Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 21.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на деветнадесети
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 14351 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството по делото е образувано
по предявени отА.А.М., ЕГН ********** и Т.Т.М., ЕГН **********, чрез
пълномощника им адв.Р.И.против „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ********, гр. София искове с
правно основание чл. **, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 600
евро, представляваща получена от Банката без основание възнаградителна лихва по
Договор за банков кредит от 19.08.2008 г., за периода от 25.11.2011 г. до 25.10.2016 г. ведно със законна лихва върху нея от датата
на исковата молба - 18.11.2016 г. до окончателното й изплащане и разноските по
делото.
В исковата молба ищците твърдят,
че на 19.08.2008 г. са сключили с ответника Договор за банков кредит, по силата
на който „Р. (Б.) ” ЕАД им е предоставила кредит в размер на 63 973,24 евро за
срок от 22 години. В чл. 3.1 от договора било уговорено, че за ползвания кредит
кредитополучателят ще заплаща на Баката лихва в размер на 6.** % за целия срок
на кредита, както и че лихвата представлява СБР за евро (Стойността на банковия
ресурс, определен от банката), който към датата на сключването на договора е
бил 5,40 % и надбавка 1,25 %. Съгласно чл. 3.1 „Стойността на банковия ресурс е
определена като „Лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния
период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на
Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и Инвестиции “ при Банката. В
чл. 3.3 било предвидено, че „При промяна на пазарните условия, Банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в
сила от датата, посочена в уведомлението до Кредитополучателя “.
Излагат, че клаузите на чл. 3.1
и чл. 3.3 от договора са нищожни на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 147
ал. 1 ЗЗП, чл. 143 т. 3, т. 10, т. 12 от ЗЗП и чл.58 ал.1 т.2 ЗКИ, а също така и
поради противоречие с морала и добрите нрави и поради липса на предмет и липса
на съгласие. В тази връзка се сочи, че посочените разпоредби от Договора не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП, т.к същите са изготвени
предварително от банката и те не са имали възможност да влияят върху
съдържанието им. Наред с това не е посочен прозрачен механизъм за формиране на СБР,
а при формулирането на чл. 3.3 е използван неопределеният термин „пазарни
условия“. С оглед на изложеното считат, че липсата на определяемост на двата компонента
на СБР и на конкретна формула, по която се изчислява, каква е тежестта на всеки
компонент и съответно методологията за изчисляване доказват по несъмнен начин,
че клаузата на чл. 3.1 е в противоречие с чл. 147 ал. 1 ЗЗП и на това основание
е нищожна, а липсата на дефиниция и яснота на понятието „пазарни условия“
показва, че клаузата на чл. 3.3 също е в противоречие с чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и
на това основание е нищожна.
На следващо място сочат, че посочените
разпоредби се отнасят до формирането на ГЛП и предвид факта, че същите са нищожни
е невъзможно да се определи колко е ГЛП, поради което договорът не би могъл да
се приложи без тях и следователно е нищожен, а в случай, че съдът приеме, че не
е считат, че определеният от банката СБР, не обосновава ГЛП, който е заплащан
от тях и на това основание заплатените суми също са недължими.
В тази връзка твърдят, че през
периода от 25.11.2011г. до 25.10.2016 г. са заплатили възнаградителна лихва в
размер на 15 600 евро, която е изчислена на базата на нищожни клаузи и
следователно е получена без основание и следва да им бъде възстановена. В тази
връзка молят съда да уважи предявения иск и претендира разноски по делото.
Ответникът „Р. (Б.)“ ЕАД оспорва
предявените искове. На първо място се излага, че е неоснователно твърдението на
ищците, че посочените разпоредби от договора не са индивидуално уговорени по см.
на чл. 146 ЗЗП. В тази връзка излага, че уговореният лихвен процент и конкретно
непроменяемата в него част - надбавката са индивидуално договорени между двете
страни, а с така уговорената лихва е
пряко обвързана и уговорката за правото на банката да променя лихвата при
промяна на пазарните условия на компонента СБР.
На следващо място се сочи, че посочените
разпоредби от договора не са неравноправни клаузи по см. на чл. 143 ЗЗП поради
липса на предпоставките за това като се излагат подробни съображения в тази
насока. Ответникът излага, че дори и да се приеме от съда, че клаузите на чл.
3.1. и чл. 3.2. от договора са неравноправни и следователно нищожни, няма
основание да се приеме, че целият договор е нищожен, тъй като в този случай в
отношенията между страните ще следва да се прилага договореният процент в чл. 3.1.,
изр. 1 от Договора за кредит. В тази връзка може да се приеме, че няма никаква
пречка да се приложи чл. 26, ал. 4, пр. 2 ЗЗД, тъй като сделката би била
сключена и без недействителните й части. Във връзка с изложеното, моли съда да
отхвърли предявените искове и претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, че на 19.08.2008
г. между ищцитеА.А.М. и Т.Т.М. – като кредитополучател и съдлъжник и ответникът
„Р. (Б.)“ ЕАД е сключен Договор за банков кредит, по силата на който Банката им
е предоставила кредит в размер на 63 973,24 000 евро за финансиране
покупката на недвижим имот, с краен срок на погасяване до 25.08.2030 г.
В чл. 3.1. от договора било
предвидено, че „За ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годищна
лихва в размер на 6.65 % за целия срок на кредита. Лихвата представлява СБР за
евро (Стойността на банковия ресурс, определен от Банката*) + 1.25 % пункта
надбавка годишно. Стойност на банковия ресурс - „Лихвеният процент по
междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“
плюс законоустановените разходи на Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и
свързаните с Фонда за гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел
„Ликвидност и Инвестиции“ при Банката“.
Съгласно чл. 3.3. от договора
при промяна на пазарните условия, Банката може едностранно да променя лихвата в
частта СБР. Новият лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в
уведомлението до Кредитополучателя.
Представени са погасителен план
към договора за кредит от 19.08.2008 г. за сумата от 63 973,24 евро при годишен
лихвен процент 6.65 %, Справка № 1 за движението по договора за банков кредит
/л. 35-36/, както и извлечение от сметката на ищцата Т.Т.М..
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че кредитът е
следвало да се погасява първоначално с една първа изравнителна вноска в размер
на 438,26 евро, дължима на 25.09.2008г. и 263 равни вноски в размер на 461,90
евро, дължими на всяко 25-то число.
От експертизата се установява,
че съгласно предоставената от „Р. (Б.)“ ЕАД информация през периода 15.11.2011г.
до 25.10.2016 г. ищците са заплатили възнаградителни и просрочени лихви по
процесния договор в размер на 14 856,47 евро.
В заключението е посочено, че съгласно
чл. 3.2 от Договора - „лихвата се изчислява на база 360 дни, за реалния брой
дни на използване на всяка сума по Кредита, вкл. първия и без последния ден от
този период, а съгласно чл. 3.3 „при промяна на пазарните условия, Банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР като новият лихвен процент влиза в
сила от датата, посочена в уведомлението до Кредигополучателя. Експертът е
уточнил, че при направената справка в сайта на Банката е установил следните
пояснения:
По отношение на Лихвеният процент
по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка „предлага“:
Междубанковите депозити са
израз на междубанковото финансиране. При изчисление на разходите за
междубанкови депозити, основен референтен индекс е най-широко използваният
пазарен индекс за съответната валута - за евро. Това е 12-м. Euribor.
EURIBOR е средното лихвено
равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро.
Изчислява се от Европейската банкова федерация в Брюксел, Белгия и се обявява
ежедневно в 11.00 ч. централноевропейско време и показва базовата лихва на
междубанковия паричен пазар в Еврозоната за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12
месеца.
EURIBOR се използва като
референтен процент за високоликвидни банки, базирани в страни с малък риск от
неизпълнение, поради което банките в Б. при заемане на парични средства в евро
заплащат застраховка за кредитен риск (CDS) на Б.. Този показател се налага
като надбавка над Euribor, когато паричните средства се отпускат на банка,
базирана в Б., за да отрази повишения кредитен риск от оперирането на
институцията, породен от нейното местоположение.
Съгласно експертното заключение
това са основните елементи при формиране на стойността на банковия ресурс и
основни референти при изчисляването на разходите за междубанковите депозити в
евро.
Видно е от експертизата, че Относно
“съответния период”, указан в дефиницията на СБР - „Р. Б.“ ЕАД следва политика
на съотнасяне на срочността по активите и пасивите, като елемент от управлението
на ликвидния риск за Банката. Експертът е уточнил, че това е указано и в
договора на ищците, където се коментира съответствие между използвания пазарен
индекс и срочността на кредита.
Максималната срочност на
междубанковото финансиране, като част от пасива е 1 г., докато кредитният
портфейл на Банката, както и кредитът на ищците (със срок от 22 г.) е със
значително по-голяма срочност. Така, срочността на 12-м. Euribor в изчислението
на СБР е значително по-ниска от срочността на кредитите в РББГ. Хипотетично,
стойността на Euribor при срочност над 12 м. би била по-висока и би довела до
по-висок СБР, в случай че такава стойност на Euribor съществува. Това се дължи
на т.нар. премия за ликвиден и лихвен риск, която отразява по-големия риск,
който кредиторът носи с оглед разсрочването на вземането му в по-дългосрочен
план. Но тъй като срочност на Euribor за повече от 12-м. не съществува, Р.
използва максималната достьпна срочност на междубанковия пазар, а тя е 12
месеца. Така на практика може да се каже, че Банката се отказва от полагаемата
се ликвидна премия за риска, който поема при отпускането на дългосрочни
кредити, финансирани от краткосрочни задължения.
По отношение на Разходи за
Фонд за Гарантиране на Влоговете в Банките и Минимални Задължителни Резерви:
“Р. Б.” ЕАД заплаща разходи за
гарантиране на влоговете, а също държи на сметка в БНБ фиксиран процент от
привлечените средства, според изискванията на Наредба 21 на БНБ. Вноската за
Фонда за Гарантиране на Влоговете (ФГВ) се изчислява като 0.5% от привлечените
средства. Държаните в БНБ средства не се олихвяват и ефективно намаляват
разполагаемия ресурс и повишават разхода на Банката за лихва по разполагаемия
ресурс. Така изчисленият от Банката допълнителен разход за лихва, заради МЗР и
ФГВ, се прилага само към срочните депозити, поради което е претеглен с
отношението на депозитите в ресурсната база за евро на „Р. (Б.)“ ЕАД.
При изчисление на СБР за евро „Р.
(Б.)“ ЕАД използва средните месечни стойности на Euribor и CDS, извлечени
съответно от официалния сайт на Euribor (http://www.euribor-ebf.eu/) и от
платформата за инвестиционна и парична търговия Bloomberg.
Експертът сочи, че от това
следва, че СБР за евро е изчисляван като сбор от компонентите: Лихвеният
процент по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка
„предлага“ (12-м. Софибор + CDS 2Y) + разходи за МЗР + разходи за Фонда за
гарантиране на влоговете, който сбор представлява формулата, по която се
изчислява СБР.
Съгласно експертното заключение
посочената в договора дефиниция на СБР описва формулата за изчисление на СБР
като законоустановените разходи са изброени изрично в дефиницията на СБР в
договора за кредит и това са разходите за МЗР и ФГВ, като експертът посочва, че
други разходи не са включвани при определяне на СБР.
От експертизата се установява
също така, че към август 2008 г., когато е сключен Договора за кредит, Юрибор
12М е бил със средна месечна стойност - 5.32%; CDS 2Y - Б. е бил със средна
месечна стойност - 1.04%; Разход за МЗР - 0.87% Разход за ФГВ - 0.30%. Съгласно
заключението към датата на сключване на договора, сборът от компонентите,
формиращи СБР за евро е 7.54% и се формира от следната формула 5.32% /Юрибор
12м./ + 1.04% /CDS 2Y/ + 0.87 /МЗР/ + 0.30% /ФГВ.
Видно от експертизата усвоената
от ищците главница на 27.08.2008г. е в размер на 63 973,24 евро, а платената към
16.01.2017 г. е в размер на 14 990,72 евро. Неплатеният остатък от главницата
към 16.01.2017 г. е в размер на 48 982,52 евро. След 16.01.2017 г. ищците са
заплатили още 13 929,45 евро, с което общо платената сума по главницата е 28 920,17
евро, а неплатеният остатък към 18.01.2018 г. е 35 053,07 евро.
По делото е приета е повторна съдебно
– счетоводна експертиза, съгласно която посоченото в договора определение на
понятието СБР, както и от останалите определения не могат да се посочат
конкретни фактори. Видно от зъключението периодът на лихвените проценти може да
бъде дневен, седмичен, едномесечен, двумесечен, тримесечен, шестмесечен,
едногодишен, двугодишен, като стойностите на един и същ лихвен процент, но с
различен период са различни, още повече, че в договора не е посочено към коя
дата на месеца следва да се вземе предвид стойността, а всеки работен ден се
публикуват стойности на лихвения процент.
Съгласно експертното мнение
понятието „законоустановени разходи” не е изрично дефинирано в Договора, тъй
като в определението е посочено в това число, което според вещото лице означава,
че в законоустановените разходи не се включват само разходите за ЗМР и ФГВ, а разходите
се изчисляват от отдел „Ликвидност и Инвестиции” при банката, без да е посочено
точно кои фактори ще се използват, в какво съотношение и на какъв период ще се
изчисляват тези разходи. По отношение на формулировката, че „Лихвеният процент
по междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка
„предлага“ експертното мнение е, че не би могло еднозначно да се посочи кой е
лихвеният процент, с каква срочност, към коя дата на месеца се отчита неговата
стойност и от кой източник се вземат данните за него. В Договора липсва
информация кой точно пазарен индекс с каква срочност, към коя дата и от кой
източник следва да се отчита при определяне на СБР. Експертното заключение е,
че от анализът на Договора не се установява да има заложена формула, от която
да е видно как се изчисляват разходите за ЗМР и разходите, свързани с ФГВ, по
какъв начин се изчислява стойността на СБР, а също така не се установява да има
формула, въз основа на която да е определена СБР в размер на 5,40 %.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. **, ал. 1, пр.1 ЗЗД за връщане на платени без правно основание
възнаградителни лихви въз основа на нищожни клаузи от сключен между страните
договор за кредит.
Няма спор по делото, че на
19.08.2008 г. между ищцитеА.А.М. и Т.Т.М. и ответникът „Р. (Б.)“ ЕАД е сключен
Договор за банков кредит, по силата на който Банката им е предоставила кредит в
размер на 63 973,24 000 евро за финансиране покупката на недвижим
имот, който същите са се задължили да върнат чрез заплащане на месечни вноски с
краен срок на погасяване до 25.08.2030 г., включващи и дължимата лихва по чл. 3.1.
от договора.
В случая ищците, в качеството
си на физически лица, получили банков кредит имат качеството потребители по см.
на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, а сключеният договор за банков кредит е търговска
сделка от категорията на банковите сделки, имаща за предмет предоставяне на
финансова услуга свързана с дейността на кредитните институции по смисъла на
§13 т. 12 от ДР на ЗЗП. Претенциите попадат в приложното полена ЗЗП /ред. ДВ,
бр. 36/04.04.2008 г./ и съответно ищците, в качеството на потребители се ползват
от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, която в частта касаеща,
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. В
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В разпоредбата на
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП се съдържа легална дефиниция на понятието клаузи, които
не са уговорени индивидуално, а именно клаузи, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В разпоредбата
на чл. 144 от ЗЗП са предвидени изключения, при които определени хипотези,
регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители по чл. 143 от ЗЗП са
неприложими. Според чл. 144, ал. 3 от ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не
се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс
или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са
извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Предвид изложеното, за да е
неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен с
потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява някой от
фактическите състави на чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на
чл. 144 от ЗЗП.
Съдът намира, че процесните
договорни клаузи не са индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени
предварително от банката и ищците не са имали възможност да влияят върху
съдържанието им. Тежестта за установяване, че договорната клауза е индивидуално
уговорена, съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП е върху банката, която не е ангажирала
доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че същите не са
индивидуално уговорени.
Съгласно приетото в решение №
77 от 22.04.2015 г. по гр. д. 4452/201 г. на ВКС на РБ, ІІІ г.о. клаузите, които
дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без
потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора по принцип са неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП /в сила от 10.06.2006 г./. В разпоредбата на чл.
143, ал. 3, т. 1 ЗПП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило
за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера
на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. В този случай търговецът
/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля.
За да се прецени дали клаузите
отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147, ал. 1 ЗПП/. Потребителят
следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът
може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по
най-уместния начин. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока. При съмнение обаче съдът има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 2 от ЗПП/, във връзка с всички
останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата /чл.
145, ал. 1 ЗЗП/.
Съдът намира, че клаузата на
чл. 3.1. от процесния договор за кредит не е неравноправна, в частта за
определената годишна лихва по кредита в размер на общо 6.65 %, която се
основава на променливата съставка – СБР и непроменливата надбавка от 1.25 пункта
годишно. В посочената клауза се съдържа ясна воля на страните и конкретен
размер на ГПР. Ето защо основният предмет на договора не е засегнат, а още
по-малко договорът за кредит е станал безлихвен. Предвид изложеното
неоснователни са изложенитге доводи в обратен смисъл.
Съгласно чл. 3.3 от процесния
договор за банков кредит, при промяна на пазарните условия, банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР, като новият лихвен процент влиза в
сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя.
В случая доколкото процесният
договор за банков кредит е сделка, сключена с потребител, имаща за предмет
финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент
на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца, то тя попада в
приложното поле на изключението, визирано в нормата на на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В оспорените клаузи е предвидена възможност на
банката при промяна на пазарните условия едностранно да променя лихвата в
частта СБР, дефиниран в договора, като новият лихвен процент влиза в сила от
датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. За да се прецени
валидността на клаузата, съдържаща се в трите договора за банкови кредити,
следва същата да се тълкува съобразно установените в чл. 20 ЗЗД принципи, като
се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да
се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. С оглед на това промяната на пазарните условия, която влияе
върху посочения компонент от лихвата, следва да се преценява в контекста на
дефиницията, дадена от страните в договора относно стойността на банковия
ресурс - лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и
валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на банката, в
това число за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при банката.
Ето защо при наличие на промяна на някой от посочените фактори, за банката е
налице възможност да промени разглеждания компонент от уговорената лихва.
Следва да се отбележи също така, че тази възможност на банката не е ограничена
само до повишаване на лихвата посредством въвеждане на забрана за реципрочно
намаляване на лихвата при понижаване на горепосочените лихвени компоненти,
които влияят върху СБР.
В случая банката не е
предоставила на ищеца конкретна методика за изчисляване на изменението на лихвения
процент. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че такова задължение за
банката е въведено с чл. 33а ЗПК (ДВ бр. 58/2010 г., в сила от 31.08.2010 г.),
поради което не е съществувало към момента на възникване на процесните
правоотношения.
На следващо място, съгласно възприетото
становище в посоченото по-горе решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д.4452/2014
г. на ВКС на РБ, ІІІ ГО доколкото понятието „пазарни условия“ се съдържа в
клауза на договор за ипотечен банков кредит, същото следва да се тълкува
съобразно чл. 145, ал. 1 ЗПП във връзка с условията, при които търговските
банки отпускат такъв вид кредити. Пазарните условия, при които се извършва
кредитната дейност на търговските банки се регулират от Българската народна
банка /чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ/. Регулирането се извършва посредством Наредба, в
която се определят задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да
поддържат, методите на изчисляването им и условията на заплащане на лихви върху
тях, както и на наказателни лихви /чл. 41 ЗБНБ/. Съгласно чл. 35 от ЗБНБ,
Българската народна банка обявява основният лихвен процент и го обнародва в ДВ
като този лихвен процент отразява и размера на инфлацията.
Следователно следва да се
приеме, че в случая се касае за обективни и измерими факти на финансовия пазар,
довели до увеличаване на някои от компонентите, включени във формулата за
изчисляване на СБР за евро, съответно и до неговото увеличение в даден период.
А лихвата съгласно чл. 3.1 от договора представлява сбор от СБР и надбавка,
като в резултат на промяната на СБР е бил променян и лихвения процент по
кредита, което се дължи на промяна в пазарните условия. Както вече бе изложено компонентите
на СБР са посочени в самия договор – лихвеният процент по междубанкови депозити
за съответния период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановени
разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за
гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“
при Банката.
Във връзка с изложеното съдът намира,
че клаузата на чл. 3.3 от процесния договор за кредит съдържа достатъчно ясна и
разбираема информация за условията и начина на изменение на размера на лихвения
процент по договора за ипотечен кредит. Тези условия са външни и независещи от
търговската банка, а са предизвикани от въздействието на свободния пазар и
регулатора на банковата дейност. Ето защо спрямо клаузата на чл. 3.3 се прилага
изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП, поради което тази клауза не е
нищожна. Посочената клауза не попада и в хипотезата на чл. 143 т. 3 от ЗЗП,
който предвижда изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика да е в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.
Следва да се отбележи също
така, че в настоящия случай не се установи банката да е променяла лихвения
процент въз основа на прибавяне на допълнителни условия, които да не са
включени в договора. Нещо повече твърдението на ответната страна е, че след
сключване договора за кредит СБР е увеличаван само един път, след което поради
промяна на обективните факти, определящи размера на отделните компоненти на
СБР, лихвеният процент по кредита на ищците едностранно е намаляван от Банката,
поради което от месец септември 2012 г. и до настоящия момент е по-нисък от
лихвения процент при сключването на договора. Посоченото твърдение на ответника
не е оспорено от ищците по делото. Този факт се потвърждава и от представената по
делото справка № 1 за движението по кредита /л. 35-36/. Следва да се има също
така предвид и обстоятелството, че въз основа на една и съща договорна клауза,
лихвеният процент по кредита е бил както увеличаван, така също и намаляван, което
води до извод, че същата би могла да бъде в полза, както на банката, така и на
потребителя, в зависимост от състоянието на междубанковия финансов пазар.
Поради това съдът намира, че тази клауза не води до неравновесие между правата
и задълженията на страните по договора, а напротив - балансира интересите и на
двете страни.
С оглед изложеното следва да се
приеме, че ответната страна „Р. Б.“ АД е отразявала промените в пазарните
условия върху стойността на банковия ресурс като е следвала предписанията,
посочени в договора и в методологията за определяне на СБР на банката.
Прилаганият към кредита лихвен процент е проста сума от СБР и надбавка, а същата
е фиксирана за срока на договора и не е променяна. В тази връзка следва да се
приеме, че изчисленият СБР отговаря на дефиницията за СБР в договора за кредит,
както и че същият е коректно изчислен и приложен към кредита. Наред с това по
делото не се установи да са налице надплатени суми, като всички увеличения на
СБР за евро се базират на промени в компонентните на СБР, които не зависят от
волята на банката.
На основание изложените
съображения съдът намира, че клаузите на чл. 3.1. и чл. 3.3. от договора за
кредит не са нищожни на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД във вр. чл. чл. 143, т. 3, т.
10 и т. 12 ЗЗП, а така също и не са нищожни на останалите, посочени от ищците
основания – поради противоречие с морала и добрите нрави и поради липса на
предмет и липса на съгласие.
За да се уважи иск с правно
основание чл. **, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да са налице две кумулативни
предпоставки 1) получаване на нещо от обогатилото се лице - ответника, което му
се дава от обеднялото лице - ищеца и 2 ) липса на основание за получаването.
В настоящия случай, доколкото
не се установи ищците да са платили на ответника суми /възнаградителни лихви/
при липса на правно основание за това се явяват неоснователни предявените
искове с правно основание чл. **, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
15 600 евро и като такива същите следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК шщцшти следва да заплатят на ответника направените
по делото разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 113/ в размер на
сумата от 450 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените отА.А.М., ЕГН ********** и Т.Т.М., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв.Р.И., със съдебен адрес:*** против „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ********,
със съдъбен адрес: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № **, Експо 2000, Фаза – 3
искове с правно основание чл. **, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15
600 евро, представляваща получена от Банката без основание възнаградителна
лихва по Договор за банков кредит от 19.08.2008 г. за периода от 25.11.2011 г.
до 25.10.2016 г., ведно със законна лихва
върху тази сума от 18.11.2016 г. до окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДАА.А.М., ЕГН ********** и Т.Т.М.,
ЕГН ********** да заплатят на „Р. (Б.)“ ЕАД, ЕИК ******** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 450 лв. – радзноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: