МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 650
по описа на С. районен съд
за 2017г.
Районна
прокуратура - С. е внесла обвинителен акт срещу С.М.С. ***, ЕГН **********, за
престъпление по чл.183,
ал.4 във вр. с ал.1 НК затова, че през периода месец януари 2015г. –
месец юли 2017г. включително, в гр.С., след като е осъден с влязло в сила
Решение № 73/30.01.2012г.
по бр.д. № 3067/2011г.
на Районен съд гр.С. да издържа своите низходящи – непълнолетните си деца Й.С.М.
и М.С.М., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно в размер на общо 50 месечни вноски общо за двете деца
– по 25 вноски за всяко дете, възлизащи общо на сумата 4000 (четири хиляди)
лева, като деянието е извършено повторно след като е осъден с влезли в сила
присъди за престъпление по чл.183, ал.1 по НОХД № 82/2014г. и по НОХД № 170/2015г., двете по описа на Районен съд –
С..
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава
ХХVІІ НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението и пледира за постановяване на осъдителна присъда с
наказание по вид пробация с оглед възможността подсъдимият да може да продължи
да работи и съответно да изпълнява задължението си по плащане на издръжката.
Частният
обвинител – Й. С., изразява съгласие с позицията на прокурора и също посочва,
че баща и трябва да продължи да работи.
Защитникът моли
при вземане решението от страна на съда да бъде съобразено, че подсъдимият
признава фактите по обвинението.
Подсъдимият С.С.
в последната си дума моли да му се наложи наказание, което да позволи да може
да продължи да работи.
Подсъдимият С.М.С. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. С постановеното, съгласно чл.372, ал.4 НПК, протоколно определение
от 10.10.2017г. и съобразно визираната разпоредба, съдът прие направеното
самопризнание като подкрепящо се от събраните в досъдебното производство
доказателства.
Съдът, след преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимовръзка, както и въз основа на направеното от
подсъдимата признание на фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2000г. подс.С. и и св.С. сключили граждански брак през време на
който се родили децата им Й.С.М. и М.С.М.. С Решение № 73/30.01.2012г. по бр.д.№3067/2011г. на РС-С., влязло в
сила на 14.02.2012г., бракът бил прекратен, упражняването на родителските права
било предоставено на майката, и подсъдимият осъден да заплаща ежемесечна
издръжка от по 80 лева за всяко от двете деца.
Поради неизпълнението на визираното задължение св.С. сезирала
прокуратурата и спрямо подсъдимия било образувано наказателно производство за
престъпление по чл.183, ал.1 НК, приключило с влязла в сила на 29.04.2014г. осъдителна
присъда по НОХД № 82/2014г.
на РС-С.. Въз основа на издаден в полза на Й.С.М., със съгласието на нейната
майка и законен представител св.С., и детето М.С.М., представлявано от майката,
бил издаден изпълнителен лист от 26.08.2014г., въз основа на който и образувано
изпълнително дело срещу подс. С.. Суми по делото не постъпвали поради това, че
подсъдимият нямал постоянна работа. Последвало ново осъждане на С. за
престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 НК по НОХД № 170/2015г. на РС-С..
По изпълнителното дело постъпили суми от запорираното трудово
възнаграждение на подсъдимия, а именно: по 160 лева – за двете деца за месеците
ноември и декември 2016г. и за януари, февруари, март и април 2017г., която
издръжка била получена от правоимащите лица, и попадала в обхвата на
инкриминирания период по настоящото дело – януари 2015г. – юли 2017г. Към
момента подсъдимият работи по трудов договор към ТД „Е. М.“ ООД гр.С. и
получава редовно трудовото си възнаграждение.
Фактите по делото
съдът приема за установени на база съвкупната преценка на данните от
свидетелските показания, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства –
събрани в ДП, като всички те помежду си са еднопосочни досежно факта на
неплащане на издръжката за част от периода по обвинението (януари 2015г.-
октомври 2015г., и май 2016г. – юли 2017г.) – протоколите за разпит на
обвиняеми и за разпит на свидетели, протокол от 30.01.2012г. по
Бр.дело № 3067/2011г. по описа на РС – С. и Решение № 73, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, справките за съдимост, уведомителните
писма от Държавен съдебен изпълнител при РС – С. от 30.05.2017г. за постъпили
суми от наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.С..
Посочените доказателства, надлежно
приобщени към делото по реда на чл.283 НПК, преценени и обсъдени с направеното
от подсъдимия самопризнание, в логическата им последователност и взаимовръзка,
подкрепят последното изцяло.
При така изясненото
от фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна С.М.С.
е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.4 вр. ал.1 НК за времето
януари 2015г.- октомври 2016г. и май 2016г. – юли 2017г., като го оправда по
обвинението в частта за незаплащане на дължимите издръжки в размер на шест
месечни вноски, възлизащи общо за двете деца на 960.00 (деветстотин и
шестдесет) лева, считано от месец ноември 2015г. до месец април 2016г.
включително, включени в обхвата на периода по обвинението.
От обективна страна
подсъдимият не е осъществил следващите се по изпълнение на задължението му действия
да издържа своите низходящи деца-родни дъщери, след като за него такова е
възникнало по силата на влязъл в сила съдебен акт, и съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за повече от
една година. Неизпълнението за времето от януари 2015г.- октомври 2016г. и май
2016г. – юли 2017г., е предхождано от друго такова, за което С. е бил наказан
по съдебен ред с влезли в сила присъди за престъпление по чл.183, ал.1 НК и за
престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 НК, което обуславя и квалификацията на
деянието за в условията на повторност.
От субективна страна деянието и за двата времеви отрязъка в обхвата на
рамките на обвинението, като продължено престъпление, е извършено при форма на
вина умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер -
наясно е бил, че лишава от дължимите средства децата си, необходими за тяхното
пълноценно обгрижване и свързани с правилното физическо и психическо развитие,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал
настъпването им.
Съдът намери, че наказанието по вид пробация като алтернативно предвидено
с лишаването от свобода, е съответно на степента на обществена опасност на
извършеното и личността на дееца. Поради протичане на производството по реда на
съкратеното съдебно следствие с признание на фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът отчете същото като смекчаващо
вината обстоятелство и наложи една година задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок една година, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично и една година задължителни периодични
срещи с пробационен служител, което е в завишен размер спрямо предходните същи
по вид наказания за същото престъпление. Поради обстоятелството, че подсъдимият
работи и реализира постоянни трудови доходи съдът прие, че следва да наложи като
трета по вид мярка 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една
година, а не поправителен труд, за да се даде възможност на подсъдимия да
изплаща редовно задължението си към децата. Предвид визираното в разпоредбата
на чл.183, ал.4 НК съдът наложи и кумулативното наказание обществено порицание,
което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиоцентър в гр.С..
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: