№ 748
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500075 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №287317 от 07.12.2020г. на „ИЧИ - 82“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Младост“,
бл.142, вх.7, ет.8, ап.14 срещу решение №261192/13.11.2020г., постановено по
гражданско дело №8699/2019г. по описа на Варненски районен съд, в частта,
в която е осъден въззивника да заплати на „А И Д – Аида“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Възраждане“,
бл.49, вх.2, ет.8, ап.47 да заплати сумата от 8 764.00 лева, представляваща
обезщетение за ползването без основание на два броя товарни автомобила М.
**, с рег.№№* **** ** и №* **** ** за периода от 28.07.2018г. до
05.06.2019г., след прекратяване на сключен между страните договор за наем
от 01.08.2016г. на основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на решението в обжалваната част. Според въззивника,
съдът не е приложил действащата постоянна практика относно определяне
размера на вредите от неоснователното ползване на вещта, след отпадане
действието на наемния договор, които могат да се изразят както в пропуснати
ползи, така и в претърпени вреди. Счита, че в хода на производството ищецът
не е установил настъпилите за него вреди и техния размер. Неправилно съдът
е определил размера на тези вреди съобразно уговорения между страните
месечен наем преди прекратяване на договора.
По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
1
отхвърли предявения иск, както и да му се присъдят направените разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна „А И Д – Аида“ ЕООД, в който оспорва подадената въззивна жалба и
застъпва становище, че постановеното съдебно решение е правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения въззиваемата страна моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба и
потвърди първоинстанционния акт.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „А И Д – Аида“ ЕООД срещу „ИЧИ -82“ ЕООД
иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
предаде държането на два броя товарни автомобили „***“ с регистрационни
номера ******* и *******, предоставено му по силата на прекратен договор
за наем от 01.08.2016г., иск с правно основание чл.232, ал.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 11520.00лв., представляваща
неплатена наемна цена за периода 01.08.2017г. до 27.07.2018г. по договор за
наем от 01.08.2016г., иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 100.27лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 11520.00лв. за периода
01.08.2017г. до 27.07.2018г., иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 80.00лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 28.07.2018г. до 06.06.2019г., и иск с правно
основание чл.236, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
8764.00лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на два
2
броя товарни автомобили „***“ с регистрационни номера ******* и *******
за периода 28.07.2018г. до 05.06.2019г. по развален договор за наем от
01.08.2016г.
В исковата молба се твърди между страните бил сключен договор за
наем от 01.08.2016г., по силата на който ищецът в качеството му на
наемодател предоставил за временно и възмездно два броя товарни
автомобили „***“ с регистрационни номера ******* и *******. Договорът
бил сключен за срок от една година и била уговорена наемна цена от в размер
на 400.00лв. за всеки автомобил, платима от 1 до 5 число на текущия месец.
Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да предаде държането на
наетите вещи на наемателя – ответник на 02.08.2016г.
Поради неплащане на наемните вноски ищецът с покана за доброволно
изпълнение от 04.07.2018г., получена на 27.07.2018г. прекратил договора за
наем, който след изтичане на неговия срок се е превърнал в безсрочен. За
периода 01.08.2017г. до 27.07.2018г. ответникът останал задължен за
заплащане на наемната цена.
Твърди се, че след прекратяване на договора ответникът не изпълнил
задължението си да върне наетите автомобили и продължил да ги ползва без
основание. Поради ползването на автомобилите без основание последният
дължи обезщетение.
По изложените съображения ищецът е формулирал петитум за
осъждане на ответника да върне държането на наетите автомобили, както и да
заплати процесните суми, като наемни вноски и обезщетение, ведно с
начислените лихви.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
Твърди се наличието на персонална симулация. Между страните имало
уговорка, ищецът да се яви на търг, проведен от „Нестле България“, на който
се продават автомобилите и да ги закупи за ответника, доколкото за
последния били налице пречки за участие. Документите за участие в търга и
за собственост били оформени на името на ищеца, но съобразно техните
отношения парите за придобиването на автомобилите били дадени от
ответника. В последствие автомобилите следвало да бъдат прехвърлени на
ответника.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
Решение №261192/13.11.2020г., постановено по гражданско дело
№8699/2019г. по описа на Варненски районен съд, в частта, в която е осъден
въззивника да предаде държането на върху два броя товарни автомобили
„***“ с регистрационни номера ******* и *******, предоставено му по
силата на прекратен договор за наем от 01.08.2016г. и са отхвърлени иск с
3
правно основание чл.232, ал.1 от ЗЗД за сумата от 11520.00лв.,
представляваща неплатена наемна цена за периода 01.08.2017г. до
27.07.2018г., иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 100.27лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11520.00лв. за
периода 01.08.2017г. до 27.07.2018г., иск с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД за сумата от 80.00лв., представляваща обезщетение за забава за периода
28.07.2018г. до 06.06.2019г. е влязло в законна сила.
При така очертаните предмет на предявените искове и въззивен
контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи
ползването на имота, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи
обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от
прекратения наемен договор.
При тези изброени предпоставки по фактите съдът приема за доказано,
че между възззиваемата страна, като наемодател и въззивника в качеството на
наемател е възникнало валидно правоотношение породено от договор за
наем от 01.08.2016г. с предмет два броя товарни автомобили „***“ с
регистрационни номера ******* и ******* за срок от една година срещу
заплащане на наемна цена от 400.00лв. Посочения факт, както и този на
прекратяване на договора за наем са установени със сила на пресъдено нещо
съгласно чл.298 от ГПК доколкото решение №261192/13.11.2020г.,
постановено по гражданско дело №8699/2019г. по описа на Варненски
районен съд, в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание
чл.233, ал.1 от ЗЗД е влязло в законна сила.
Въззивният съд след анализ на разпоредбата на чл.236 от ЗЗД и в
контекста на събраните доказателства намира за доказани твърденията на
ищеца, че договорът за наем от срочен /до 01.08.2017г./ се е превърнал в
безсрочен, тъй като липсва изрично противопоставяне, достигнало до
знанието на ответника, преди изтичане на неговия срок.
Съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД ако след изтичане на наемния срок
използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
4
наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.
Тълкуването на цитирания текст налага извода, че законодателят не е придал
на тази норма диспозитивен характер. Т.е правилото й да бъде изключено от
приложение по воля на страните и те да имат възможност да уговорят нещо
друго. Видно от уредбата на договора за наем в „Особена част“ - IV на Закона
за задълженията и договорите волята на законодателя да придаде на една
норма диспозитивен характер е вложена израза „ако не е уговорено друго“. В
този случай е дадена възможност страните да се отклонят от правилото на
посочената правна норма, като постигнат различна договореност. Пример за
такава диспозитивна норма, касаеща уредбата на договора за наем е чл.230
ал.1 от ЗЗД.
Следователно въпреки уговорката в раздел 7, т.2 /продължаване на
срока само с писмено съгласие/ договорът се е превърнал в безсрочен
договора и е прекратен с получаването на поканата, приложена на л.7 от
първоинстанционното дело и връчена на наемателя с куриерска служба на
27.07.2018г.
Въззивникът не оспорва обстоятелството за настъпил факт на
прекратяване на договора към 27.07.2018г., не въвежда и оплаквания в тази
насока във въззивната жалба. Изрично процесуалния му представител в хода
на устните състезания пред първата инстанция е посочил, че договорът е
прекратен, като след това е възникнало ново наемно правоотношение между
страните по устни договорки.
След прекратяване на договора въззивникът е продължил да ползва
наетите вещи през целия процесен период 28.07.2018г. до 05.06.2019г. Силата
на пресъдено нещо по иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД на влязлото в сила
първоинстанционно решение се разпростира и спрямо този факт. Може само
да бъде отбелязано, че това обстоятелство се установява от събраните
свидетелски показания и търговски документи. И двамата свидетели имат
преки впечатления, че се касае за хладилни камиони за сладолед, с които са
били превозвани стоки от хладилна база. Свидетелите са категорични, че
камионите са били ползвани до септември месец 2019г. за превоз на сладолед,
като сега единият е на паркинг в гр. Варна, а другият е в гр. Велико Търново.
Ползването е осъществено въпреки изричното противопоставянето на
5
ищеца – наемател, изразено поканата, приложена на л.7 с израза „каня ви
доброволно да ми върнете два броя МПС“.
Предвид ограничения въззив и липсата оплаквания и възражения по
установяване на изброените предпоставки за основателност на иска по
чл.236, ал.2 от ЗЗД, съдът пристъпва към разглеждане на единствения спорен
въпрос във въззиваната жалба, касаещ размера на дължимото обезщетение.
Конкретният размер на обезщетението, което дължи бившия наемател
за ползуването на вещта не може да бъде по-нисък от уговорения наем и
същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна цена, ако ищецът докаже,
че в периода когато е бил лишен от ползуване, тази цена е надвишавала по
размер уговорения наем. В тази връзка размерът на средния пазарен наем на
ползуваната вещ подлежи на изследване, когато се претендират вреди над
договорения наем по прекратения договор, както е в настоящия случай. В
този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на различни
състави на ВКС, както следва: р.№215/20.09.2013г. по т.д №967/2011г., II т.о.
на ВКС, р. № 391/26.05.2010 г. по гр. дело № 765/2009 г. на III г. о.; р. №
422/21.05.2010 г. по гр. дело № 981/2009 г. на III г. о.; р. № 146/1.12.2010 г. по
т. дело № 934/2009 г. на II т. о.; р. № 54/11.07.2011 г. по т. дело № 377/2010 г.
на II т. о.; р. № 125/11.09.2013 г. по т. дело № 612/2011 г. на II т. о. и др. В
този смисъл е и решението, на което се позовал въззивникът №18/05.03.2010г.
по т.д №527/2009г. и с което обосновава възраженията във въззивната жалба.
За определяне на обезщетението по пазарни цени са изслушани
заключенията на първоначална и повторна експертиза.
Въззивният съд намира, че следва да кредитира заключението по
повторната съдебно оценителна експертиза. Същата не е оспорена от
страните, в това число и от въззивника. Отделно от това вещото лице по
повторната експертиза е дало заключение за средния пазарния наем на
товарните автомобили при изследване на конкретни оферти в различни
електронни сайтове. Това обстоятелство придава по – голяма достоверност на
изчисленията, отколкото при първото заключение.
Съгласно заключението по повторната експертиза пазарният наем за
всеки един товарните автомобили е 4382.00лв. или общо за двата 8764.00лв.,
6
в който размер и ответникът дължи обезщетение.
Изложеното обуславя крайният извод, че предявеният иск по чл.236,
ал.2 от ЗЗД е основателен в пълния му предявен размер, като
първоинстанционният акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден.
По разноските.
Предвид изхода от спора и искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски, такива следва да й бъдат присъдени в размер на
1560.00лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261192/13.11.2020г., постановено по
гражданско дело №8699/2019г. по описа на Варненски районен съд, в частта,
в която е осъдено „ИЧИ - 82“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.142, вх.7, ет.8, ап.14 да заплати на
„А И Д – Аида“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.49, вх.2, ет.8, ап.47 сумата от 8 764.00 лева,
представляваща обезщетение за ползването без основание на два броя
товарни автомобила М. **, с рег.№№* **** ** и №* **** ** за периода от
28.07.2018г. до 05.06.2019г., след прекратяване на сключен между страните
договор за наем от 01.08.2016г. на основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ИЧИ -82“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ж.к. „Младост“ №143 ДА ЗАПЛАТИ на „А И Д –
Аида“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“, бл.49, вх.2, ет.8, ап.47 сумата от 1560.00лв. /хиляда
петстотин и шестдесет лева/, представляваща платено адвокатско
възнаграждение за виззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8