Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 23.10.2020 г.
град С.З.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На
15.09. 2020
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Стойка И.,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик Бончева
търговско
дело № 159 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 30.06.2018 г. на път
ПП-І-6, км. 331 + 500, общ. М., обл. С.З., водачът Р.К.Р. на лек автомобил
„Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. № У5178АН, нарушавайки правилата за
движение по пътищата, навлиза в лентата за насрещно движение и удря лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № СТ2701КК, управляван от Г.Н.А.,
в резултат на което е причинена смъртта на пътничката в лекия автомобил „Опел
Астра“, с peг. № СТ2701КК - Д. В.М..
За произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с peг. № 284р-13151/02.07.2018 г. Образувано е и
Досъдебно производство № 284 ЗМ 840/2018 г. по описа на РУ - К..
Посочено е, че починалата в резултат на злополуката Д.
В.М. е сестра на ищците М.В.М., Г.В.М., С.В.М., Г.В.М., М.В.М..
Наведени са твърдения, че М.М., Г.М., С.М., Г.М. и М.М.,
заедно с починалата Д. М., били едно добро и задружно семейство, силно
привързани една към друга. Те израснали заедно, в едно домакинство, в атмосфера
на разбирателство и взаимна подкрепа. Отношенията между сестрите са били
основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Заявява се, че ищците изключително тежко понасят загубата на своята
сестра, починала така нелепо и неочаквано. Д. М. и нейните сестри имали
изградена силна емоционална връзка помежду си, обичали са се, подкрепяли са се
и споделяли ежедневието си. Д. М. била опора за своите сестри, подпомагала ги с
каквото може и била в изключително близки отношения с всяка една от тях. Д. М.
имала общи теми с всяка от сестрите си и успяла да изгради дълбока връзка с
всяка една от тях. Те обичали да прекарват времето си заедно и да си споделят.
Сестрите били изключително близки и привързани. Д. М. имала дълбока връзка с
всяка една от сестрите си. Те се търсели и заедно преодолявали трудностите.
Ритъмът на живот на ищците сега е изцяло подчинен на
скръбта от голямата загуба. Д. М. е била само на 37 години, смъртта й е
настъпила неочаквано, загинала е по трагичен и нелеп начин, което дълбоко е
травмирало нейните сестри. Те загубили изключително близък човек. След
злополуката и смъртта на сестра им, ищците са станали напрегнати, неспокойни,
изпитвали чувство на тревога, оплаквали се от нарушения в съня и апетита. Често
плачели и с голяма мъка си спомняли за сестра си. Посочват, че без съмнение ще
изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми,
тъй като за човешкия живот няма еквивалент.
Д. М. била добра и любяща сестра, която неотлъчно и
във всеки важен момент е била до своите сестри. Те имали изградена силна
емоционална и духовна връзка помежду си. Моралните страдания на ищците, претърпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през
целия им живот.
Видно от справката, извършена на страницата на
Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният
водач, който е управлявал лек автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг.
№ У5178АН е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗК „Л.“ АД, с полица № BG/22/117002664816,
валидна от 05/10/2017 г. до 05/10/2018 г.
Сочи се, че с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
г., по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, на ВКС е разширен кръгът на лицата,
които имат право да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
загубата на техни близки. Доколкото в настоящия случай е била създадена особено
близка и трайна житейска връзка между Д. В.М. и нейните сестри, то безспорно
ищците и към настоящия момент търпели значителни морални болки и страдания от
загубата на своята сестра, които са с продължително проявление във времето и
подлежат на обезщетяване.
Изложени са аргументи във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищците посочват, че с молба с вх. № 14711 от
25.10.2018 г., са отправили молба - претенция до застрахователя на отговорния
за ПТП водач, а именно ответното застрахователно дружество, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. В
законоустановения срок застрахователят не е определил и изплатил обезщетение.
Поради отказа на застрахователя да се произнесе по
доброволната извънсъдебна претенция и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
пострадалите лица предявяват съдебна претенция за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди.
С оглед обстоятелството, че деянието е извършено на
30.06.2018 г., ищците считат, че от този момент върху присъдената сума следва
да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Ищците молят да се осъди ответника З. „Л.“ АД, с ЕИК: ***,
да им заплати, следните суми:
На М.В.М., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 50
000.00 /петдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, в резултат на ПТП от 30.06.2018 г., при което е причинена
смъртта на сестра й Д. В.М., както и законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни
разноски;
На Г.В.М., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 50
000.00 /петдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, в резултат на ПТП от 30.06.2018 г., при което е причинена
смъртта на сестра й Д. В.М., както и законната лихва за забава върху претендираната
главница от датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на
обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
На С.В.М., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 50
000.00 /петдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, в резултат на ПТП от 30.06.2018 г., при което е причинена
смъртта на сестра й Д. В.М., както и законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни
разноски;
На Г.В.М., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 50
000.00 /петдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, в резултат на ПТП от 30.06.2018 г., при което е причинена
смъртта на сестра й Д. В.М., както и законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни
разноски;
На М.В.М., ЕГН: **********, обезщетение в размер на 50
000.00 /петдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, в резултат на ПТП от 30.06.2018 г., при което е причинена
смъртта на сестра й Д. В.М., както и законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни
разноски;
Молят да им се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на всяка една от ищците и посочват
банкови сметки за изплащане на задълженията.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който заявява, че оспорва вината на сочения за деликвент водач на лек автомобил
марка “Тойота“, модел “Корола Версо“, с peг. № У 5178 АН, противоправността на
неговите действия, описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
Сочи, че към момента не е приключило досъдебното производство, образувано по
повод настъпилия пътен инцидент и взема становище, че е налице висящ процес.
По същество ищецът оспорва предявените искове по
основание.
Посочва, че ищците претендират обезщетение за
немуществени вреди в резултат от смъртта на тяхната сестра Д. В.М., но не се твърдяло ищците поради житейски
обстоятелства да са имали отношения на близост, които да обосновават особена
връзка, различна от обичайната между сестри. Съществуването на добри и социално
активни отношения в бита, без изявени конфликти и при подчертана взаимопомощ не
обосновавало изключителност на отношенията, такава че сестрите на починалата да
получат обезщетение.
Не се твърдяло и настъпване на друго особено житейско
обстоятелство, по причина на което ищците и пострадалата да са имали отношения
с особена връзка, различни от обичайните между сестри, или да са довели до
проявление на неимуществени вреди различни от обичайните, присъщи на добри отношения
между сестри.
Посочено е, че съгласно Тълкувателно решение № 1/2016
г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018 г. материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
По изключение (каквото не се твърдяло или установява
от доказателствата), всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, може да претендира и да
получи такова обезщетение. Обезщетение се присъждало при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия
вреди.
Според ответника, както е посочено в Тълкувателно
решение №1/2016 от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1 /2016г на ОСНГТК на
ВКС, възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., следва да се допусне като
изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че
са претърпели вреди от неговата смърт).
Оспорва предявените искове по размер, като излага
аргументи по чл.493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането и твърди, че съгласно
§ 96, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за
застраховането до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката
по чл.493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата
по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лв.
Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която е пътувала в лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“, с
peг. №СТ 2701 КК, без поставен обезопасителен колан, в нарушение на
разпоредбата на чл. 137а от Закона за движението по пътищата.
С допълнителна искова молба ищците
молят да се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП -
30.06.2018 г., полица №BG/22/117002664816, валидна от 05.10.2017 г. до
05.10.2018 г.
Заявяват, че са напълно неоснователни направените с
отговора оспорвания на механизма на ПТП, вината на делинквента - водача на лек
автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“ - Р.К.Р., както и относно
противоправността на неговите действия. Пояснено е, че за установяване на
механизма на процесното събитие, наличието на противоправно и виновно поведение
от страна на застрахования при ответното дружество водач, причинно следствената
връзка между процесното ПТП и причинената смърт на Д. В.М. са направени
доказателствени искания с исковата молба, които поддържат.
Считат, че е необосновано оспорването от страна на
ответника, че между починалата Д. м. и ищците не е изградена особено близка и
трайна житейска връзка.
Съгласно Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС: „Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/
дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик“
Твърдят, че доколкото в настоящия случай е била
създадена трайна и дълбока емоционална връзка между починалата Д. В.М. и
нейните сестри, то безспорно ищците и към настоящият момент търпят значителни
морални болки и страдания от загубата на своята сестра, които са с
продължително проявление във времето и подлежат на обезщетяване.
Оспорват като неоснователни твърденията на ответника,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Д. М.,
като излагат доводи в тази връзка.
Ищците твърдят, че претърпените от тях болки,
страдания и психически стрес са огромни и неописуеми. Те са с продължително
проявление във времето и подлежат на обезщетяване. Сочи се, че при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение Съдът съобразява и конкретната
икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП - като отправна
точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на
обезщетения от съответното естество към датата на ПТП.
Считат, че размерът на търсеното обезщетение е
съобразен, както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.
Поддържат иска за присъждане на законна лихва.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от данните по делото – удостоверение за
наследници изх.№111/09.07.2018г. на Общ.Ст.Загора, ищците са сестри на
починалата при ПТП от 30.06.2018г. Д. В.М..
От доказателствата по делото – Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 30.06.2018г., препис-извлечение от акт за смърт, изд.
на 01.07.2018г. от с. Д., Общ.М., удостоверение за съпруг и родствени връзки се
установява, че ищците са сестри на починалата при ПТП от 30.06.2018г. Д. В.М..
От данните по делото се установява, че на 30.06.2018
г. на път ПП-І-6, км. 331 + 500, общ. М., обл. С.З., Р.К.Р., водач на лек
автомобил „Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. №У5178АН, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с peг. № СТ2701КК, управляван от Г.Н.А.,
в резултат на което е причинена смъртта на пътничката в лекия автомобил „Опел
Астра“, с peг. № СТ2701КК - Д. В.М..
За произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с peг. № 284р-13151/02.07.2018 г., образувано е досъдебно производство № 284 ЗМ
840/2018 г. по описа на РУ – К.. По делото са представени посочения Констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие от 30.06.2018г. , албум
от оглед на ПТП от 30.06.2018г., протоколи за разпит в досъдебното
производство, като към настоящия момент разследването във връзка с процесното
ПТП не е приключило.
С оглед установяване механизма на ПТП, както и възраженията
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
пътничка в автомобила Д. В.М., сестра на ищците, тъй като, според ответника, е
пътувала без предпазен колан, по делото беше назначена и приета съдебно-автотехническа
експертиза. От заключението й се установява, че произшествието е настъпило на
сух, прав пътен участък, ориентиран в посока изток-запад, на пътно платно,
покрито с асфалтово покритие с неравности, в светлата част на денонощието и при
условията на нормална видимост.
Видно
от експертизата, платното за движение на ПП-1-6 се състои от две разнопосочни
ленти разделени с единична непрекъсната линия тип „М1“. Северната лента е
широка 3.8 м, а южната 4 м. В северната и южната част има банкети, покрит със
земна маса с ширина 0.7 м, след което следват непрекъснати предпазни мантинели.
Видно от експертизата, произшествието настъпва извън
населено място, на пътен участък в зоната на който е налична за двете
направления следната пътна маркировка:
-вертикална:
„А 40“ - „Внимание! Участък с концентрация на ПТП“, „А15“ - „Опасност от
хлъзгане“ и „В26“ - „Забранено е
движението със скорост, по висока от означената“
в случая 70 км/час.
-хоризонтална: лентите за движение са разделени с
единична непрекъсната линия тип „М1“.
Видно от експертизата, скоростта на движение на л.а
Тойота в момента на удара е = 25 м/сек = 90 км/час, а скоростта на движение на
л.а, Опел в момента на удара = 17 м/сек = 61 км/час.
Скоростта на движение на л.а „Тойота“, непосредствено
преди настъпването на ПТП е около 90 км/час (25 м/сек), а скоростта на движение
на л.а „Опел“ непосредствено преди настъпването на ПТП е около 61 км/час (17
м/сек).
Видно от експертизата, лек автомобил „Тойота Корола
Версо“ с рег.№ У 5178 АН се е движел в посока от запад на изток, а лек
автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СТ 2701 КК в посока от изток на запад. Мястото
на удара се намира в северната лента за движение, на около 32 м източно и 2.3 м
южно от ориентира О, на км 331+500 по път 1-6 от републиканската пътна мрежа -
в лентата на движение на л.а. Опел. Лек автомобил Опел Астра се установява в
покой, заемайки позицията, описана в протокола за оглед на местопроизшествието
/позиция 3 на мащабната скица -Приложение II в насрещната лента за движение с
предна част насочена на югозапад.
Лек автомобил Тойота Корола Версо се установява в
покой, заемайки позицията, описана в протокола за оглед на местопроизшествието
/позиция 11 на мащабната скица -Приложение 1/ в насрещната лента за движение с
предначаст насочена на североизток.
Според експертизата, и двата автомобила са претърпели
тотални материални щети, като стойността на нанесените щети на лек автомобил „Тойота
Корола Версо“ възлизат на около 6000 лева средно, а на лек автомобил „Опел
Астра“ на около 800 лева средно.
Видно от заключението, при удара между двата
автомобила същите контактуват с предните си челни състави с левите им зони,
като ударът е челен, кос, приплъзващ. Произшествието настъпва в светлата част
на денонощието, при условията на нормална видимост слънчева светлина, на прав
пътен участък. Пътната настилка е суха, асфалтова, с неравности, без дупки и
кръпки.
В конкретния случай водачът на процесния лек автомобил
„Тойота“ е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да
подбира скоростта си на движение и да упражнява контрол върху управлението на
автомобила. Имал е и техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, като за целта би следвало да запази предварително зададената
праволинейна траектория на движение в своята лента.
Видно от заключението, механизмът и причините за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка са както следва: При посочените
пътни условия на 30.06.2018 год. около 17.00 часа по ПП-1-6 в направление към
гр. К. със скорост около 61 км/час се е движил л.а. марка „Опел“ модел „Астра“
с per. № СТ 2701 КК, управляван от А.. По същото време в противоположна посока
със скорост около 90 км/час се е движил л.а. марка „Тойота“ модел „Корола
Версо“с per. № У 5178 АН, управляван от Р.. В зоната на км.3314500 водачът на
л.а. „Тойота“ губи контрол върху управлението и на около 20 м източно от
линията на ориентира започва да навлиза в северната лента на движение, а на
около 32 м източно и 2.3 м южно от О — в лентата на движение на л.а. „Опел“,
между тях настъпва удар, в резултат на който водачът и пътуващата на задната
седалка М. в л.а. „Опел“ са получили травматични увреждания, като на последната
са се оказали несъвместими с живота.
Първоначалният контакт е настъпил с предните леви
части на двата автомобила, което определя удара по характер като челен-кос-
приплъзващ. Според вещото лице, за да се реализира така описания удар,
надлъжната ос на л.а. „Опел“ е била разположена успоредно на надлъжната ос на
платното за движение с предна част, насочена в посока запад, като десните
състави на автомобила са се намирали на около 1 м южно от северния край на
платното за движение. Надлъжната ос на л.а. Тойота е била разположена на около
3-5 градуса вляво спрямо надлъжната ос на платното за движение с предна част, насочена
в посока североизток. След така описания първоначален контакт автомобилът е
навлязъл в северния банкет, където са настъпили контакти в предпазната
мантинела след което същият на около 21.7 м източно и 3 м южно от ориентира се
е обърнал по таван. По същото време л.а. „Тойота“ е ротирал на ляво около
вертикалната ос на масовия си център и движейки се транслационно-ротационно
около 50 м се е установил на местоположението, в което е фиксиран в огледния
протокол.
Основната техническа причина за настъпването на
конкретното ПТП е навлизането на л.а.“ Тойота“ в насрещната лента на движение,
което може да бъде в причинно-следствена връзка с: моментно отклоняване на
вниманието на водача от конкретната пътна обстановка, моментно заспиване на
водача и др.
Към експертното заключение е приложена и подробна
динамична мащабна скица на автотранспортното местопроизшествие, изработена
съгласно протокола за оглед на местопроизшествието, приложен към материалите на
делото, неразделна част от експертизата.
Видно от заключението, пътничката Д. В.М. е пътувала
на задната седалка на автомобила. Според експертизата, няма доказателства в
материалите по делото дали е била с поставен обезопасителен колан към момента
на удара. Тялото й, с оглед механизма на ПТП при удара, се е устремило напред и
на ляво спрямо надлъжната ос на автомобила, като то евентуално би могло да е
контактувало със задната част на облегалките на предните седалки в автомобила.
Според експерта, ако пътничката Д. В.М. беше пътувала
с правилно поставен обезопасителен колан, движението на тялото й би се
ограничило при удара от него, като то остане на седалката на която е седнала. В
този случай, експертът прави извод, че последиците за нея биха били много
по-леки.
В съдебно заседание от 16.06.2020г. експертът е
посочил, че скоростта на л.а. „Тойота“ не е във връзка с причината за
настъпване на ПТП. Посочил е, че л.а. „Тойота“ се отклонява от лентата си за
движение и навлиза в лентата на движение на л.а. Опел, като няма данни за
техническа неизправност по л.а. „Тойота“ и съобразно механизма на ПТП тази
причина е субективна и касае действията на водача на л.а. „Тойота“.
Експертът е посочил, че в този случай коланът би бил
ефективен при такъв механизъм на удара, както е в случая, ако коланът по време
на експлоатация на автомобила не е бил участник в друго ПТП и не е бил сменен. Пояснил
е, че конструкцията на коланите е такава, че допускат веднъж само участие в
ПТП, проявяват частично своята еластичност, след което те не се връщат в
изходно положение. Фактически стават един гъвкав твърд предмет, който опасва
тялото на пътника. Експертът е посочил, че няма данни коланът да е бил сменян,
както и няма данни, автомобилът да е претърпял друго ПТП с подобен механизъм –
челен удар.
Експертът е
посочил, че по принцип коланът ограничава движението на тялото напред и е най-ефективен
при челен удар. Ако ударът беше от дясно, щеше да е по-малко ефективен. В
случая е ефективен, тъй като ударът е челен от ляво и коланът преминава през
лявото рамо. При преобръщането няма значение дали е отляво или отдясно. Коланът
е ефективен, защото той държи тялото в долната част. Коланът би следвало да
придържа тялото на седалката при обръщането на автомобила на таван и в този случай главата ще виси.
Експертът е посочил, че при процесното ПТП скоростта,
с която автомобилите са се движили няма отношение към настъпването на ПТП. В
случая л.а.„Тойота“ се отклонява от лентата си за движение и навлиза в лентата
на движение на л.а. „Опел“. Експертът е посочил, че няма данни за техническа
неизправност по л.а. „Тойота“, причината
за ПТП е субективна и касае действията на водача на л.а. „Тойота“.
Експертът е посочил, че технически правилно е, когато
водачът вижда, че насреща му се движи автомобил в неговата лента, да спре,
евентуално да отбие максимално в дясно. Според експерта, л.а. „Тойота“ в момента на удара се намира
почти изцяло в лентата за движение на л.а. „Опел“, преди мястото на удара няма
наличие на спирачни следи, нито от единият, нито от другият автомобил, което би
могло да бъде свързано с малкото време за реакция на водача на л.а. „Опел“, не
е имал време да задейства ефективно спирачната система и съответно водача на
л.а. „Тойота“ не е имал време да коригира посоката и курса на движение и да се
върне в лентата си преди да настъпи удара.
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е
добросъвестно и компетентно изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства, както и въз основа на тези, представляващи част от досъдебното
производство, които също са приложени по делото.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза
във връзка с травмите и уврежданията, получени от починалата при ПТП Д. В.М..
Видно от заключението на тази експертиза, при
настъпилото ПТП Д. В.М. е получила гръдна травма, изразяваща се в кръвонасядане
и охлузвания на гръдния кош, счупване на гръдната кост, второ ребро в дясно и
от второ до девето ребро в ляво, разкъсване на аортата, набиране на кръв в
двете плеврални кухини. Счупване на двете челюсти, разкъсноконтузна рана на
долната устна на устата, кръвонасядане на горната устна на устата, разкъсно-контузна
рана на главата и кръвонасядане на челото, разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане на брадичката, счупване на дясната мишница, счупване на лявата
предмишница, охлузвания и кръвонасядания на крайниците.
Според експерта, гръдната травма е причинила постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, като тази опасност се е
реализирала и е довела до летален изход. Счупванията в областта на двата горни
крайника са причинили трайно затруднение в движението на крайниците, а
останалите увреждания са причинили разстройство на здравето.
Според експерта, в
конкретния случай е налице пряка причинна връзка между преживяното ПТП и
настъпилата смърт на Д. В.М.. От приложените към ДП материали става ясно, че
пострадалата Д. М. е била пътник на задна седалка в лекия автомобил „Опел
Астра”, като няма травматични увреждания по трупа, които да са характерни за
поставен предпазен колан.
Според експерта,
точните места на контакта на пострадалата с детайли в купето на катастрофиралия
автомобил, не биха могли да бъдат уточнени. От значение е и това, че след
настъпването на сблъсъка между двата леки автомобила, автомобилът в който е
пътувала пострадалата Д. М. се е обърнал. Ако е била с поставен обезопасителен
колан, движението на тялото би се ограничило. Според експерта, в конкретния случай, само може да се
предполага, че пострадалата нямаше да получи същите травми при процесното ПТП,
ако беше с поставен обезопасителен колан, но травмите със сигурност щяха също
да бъдат множествени, тъй като автомобилът, освен удар е претърпял и
преобръщане непосредствено след него.
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е
добросъвестно и компетентно изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства.
За установяване на претърпените от ищците вреди- болки и страдания, причинени от смъртта
на сестра им при процесното ПТП, по
делото бяха разпитани свидетели.
От показанията на св.С. А.С., свекърва на ищцата Г.В.М.,
се установява, че познава починалата при ПТП Д. М., тъй като се познават от малки с майката
на ищците. Посочва, че знае за катастрофата, точната дата не може да кажа, но
си спомня годината -2018г. Посочва, че са се обадили по телефона на майката,
след това се обадили на снаха й- ищцата Г.М. за случилото се. Ищцата Г.
припаднала, започнала да плаче. Според свидетелката, всички сестри много „се
имали“ и уважавали. Докато се омъжат, всички живеели в една къща при родителите
си. После като се омъжили, всяка си отишла при мъжа. Разбирали се много добре,
сестрите се уважавали, заедно ходили на училище, били много задружни. Идвали на
гости на свидетелката постоянно. Д. М.,
след като се омъжила, продължила да идва на гости, винаги носела подаръци,
помагала. Събота и неделя идвала на гости на майка си, тогава идвала на гости и
у свидетелката - при сестра си Г.М.. Д. М. идвала от с.Д. при сестра си. Според
свидетелката, Д. помагала с пари, подарявала подаръци. Само да чуела, че нещо
се случва с децата, например когато били болни и веднага пристигала. Д. имала
мъж и три деца. Според свидетелката, децата на Д. са по-големички и затова
помагала на сестра си Г.. Първото дете на Г. било болно от детски паралич,
второто дете пак имало същата болест, ама семейството си ги гледало - едното дете било на една
годинка, другото на осем месеца, когато починали. Д. идвала често да помага на Г..
След тези първите две деца, които са починали, ищцата Г.М. имала още две деца. След смъртта на
сестра си Д., Г. станала нервна, винаги плачела. Правили кръщене, а ищцата Г. само плачела и се тормозела. Всички сестри,
майката, бащата плачели за Д.. Според свидетелката, и шестте сестри се уважавали
и разбирали, помагали си. Смъртта на Д.
се отразила на сестрите, всички отишли на погребението на Д., плачели. Продължавали
да ходят на гробищата в с.Д., където Д. била
погребана. Събрали пари и й направили паметник. Според свидетелката, ищците се
грижели за гроба на сестра си. Другите сестри също били разстроени, както Г.,
така и другите – били притеснени, мислели за нея, плачели. Според свидетелката,
ищците ходели да виждат децата на Д..Свидетелката също ги познавала, но не знаела
как се казват.
Свидетелката посочва, че живее в с.Б.К., а Д. е от Д..
Не може да уточни от колко години не
живее в селото на Г.. Преди да настъпи инцидента, Д. идвала всяка седмица с
кола, мъжът й карал колата. Д. работела, но свидетелката не знае точно къде.
Д. работела със сестрите си С. и Г. заедно в една
фирма.
Според свидетелката Г.Т.Д., майка на ищците, шестте й
дъщери, заедно с починалата, израснали заедно. Посочва, че сестрите и тя самата
страдали заради смъртта на Д., не били вече същите. Д. си идвала всяка събота и
неделя, винаги били заедно през съботните и неделните дни. Г., С. и Д. работели
заедно в К., в А.. Те били неразделни. Ищцата М.М. претърпяла абсцес, била няколко дни в кома
преди 5-6 години, Д. била винаги при нея в болницата, помогнала й с пари. Откакто
Д. починала, ищците не били същите, според свидетелката, „тя им взела радостта“.
Докато живеели при майка си, спяли по двойки, Д. била
в една стая с М., но всички били изключителни сестри. След като Д. се оженила,
тя продължавала да поддържа връзка със сестрите си, всяка събота и неделя идвала
у майка си или при голямата си сестра. Събирали се в родния си дом, много си
говорели по телефона, преди да стане тази беля, също сестрите си говореха
редовно по телефона. Когато научили, че Д.
е починала, всички сестри и майка й отишли в Болницата. Били шокирани, плачели,
викали, много мъчно им било. Продължавали да страдат за сестра си, навсякъде
залепили снимки на Д. по стените у родителите си, в техните домове. Сега
продължавали да говорят за сестра си, и петте сестри тъгуват и до сега и не могат
да забравят сестра си Д.. Винаги ходели на
гробищата, майка й и сестрите й събрали пари и
Направили
паметника. Посочва, че децата й се променили след смъртта на Д.. Те не искали
вече снимка да имат петте, защото едната сестра я загубили. Не искали да си
купуват неща за вкъщи, откакто Д. починала. Били изключително променени откакто
Д. починала. Всяка една от петте сестри коренно се променила. Д. им била
ръководителка, по кръщенета, по сватби, тя искала от хубаво по-хубаво да е.
Откакто Д. починала, вече не се събирали така, както преди. Всяка една от сестрите
се променила, тъгували, плачели.
Св.Д.С.Т., леля на ищците, е посочила, че ги познава
от
около 30 години, те били расли заедно, помагали си много, имало взаимност.
Сестра им Г.М. била по-голяма, тя се грижела за тях. Били неразделни сестри. Ищцата
М. ***. Д. била женена в Д., а другите сестри живеели в Б.К.. Д. се оженила,
когато била на 18 или 19 години. Д. всяка седмица идвала на гости, събирали се,
помагали си взаимно. Свидетелката твърди, че ги е виждала заедно, защото живеела
наблизо. Винаги, като идвала Д., купувала нещичко на децата или като се нуждаят
от пари, им давала пари. Услужвали си с пари, помагали си взаимно. Не е чула
сестрите да се карат, те много се уважавали и си помагали.
Свидетелката твърди, че с ищцата Г. са съседи, от нея разбрали за
катастрофата. Сестрите започнали да
реват, да припадат, не знаели какво да правят. Започнали да им хвърлят вода, за да се осъзнаят. Още не били
на себе си след загубата й. Откакто е починала Д., сестрите и майка й не можели
да я забравят, не били на себе си, лепяли навсякъде снимки на Д., плачели,
мъчно им било. Д. била работлива, помагала на майка си и със сестрите си много
се държали. Свидетелката твърди, че сега
вече сестрите не се събирали много, мъчно им било, не било както преди, когато
била жива Д.. Къщата на Г. /майка на ищците/ била през две пресечки от къщата на
свидетелката. Свидетелката посочва, че като излезе, не вижда къщата на Г.. Известно й
е, че се събирали, защото и тя понякога отивала у тях и ги виждала. Посочва, че
М. идвала през седмица или през един месец. Д. всяка седмица идвала. Често ходели
на гробищата, всеки месец, когато се прави 40 дни, 3 месеца, иначе пак отиват
на гроба на Д..
По делото е разпитана и св. З.Г.И., която е била в същия автомобил, в който е
пътувала и починалата при ПТП сестра на ищците. Посочва, че са били на работа
втора смяна, мъжът й ги карал към работа. В 4:30ч. следобед тръгвали от с.Д. за
К., там работели с Д. като миячки в кухнята. Мъжът й шофирал колата, свидетелката
била отпред, а Д. била зад шофьора. Времето било сухо, хубаво. Асфалтът бил
сух. Мястото на удара станало между М. и Д., на надлеза, изведнъж насрещната
кола влязла в платното, в което се движила колата на свидетелката и ги ударила
челно. Колата им се преобърнала, свидетелката посочва, че не помни нищо. Не знае
след колко време се е събудила. Свидетелката била изхвръкнала през прозореца, лицето й било цялото в кръв. Свидетелката
посочва, че Д. била в колата, на задната седалка, била легнала напълно. При
преобръщането, колата останала на таван, с гумите нагоре. Свидетелката посочва,
че съпругът й шофирал с 60-70 км/ч ,
защото било стръмно и се изкачвал. Твърди, че Д. имала колан. Видяла,когато
колата се преобърнала, че тя била зад
седалката, по средата, между двете седалки. Мъжът й бил с колан и висял. Колата
била много смачкана. Твърди, че не може да прецени с колко е карала другата
кола. Не помни колко пъти се е преобърнала колата им. Събудила се и колата била
преобърната. Посочва, че другият автомобил бил на тяхното платно. Не знае дали
се е обадил някой за помощ. Свидетелката се обадила на братовчедите на мъжа й и
на Донкиния мъж. Когато дошли, извадили Д., обърнали колата. Роднините дошли
преди Бърза помощ, защото били по-наблизо. Д. била мъртва на място. Извадили я
от колата, обърнали колата, извадили мъжа й. Когато дошла линейката, Д. била
извън колата. Колата била обърната и мъжа й бил изваден от задната седалка.
Счупили прозореца и го извадили.
Свидетелката посочва, че когато се обърнал автомобилът,
Д. била по средата, на тавана, на земята. Нямала колан тогава. Посочва, че не
знае дали Д. е закачила добре колана си.
Свидетелката посочва, че не е била с колан, мъжът й е бил с колан.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно
сочените обстоятелства. Показанията им, с изключение на тези на св. З.Г.И., която е била в същия автомобил, в който е
пътувала и починалата при ПТП сестра на ищците, са свързани с установяване на
претърпените вреди –болки и страдания от страна на ищците, породени от смъртта
на сестра им при процесното ПТП. Част от свидетелите са близки родственици, а
други са съседи на ищците, поради това са им известни и обстоятелствата , за
които свидетелстват. Св. З.Г.И., е
пътувала в същия автомобил, в който е пътувала и починалата при ПТП сестра на
ищците. Тя е очевидец на ПТП и макар да посочва, че част от обстоятелствата й
се губят веднага след ПТП, подробно описва обстоятелствата, свързани с това,
къде е пътувала пострадалата Д. М. в автомобила, къде се е намирала след удара,
липсата на поставен колан.
Страните по делото не оспорват и съдът е приел за
ненуждаещо се от доказване наличието на валидно сключена застраховка в ЗК „Л.“
АД „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/22/117002664816, валидна
от 05.10.2017 г. до 05.10.2018 г. за лек автомобил „Тойота“, модел „Корола
Версо“, с peг. № У5178АН към момента на процесното ПТП - 30.06.2018 г.
Ищците са отправили до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
25.10.2018г., като претенциите им са били за
сумата от по 100 000лв. за всяка от ищците. Липсват данни по делото
относно отговор на застрахователя по тази извънсъдебна пратанция на ищците.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 30.06.2018 г. , по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране
отговорността на ответното дружество по предявените срещу него искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се
обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр.
с чл.380 КЗ ищците са отправили до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена надлежно
от ответника, по която застрахователят не е взел становище.
В случая следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
От данните по делото – писмените
доказателства, изискани от досъдебното производство, както и от назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установи по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, описан
подробно по-горе в изложението.
Съдът приема за установено по делото, че лек
автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег.№ У 5178 АН се е движел в посока от запад
на изток, а лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СТ 2701 КК в посока от изток на
запад на път ПП-І-6, км. 331
+ 500, общ. М., обл. С.З.. Скоростта на движение на л.а. марка „Опел“ модел
„Астра“ с per. №СТ 2701 КК, управляван от А. е около 61 км/час. Скоростта на
движение на л.а. марка „Тойота“ модел „Корола Версо“с per. № У 5178 АН, управляван
от Р. е била около 90 км/час В зоната на км.3314500 водачът на л.а. „Тойота“
губи контрол върху управлението и на около 20 м източно от линията на ориентира
започва да навлиза в северната лента на движение, а на около 32 м източно и 2.3
м южно от О — в лентата на движение на л.а. „Опел“, между тях настъпва удар, в
резултат на който водачът и пътуващата на задната седалка М. в л.а. „Опел“ са
получили травматични увреждания, като на последната са се оказали несъвместими
с живота.
Съдът приема за установено, че мястото на
удара се намира в северната лента за движение, в лентата на движение на л.а. „Опел“.
При удара между двата автомобила, същите контактуват с предните си челни
състави с левите им зони, като ударът е челен, кос, приплъзващ. Произшествието
настъпва в светлата част на денонощието, при условията на нормална видимост - слънчева
светлина, на прав пътен участък. Пътната настилка е суха, асфалтова, с
неравности, без дупки и кръпки.
Съдът приема за установено по делото, че в
настоящия случай водачът на лек автомобил „Тойота“ е имал техническа възможност
да следи конкретната пътна обстановка, да подбира скоростта си на движение и да
упражнява контрол върху управлението на автомобила. Същият е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, като запази
праволинейна траектория на движение в своята лента. Основната техническа причина за
настъпването на конкретното ПТП е навлизането на л.а.“ Тойота“ в насрещната
лента на движение, което, според експертизата, може да се дължи на моментно
отклоняване на вниманието на водача от конкретната пътна обстановка, моментно
заспиване на водача и др. Причина за процесното ПТП е поведението на водача на лек
автомобил „Тойота“ Р.К.Р., който, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, е навлязъл в насрещната лента за движение, по която в същото време се
е движил л.а. „Опел“ с водач Г.
А., в който е пътувала и пострадалата при ПТП Д. М., причинил е челен удар
между двата автомобила, вследствие на което е починала сестрата на ищците.
По отношение на възражението, направено от
ответника, за съпричиняване от страна на пътничката Д. В.М. на вредоносния резултат,
съдът намира същото за основателно.
Видно от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, пътничката Д. В.М. е пътувала на задната
седалка на автомобила зад водача. Според експерта, няма доказателства в
материалите по делото дали е била с поставен обезопасителен колан към момента
на удара. Тялото й, с оглед механизма на ПТП при удара, се е устремило напред и
на ляво спрямо надлъжната ос на автомобила, като то евентуално би могло да е
контактувало със задната част на облегалките на предните седалки в автомобила. Според
експерта, ако пътничката Д. В.М. беше пътувала с правилно поставен
обезопасителен колан, движението на тялото й би се ограничило при удара от
него, като то щеше да остане на седалката, на която е седнала. В този случай,
експертът прави извод, че последиците за нея биха били много по-леки.
Според съдебно-медицинската експертиза, няма
травматични увреждания по трупа на пострадалата Д. М., които да са характерни
за поставен предпазен колан. Според експерта,
точните места на контакта на пострадалата с детайли в купето на катастрофиралия
автомобил, не биха могли да бъдат уточнени. От значение е и това, че след
настъпването на сблъсъка между двата леки автомобила, автомобилът в който е
пътувала пострадалата Д. М. се е обърнал. Ако е била с поставен обезопасителен
колан, движението на тялото би се ограничило. Според експерта, в конкретния случай, само може да се
предполага, че пострадалата нямаше да получи същите травми при процесното ПТП,
ако беше с поставен обезопасителен колан, но травмите със сигурност щяха също
да бъдат множествени, тъй като автомобилът, освен удар, е претърпял и
преобръщане непосредствено след него.
Обстоятелството, че пострадалата Д. М. е
била без поставен обезопасителен колан се
установява и от показанията на св. З.Г.И.,
която е била в същия автомобил, в който е пътувала и починалата при ПТП
сестра на ищците. Свидетелката посочва, че когато се обърнал автомобилът, Д. М. била по средата, на тавана, на земята. Нямала
колан тогава. Посочва, че не знае дали Д.
е закачила добре колана си.
С оглед на изложеното по-горе, съдът
приема, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата Д. М., тъй като тя е пътувала без поставен обезопасителен колан,
поради което и травмите, които е получила при ПТП са били изключително тежки и
несъвместими с живота. Съдът счита, с оглед на всички обстоятелства по спора,
че това съпричиняване в случая е 1/3 и следва да се вземе предвид при
определяне размера на обезщетенията.
Съдът счита, че в случая безспорно е налице и последният
признак за уважаване на предявените искове– причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и причинените на ищците вреди. В резултат на процесното ПТП
сестрата на ищците е получила изключително тежки травми, несъвместими с живота
и е починала. Смъртта й е причинила скръб и тъга на нейните сестри- ищците по
делото. От показанията на свидетелите се установи, че шестте сестри – ищците и
починалата Д. М. са били много близки, поддържали са много топли роднински
взаимоотношения – срещали са се в почивни дни, починалата Д. М. често е
гостувала в домовете на сестрите си, заедно са посрещали семейни празници. След
смъртта й сестрите й-ищците по делото страдат от загубата й, изпитват мъка и
болка от загубата й, непрекъснато чувстват липсата й.
По делото се установи, че починалата Д. М.
е живеела със съпруга си в населено място, различно от това на сестрите си,
живеела е в собствен дом, заедно със семейството си –съпруг и деца. Д. М. е
работела, като през някои от почивните дни е посещавала и е гостувала на майка
си и на сестрите си.
При тези данни съдът приема, че все пак
срещите между сестрите са били по-епизодични, като се има предвид, че са
живеели в различни населени места, че починалата Д. М. е работела и възможността
да срещи и контакти е в някои от почивните дни и по празници, когато е обичайно
да се срещат родственици.
В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост.
В Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
г. на ВКС по тълк. д. №1/2016 г., ОСНГТК, Общото събрание на колегиите на ВКС
приема, че след като към настоящия
момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни
критерии за тяхната материалноправна легитимация, има основание да се отстъпи
от възприетото в Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди възможност
за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в Постановление
№ 4/61 г. и Постановление № 5/69 г.
В решението е прието, че когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Съдът приема, с оглед събраните по делото
доказателства, че ищците са претърпели вреди –морални болки и страдания, които
предвид близките отношения помежду им, надхвърлят нормално присъщите за
съществуващото родство. Поради това, съдът счита, че исковете на ищците са
основателни, ищците следва да бъдат обезщетени за претърпените вреди, причинени
от смъртта на сестра им при процесното ПТП.
Относно размера на обезщетението, съдът
приема следното: Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида
и характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията на всеки
един от ищците и доказания начин, по който всеки от тях е приел смъртта на своя
близък човек.
Човешкият живот е висша ценност, подлежаща
на защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо
обезщетение. На следващо място съдът съобразява и периода, в който е настъпило
произшествието и икономическия и жизнен стандарт в държавата в този момент, тъй
като размерът на обезщетението следва да отговаря на изискването за адекватност
не само на претърпяната загуба, но и на икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите.
Съдът намира, че в конкретния случай,
макар да следва да се произнесе по обезщетението на по-разширения кръг роднини
/в случая сестри/, не е ограничен от предвидения в разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ максимален размер на обезщетението.
В
член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните
застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални
застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1
параграф 2 от предходната директива –
84/5/ЕИО. Посочените в директивите
лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни
право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от сега действащия Кодекс за
застраховането. Доколкото обаче в цитираните директиви не е предвидена
възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за
неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът
счита, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. По
тази причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 год./.
Съдът счита, с оглед на всички събрани по
делото доказателства и отчитайки принципа на справедливост при определяне на
претърпените неимуществени вреди, че обезщетение от по 10 000 лева за всяка от
ищците отговаря на принципа на справедливост и е от естество да компенсира
претърпените от всяка от тях вреди. Тези обезщетения следва да бъдат намалени,
с оглед приетия от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, който съдът прие за 1/3 от определеното обезщетение,
чието цифрово изражение е 3 333лв. Така, на ищците следва да бъде присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от по 6 667 лева за всяка от тях.
Исковете до пълния предявен размер- за разликата над 6 667 лева до 50 000 лева, за всяка ищца, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В полза на ищците следва да се присъди и
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно чл. 429,
ал.3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
От представените по делото доказателства е
видно, че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от ищците на 25.10.2018г. Следователно, именно тази дата
следва да се приеме за релевантна по отношение на това от кога се дължи лихва -
от 25.10.2018г.
По разноските, съдът приема следното:
Видно от данните по делото, претендираните
от ищците разноски са на осн.чл.38, ал.2 и ал.1,т.2 във вр.с чл.36, ал.2 от Закон
за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2, т.3,4,5 от Наредба №1 /09.07.2004г. на за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се вземе предвид и
обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ДДС. В този случай, размерът на
възнаграждението, съобразно цената на иска е 795,60лв. за всяка от ищците, или общо
3978лв.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
да заплати в полза на Държавата, чрез Окръжен съд- С.З. държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 1333.40 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският
окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н *** да заплати следните суми:
-
на М.В.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. Р.М. сумата 6 667 лева
/шест хиляди шестотин шестдесет и седем лв. /, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на ПТП от 30.06.2018 г., при което е причинена смъртта на сестра й Д. В.М.,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.10.2018г. до
датата на окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 667 лева
до 50 000 лева като неоснователен и
недоказан;
-
на Г.В.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. Р.М.
сумата 6667
лева /шест хиляди шестотин шестдесет и седем лв. /, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на ПТП от 30.06.2018 г., при което е причинена смъртта на сестра й Д. В.М.,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.10.2018г. до
датата на окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 667 лева
до 50 000 лева като неоснователен и
недоказан;
-
на С.В.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. Р.М. сумата 6667 лева
/шест хиляди шестотин шестдесет и седем лв./,
представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат
на ПТП от 30.06.2018 г., при което е причинена смъртта на сестра й Д. В.М.,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.10.2018г. до
датата на окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 667 лева
до 50 000 лева като неоснователен и
недоказан
-
на Г.В.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. Р.М. сумата 6667 лева /шест хиляди шестотин
шестдесет и седем лв./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от
30.06.2018 г., при което е причинена смъртта на сестра й Д. В.М., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.10.2018г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 667 лева до 50 000 лева като
неоснователен и недоказан;
-
на М.В.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. Р.М. сумата 6667 лева /шест хиляди шестотин
шестдесет и седем лв./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от
30.06.2018 г., при което е причинена смъртта на сестра й Д. В.М., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 25.10.2018г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 667 лева до 50 000 лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „Л.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н *** да заплати в полза на Държавата чрез Окръжен съд- С.З. държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 1333.40
лв. /хиляда триста тридесет и три лв. и 40ст./.
Присъдените суми могат да се заплатят на лични банкови
сметки на ищците, както следва:
-за М.В.М., ЕГН: **********
IBAN:***
П.АД
- за Г.В.М., ЕГН: **********
IBAN:***
О. АД
- за С.В.М., ЕГН: **********
IBAN:***
Ц. АД
-
за Г.В.М., ЕГН:**********
IBAN:***
Ц. АД
-за М.В.М., ЕГН: **********
IBAN:***
И. АД
ОСЪЖДА З. „Л.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н *** да заплати на адв. Р.М.,***, адрес на дейност:
гр. С., ул.*** сумата 3978лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и осем лв./,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Присъдената сума може да се заплати на лична банкова
сметка ***. Р.М. ***, както следва:
IBAN:***: ***
П. АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: