Р Е Ш Е Н И Е
№261511/3.12.2020г.
гр. Варна, 3.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на секретар
Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№18228/2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД твърди, че на 1.11.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „В. К." ООД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането на „В. К." ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5409669/16.01.2018г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в." АД /сега „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК** е правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК **.
„В. К." ООД е упълномощило „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответникът е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „В. К." ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „А.з.с.н.в." ЕАД с изх.№УПЦ-П-ВИВ/5409669 от 02.11.2018г., чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост. До ответникът е изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит" ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „А.з.с.н.в." ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5409669 от 16.10.2019г., чрез куриер с обратна разписка на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем. Видно от обратна разписка към товарителница №68600450 - получателят не е намерен на посочения адрес и писмото отново се е върнало в цялост.
Към настоящата искова молба представя и моли да се приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „В. К." ООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с изх.№УПЦ-С-ВИВ/5409669 от 16.10.2019г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в съответствие с практиката на ВКС Решение №3/16.04.14г. по т.д. №1711/2013г. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/09год. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
На 16.01.2018 г. между „В. К." ООД, като заемодател и Д.Н.Н. като Заемател се сключи договор за паричен заем №5409669, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Предвид разпоредбите на договора, страните са се съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на договор, направено от заемателя, Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя, както и че приемат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем VivaPlanPlus30, сключвани от „В. К." ООД, които са в сила към датата на сключване на договора.
Съгласно сключения договор Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 500лв., а заемателят се е задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 87,61лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 65,29лв. всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 15.02.2018г., а падежа на последната погасителна вноска е 13.10.2018г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията-587,61лв.
С подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.
На основание чл.13 от сключения договора за заем и Тарифа на „В. К." ООД относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на 10лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на 15лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75лв. за заемни суми в размер на 300лв., 125лв. за заемни суми в размер на 400лв. и 175лв. за заемни суми от 500лв. до 1 500лв. Сумите се начисляват за да покрият направените разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175лв. Също така, страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70лв., представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70лв.
Съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно-поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236,25лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 26,25лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Подписвайки договора за кредит, Заемателят е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, което обстоятелство е деларирано от заемателя в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 236,25лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 26,25лв., включени са в размера на всяка погасителната вноска и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. Така, погасителната вноска, която следва да заплати заемателя е в размер на 117,79лв., която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 1.11.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е 30,30лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е платена до момента, е в размер на 118лв., с която са погасени, както следва: такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: 26,46лв., неустойка 26,25лв., договорна лихва 16,78лв. и главница 48,51лв.
Към настоящия момент непогасената част от задължението на длъжника Д.Н.Н., като заемател по договор за паричен заем №5409669, да заплати сума в общ размер на 1217,41лв., от която - главница 451,49лв., договорна лихва 70,83лв., неустойка 210лв., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит 209,79лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания 175лв., такса разходи за дейност на служител 70лв., както и лихва за забава 30,30лв.
В тази връзка з. "А.з.с.н.в." ЕАД възниква правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д.№10416/2019 г., 35 състав, по описа на Районен съд - Варна, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, последният не се е явил в съда да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли, да се постанови съдебен акт, по силата, на който да се признае за установено по отношение на длъжника Д.Н.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК**, сумите: 451,49лв. представляващи главница към договор за паричен заем; 70,83лв., представляващи договорна лихва от 17.03.2018г. до 13.10.2018г.; 209,79лв., представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г.; 175лв. представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70лв. представляващи такса разходи за дейност на служител; 210лв., представляващи неустойка за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г.; 30,30лв., представляващи лихва за забава за периода от 1.11.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението от датата на завеждане на заявлението до окончателното изплащане на задължението и да се присъдят разноските направени в хода на заповедното и исковото производства.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор в който
Оспорва иска по основание и размер.
Ответникът счита, че наведените твърдения по отношение основанието за претендираната неустойка са неясни поради противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска в тази част и не става ясно дали се претендирана сума от 210лв. като съставляваща неустойка за забавено плащане, начислена за периода 17.03.2018г. - 13.10.2018г. или е неустойка за неизпълнение на задължение по чл.5 от процесния договор за непредоставяне на обезпечение на задълженията по договора-поръчител или банкова гаранция.
Твърди, че ищецът излага още, че по силата на чл.13 от Договора и Тарифа на В. К. ООД, ответникът им дължи следните суми - сумата от 175лв. за покриване на разходи за просрочени задължения - провеждане на телефонни разходи, изпращане на писмени покани и електронни съобщения; сумата от 70лв., представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
При обсъждане на въпроса за активната материалноправна легитимация на ищеца, моли да се приеме, че уведомяването би могло да се счита осъществено с получаването на препис от исковата молба, в който смисъл е съдебната практика, но тази хипотеза счита за неприложима, предвид, че ответникът в исковото производство се представлява от назначен от съда особен представител. Противопоставя възражение, че преди предявяване на иска е погасил задължение на стария кредитор. По изложените съображения моли да се приеме, че ищецът - цесионер не се явява кредитор на вземанията, предмет на процесния договор за паричен заем №5409669 от 16.01.2018г. сключен между „В. К." ООД и Д.Н.Н..
Сочи, че процесният договор от 16.01.2018г. по свята правна същност
е договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и прави възражения за неговата недействителност, както следва:
- При сключването му не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от цитирания закон, договорът за потребителски кредит да се сключва по ясен и разбираем начин. Изложеното съставлява и нарушение на разпор. на чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета и чл.147, ал.1 от Закона за защита на потребителите, където е посочено, че клаузите в договорите се съставят по ясен и разбираем/недвусмислен начин;
- Договорът е недействителен, като противоречащ на чл.11, т.11 и т.12 вр. чл.22 ЗПК, тъй като към него не е приложен погасителен план. Анализа на цитираните законови норми предпоставя две изисквания за да бъде приета една уговорка за погасителен план, а именно от една страна да е ясен размера на съответните плащания и срокове за това, а от друга да е осъществено разбиване по пера на това задължение, от която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, за лихви и допълнителни разходи по договора за кредит, когато такива се предвиждат. Без значение е обстоятелството кога е изготвен погасителния план - към момента на сключване на договора, във всеки един момент от изпълнението му, вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и не са индивидуално уговорени.
С оглед на изложеното счита, че следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва, неустойка и другите разходи по кредита.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК.
Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:
Съдът в рамките на ч.гр.д.№10416/19г. на ВРС, 35 състав по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 451.49лв. главница по договор за кредит №5409669/16.01.2018г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 3.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 70.83лв. договорна лихва за времето от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., 209.79лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за времето от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., 175лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70лв. такса разходи за дейност на служители, 210лв. неустойка за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г., 30.30лв. лихва за забава за периода от 1.11.2018г. до подаване на заявлението и разноските по заповедното производство.
Ищеца за доказване на твърдението си за възникване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от договор за паричен заем от 16.01.2018г., предложение за сключване на договор за паричен заем от 16.01.2018г., разходен касов ордер от 16.01.2018г., тарифа към договор за паричен заем, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., приложение №3 към договора за цесия, потвърждение, приложение №1/1.11.2018г., уведомително писмо от 2.11.2018г., обратна разписка, уведомително писмо от 16.10.2019г., обратна разписка и ССчЕ изготвена в рамките на настоящото производство.
Съгласно отразеното в заемния договор на ответника в качеството му на кредитополучател е предоставен кредит в размер на 500лв. със срок на кредита от 5г. при изплащане на равни погасителни вноски с крайна дата 13.10.2018г. Договорът е двустранно подписан и съдържа всички изискуеми се от закона задължителни за договора за кредит реквизити, а освен това не се и оспорва от страните, поради което следва да се приеме, че с подписването му за страните по делото са възникнали описаните в него договорни права и задължения. Ищецът с договор за цесия от 22.01.2013г. и приложение №1/1.11.2018г. е закупил от първоначалния кредитор вземането, като същото е описано в представеното приложение (л.17-19). Този договор също е редовен от външна страна.
Що се отнася до възражението на особения представител на ответника, че липсва надлежно уведомяване за извършеното цедиране, настоящия състав намира това възражение за не основателно, тъй като на първо място в самата искова молба има искане да се счита връчването й за надлежно уведомяване на ответника и е представено пълномощно от „В. К.“ ООД упълномощаващо ищеца да извърши от негово име уведомяване на длъжника.
Видно от договорения краен срок за погасяване на задължението и датата на сезиране на съда със заявлението по чл.410 от ГПК срокът за погасяване на дълга е бил изтекъл към момента на сезиране на съда.
Съдът е дал възможност на ищеца да проведе доказване на размерите на задълженията на ответника, като за целта ТД е ангажирало провеждането на ССчЕ, като в рамките на същата е дадено заключение, че общият размер на задължението на ответника към ищеца определен към датата на сезиране на съда със заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 1 187.11лв., като тази сума е по-малка от сборната претенция на ищеца.
Като вещото лице е посочило, че са останали да се дължат 451.49лв. главница и 70.83лв. договорна лихва, а също така и 35.40лв. лихва за забава, като претенцията следва да се уважи до сбора от тези суми като последната се намали до 30.30лв., а по отношение на обезщетението за забава съдът приема, че такова не следва да се присъжда, тъй като неговата функция се изпълнява от претендираната законна лихва. Не се дължи заплащане и на експресна услуга, тъй като извършването на такава не е доказано.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че претенциите следва да бъдат уважени по следния начин, претенцията за главница до размера от 552.62лв., като се отхвърли за разликата до търсените 1 217.41лв.
Ответника предвид частичното уважаване на претенциите следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 497.25лв. разноски по исковото производство и 34.05лв. разноски по заповедното производство.
Ищецът по настоящото дело не е заплатил държавна такса поради което следва да бъде осъден да заплати сумата от 325лв. държавна такса в полза на РС Варна, сумата е взета предвид пропорционално при определяне на дължимите му се от ответника разноски.
При горните съображения Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и адрес на управление ***, като ищец и Д.Н.Н. ЕГН********** *** като ответник, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите:
451.49лв. останала непогасена главница по договор за паричен кредит от 16.01.2018г. предоставен от „В. К.“ ООД и закупен от ищцовото ТД, заедно със законната лихва считано от 3.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
70.83лв. договорна лихва за времето от 17.03.2018г. до 13.10.2018г.
и
30.30лв. законна лихва за времето от 1.11.2018г. до 2.07.2019г., на осн. чл.422 от ГПК, които суми са присъдени в рамките на заповедното гр.д.№10416/19г. на ВРС, XХХV състав, като отхвърля претенцията за другите суми от 209,79лв., представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г.; 175лв. представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 70лв. представляващи такса разходи за дейност на служител; 210лв., представляващи неустойка за периода от 17.03.2018г. до 13.10.2018г.
ОСЪЖДА Д.Н.Н. ЕГН********** *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, разноски в следните размери 497.25лв. разноски по исковото производство и 34.05лв. разноски по заповедното производство разноски по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК** със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 325лв. държавна такса по воденото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: