Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260021
гр. Габрово, 30.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ: В.Генжова
С.Миланези
при
участието на секретаря В.Григорова, като разгледа докладваното от съдия
Топалова в.гр.д. № 267 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Галерия 2013 г. ООД гр. Габрово против решение №96 от 2020 г. , постановено по
гр.д. № 1336/2019 г. по описа на Районен съд Габрово.
Твърди се, че решението било
неправилно и недопустимо, постановено в противоречие с материалния закон и
утвърдената съдебна практика. В хода на производството ищецът не успял да
докаже исковата си претенция. В допълнение към жалбата се сочи, че съдът дал
неправилна квалификация на иска като такъв по чл.12 ЗЗД. Описаната фактология в
исковата молба водела до извод за иск за
неоснователно обогатяване. Ищецът не успял да докаже надлежно разваляне на
договора, както и виновно неизпълнение на задължение от страна на длъжника. С
предаването на сумата от 3000 лв. ищецът ангажирал ответника да свали обявата
за продажба на МПС от сайта и да не го предлага за продажба на други лица,
което е извършено от негова страна. По делото не се констатирало виновно
поведение от страна на ответника, водещо до невъзможност да бъде сключен
договора.
Иска се да бъде отменено обжалваното
решение и да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В срок не е постъпил писмен отговор
от ответника по жалбата.
В съдебно заседание
проц.представител на жалбоподателя отново твърди, че дадената правна
квалификация от съда не съответства на правния спор, като излага нова теза за
сключен между страните договор за „стоп капаро”, който бил изпълнен от страна
на ответника.
Процесуалният представител на
ответника по жалбата я оспорва и моли да бъде оставена без уважение, както и да
бъде потвърдено обжалваното решение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото приема следното:
Решението е валидно и допустимо, а
по същество правилно.
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С.С. против „Галерия
2013” ООД гр. Габрово. Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 3000 лв., представляваща капаро по несключена по вина на ответника
сделка покупко продажба на лек автомобил –джип марка Мерцедес Бенц модел G300 , рег. № ***.
Ответникът изцяло е оспорил
предявения иск, като първоначално е твърдял, че не е получавал никакви суми от
ищеца по делото.
В хода на производството безспорно е
установено, че ответника е получил сумата от 3000 лв. от ищеца в качеството си
на управител на автомобилната къща за да не предлага автомобила на други лица
до извършването на оглед от страна на ищеца. От показанията на св. С., както и
от обясненията на ответника, се установява, че на 10.04.2018 г. тя и съпругът и
посетили авто къщата, от където харесали процесния автомобил с цел да извършат
оглед и последваща евентуална покупка. Представителят на ответника, поради
личен ангажимент, нямал възможност да им покаже автомобила, но предложил да му
заплатят сумата 3000 лв. за да не го предлага на други лица. Уговорили се след
няколко дни да посетят отново авто къщата за извършване на оглед. За дадената
сума М.М. съставил разписка/декларация/, където името на ищеца било изписано
погрешно, но ищецът и свидетелката не поискали да бъде поправено, за да не
безпокоят М.. Че сумата е предадена на М.М. в качеството му на управител на
ответното дружество безспорно се установява от представената по делото телепоща
от 7.02.2019 г., изходяща от ответното дружество, с представляващ М.М., където
изрично се заявява, че сумата е получена от дружеството и се излагат аргументи
защо няма да бъде върната. От изложеното се налага извода, че М.М. е получил сумата от 3000 лв. от ищеца в
качеството си на управител на дружеството ответник за да не предлага автомобила
на други лица до извършването на оглед от страна на ищеца.
В показанията си св. И. твърди, че
ищецът го помолил да го придружи до гр. Габрово за да огледат автомобил, който
смятал да закупи. При теста било установено, че спирачната система не работи
добре, имало омазняване на спирачен диск, което очевидно било от спирачна
течност. Наложило се да посетят автосервиз, посочен от М., където спирачният
апарат бил разглобен и течът установен. След сваляне на едната предна гума се
установило също, че рамата на автомобила била пробита от ръжда. След
установяване състоянието на автомобила, ищецът не се съгласил да го закупи и
поискал да му бъде върната платената сума от 3000 лв. Първоначално М.М. се
съгласил, но след това заявил, че няма да върне парите.
Поради това ищецът изпратил покана
до ответното дружество за връщане на сумата, приложена по делото./л.15/, в
отговор на поканата, с цитираната телепоща ответното дружество чрез М.М.
заявило отказ от връщане на получената сума.
Пред първоинстанционния съд е
разпитан и свидетеля М., в чиито сервиз е откаран автомобила при констатираните
неизправности. Той заявява, че по него нямало значими повреди от корозия,
работел и бил доста запазен.
От изложената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Първоинстанционния съд е определил
правното основание на предявения иск като такъв по чл.12 ЗЗД, изхождайки от
обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.
Отговорността по чл. 12 от ЗЗД е специален състав на
извъндоговорна отговорност, като нейната отлика от общата забрана да не се
вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД е необходимостта увреденият да докаже
недобросъвестността в поведението на насрещната страна.
За да се породи
преддоговорното задължение за поправяне на вреди, е необходимо установяването
на следния фактически състав, от който произтича задължението за възстановяване
на настъпили вреди: воденето на преговори за сключване на договор и
недобросъвестното поведение на другата страна, в резултат на което поведение не
е сключен очакваният от добросъвестната страна договор и за последната за
възникнали вреди, като на обезщетяване подлежат преките и непосредствени
такива.
Въз основа на доказателствата, следва изводът, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 12 от ЗЗД.
По реда на пълното и главно
доказване ищецът установи в хода
на делото воденето на преговори за сключване на договор за покупко продажба на
МПС. Установи се, че до сключване на договор за продажба не се е стигнало, поради недоброто техническо състояние на автомобила в
противоречие с отразеното в обявата за продажбата му. Въпреки това ответното дружество
отказва да върне на ищеца дадената сума като гаранция за извършване на оглед и
последваща покупка. Не се доказа прекъсването на преговорите да се е дължало на уважителни
причини, т. е., че представителят на ответникът
е
действал добросъвестно. Поради това поведението му следва да се квалифицира като недобросъвестно.
Възражението, направено от ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си да закупи автомобила, въпреки че той нямал никакви
недостатъци, се опровергава от показанията на св. И. и св. С.. Съдът не
кредитира в цялост показанията на св.М., тъй като той първоначално не си спомня
автомобила, а след това общо заявява, че по автомобила нямало значими повреди
от корозия и бил доста запазен.
До същите крайни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради
което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение.
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата относно неправилна
правна квалификация на предявения иск по чл.12 ЗЗД, тъй като фактите и петитума
сочели на неоснователно обогатяване без да се уточнява коя точно хипотеза на
чл.55 ЗЗД поддържа. Изхождайки от твърденията в исковата молба, ищецът
търси заплащане на обезщетение от ответника, изразяващо се в платена сума в
размер на 3000 лв., при наличие на
преддоговорна отговорност за ответника, затова че в обявата автомобилът е прадставен в перфектно
състояние, а при последващия оглед се установяват множество недостатъци, които
препятстват сключване на сделката и е последвал отказ за връщане на сумата. Съгласно
разпоредбата на чл. 12 ЗЗД при водене на преговори и сключване на договори
страните трябва да действат добросъвестно. В противен случай те дължат
обезщетение. Преддоговорните отношения
между страните могат да преминат през различни етапи, предхождащи сключването
на договора, като няма пречка те да сключат и други споразумения спрямо
следващия етап от преговорите между тях. Тези съглашения, каквото представлява
и това, сключено между страните, имат договорен характер. Те имат за цел да
уредят преддоговорните отношения между страните и условията за сключване на
сделката. С подписване на декларацията, ответникът се е съгласил след
получаване на сумата от 3000 лв. да не предлага този автомобил на други лица до
извършване на оглед на автомобила и евентуална продажба.
Неоснователно е и възражението, направено в съдебно заседание, че
предадената сума от 4000 лв. представлява стоп капаро. С договора за
гаранция/стоп капаро/, страните се задължават да купят и съответно продадат
определена вещ при конкретни условия, като в него задължително се посочва
вещта, договорената цена и размера на гаранцията.Разглежданият случай не е
такъв. Оглед на автомобила не е извършван, не е договорена и цена. Сам
представителят на ответника е заявил пред първоинстанционния съд, че посочената
в обявата цена не е обвързваща и подлежи на договаряне при извършване на
продажбата, но между ищеца и него цената не е обсъждана.
С оглед изхода на спора,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
96/8.04.2020 г., постановено по гр.д. № 1336/2019 г. по описа на Районен съд
Габрово.
ОСЪЖДА
„ГАЛЕРИЯ 2013” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, ул."Неофит Рилски" № 7, да заплати на С.С.С., с ЕГН *** със съдебен
адрес: *** сумата 3000 лева, разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: