напрежение.
5
По отношение на втория репортер във вестник „НАД 55“ – Ц.М.Т., на
длъжността репортер от 1 година и 6 месеца, е дадена обща оценка 24 точки (7
за квалификация и 17 – за начин на изпълнение на възложената работа) след
дадена от гл. редактор на вестника В. И. оценка като изключително отговорна
и стриктна колежка.
Със заповед № 002/14.03.2024 г. на управителя на дружеството са
намалени щатните бройки за длъжността „репортер“ от 10 на 9 броя и е
одобрено ново щатно разписание на длъжностите, в сила от 19.03.2024 г.
Приети са предложенията на комисията по подбора, обективирани в протокол
№ 1/14.03.2024 г. и са утвърдени констатациите в протокола.
Приет по делото е договор за откупуване на авторски права от
01.05.2024 г., сключен между ответното дружество и М.Д. П. (л. 126 от делото
на СРС), както и договор за откупуване на авторски права от 01.01.2023 г.,
сключен между ответното дружество и ищцата П. Б. (л. 85-86).
Доведените от ищцата свидетели М.А. и Н.С. са работили за ответника в
редакцията на вестник „НАД 55“. След смъртта на бившия главен редактор с
тези функции била натоварена В. И., която нямала управленски опит, въвела
графици, като изисквала предварително материали за няколко броя напред,
което било невъзможно да се направи; не се вслушвала в даваните
предложения, отказвала да се обсъждат въпросите и налагала стила и
мнението си, реагирала бурно, крещяла. Преди нея били добър колектив, след
това поради стила й на работа някой напуснали, други били изгонени. Ц.Т.
била дъщеря на главния счетоводител и съпруга на зам. главния счетоводител.
Свидетелката на ответника Р. К. работи като главен счетоводител при
ответника. На 11.03.2024 г. била издадена заповед от управителя да се направи
подбор и съкращение. Комисията излязла с протокол от 14.03.2024 г. и била
издадена втора заповед за съкращаване на П. Б. и от 19.03. – ново щатно
разписание. При връчване на предизвестието и заповедта на ищцата на
18.03.2024 г. същата взела копия, но отказала да се подпише. Не споменала за
болничен лист или за боледуване. Преди 28.04.2024 г. никой не знаел, че
ищцата е боледувала. Свидетелката не знаела кой как работи, това знаели
главните редактори. Майка е на другата участничка в подбора от вестник
„НАД 55“ – Ц.Т..
Свидетелката В. И. работела за ответника от 2019 г., от 2021 г. била
6
главен редактор. Познавала П. от 2020 г. Комисията по подбора изискала
мнението й. Свидетелката решавала кой материал да излезе, променила стила
на работа, въвела график. Ищцата не се съобразявала с мнението и оценката
на свидетелката, решавала и пишела каквото си реши. Ако между тях имало
конфликт, той бил професионален. П. не спазвала графика. В момента имало
един репортер на щат във вестника, нов служител нямали, имали човек на
авторски права, на граждански договор. Пишел по нейните (на П.) страници,
но имал и други функции. Не си спомняла точно кой й изискал оценка за П. Б.
и Ц.Т.. Л.Т. бил зам. счетоводител и съпруг на Ц.Т..
От правна страна: Процесното трудово правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
3аконността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение
по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ се обуславя от проявлението на следните
юридически факти: 1. съкращаването на длъжността или на съответната
щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2.
моментът на уволнението да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел
по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е
извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят
на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва
самата длъжност.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 160/01.06.2016 г. по
гр.д. № 222/2016 г., IV ГО, решение № 207/10.10.2013 г. по гр.д. № 37/2013 г.,
ІІІ ГО и др.), с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи
всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното
потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът
не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва
исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното
възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е
7
пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.
В случая твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената
съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са:
неспазване от работодателя на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ; несъответствие между посочения в заповедта за уволнение трудов договор
и посочения такъв в допълнителното споразумение от 25.01.2021 г., което
затруднявало защитата на ищцата; не е било налице основанието за уволнение
– съкращение в щата; не е извършено реално съкращаване на щата, не е взето
решение за това, а ако е взето – то е извършено от некомпетентен орган и не по
установения за това ред в предприятието; дори да е осъществено основанието
за уволнение, работодателят не е извършил задължителният в случая подбор
между изпълняващите същата или сходна на изпълняваната от ищцата
длъжност, а в случай че подбор е извършен, то той не е по реда и не са спазени
критериите, установени в чл. 329 КТ; действителните мотиви за уволнението
били субективни и не били свързани с професионалната квалификация и
начина на изпълнение на възложената работа от ищцата, а заповедта за
уволнение била израз на недобросъвестно упражняване по смисъла на чл. 8
КТ на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение.
С молба – становище по отговора на исковата молба от 05.08.2024 г.
ищцата е пояснила и допълнила исковата молба, като твърди, че още през м.
май 2024 г. в редакционния екип на вестника било вписано ново лице – М.Д.;
Оспорила е истинността на отразените в Протокол № 1 на комисията по
подбор обстоятелства и дадени оценки на ищцата и на Ц.Т.; Оспорила е като
антидатирани и съставени за целите на процеса заповед № 001/11.03.2024 г. и
Приложение № 1 към нея, заповед № 002/14.03.2024 г. и протокол № 1 на
комисията по подбор; Подборът бил незаконосъобразен, в него не били
включени всички необходими участници – следвало да бъдат включени освен
репортерите и редакторите, доколкото изпълнявали сходни трудови функции;
Оспорила е дадените оценки при подбора на ищцата и на другия репортер във
вестник „НАД 55“ – Ц.Т., като било налице несъответствие на оценката по
критерия „ниво на изпълнение на работата“ с обективно проявените
професионални качества и подготовка на тези служители; Дадените от В. И.
оценки за ищцата и за Ц.Т. не били обективни, тези за ищцата били повлияни
8
от професионалните противоречия между тях, а тези за Ц.Т. – от статута й на
дъщеря на главния счетоводител Р. К. и на съпруга на член на комисията по
подбора – Л.Т..
За неоснователни въззивният съд намира доводите на въззиваемата в
отговора на въззивната жалба за нарушение от работодателя на закрилата по
чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, в случаите по чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ, какъвто е и настоящият, работодателят може да уволни работник
или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
Закрилата по чл. 333 КТ е „предварителна“ и изрично в чл. 333, ал. 7
КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за
уволнение се връчи на работника или служителя, който може и да не съвпада с
датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите, когато
трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, разрешението или
съгласието трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от
работодателя към момента на връчване на предизвестието, което е крайния
акт, с който завършва дейността по уволнението и това е правнорелевантният
момент, към който следва да се преценява законността на уволнението,
включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 283/08.07.2010 г. по гр.д. №
233/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 63/31.03.2011 г. по гр.д. № 1728/2009 г.
на ВКС, ІV ГО, решение № 197/09.06.2011 г. по гр.д. № 661/2010 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 437/20.01.2012 г. по гр.д. № 1594/2010 г. на ВКС, ІV ГО,
решение № 492/21.01.2013 г. по гр.д. № 1696/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.),
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ има обективен характер и важи винаги
когато работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се
прилага само когато работникът или служителят е започнал ползването на
разрешения му отпуск (без значение точно какъв - платен годишен, неплатен,
учебен, отпуск за временна неработоспособност и др.). Щом работникът или
служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за
уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден
да има болничен лист за временна неработоспособност. Работодателят може
да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда
работник, който към момента на връчване на заповедта за уволнение е
9
започнал ползването на разрешен му отпуск. Работникът обаче следва да е
уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го
ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения
(решение № 567 от 13.10.2010 г. по гр.д. № 1130/2009 г., ІІІ ГО, решение № 94
от 04.07.2012 г. по гр.д. № 1185/2011 г., ІІІ ГО и др.). Съгласно решение № 468
от 10.01.2013 г. по гр.д. № 1621/2011 г. на ВКС, ІV ГО, в случаите, когато
работникът или служителят недобросъвестно укрие обстоятелството, че
ползва разрешения му отпуск, като не изпълни задължението си по чл. 9, ал. 2
от Наредбата за медицинската експертиза да представи болничния лист до два
работни дни от издаването му, то закрилата се изключва. Съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите
права и задължения работникът, който се е явил на работа и му е връчена
заповед за уволнение, не се ползва с предварителна закрила, макар и за същия
ден да има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, ако
работодателят не е уведомен и болничният лист не е представен преди това -
решение № 165 от 18.07.2018 г. по гр.д. № 4242/2017 г. на ВКС, ІV ГО.
В случая по делото се установява, че на ищцата е бил издаден болничен
лист (л. 10 от делото на СРС), съгласно който същата е била в отпуск за
временна неработоспособност от 18.03.2024 г. до 27.03.2024 г., като съгласно
представената епикриза (л. 11-13), след постъпване в болнично заведение й е
бил издаден болничен лист за периода 20.03.2024 г. – 24.04.2024 г. По делото
обаче се установи, че на 18.03.2024 г. ищцата се е явила на работното си място,
където в 11.30 ч. й е било връчено предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение ведно със заповедта за уволнение. Няма
доказателства, а и ищцата не твърди да е уведомила работодателя преди
връчване на предизвестието че е в отпуск по болест, че е болна, че й предстои
посещение на лекар или постъпване в болнично заведение. И пред въззивния
съд въззиваемата е искала да й се допуснат гласни доказателства не за да
установи, че при отиването й в редакцията на 18.03.2024 г. е уведомила
работодателя за предстоящото й влизане в болница, а че с тази цел отишла
видимо болна в редакцията, които факти въззивният съд намира за
неотносими за спора, поради което е оставил и доказателственото й искане без
уважение.
Соченото в исковата молба второ основание за незаконност на
уволнението – несъответствие между посочения в заповедта за уволнение
10
трудов договор и посочения такъв в допълнителното споразумение от
25.01.2021 г. не се поддържа пред настоящата инстанция, а то е и по същество
неоснователно. Между страните е имало сключен един трудов договор – приет
по делото - № 16-032/31.05.2016 г., като същият е посочен и в предизвестието
за прекратяване. В допълнителното споразумение е допусната техническа
грешка, а при липсата на спор, че друг трудов договор между страните не е
сключван, защитата на ищцата не е затруднена.
Въззивният съд намира за установено, че работодателят преди
уволнението е извършил съкращаване на щата, като щатните бройки за
длъжността „репортер“ са намалени от 10 на 9 бр. Съкращаването на щата е
извършено със заповед на компетентния орган – управителя на дружеството.
Представената заповед е оспорена като антидатирана и създадена за целите на
процеса, но това оспорване е неоснователно, тъй като насрещната страна е
доказала с показанията на доведените от нея свидетели, че представените
заповеди за извършване на подбор и за съкращаване на щата са били
съставени преди връчване на ищцата на 18.03.2024 г. на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение.
За основателен съдът намира довода на въззивника, че съкращаването на
щата е било реално. Извод за противното не следва от приетия договор за
откупуване на авторски права от 01.05.2024 г., сключен между ответното
дружество и М.Д. П., вписвана впоследствие като част от редакционния екип
на вестника. Този договор няма характеристиките на трудов, нито с оглед
съдържанието му може да се приеме, че прикрива такъв. Договор за
откупуване на авторски права с идентично съдържание е бил сключен и с
ищцата на 01.01.2023 г., по време на действие на трудовото правоотношение
между страните, а според твърденията на ищцата такива договори са били
сключвани всяка година.
С Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.,
ОСГК на ВКС е разяснено, че съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при
закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или
намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. С нормата в полза на
11
работодателя се създава субективно право, което може да се прилага при
прекратяване на трудовия договор с предизвестие на изчерпателно посочени
основания - при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата
или намаляване обема на работата. Преценката на работодателя кой от
служителите има по - висока квалификация и работи по - добре подлежи на
съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ. Предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното
упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното
приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ.
При задължителност на подбора работодателят преценява какъв да бъде
обсега на същия – между работниците и служителите, чиито длъжности се
съкращават, съответно се намират в звено с намален обем на работата или в
по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи
близки или сходни длъжности. Точното прилагане на закона, към което е
насочен съдебният контрол за законосъобразност не се изчерпва с
констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а
обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или
служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на
оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е
осъществено съобразно установения правен режим. Критериите по чл. 329, ал.
1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с
всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни
действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както
и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите
критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение
по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока
квалификация и работят по-добре. Когато преценката е обективирана в
писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при
оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в
него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит
на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед
установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата
на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването
му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите
въпроси - включването в подбора на всички необходими участници,
12
прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката
по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и
квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на
възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.
Наличието или липсата на злоупотреба с права от страна на работодателя не
може да бъде основание за провеждането, респективно изключването на
съдебния контрол по отношение на един от критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а
именно качеството на работа на участниците в подбора. Незаконосъобразното
упражняване на правото на подбор има друг фактически състав и правни
последици от тези на злоупотребата с право. Това е упражняване на
субективно право от работодателя, реализирано чрез фактически действия,
като противоречието със закона се изразява в прилагане на подбора към
основания за уволнение извън изброените в чл. 329, ал. 1 КТ, невключването
на всички необходими участници, неприлагането на законовите критерии,
обективното несъответствие на оценката по отделните показатели на
обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/
на работника или служителя с оглед на възложената работа.
В случая по делото се установи, че преди уволнението на ищцата
работодателят е извършил подбор, който е бил задължителен. Предвид
разясненията, дадени с цитираното тълкувателно решение – че при
задължителност на подбора работодателят преценява какъв да бъде обсега на
същия - между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават,
или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи
близки или сходни длъжности, въззивният съд намира за неоснователни
доводите на възвиваемата, че в подбора следвало да бъдат включени и
служителите, заемащи длъжността „редактор“.
Предвид заявеното от ищцата обаче оспорване на оценките, дадени на
нея и на другия служител на длъжност репортер във вестник „НАД 55“ – Ц.Т.,
в тежест на ответника е било да докаже обективното съответствие на оценките
на двете служителки на обективно проявените техни професионални качества,
което не е направено. Доведеният от ответника свидетел Р. К. като
счетоводител няма впечатления кой как работи, а свидетелката В. И., явявала
се пряк ръководител на ищцата като главен редактор на вестника заявява пред
съда само, че ищцата не се съобразявала с мнението и оценката на
свидетелката, решавала и пишела каквото си реши и не спазвала графика.
13
Тези показания, освен че не потвърждават изцяло дадената от В. И. оценка за
работата на ищцата във връзка с подбора, не са подкрепени от никакви други
доказателства – показания на други служители, писмени – за налагани на
ищцата дисциплинарни наказания предвид твърдяното неспазване на графика
или други. Противно на твърдяното в жалбата, такива други доказателства е
могло да бъдат ангажирани – чрез разпит като свидетели на служители във
вестника, заемащи други длъжности – редактори, страньори и пр. Дори
според показанията на св. И. в производствения процес имало „много хора по
веригата“. Абсолютно никакви доказателства не са ангажирани за нивото на
изпълнение на работа от другия репортер във вестника - Ц.Т. (на трудов
договор от 30.11.2022 г.), които качества са мотивирали комисията да й
постави оценка по втория критерий 17 точки.
Като се вземе предвид и установеното по делото, че членът на комисията
Л.Т. е съпруг на участвалата в подбора Ц.Т., на когото при това е било
възложено да изисква необходимата информация за участващите в подбора
лица от техните преки ръководители и от техните колеги (последното
неизпълнено – информация от колеги не е събрана и не е взета предвид при
оценяването), се налага извод, че работодателят не е доказал поставената на
ищцата оценка по критерия „изпълнение на възложената работа“ от 7 точки
обективно да съответства на нейните професионални качества, а не е доказал
такова обективно съответствие и по отношение на поставената на другия
репортер във вестника по същия показател оценка от 17 точки.
След като работодателят незаконосъобразно е упражнил правото на
подбор, уволнението на ищцата е незаконно само на това основание,
независимо дали ищцата е оборила презумпцията за добросъвестност,
установена в чл. 8, ал. 2 КТ. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ е основателен, съответно основателен е и обусловеният от него иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата разноски за настоящата инстанция в размер
на 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие.
14
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20506 от 13.11.2024 г., постановено по гр.
дело № 29489/2024 г. на Софийски районен съд, 160 състав.
ОСЪЖДА „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ БЛИЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Чумерна“ № 14, ет. 1, да заплати на П. Г. Б., ЕГН **********, гр. София,
бул. „********* на основание чл. 78 ГПК сумата 1 000 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15