Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна, …………………27.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III тричленен
състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при
участието на секретаря Теодора Чавдарова
и
прокурора Силвиян И.
като
разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 383/2023г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от „***” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „********” №**,
представлявано от С.П.Д., чрез адв. Т.Б., срещу Решение № 18/ 05.01.2023 г. на Районен съд – Варна,
постановено по н.а.х.д. № 20223110204230/2022 г., с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 658006-F670276/23.08.2022
г. на Началник отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП - Варна, за
наложена имуществена санкция на „***” ЕООД в размер на 500 лв. за нарушение
на чл. 27, ал. 1, т. 2, във вр. ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС. С решението са присъдени разноски на
дружеството.
Решението на Районен съд – Варна се оспорва като
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и че същото е необсновано – касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнително депозирана молба
от адв. Б. излага съображения, че в АУАН и НП се съдържат противоречиви
твърдения и факти, с което е нарушено правото на защита на дружеството.
Конкретно сочи, че посочената в НП за нарушена разпоредба на чл.27, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съдържа 4 отделни точки, поради което не
става ясно за коя именно разпоредба е санкционирано дружеството. Излага
съображения, че в АУАН и НП е посочено, че „Самър Едишън” ООД, а не „***” ЕООД
е нарушило цитираните разпоредби. В потвърждение на доводите си посочва, че
разпитаният свидетел пред въззивния съд – П.Д.Б., съставила АУАН, не е изложила
твърдения, че е допуснала техническа грешка при съставяне на същия. Твърди, че
неправилно въззивният съд не е съобразил Акт за прихващане или възстановяване
от 08.09.2022 г. издаден от ТД на НАП Варна. Сочи, че са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН. В заключение се настоява, че наказателното
постановление е нищожно, в условията на евентуалност незаконосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. За съдебно заседание
касаторът, чрез адв. Б. поддържа жалбата.
Ответникът по касация – Началник отдел Оперативни
дейности Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП не се явява за с.з. В
депозирани писмени бележки поддържа, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на депозираната жалба. Заявява, че административнонаказващият
орган не е допуснал съществено процесуално нарушение при издаване на НП.
Административен съд - Варна намира, че касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред РС - Варна е образувано по повод
постъпила жалба от „***” ЕООД срещу НП № 658006-F670276/23.08.2022 г. на
Началник отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП - Варна, с което е
наложена имуществена санкция на „***” ЕООД в размер на 500 лв. за нарушение
на чл. 27, ал. 1, т. 2, във вр. ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на
29.07.2022 г. от служители към ТД на НАП Варна, проверка на търговски обект
„Крамер”, находящ се в град Варна, ул. „********” №66, стопанисван от „***”
ЕООД, данъчните служители извършили проверка на ЕКАФП и констатирали, че бирата
в обекта се маркира в група „Г” с ДДС 9 %, като същата е следвало да се маркира
в група „Б” с ДДС 20 %. За резултатите от проверката е съставен протокол за
извършена проверка (ПИП), сер. АА № 0060442 от 29.07.2022 г. Срещу дружеството
е съставен АУАН, въз основа на който на 23.08.2022 г. е издадено процесното НП.
След като се запознал с доказателствата, представени от
страните, в това число и административнонаказателната преписка, съдът
приел от правна страна, че оспореното НП е издадено от компетентен орган с оглед представената от
АНО заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 на Изпълнителния директор на НАП.
Производството пред АНО е проведено и е приключило в установените в закона
срокове, а в хода му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат отмяна на акта като незаконосъобразен. Посочено е, че АУАН и НП
съдържат реквизитите по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Формиран е извод, че
дружеството е осъществило състав на нарушение
по чл.27, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изложени са доводи,
че в АУАН и НП ясно са изложени установените факти, което прави обвинението
ясно и конкретно и не е налице допуснато нарушение на правото на защита на
наказаното лице. Приел е, че липсата на вписване в НП, че нарушението не е
довело до неотразяване на приходи и непосочване на изр. последно от чл.185,
ал.2 от ЗДДС, не утежнява положението на дружеството.. Мотивиран от изложеното,
въззивният съд постановил решението си, с което потвърдил оспореното НП.
Касационният състав възприема изцяло
установените от районния съд факти и направените въз основа на тях правни
изводи и на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях.
При постановяване на решението районният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление. В тази връзка е изследвал
дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване
на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление
съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН, като е направил
законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,
подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на
жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на
установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от
тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с
приложимите материалноправни разпоредби.
Неоснователни са възраженията на касатора, че
в АУАН и НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с което е нарушено правото на защита на дружеството.
Настоящия съдебен състав намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал
процесното нарушение, защото изпълнителното деяние се състои в неправилното
отразяване на контролната покупка в данъчна група Г вместо в данъчна група Б. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност
по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни
групи според вида на продажбите:
група "А" - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се
начислява ДДС;
група "Б" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;
група "В" - за продажби на течни
горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
група "Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
В АУАН и НП ясно е посочена стоката – наливна
бира – 0.300 мл., която е регистрирана в група „Г“, вместо в група „В“. По изложените доводи, съдът приема, че макар
и АНО да е посочил, като нарушена
нормата на чл. 27, ал.1 т.1 от Наредбата, това не води до съществено нарушение
на процесуалните правила които да влияят върху формирането на волеизявлението
на наказващия орган или върху правото на защита на нарушителя и да обосновават
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление само на това
основание.
Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато
е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Следва да се отбележи, че страната се защита срещу фактите, а те са много ясно
и подробно описани в НП, задължение на съда е да квалифицира правилно
нарушението.
Ирелевантно за настоящото производство е
издаденият Акт №П-03000322147600-004-001/08.09.2022 г. за прихващане или
възстановяване. С издадения АУАН и НП е била извършена проверка на лицата по
чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., относно задълженията да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите.
По доводите за приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът изцяло споделя становището на ВРС, че в случая тази норма касаеща
"маловажност" на деянието е неприложима. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на базата на всички установени по
делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните
последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от
своя страна обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В
настоящия случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен
на обществена опасност на извършеното от касатора нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. Напротив нарушението е типично.
Налице е съставомерно деяние, поради което ВРС
правилно е приложил материалния закон, като е приел, че разпоредбата на
чл. 28, б."а" от ЗАНН не е приложима в случая.
Дейсвително в АУАН и НП се съдържа и името на
друго дружество, но от друга страна, съдът отчете, че е ясна волята на АНО, че
е ангажирана отговорността на касатора „***“ЕООД.
Предвид изложеното по-горе, не се установяват
твърдяните в жалбата нарушения на районния съд, представляващи касационни
основания, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
С оглед крайния изход на спора и направеното
от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съдът счете, че такова му се дължи съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5,
вр. ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150
лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО в с. з от една страна, а от друга че процесуалния представител на ответника
не участвал лично в съдебното производство, а е представил само писмени бележки
съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в
минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв. като посочената сума следва да
бъде заплатена от „***“ ЕООД.
Предвид горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/05.01.2023 г. на Районен съд – Варна,
постановено по н.а.х.д. №20223110204230/2022 г
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ******** да заплати на ТД на НАП
Варна сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: