Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /13.01.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На шестнадесети декември
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар:Милка Точева
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№326 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по в.гр.д.№326/2019г. по описа на Окръжен съд-Търговище е образувано по ЖАЛБА
на ищеца„А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от
Изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Елена
Рангелова ПРОТИВ: Решение № 523 от
20.09.2019г., постановено по гр.д.№ 26/2019 г. по описа на PC Търговище,
9 състав, с което са отхвърлени установителните искове против К.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК иск за установяване, че съществува
вземането за сумите, както
следва:главница по договор за кредит №
********* от 30.01.2017г. в размер на
1793.74 лв.; договорна лихва в размер на 323.99 лв. за периода 08.03.2017 год.
– 28.03.2018 год.; такса за оценка на досие в размер на 87.10 лв. за периода
08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 445.69 лв.
за периода 15.03.2017 год. – 28.03.2018 год.;
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживе-енето на кредитополучателя в размер на 1039.90 лв. за периода
15.03.2017 год. – 28.03.2018 год. и
лихва за забава в размер на 183.98 лв. за периода 09.03.2017 год. –
02.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 год. до
окончателното плащане на главницата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
979/04.10.2018г. по ч.гр.д. № 1708/2018г. по описа на РС-Търговище.
Молят съда да отмени като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното Решение № 523 от 20.09.2019 г., постановено по
гр.д.№ 26/2019 г. по описа на PC Търговище, 9 състав, като се
произнесе по същество на спора. Претендират направените в хода на настоящото
производство разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграж-дение в
размер на 350,00 лв.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище. Поддържа се неправилност на постановеното решение, като се
иска постановяване на решение, с което да се присъди чистата стойност по
кредита. Претендират се разноски за
държавна такса-160.87 лв., особен представител-500 лв. и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 350,00 лв.
В срока и по
реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
въззиваемия К.К.Х. -
адв. С.С. от ТАК, с който счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
постановеното решение.
В съдебно заседание особеният представител на въззиваемия К.К.Х.
- адв. С.С.
от ТАК се явява, поддържа писмения си отговор.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното:
Въззивната жалба е допустима и частично основателна.
Предявените искове на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.
99 от ЗЗД са обосновани с обстоятелството, че с Договор за цесия от 01.07.2017г.
„Файненшъл България“ ООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД/ е прехвърлило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземането, произтичащо
от договора за потребителски кредит №
********* от 30.01.2017г. , сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и К.К.Х.. По силата на Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010г. и
Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към същия рамков договор и Приложение № 1_Р/01.03.2018г.
към същия рамков договор, пореден № 1259,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД /сега „А.з.с.н.в.“
ЕАД/ цедентът е прехвърли на цесионера вземането, произтичащо от договора за
потребителски кредит № ********* от
30.01.2017г. , сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и К.К.Х., като последният не е изпълнил задълженията си
по договора за заплащане на дължимите месечни вноски. Остатъкът на задължението
по процесния договор за потреби-телски кредит е общо в размер на 3975.43 лв.,
както следва: непогасена главница в размер на 1793.74 лв.; договорна лихва в размер на 323.99 лв. за
периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.;
такса за оценка на досие в размер на 87.10 лв. за периода 08.03.2017
год. – 28.03.2018 год.; такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита
в брой по местожи-веенето на кредитополучателя в размер на 445.69 лв. за
периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год.; такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеенето на кредито-получателя в размер на
1039.90 лв. за периода 08.03.2017 год. – 28.03.2018 год. и обезщетение /лихва/ за забава в размер на 285.01 лв. за периода 09.03.2017 год. – 02.10.2018 год. /датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК/, за което съдът е издал заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 979/04.10.2018г., постановена по ч.гр.д. № 1708/2018г. по
описа на РСТ.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в
писмен отговор от назначения от съда особен процесуален представител на
ответника адв. С.С.-ТАК, се изразява становище за неоснователност на исковете,
доколкото липсват доказателства за съобщаване на длъжника за извършената цесия;
липсват доказателства за предоставяне на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и начислените разходи в тази насока;
Клаузите за лихва и и стойността на
разходите са неравноправни клаузи, не съдържат ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти и пр. В съдебно заседание адв.С. поддържа възраженията си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, окръжният съд прие за установено следното:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № ********* от 30.01.2017г. между „Провидент Файненшъл България“
ООД-София, в качество на кредитор, и К.К.Х. с адрес ***, в качеството на кредитополучател, наречен за краткост
клиент, при следните параметри: общ размер на кредита 1900 лв.; такса за оценка
на досие 95 лв.; общ размер на фиксирана лихва 374.78 лв., като сборът от таксата за оценка на досие и общ размер на
фиксираната лихва е 469.78 лв. или 48 % ГПР /годишен процент на разходите/;
такса за услугата „Кредит у дома“ 1620.64 лв. Общо дължимата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне на кредитора при сключване на договора
е в размер на 3990.42 лв., на 60 бр.
седмични вноски, като всяка е в размер на 66.51 лв., а последната е в размер на
66.33 лв.. Към този договор за
потребителски кредит № ********* от
30.01.2017г. страните по договора са подписали
формуляр за кандидатстване за
кредит от 30.01.2017г. и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от
30.01.2017г. Не се спори, че
кредитополучателят не е изплатил в пълен
размер паричните си задължения по процесния договор за потребителски паричен
кредит, като първата погасителна вноска е била платима на 08.02.2017г., а крайният срок за погасяване на всички
задължения е бил
28.03.2018г.
От заключението на вещото лице е видно, че остатъкът
на задължението по процесния договор за потребителски кредит е общо в размер на
3975.43 лв., от които непогасена
главница в размер на 1793.74 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът и
ответникът са обвързани в облигационни
отношения, възникнали по
силата на договор за потребителски
кредит № ********* от 30.01.2017г. между „Провидент Файненшъл България“
ООД-София, в качество на кредитор, и К.К.Х. с адрес ***, и последващите
договор за цесия. Приел е така също, че при подробната преценка и съпоставка на клаузите в
процесния договор за потребителски
кредит с разпоредбите на ЗПК,
съдът счита, че сключеният с ответника договор не отговаря на някои от изискванията на ЗПК за действителност,
съобразно изискванията на чл.22 от ЗПК- Съгласно
разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа „ условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски….“. Това е изискването на закона, а второто
предложение касае случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти,
какъвто не е настоящият казус. В самия договор са посочени размер, брой и периодичност на погасителните
вноски. Дори и да се приеме, че в текста на самия договор за потребителски кредит е
инкорпориран погасителен план, несъмнено е, че липсва посочване на датите на
плащане на погасителните вноски. Съдът не може да приеме, че записаното в т.Й
от договора , а именно: “Ден от седмицата, в който се дължат
плащанията – вторник“ е равнозначно на посочване на точни дати за 60 бр. погасителни вноски, както изисква
чл.11 т.11 предлож.4-то от ЗПК ! Това
прави договорът за потребителски кредит недействителен, с оглед разпоредбата на
чл.22 във вр. чл. 11 т.1 от ЗПК.“
При тези изводи за недействителност на процесния
договор съдът е приел, че същият не е породил права и задължения за страните по
него, респективно права в полза на цесионера не са възникнали, обстоятелство
изключващо ангажирането на договорната отговорност на ответника и обуславящо
отхвърлянето на предявените установителни искове за съществуването на вземания
по процесния договор.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, поради което
ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за
потребителски кредит, която сума реално е усвоена от него, след приспадане на
заплатените вноски.
По отношение на клаузата за заплащане на пакет на
допълнителни услуги: Видно от характера на услугите, които се предоставят от
кредитора на потребителя при този т. нар. пакет, става дума за действия от
страна на кредитора, които са вменени като негово задължение по силата на
изискването за добросъвестност във взаимоотношения между страните по един
договор. С тях се създават права на потребителя, които той има по силата на
закона като страна по един договор, и е абсурдно той да заплаща парични вноски,
за да може да ползва тези права. Този
пакет услуги противоречи и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това следва
от обстоятелството, че с начисляването и събирането на посочените суми по
"Пакет допълнителни услуги" не представлява плащане за услуга, а
реално представлява прикрити разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Тези клаузи,
регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. "Допълнителен
пакет услуги" са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Посочената
разпоредбата дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие.
В случая, от страна на кредитополучателя при
подписването на процесните клаузи той плаща пълната цена на тези услуги, но на
практика получаването им зависи единствено от волята на кредитора. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат
предоставени, това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или
намаляване на цената на този пакет услуги. След като, заемополучателят плаща
цена за получаване на услуга, която е изцяло във волята на търговеца, то това
води до неравновесие между правата и задълженията между последния и потребителя
и оттам следва извод за неосъществяване хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗПК. В резултат следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл. 146, ал. 1
от ЗЗП.
Предвид
горното, обжалваното решение на районния съд в частта му, с която предявеният
иск по чл.422 от ГПК за сумата 1793.74
лв.-главница е неправилно и следва да
бъде отменено, като се постанови друго решение по същество, с което посочената
претенция да бъде ува-жена, ведно с дължимите по съразмерност разноски в размер
на 1 101.17 лв. / Ищецът е направил
разноски за заповедното производство в размер на 151.98 лв. и за исковото
производство разноски в двете инстанции в общ размер на 2226.34 лв./
В останалата му обжалвана част решението е
постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№523 от 20.09.2019г.,
постановено по гр.д.№ 26/2019 г. по описа на PC Търговище, В
ЧАСТТА, в която е бил отхвърлен предявеният от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен
директор, чрез пълномощник – юрк. Б.Н.Р.,
против К.К.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, по реда на чл.422 във вр.
чл.415 ал.1 от ГПК иск за установяване, че съществува вземането за сумата 1793.74 лв.- главница по договор за
кредит № ********* от 30.01.2017г., за
което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №
979/04.10.2018г. по ч.гр.д. № 1708/2018г. по описа на РС-Търго-вище,като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на вземане на ищеца „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев – изпълнителен директор, чрез пълномощник – юрк. Б.Н.Р., против
К.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК за сумата 1793.74 лв.-
главница по договор за кредит №
********* от 30.01.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
979/04.10.2018г. по ч.гр.д. № 1708/2018г. по описа на РС-Търговище, на осн. чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.
9 и сл. от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата му обжалвана отхвърлителна част, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** ЗАПЛАТИ на ищеца „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, направените в заповедното и исковото
производство разноски в общ размер на 1 101,17 лв., определени съразмерно
на уважената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.