№ 4214
гр. С, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110170961 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Е. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Сердика бл...., че дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
38960/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 1 282.93 лв., представляваща стойност
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
имот, отчитан с абонатен №..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 20.07.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г. в
размер на 171.20 лв.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, а
именно главница от 26.05 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. и мораторна лихва
за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г. в размер на 5.22 лв. за платени със закъснение
главници.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
1
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът твърди, че не е в облигационни отношения с ищцовото дружество като
не е собственик нито вещен ползвател на процесния имот. Излагат се доводи, че задължено
лица за доставената топлинна енергия е вещния ползвател на имота, а не неговия
собственик. Независимо от това, ответникът оспорва и представени с исковата молба
документ за собственост.
Ответникът се позавава и на чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП, като аргументира становище,
че ищецът му начислява задължения за услуги, които той не е поискал да ползва.
С отговора се поддържа становище, че липсват докозателства ответникът да е
поставен в забава, с оглед претенцията за лихви. Оспорва се и дължимостта на
претендираните суми за дялово разпределение.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на пълномощника на ответника възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът се представляват от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответницата не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 328960/202 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата и срещу още три лица за
задължения за доставена топлинна енергия и за осъществена услуга дялово разпределение,
като спрямо ответницата са присъдени следните суми: сумата от 1 282.93лв.,
представляваща стойност на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.07.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г. в
размер на 171.20 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 26.06
лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
2
20.07.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до
21.06.2022 г. в размер на 5.23 лв.
С възражение от 11.10.2022 г. ответникът е оспорил вземанията поради липсата на
облигационно отношение с ищеца и поради погасяване на вземанията по давност.
Видно от договор за покупко-продажба на жилище от 07.07.1971 г., процесният
имот, за който ищцовото дружество твърди, че през исковия период е доставяло топлинна
енеригя, е закупен на посочената дата от Г Н Г и Н А Г.. Идентичността на описания в
документа за собсвеност и посочения от ищеца имот се установява от отразеното в
удостоверение № 68-00-499/10.04.2019 г.
Видно от направените от съда справки от НБДН, по искане на ищеца, на 18.12.1995
г. Г Г е починал, като е оставил за свои наследници съпругата си Н Г. и децата си И М и Е.
Г.. На 12.11.2013 г. е починала Н Г., като за свои наследници е оставила двете си деца –
ответницана Г. и И М. По делото са налице данни /приложеното на л.17 удостоверение за
наследници/, че на 05.02.2021 г. е починал И М, оставйки за свои наследници съпругата и
децата си. С оглед на това, съдът приема, че от 12.11.2013 г., ответницата Е. Г. е придобила
собствеността върху ½ ид.ч. от процесния имот на основание наследство.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 09.09.2022 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Техем сървисис“
ЕООД. В изпълнение на това решение, на 27.09.2002 г., представители на етажната
собственост са сключили с ФДР договор №.... Представени са доказателства и за наличието
на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово
разпределение – договор №.../03.06.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Експертът е установил, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има
монтирани три отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители с
3
дистанционен отчет. Освен това има отоплителни тела тип щранг-лира в банята и в мокрото
помещение, за които липсва техническа възможност за отчет. Установено е, че отчетни
периоди 2019/2020 г. и 2020/2021 г. не е осигуряван достъп за отчет, поради което ФДР е
процедирала съгласно чл.70, ал.2 и ал.4, както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61,
ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., като е разпределяла топлинна енергия по
изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. Освен
това, към топлоенергията за отопление е добавена и тази, отдадена от отоплителното тяло
щранг-лира в банята с мощност от 445W.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че поради неосигурения достъп
през посочените два отоплителни сезона, топлоенергията е разпредЕ. съобразно чл.69, ал.2
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно по 140 л. вода на денонощие при един
ползвател.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2565.87 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 52.10 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за покупко-
продажба на жилище, процесният имот, за който ищцовото дружество твърди, че през
исковия период е доставяло топлинна енеригя, е закупен на 07.07.1971 г. от наследодателите
4
на ответницата – Георги Младенов Гьошев и Н А Г., като същите са посичани съответно на
18.12.1995 г. и на 13.11.2013 г.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за
процесния имот се явяват ответницата Е. Г. и брат й И М /починал през исковия период/,
като отговорността им за начислените задължения е съобразно квотата им в собствеността, а
именно по ½.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, приложими доколкото върху прогнозните сметки лихва не се
дължи, а такава се начислява върху изравнителната сметка в края на сезона.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2565.87 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където
се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се
приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото
време през исковия период, не е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение
поради неосигурен достъп, в която хипотеза задълженията се определят по нормативен път
чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, като се отчита
5
топлоенергия, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира в банята с мощност от 445W, и
топлоенергия за БГВ, опредЕ. на база 140 л. вода на денонощие при един ползвател.
От страна на ответницата са наведени освен възражения за липсата на облигационно
правоотношение и такива за липсата на поръчана услуга по смисъл на чл.62 от ЗЗП. Тези
възражения на ответника не се възприемат от настоящия състав по следните съображения: В
решение по съединени дела С-708/17, С-725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376,
във връзка с отправено преюдициално запитване към съда на Европейския съюз, се приема,
че доставката на отопление в сграда - етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за
сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право
особени правила за етажната собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да
изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната етажна собственост и
решенията, приемани от общото събрание на собствениците на сградата. Отделно от това,
СЕС е приел, че чл.27 от Дива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Дива 2005/29 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, да са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отоплението и не го използват в своя апартамент.
Ето защо съдът приема, че при неизпълнение на задълженията на ответницата да
осигури достъп за отчет, тя освен топлоенергия за сградна инсталация, следва да заплати и
такава, опредЕ. за отопление и за БГВ по нормативен път, съобразно заключението на
вещото лице по СТЕ.
В същото време ответницата не ангажира доказателства, че е възразила срещу
разпредЕ.та й топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
2565.87 лв., като отговорността на ответницата следва да се ангажира съобразно квотата й в
собствеността, а именно до ½ - сума от 1282.94 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
6
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответницата дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота й топлинна енергия в посочения по-горе размер на
1282.94 лв.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за частично основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
20.07.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за времето до м.май 2019
г. вкл. /с падеж на плащане 15.07.2019 г./. Т.е. от претендираните от ищеца вземания,
единствено това за м.май 2019 г. в размер на 31.33 лв. /съобразно отразеното в таблицата,
приложена на стр.6 от СТЕ/, респ. 15.67 лв. съобразно дела на ответницата в общото
задължение, е погасено по давност.
С оглед на това искът за главница следва да се уважи до размера от 1267.27 лв. и за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от
1282.94 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата, следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 20.07.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2020 г. – 21.06.2022 г. в
размер на 311.62 лв. Размерът на лихвата по общата фактура от м.юли 2020 г. съдът
опредени съобразно отразеното в таблицата, поместена на стр.7 от заключението по ССчЕ,
като олихвяемата главница е намалена с посочения по-горе размер на погасената по давност
сума /1279.59 лв. - 31.33 лв. = 1248.26 лв./. Лихвата върху нея от 223.65 лв. пък съдът
7
изчисли с помощта на специализиран модул, разпечатка от който е приложена по делото.
Към последната съдът добави отразената в графа 4 от таблицата на стр.7 от заключението по
ССчЕ лихва по вземането по общата фактура за м.юли 2021 г.
Съобразно дела на ответницата в процесния имот, отговрността й се разпростира
върху ½ от общо дължимата лихва от 311.62 лв. или до сумата от 155.81 лв.
За разликата до пълния предявен размер от 171.20 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
26.05 лв. за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. и мораторна лихва за периода от
31.07.2019 г. до 21.06.2022 г. в размер на 5.22 лв. за платени със закъснение главници, следва
да се отбележи, че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Д“
ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на
ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да
промени носителя на материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания
от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално
правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно
възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо,
предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното производство,
исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество неоснователни, поради което
и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса общо от 201.32 лв. по двете дела и за депозит за
експертизи 650.00 лв. В същото време, в списъка по чл.80 от ГПК, ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. за исковото производство, срещу
което не е направено възражение за прекомерност и което е в рамките на предвиденото в
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78,
ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Към него следва да се добави и
присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение от 25.01 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1076.33 лв., в тежест на ответницата следва да бъде поставена сумата 1031.17 лв.
Последната пък няма данни да са направили разноски по делото, но пълномощникът й
претендира възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА. Имайки предвид цената
на исковете и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
8
адвокатските възнаграждения, дължимия хонорар на адв.К. следва е в размер на 450.00 лв.
за осъщественото процесуално представителство и защита по настоящето исково дело. В
заповедното дело възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да се определи в
размер на 60.00 лв., съобразно предвиденото в чл.6, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията
към датата на подаване на възражението/, доколкото съдебната практика приема, че
защитата на длъжника в заповедното дело, каквото качество има Е. Г. по ч.гр.д.№
38960/2022 г., се изразява в консултация.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на адв.К. следва да се определи общо
възнаграждение по двете дела в размер на 21.40 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. С, ж.к.Сердика бл...., че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 38960/2022 г. по описа на СРС, а именно
сумата от 1267.27 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, отчитан с абонатен №..., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 20.07.2022 г., до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 155.81 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1282.94
лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., както и иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 171.20 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на Е. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ж.к.Сердика бл...., че последната дължи на ищеца следните суми за дялово
разпределение на имот с абонатен №...: главница от 26.05 лв. за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г. и мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г. в размер на 5.22
лв. за платени със закъснение главници.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Сердика бл...., да заплати на
„Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на
1031.17 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
38960/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.Н. К., с личен номер ..., с
9
адрес гр.С, ул.“Т У“ № 1, ет.1, офис 2, сумата от 21.40 лв., представляваща възнаграждение
за осъществено процесуално представителство и защита на ответницата Е. Г. Г., ЕГН
**********, по настоящето гр.д.№ 70961/2022 г. и по ч.гр.д.№ 38960/2022 г., и двете по
описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Техем сървисис”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 38960/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10