Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 20. 04. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Дончева гр.
д. № 46 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалва от “Ф.
И.” ЕАД срещу решение № 79/06.08.2020 г., постановено
по гр. дело № 945/2018 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, с което са отхвърлени
като неоснователни предявените от “Ф. И.” ЕАД срещу М.Г.А.
с ЕГН: ********** ***, искове с правно основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за установяване по отношение на ответника М.Г.А., че дължи на “Ф. И.”
ЕАД главница в размер на 1099, 00 лева, договорна лихва от 263,76 лева за
периода от 20.02.2015 г. до 20.01.2017 г., 379, 99 лева-мораторна
лихва за периода от 21.02.2015 г. до 07.08.2018 г., законна лихва върху главницата, считано от
23.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноски по заповедното
производство сторени от заявителя. Отхвърлено е искането за присъждане на
разноски на ищеца.
Решението се обжалва с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът
счита, че е неправилен извода на съда, че не е доказано плащане от страна на
кредитора към продавача на стоката. Излага съображения, че в отговора на
исковата молба М.Г.А. е признала, че е подписала процесния
договор за стоков кредит, като в същия било уговорено да й се предостави
финансиране за закупуване на матрак в размер на 1099, 00 лева. В първоинстанционното производство не били представени
никакви доказателства от ответника, които да установят, че е направил отказ от
договора за стоков кредит. Кредитополучателят с полагане на подписа си е
удостоверил, че е получил стоката. На следващо място посочва, че съдът е
следвало да изследва въпроса дали „БНБ П.
П. Ф.“ ЕАД е изплатил
сумата на търговския партньор само ако е имало възражение от ответника в тази
насока, а такова не е правено. Нито страните по делото, нито вещото лице са възразили,
че счетоводните книги на цедента не са редовно
водени, но въпреки това РС- Елин Пелин е приел, че ищецът не е доказал
изпълнение на задължението си за изплащане на търговския партньор на цената на
стоката. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по
съществото на спора, с който исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.Г.А.,
чрез адв. М.М. е депозирала
отговор на въззивната жалба и изразила становище за
нейната неоснователност.
Съдът след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното.
Ищецът
„Ф.И.“ ЕАД е предявил срещу М.Г.А., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответника М.Г.А.
му дължи вземанията, за които е издадена заповед № 635 от 24.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 766/2018 г. по описа на РС-Елин
Пелин за следните суми: 1099, 00 лева, договорна лихва от 263,76 лева за
периода от 20.02.2015 г. до 20.01.2017 г., 379, 99 лева-мораторна
лихва за периода от 21.02.2015 г. до 07.08.2018 г., законна лихва върху главницата, считано от
23.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноски по заповедното
производство сторени от заявителя.
В постъпилият отговор от ответника М.Г.А.,
чрез адв. М.М. исковата
молба се оспорва.Твърди, че е подписала договора, но веднага след това се
отказала и върнала документите. Господинът, който организирал събитието я
уверил, че щом не желае няма да получи финансиране за матрака. Заявява, че не е
получавала и описаните артикули в договора за покупка от фирма „Б. И.“ ООД.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
От приложеното ч.гр.д. №766/2018 г. по
описа на РС-гр. Елин Пелин се установява, че на осн.
чл. 410 от ГПК на 24.08.2018 г. е разпоредено по
искане на ищеца издаване на заповед № 635/24.08.2018 г. за претендираните
суми.
На 11.01.2015 г. между „БНБ П. П. Ф.“ ЕАД и М.Г.А. е сключен договор за кредит за
покупка на стоки. Финансираната стока е ортопедичен матрак на стойност 1099
лева.
С договор за прехвърляне на парично
задължения /цесия/ от 10.01.2017 г., „БНБ П.
П. Ф.“ ЕАД прехвърля
и продава на „Ф.И.“ ЕАД свои ликвидни изискуеми вземания, индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора. От приложението се установява, че е прехвърлено
вземането спрямо М.Г.А. в общ размер на 1562,60 лева.
От приложеното пълномощно и потвърждение,
се установява, че „БНБ П. П. Ф.“ ЕАД е
упълномощил „Ф.И.“ ЕАД да уведоми от името на „БНБ П.
П. Ф.“ ЕАД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД е цедирало
/прехвърлило/, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения, сключен
на 10.01.2017 г.
Приетата съдебно-счетоводната експертиза
дава заключение, че въз основа единствено и само на представеното от кредитора
„БНБ П. П. Ф.“ ЕАД извлечение от счетоводни записвания,
експертизата не може да направи по категоричен начин разумно заключение дали е
предоставен или не кредит в размер на 1099,00 лева на М.Г.А.. На експертизата
не са представени първични счетоводни документи – банково извлечение, платежно
нареждане или друг документ, доказващи извършено плащане от страна на кредитора
към продавача на стоката „Б. И.“ ООД.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт съдът намира
следното.
Съобразно правилото на чл. 99, ал. 3, вр. ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника
от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния кредитор. По
делото не са представени доказателства, обективиращи
изявление на цедента по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника- ответник. Депозирането на
искова молба от цесионера обаче, придружена с
документи, обективиращи цесията, следва да се счита
за съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. Ефектът на
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил
пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера,
като титуляр на спорното материално право- в този смисъл Решение №
3/16.04.2014г. на ВКС по т.д. № 1711/2013г.
Неоснователно е възраженията
във въззивната жалба на „Ф.И.“ ЕАД, че първоинстанционният съд е следвало да изследва въпроса дали
„БНБ П.П.Ф.“ ЕАД е изплатил сумата на търговския партньор, само
ако е имало възражение от ответника в тази насока, а такова не е правено. В този смисъл в тежест на кредитора е да докаже, че
той е изправната страна в това отношение, за да може да претендира насрещната престация, т.е. доказването на изпълнението на договорното
задължение пада върху страната, която се ползва от него- в случая кредиторът.
Особеното при това финансиране е, че дължимостта на
сумата е обусловена не от простото й уговаряне в договора, а от реалното
предоставяне на услугата /стоката/, за която тя е уговорена. На първо място ответникът действително не
възразява, че е подписал договора, но твърди, че веднага след подписването му
се е отказал от него и на следващо място твърди, че не получил финансираната
стока – ортопедичен матрак от търговския партньор. В този смисъл първоинстанционният съд е длъжен да изследва въпроса налице
ли е валидно облигационно отношение между страните, предмет на сключения
договор за потребителски кредит от 11.01.2015 г. Няма спор, че договорът е
подписан от ответника М.А. на 11.01.2015 г. Спорен е въпроса дали
кредитополучателят е изплатил пряко на търговския партньор потребителския
кредит, за да е налице плащане извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя и са възникнали права и задължения за кредитополучателя по
силата на чл. 1 и следв. от договора.
Съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че въз основа единствено и само
на представеното от кредитора „БНБ П. П. Ф.“ ЕАД извлечение
от счетоводни записвания, експертизата не може да направи по категоричен начин
разумно заключение дали е предоставен или не кредит в размер на 1099 лева на М.Г.А..
На експертизата не са представени първични счетоводни документи – банково
извлечение, платежно нареждане или друг документ, доказващи извършено плащане
от страна на кредитора към продавача на стоката „Б.
И.“ ООД. Няма и напр. представена фактура, от която да
се установи индивидуализацията на стоката и нейната цена.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че фактурата, като частен свидетелстващ документ, има
формална доказателствена сила само относно факта на
писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ
материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени факти.
С поредица свои решения постановени по
реда на чл.290 от ГПК - решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о.,
решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и
решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите
на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Отразяването на фактурата в
счетоводството на другата страна, включването и в дневника за продажбите по ДДС
и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване. В случая не са ангажирани доказателства в тази
посока.
В този смисъл жалбоподателят не доказва
изпълнение на задължението си за изплащане пряко на търговския партньор на
предоставения кредит за покупка на ортопедичен матрак, поради което вземането
по договора от 11.01.2015 г. не е станало изискуемо.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 79/06.08.2020 г., постановено по гр. дело № 945/2018 г. по описа на РС – гр. Елин
Пелин.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.