№ 11972
гр. С, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря Д* Г. Д.а
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110154890
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Г. Д. Г. против БДЖ – ПП, поделение
за ПП – С с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 339,50
евро и 9,09 щатски долара – незаплатено обезщетение при командироване.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат представители.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, че в процесния период ищецът е полагал
труд в
Поделение за ПП към БДЖ ЕАД.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че за периода от 01.02.2007 г. до 05.11.2008 г. ищецът
е бил в 17 броя командировки, изчерпателно посочени в самото заключение,
като не са му били заплатени 339,50 евро и 9,09 щатски долара, съгласно чл.
21 от НСКСЧ.
Относно исковете с правно основание чл.215 от КТ.
За да възникне субективното притезателно право на работника за
командировъчни пари следва в обективната действителност да са проявени
следните материални предпоставки: 1. ищецът да е полагал труд при
ответника по трудово правоотношение; 2. компетентен орган на ответното
поделение да е командировал ищеца за изпълнение на трудовите му
задължения в друго населено място, различно от това, в което изпълнява
длъжността и 3. командированият работник фактически, ефективно да е
1
извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните са и следните обстоятелства: за процесния период ищецът е полагал
труд при ответника на длъжността „кондуктор спални и кушет вагони“ и
между страните е съществувало трудово правоотношение.
Спорен е въпросът за размера на дължимите се командировъчни пари за
осъществените командировки. Тъй като ищецът е бил член на екипажа на
сухоземно транспортно средство, който е осъществявал международни
курсове, за определяне на дължимите командировъчни пари следва да се
прилага НСКСЧ (в редакцията към ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2007
г.).
Спорен е въпросът за тълкуването на чл.31 ал.1 вр. ал.3 и приложение
№3, а именно дали работодателят може да определя по – нисък размер на
командировъчните пари от определените в приложение №3.
Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, във вр. с чл. 215 КТ размерите на
командировъчните пари, определени в чл. 215 КТ, се прилагат, доколкото в
акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия
договор не са предвидени по-големи размери. В този смисъл трябва да се
схваща разпоредбата на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ т.е. разпоредбата на чл. 31, ал. 6
НСКСЧ дава възможност на работодателите да определят по-високи размери
на командировъчните пари при осъществяване на командировки в чужбина,
които ще се признават за данъчни цели като разходи, само ако са на стойност,
равняваща се на двукратния нормативно установен в НСКСЧ размер и то ако
докажат останалите предпоставки – че са налице изключителни
експлоатационни и технологични условия на работа, респ. е налице
специфична организация на международните рейсове. Но тази правна норма
не урежда възможност за законосъобразно намаляване размера на
командировъчните пари. Следователно, определените в НСКСЧ, която е
издадена въз основа на уредената в чл. 215 КТ законова делегация,
командировъчни пари са минимални, като работодателят не може
законосъобразно да определя по-ниски размери на командировъчните пари от
нормативно установените, тъй като би нарушил императивните разпоредби,
уредени в чл. 215 КТ и чл. 228, ал. 2 КТ. Не води до противния извод, при
прилагане правилата на стриктното, логическо и ограничително тълкуване с
цитираните по – горе разпоредби, формулировка в приложение №3 в
табличен вид – „до”. В настоящият случай работодателят не е определял по –
ниски размери на командировъчните пари от предвидените в Наредбата, но
спорен е въпроса как следва да се изчисляват, предвид разпоредбата на чл.21
он НСКСЧ, според която при престой повече от 4ч., но по – малко от едно
денонощие в съседна страна се заплаща 35% от дневните пари. В настоящият
случай, тази разпоредба е неприложима относно извършените от ищеца
командировки по релация С-Будапеща-С, С-Виена-С, както и С-Любляна-С
поради обстоятелството, че Унгария, Австрия и Словения не са съседни на
България държави. За останалите командировки обаче по релация С-
Истанбул–С, С-Белград-С, С-Букурещ-С, С-Солун-С, С-Атина-С и С-Белград-
С съдът счита, че цитираната разпоредба намира приложение, доколкото е
налице престой между 4-6 часа на територията на съседната държава, поради
което и цени заключението на вещото лице, включително и подробно
дадените обяснения в съдебно заседание за начина на изчисление по ССчЕ по
вариант № 2, а именно, че за процесния период при приложение на чл.21 от
2
НСКСЧ общия размер на неплатените командировъчни пари /дневни/ е в
размер на 339,50 евро и 9,09 щатски долара, до който размер следва да бъдат
уважени исковете.
По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед изхода на делото
такива се дължат единствено на ищеца. От него са доказани 1000 лева –
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати на съда сторените от бюджета разноски по делото, както
следва: 50 лева – държавна такса и 200 лева – депозит за експертиза.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Поделение за ПП С при „БДЖ[1]ПП“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. С, ул. З № 1 да заплати на Г. Д. Г. с ЕГН:********** и
със съдебен адрес: гр. С кв. М.Л., ул. Р, № ***, БЛ. ***, вх. А, ет. 1, ап. 3, на
основание чл. 215 КТ сумите от 339,50 евро и 9,09 щатски долара,
представляващи остатъкът от неизплатената част от командировъчните пари
за осъществени международни командировки за периода от 01.02.2007 г. до
05.11.2008 г.., ведно със законната лихва върху главницата от 339,50 евро и
9,09 щатски долара, считано от 05.11.2008г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Поделение за ПП С при „БДЖ[1]ПП“ ЕООД да заплати на Г.
Д. Г. с ЕГН:********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1000 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Поделение за ПП С при „БДЖ[1]ПП“ ЕООД на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати на Софийски районен съд сумите 50 лева – държавна
такса и 200 лева – депозит за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3