Р Е Ш Е Н И Е № 1584
08.05.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20109 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 433, т.3 вр. с чл. 410, ал.1, т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 51, ал.2 вр. с ал.2 ЗЗД.
Ищец ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп.“ АД с ЕИК *********
представлявано от Н. Ч. и К. Р. чрез адв. Е. Т. твърди, че на ***, около ***часа, в гр. ***, на кръстовището на ***и ***,
между л.а. марка ***, с ***, управляван от ответник Л.М.Т. и л.а. марка ***с ***, управляван от А. В. Л., е настъпило ПТП
с имуществени вреди и пострадали лица. Изложено е че за произшествието бил
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица ***/***, а
впоследствие и образувано НОХД № 243/2017 година по описа на ПОС, по което е
постановена Присъда № 22/15.03.2017 година с която ответника е признат за виновен за
това, че на ***, около ***часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на ***и
*** при управление на л.а. марка ***, с ***, в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0.8 % /промила/ е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на
повече от едно лице, а именно на: А. В. Л., ЕГН **********, В. З. С., ЕГН ********** и П. А. К., ЕГН **********. Твърди
се, че наказателното производство е приключило окончателно с влязло в сила
Решение № 8/14.08.2018 година по н.д. № 1047/2017 година на ВКС, I и.о., като вината на
ответника е потвърдена, така като е установена в Присъдата на ПОС.
Ищецът посочва, че към датата на
настъпване на произшествието управляваният от ответника л.а. марка ***, с *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗАД „Булстрад
В.И.Г." АД, сключена с полица № ***и срок на действие от
25.06.2016 г. до 24.06.2017 година.
На 05.04.2017 година в ищцовото дружество е постъпило заявление за изплащане на
обезщетение от адв. А., в качеството й на пълномощник на П. Д.Б., Д. П. Б.и З.Т.С.,
последните като фактически съпруг, дъщеря и баща на починалата в произшествието
лице В. З. С.. На *** постъпила претенция и от адв. М., в
качеството му на пълномощник на П.Ц.В. и М. А. К. , съотв. майка и сестра на
починалата от произшествието П. А. К.. С пострадалите била сключена спогодба на
***съгласно която общият размер на изплатеното обезщетение бил 330 000
лева. Твърди се, че ответник Т. управлявал МПС под въздействие на алкохол 0.8%
промила, когато причинил ПТП с оглед на което и ищецът заявява регресните си
права и предявява частични искове за сумата от 10 000 лева от общия размер
от изплатеното обезщетение от 330 000 лева както следва:
1.сумата от 2500 лева, представляваща частична претенция от общо дължимата от ответника сума от 80 000 лева, представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди на П. Д.Б. в резултат на настъпилата смърт на фактическия му съжител В. З. С.;
2.сумата от 2500 лева, представляваща частична претенция от общо дължимата от ответника сума от 90 000 лева, представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Д. П. Б.в резултат на настъпилата смърт на майката В. З. С.
3.сумата от 2500 лева, представляваща частична претенция от общо дължимата от ответника сума от 70 000 лева, представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди на З.Т.С. в резултат на настъпилата смърт на дъщеря му В. З. С.;
4.сумата
от 2500
лева, представляваща частична претенция от общо дължимата от ответника сума от 90 000 лева,
представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди на П.Ц.В. в
резултат на настъпилата смърт на дъщеря й П. А. К.,
ВЕДНО със законната лихва за забава върху всяка от частичните претенции от датата на предявяване на исковата молба 17.12.2018г. до окончателното им изплащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Л.М.Т. чрез адв. Г.Т. и адв. П.М. оспорва предявените частични искове. Оспорва правото на регрес на ищеца, оспорва ответника да е управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта си над допустимата по закон норма. Оспорват се размерите на претенциите, тъй като не бил ясен механизма на договоряне на изплатените обезщетения. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства и предвид чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна
Установено е несъмнено по делото, респ. не се
оспорва от ответника обстоятелството, че управлявания от него л.а. марка ***
е имал сключена валидна застраховка при ищцовото дружество към датата на
произшествието – 18.11.2016година, както и е установено, че в полза на
пострадалите П. Д.Б., Д. П. Б. , З.Т.С. и П.Ц.В. са изплатени застрахователните обезщетения
от ищеца за които обстоятелства и по делото са приети съответните писмени
доказателства – застраховатлена полица №
***от *** година, справка от ГФ за сключена застраховка „ГО",
Спогодба от *** година, преводно нареждане от *** година, Спогодба от ***година,
преводно нареждане от *** година, Спогодба от *** година, преводно нареждане от
*** година; Спогодба от *** година; Преводно нареждане от *** година).
Фактът за настъпването на произшествието, фактът
относно виновността на ответника за настъпването ПТП, вредоносните последици от
произшествието - смъртта на три лица, и фактът, че ответника е управлявал лекия
автомобил след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по
закон норма, са установени със сила на пресъдено нещо от приетата по делото
влязла в сила на 14.03.2018г. Присъда по НОХД № 243/2017 година на ПОС. Със
същата Л.М.Т. е признат за виновен за това, че на ***, около ***часа, в гр,
Пловдив, на кръстовището на **и ул. „*** при управление на л.а, марка ***, с peг, ****, в пияно състояние с концентрация на алкохол
в кръвта от 0.8 %о е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21,
ал.1 от ЗдВП - като водач на пътно превозно средство, при избиране на скоростта
на движение е превишил разрешената скорост за движение в населено място с ***,
като се е движил с ***и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно
лице, а именно на: А. В. Л. с ЕГН **********, В. З. С. с ЕГН ********** и П. А.
К. с ЕГН **********, което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал.3,
пр.1 и пр. 5 във вр. с чл. 342, ал.1 НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет години и лишаване от правото да управлява
МПС, за срок от 7 години.
По отношение на тези факти гражданския съд е
изцяло обвързан от влязлата в сила присъда на основание чл. 300 ГПК, поради
което е и безпредметно обследването на доказателствените източници, които
възпроизвеждат тези факти, безпредметен е и анализът им, респ. начина на
формира на решаващите изводи затова кои факт въз основа на кое доказателство е
установен.
Не се споделят доводите на ответника затова, че в
рамките на настоящия процес гражданския съд може да установява различна
концентрация на алкохол в кръвта, тъй като този факт е част от фактическия
състав на престъпното деяние обхванат от влязлата в сила присъда и установен
несъмнено от нея. Безпредметно е установяването на всякакви обстоятелства
затова как алкохолното съдържание в кръвта на ответника е формирано, от какъв
алкохол, или пък затова кога този алкохол е приет.
Споделя се тезата на ищеца затова че дори и да
беше допустимо да се установява по-ниска концентрация на алкохол в кръвта, вкл.
под 0.5 промила, то последното не рефлектира върху регресните права на ищеца –
арг. от чл. 5, ал.3, т. ЗДвП, действала към датата на произшествието, съгласно
която е налице пълна забрана за управлението на ППС след употребата на алкохол.
Ищцовото дружество е спазило предвидените в закона
форма и ред за определяне пострадалите лица и размера на изплатените
обезщетения, в която връзка всички пострадали в чийто права ищеца се суброгира
са визирани в Постановление № 4/25.05.1961 година на Пленума на ВС
Съгласно утвърдената съдебна практика при
определяне обезщетението на пострадалите от смъртта на техните близки и
родственици при приложението на чл. 52 ЗЗД съдът се ръководи, както от
възрастта, близостта и родствените им връзки, така и от икономическите условия
и действащия лимит на „Гражданската отговорност". В процесния случай,
обезщетенията са изплатени на малолетната дъщеря, фактическия съпруг и бащата
на починалата в произшествието В. З. С., както и на майката на починалата,
вследствие на произшествието П.К.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че фактическия съпруг и бащата на Виолета са преживели много тежко
загубата й, установено е още, че емоционалната връзка, както между Виолета и
баща й, така и между В. и П. е била много силна и дълбока.
Фактическият съжител П.Б. е живеел на семейни
начала с починалата, била е изградена връзка между тях идентична на
съпружеската, тъй като двамата се живеели от 24 години заедно, свидетелят Б.
заявява, че целият му живот е минал с В.Ст. и че дори с майка си и баща си не е
бил толкова близък, със смъртта й реално семейството му е било разбито, починалата
Стоянова е била негов другар, ежеднено чувства липсата й, социалният му живот
се е променил драстично. Според св. З.С. – баща на В.С. двамата са живеели
щастливо, нямало е караници, Б. бил много привързан към дъщеря му.Ето и защо
със смъртта на В. С.животът на П.Б. коренно и драматично се е променил в
отрицателна насока, както в емоционален, така в социален и професионален план.
Загубата за него е необратима и в показанията си свидетелят заявява, че не би
могъл да изгради повторно друга такава емоционална връзка.
Тежка емоционална загуба е претърпяла и
малолетната Д., като съдът приема, че независимо от детската си възраст,
липсата на родителя е осезаема за детето и тази липса ще бъде все по-травмираща
за в бъдеще както и ще се отрази несъмнено трайно негативно в изграждането на
личността на детето. Ноторно известен факт е че емоционалната привързаност
между майка и дете очертава съдържанието на изживявания, които изгубилото майка
си дете никога няма да изпита. Това дете остава без любовта, грижата и
съпричастността на най-важния за него човек разгледан на плоскостта на
традициите в българското семейство, загуба, чийто последици неминуемо се
отразяват на детето, болка и страдание, която ще го съпътства през целия му
живот и категорично се обхващата от изискването на закона за преки и
непосредствени неимуществени вреди. По данни на родителя и свидетел по делото П.Б.,
детето се е затворило, страда за майка си, гледа нейна снимка, усеща липсата й.
Бащата на починалата В. С. – св. З.С. е изпаднал в
дълбок шок от новината за кончината на детето си, получил е високо кръвно над
200 след трагедията, което има и до днес, изпаднал в много тежка депресия,
което наложило посещение при психиатър и прием на успокоителни. Тежката
депресия и получения шок свидетелят изцяло свързва със загубата на дъщеря си,
която му е била най-близка. Емоционалната връзка на привързаност е категорично
установена между свидетеля и починалата, родителят се е чувал с детето си всеки
ден по телефона, виждали са се често, дъщеря му е водила внучката, виждал се е
по-често с дъщеря си отколкото със сина си. След смъртта й се затворил,
ограничил социалните контакти, не може да преживее загубата и до днес.
Със смъртта на П. А. К. майката П.В. понася и
търпи емоционална болка и страдание. Видно от разпита й П.В. е живеела в едно
домакинство, поддържала е ежедневни контакти, били много близки. Загубата на
детето й се е отразила много тежко на емоционалното и психическото й
състояние.Не може да преодолее загубата въпреки че са минали 2 години.
Следователно, предвид така установената фактология
и след като отчете по справедливост размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди съгласно чл. 52 ЗЗД съдът намира, че частичната претенция от по
2 500лева изплатена на всеки от пострадалите от общата сума от 80 000 лева за П. Д.Б., 90 000 лева за Д. П. Б.70 000
лева за З.Т.С. и 90 000 лева за П.Ц.В. се
явява доказана по основание и размер.
По делото се установява
наличието на съпричиняване при възникването на ПТП от страна на водача на лекия
автомобил *** управляван от А.
Л. , в която насока е САТЕ изготвена от вещото лице С.М., която е категорична
затова, че принос в настъпването на ПТП има и водача на другия автомобил.
Според т.9 от същата, причините за настъпилото ПТП от техническа гледна точка
са навлизането на л.а. марка ***", управляван от Л. в западното платно,
когато това не е било безопасно и движението на л.а. марка „*** управляван от
ответника Т. с ***, което му е попречило да избегне удара. Едновременно с това,
както в т. 10 от заключението, така и в съдебно заседание вещото лице е
категорично, че независимо от навлизането на л.а. марка *** в западното платно,
произшествието не би настъпило, ако ответникът Т. се беше движил със скорост до
***
Следователно, щом ответникът не е спазил
законовоустановената допустима разрешна скорост на движение в населено място от
*** то поведението на същият е противоправно и се явява нарушение на ЗДвП
поради което и няма как ответникът да черпи изгодни за себе си правни последици
от това си поведение.
Отвеникът обаче редуцира отговорността си като
резултат от поведението на водачът Л., който не е изпълни задължението си по
ЗДвП, а именно извършил е навлизането с л.а. марка ***", в западното
платно, когато това не е било безопасно, без да пропусне насрещно движещия се
автомобил при което поведението му формално се явява противоправно и допринася
за настъпилия вредоносен резултат. Това допринасяне обаче съпоставено с
поведението на ответника е в по-ниска степен от това на последния, тъй като
ответникът се е движил със скорост почти 50 км/ч над допустимата при което е
нямал техническа възможност да избегне удара. Според вещото лице ако ответникът
се е движил със скорост от 52 км/ч т.е законово разрешената скорост то той би
имал категорична възможност да спре преди мястото на удара.
Следователно, именно поради високата и
несъобразена с пътните условия скорост процесното ПТП е възникнало, а
поведението на водачът Л. се свежда до това, че е предприел маневрата, без да
спира, със скорост от 19 км./ч като при скорост от 6 км./ч ударът не би
настъпил, в която насока е разпита на вещото лице М.. Ето и защо при определяне
процента на съпричиняване съдът изхожда от обективните установени данни при
което скоростта над 52 км./ч за ответника и скоростта над 6 км/час за водача Л.
са противоправни, вредоносни и в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
поради което и процентът съпричиняване, който се установява за Л. е 20% като
израз на изчисление на разликата между безопасната скорост и фактическата действителна
скорост, която е довела до възникване на ПТП.
Видно от представените писмени спогодби и платежни
нареждания Д. П. Б.е получила обезщетение от 150 000 лева, П.Д.Б. обезщетение в
размер на 130 000 лева, З.Т.С. 120 000 лева и П.Ц.В. - 150 000 лева, от тези
обезщетения приблизително 40% са покрити от застрахователя на водача Л. –
ДЗИ-Общо Затраховане АД, с оглед установеното и в наказателното производство
съпричиняване и което дружество няма право на регрес..
Настоящата инстанция приема, че съпричиняването е
20% т.е различно от това което застрахователите са уговорили като процентите
над признатите от съда са резултат от доброволното уреждане на отношенията
между страните без участието на ответника, респ. за него постигнатите спогодби
нямат действие. Независимо от това обаче регресните претенции на ищеца следва
да се уважат в пълен размер, тъй като от една страна съпричиняването е факт,
който касае намаляването на едно обезщетение за неимуществени вреди за всеки
един пострадал без значение кой застраховател го покрива. Така частичните
претенции на ищеца не следва да се редуцират с 20% за съпричиняване, тъй като
обезщетението за неимуществени вреди вече е било редуцирано с 40% от страна на
застрахователя на водача Л., който при условията на независимо съпричиняване е
допринесъл за възникването на процесното ПТП. В случая ако и настоящата
инстанция редуцира обезщетението с 20% което се претендира и заявява като
частична претенция, то тогава реално съпричиняването би възлязло на 60%, което
не отговаря на действителната фактическа обстановка по случая. В допълнение
поемането на отговорността на водача Л. до размера на 40% съпричиняване от определеното в
спогодбите обезщетение за неимуществени вреди за всеки пострадал изцяло ползва
ответника, защото така реално намалява неговата гражданска отговорност по
регресния иск. В случая не би могло да се приеме, че е налице завишаване на
определените обезщетения за всеки пострадал, тъй като те изцяло отговарят на
изискването на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случай, а отделно и в
хода на настоящия процес с участието на ответника се установи, че определените
и заплатени обезщетения не са в завишен размер, напротив явяват се напълно
справедливи с оглед на претърпените болки и страдания от пострадалите. При това
положение неправилно би било констатираното съпричиняване от 20% да бъде
приложено спрямо регресните претенции предвид че то вече е отчетено в много
по-голям процент.
Частичните искове не биха били уважени в този им
размер ако изплатените претенциите не отговаряха на чл. 52 ЗЗД т.е са
несправедливо завишени или ако определеното от съда съпричиняване беше повече
от 40%.
С оглед на гореизложеното всяка от частичните
претенции следва да се уважи в пълен размер.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца се
присъждат разноски в размер на сумата от 1370 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.М.Т. с ЕГН **********
***.св. Кирил и Методий № 47 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК
********* представлявано от Н. Ч. и К.
Р. със съдебен адрес:***
1. сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/
лева, която представлява частична претенция от общо 80 000 лева за изплатено от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди на Петьр Д.Б. в резултат на настъпилата смърт на
фактическия му съжител В. З. С. причинена от Л.М.Т. във възникнало ПТП на ***, около ***часа в гр. *** на
кръстовището на **и *** при управление на л.а, марка ***, с peг, **** в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0.8 % ;
2. сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
частична претенция от общо 90
000 лева
за изплатено обезщетение за неимуществени вреди на Д. П. Б.в резултат на
настъпилата смърт на майка й В. З. С. причинена от Л.М.Т. във възникнало ПТП на
***, около ***часа в гр. ***,
на кръстовището на **и *** при управление на л.а, марка ***, с peг, ***, в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0.8 % ;
3.сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
частична претенция от общо 70
000
лева, за изплатено обезщетение за неимуществени вреди на З.Т.С. в резултат на
настъпилата смърт на дъщеря му В. З. С. причинена от Л.М.Т. във възникнало ПТП
на ***, около ***часа в гр. ***,
на кръстовището на **и *** при управление на л.а, марка ***, с peг, *** в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0.8 %
4.сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
частична претенция от общо 90
000
лева, за изплатено обезщетение за неимуществени вреди на П.Ц.В. в резултат на
настъпилата смърт на дъщеря й П. А. К. причинена от Л.М.Т. във възникнало ПТП
на ***, около ***часа в гр.
Пловдив, на кръстовището на **и *** при управление на л.а, марка ***, с peг, ***
в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0.8 % представляваща
изплатено обезщетение за неимуществени вреди на П.Ц.В. в резултат на
настъпилата смърт на дъщеря й П. А. К.,
ВЕДНО със законната лихва за забава върху всяка от
частичните претенции от датата на предявяване на исковата молба
17.12.2018г. до окончателното им
изплащане
ОСЪЖДА Л.М.Т. с ЕГН ********** ***.св. Кирил и Методий № 47
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК ********* представлявано от Н. Ч. и К. Р. със съдебен адрес:*** сумата от 1370 лева,
която представляват разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
СЪДИЯ:
/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.