|
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.131 от ГПК.
Постъпилата искова молба е редовна, според изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което следва в изпълнение на чл.131 ГПК, да се изпрати препис от нея заедно с приложенията на ответната страна, с указания, че може да подаде писмен отговор в едномесечен срок.
Ще следва да се укаже на ответната страна задължителното съдържание и приложения на отговора по чл.131 от ГПК.Ще следва да се укаже на ответната страна съгласно чл.133 от ГПК последиците от неподаване на отговор в указания срок.Следва да се укажат на страните последиците съгласно чл. 40, чл. 41и чл.238 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът,
Р А З П О Р Е Д И :
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответната страна, с указания, че има право на отговорв едномесечен срок от получаването им, изготвено съгласно указанията по чл.131 и чл.132 ГПК.
УКАЗВА на ответната страна (ответник, ответници), че отговорът трябва да има задължително съдържание по чл.131, ал.2 ГПК:
1. да посочва съда и номера на делото;
2. да съдържа името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
Съгласно чл.131 ал.3 от ГПК в отговора на исковата молба ответника е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
УКАЗВА на ответната страна (ответник, ответници), че към отговора на исковата молба се представят:
1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник;
2. преписи от отговора и приложенията към него, според броя на ищците.
УКАЗВА на ответната страна (ответник, ответници), последиците от неподаване на отговор в указания срок, когато не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представените документи, или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК, чл.212 и чл.219 ГПК, губи възможността да направи това по - късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Правото по чл.211, ал.1 ГПК се изразява във възможността да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск, или може да се направи прихващане с него.
Правото по чл.212 ГПК се изразява във възможността да предяви инцидентен установителен иск за установяване съществуването, или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
Правото по чл.219 ГПК се изразява във възможността ответника да направи искане в срока за отговор за привличане на трето лице помагач, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. В случай, че указаните права не бъдат упражнени в срока за отговор, ответника губи възможността да направи това по - късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните последиците съгласно чл.238 от ГПК, ако ответника не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първо заседание по делото, не вземе становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищеца предяви наново същия иск, прилага се чл. 232, изр. ІІ от ГПК.
Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първо заседание по делото, без да се направи искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА на страните последиците по чл.40 и чл.41 от ГПК, че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщения- съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р.България. Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е посочила по делото, или на който веднъж е била призована, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Тези задължения имат законния представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на тези задължения посочване (съдебен адресат и задължение за уведомяване) съобщенията се прилагат към делото и се смятат за връчени.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: