Разпореждане по дело №47437/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 87528
Дата: 20 септември 2022 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20221110147437
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 87528
гр. С., 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Частно гражданско
дело № 20221110147437 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 181709/31.08.2022 г. на „/юл/, с ЕИК ... срещу А. Н. К., ЕГН **********, с адрес /адрес/
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „/юл/ срещу А. К., с което се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 659,96 лв., от която: 300 лв. главница, 20,25лв.
договорна лихва, 123,75 лв. договорна неустойка, 36,56лв. – мораторна лихва; 44,40лв. –
неустойка за забава за периода от 28.11.2021 г. до изплащане на задължението и 135 лв.
разходи за извънсъдебно събиране и законна лихва от 31.08.2022г. до окончателното
изплащане на задлъжението.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем № 552999, сключен
на 30.07.2021г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за
кредит, а именно: чл.6 вр. чл.33, ал.1 от Общите условия на /юл/, както и на Тарифата за
таксите и разходите, събирани от /юл/ в частта за претендираните Разходи за събиране на
вземането в размер на 135,00 BGN /сто тридесет и пет лева/ , дължими за периода от
06.09.2021г. до 01.08.2022 г.; договорна неустойка в размер на 123,75 BGN /сто двадесет и
три лева и седемдесет и пет ст./ представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода от 30.07.2021г. до
01.11.2021 г. и Неустойка за забава в размер на 44,40 BGN /четиридесет и четири лева и
четиридесет ст./ дължима за периода от 28.11.2021г. до изплащане на вземането, начислена
еднократно.
По отношение на чл.6 вр. чл.33, ал.1 от ОУ - клаузата представлява неустойка, която
предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в тежест
1
на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено, заедно с вноските по
погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението
на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по
заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена
неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за
главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че така
уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от
вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността.
Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано
висока цена при неизпълнение (почти половината от заетата сума), което я прави
неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.13 ЗПП, защото създава съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така очевидно
клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля
закона, с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената
неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на
кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди
сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна. Изрично в постановеното
решение от 16.07.2020г. на СЕС по дело с-686/2019г. е прието, че понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“, съдържащо се в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на
ЕП и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща
разходите за евентуално удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна,
конкретните и точни условия за евентуалното му удължаване, вкл. срока на последното,
са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в
договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора.
По този начин съдът намира, че визираната клауза от Договора е нищожна, поради
което рефлектира и по отношение на изчисляване на размера на неустойката, дължима при
90 дни забава (чл.5 от Договора, който препраща към Тарифата в частта за неустойка при
забава). Отделно от това, самата клаузата по чл.5, която препраща към Тарифата в частта за
неустойка при забава от 90 дни в размер на 10% от остатъка от дължимата сума,
противоречи на чл.33 ЗПК, поради което е нищожна на собствено основание.
Клаузата по чл.5, която препраща към Тарифата в частта „разходи за събиране на
вземането при забава в плащането на вноска“, по същество представляват комисионна за
услуга и обезщетение на кредитора при забавено плащане. Съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси
и комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени. Съгласно чл.21 ЗПК всяка клауза в
договора, имаща за цел или резултат от заобикаляне изискванията на закона е нищожна.
Клаузите по Тарифата касаят такси разходи, свързани с действия на заемодателя при забава
в плащанията, т.е. представляваща обезщетение за забавено плащане, защото са уговорени,
че при забавено плащане се дължат отнапред определени разходи за действия по събиране
на задължението. Тази отговорност представлява по същество неустойка, а не такса за
конкретна услуга, в случая „за покриване на разходи по събиране на вземането“. С
2
предвиждане и начисляване на тези такси по същество също се цели заобикаляне
ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли за претендираните два вида
неустойка и таксата за извънсъдебно събиране.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 164 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 181709/31.08.2022 г., подадено от „/юл/, ЕИК: ... В ЧАСТТА, с която се
иска длъжникът А. Н. К., ЕГН: **********, да плати сумите: 123,75 лв. договорна
неустойка, 36,56лв. – мораторна лихва; 44,40лв. – неустойка за забава за периода от
28.11.2021 г. до изплащане на задължението и 135 лв. разходи за извънсъдебно събиране и
законна лихва от 31.08.2022г. до окончателното изплащане на задлъжението
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3