Определение по дело №387/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Гражданско движение „БОЕЦ – България обединена с една цел“, гр.Видин против мълчалив отказ на „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София, представлявани от Председателя на Управителния съвет Д. Х. К., по заявление от 15.07.2024г., изпратено по електронна поща и подписано с електронен подпис. С него се иска информация относно : „1. Изискваме да ни предоставите информация /списък/ на всички фирми, с които консорциум „Аркад“ – избрани за изпълнител на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ са сключили подизпълнителски договори за изграждането на газопровода. ; 2. На какво основание според българското законодателство са сключени тези подизпълнителски договори за реализацията на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ ? ; 3. Договорът за изпълнение, сключен между „Булгартрансгаз“ ЕАД и консорциум „Аркад“ има ли клауза за наемане на подизпълнители? ; 4. Като възложител на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ , „Булгартрансгаз“ участвали ли са в договарянето и сключването на договорите с подизпълнителите на проекта? и 5. Ако наемането на подизпълнители за реализацията на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ е в нарушение на сключения договор за изпълнение на проекта и в нарушение на българското законодателство, какви санкции е наложил възложителя „Булгартрансгаз“ ЕАД на изпълнителя „Аркад“?“.

В хода на производството от страна на „Булгартрансгаз“ ЕАД е представено писмо с техен изх. № БТГ 24 – 00 – 1648 / 07.08.2024г., в което се съдържат отговори на поставените в заявлението въпроси. Тъй като от писмото не става ясно дали то е било получено от жалбоподателите или не, с разпореждане от закрито с.з. от 11.09.2024г. съдът е изпратил същото на жалбоподателите.

Със становище от 13.09.2024г. от страна на Председателя на УС на ГД “Боец“ е посочено, че поддържат изцяло жалбата си срещу мълчаливия отказ на „Булгартрансгаз“ ЕАД по заявление от 15.07.2024г. В становището се посочва, че в рамките на законовия срок не са получили отговор, като полученото впоследствие писмо извън срока не променя факта, че в законовия 14 – дневен срок не са получили такъв. Считат, че това писмо няма качеството на официално решение за отговор по ЗДОИ. Според тях е налице нарушение на чл.28,ал.1 и ал.2 от ЗДОИ, тъй като писмото е получено след изтичането на 14 – дневния срок и е подписано от лице – изпълнителния директор на дружеството, което лице според ответната страна, не попада в кръга на задължените субекти по ЗДОИ. Поради това, че са нарушени императивни норми на ЗДОИ, реално и фактически ГД „БОЕЦ“ считат, че не са получили Решение, отговарящо на законовите изисквания по ЗДОИ на подаденото от тях заявление за достъп до информация, поради което и считат, че е налице мълчалив отказ.

В жалбата се развиват съображения, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен. В с.з. становището за незаконосъобразност се поддържа.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваният мълчалив отказ и се задължи ответната страна да предостави поисканата информация. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната по жалбата страна – „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, чрез Председателя на Управителния съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като твърди, че е недопустима.

Навеждат се доводи за прекратяване на производството по делото. Поискано е съдът да задължи жалбоподателя Сдружение ГД „Боец – България обединена с една цел“ гр.Видин, изрично да конкретизира от кое лице иска описаната информация в заявлението си от 15.07.2024г., както актовете и действията на кое конкретно лице се оспорват в производството. Считат, че исканата информация не е такава, от която заявителя да може да си изгради мнение за дейността на Председателя на УС, поставените въпроси не са от неговата компетентност и сферата на дейност, поради което моли да бъде прекратено настоящото производство. Мотивите им са, че Председателят на Управителния съвет на „Булгартрансгаз“, не е административен орган и не е издал административния акт, същият и не представлява дружеството. Твърди се, че действията на Председателя на УС на дружеството не подлежат на обжалване по реда на АПК, поради което счита, че настоящото дело трябва да бъде прекратено, поради липса на акт за обжалване или действия на административен орган.

На следващо място се претендира прекратяване на производството и поради това, че е налице отговор на подаденото от жалбоподателя искане. Отговорът е подписан от Изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София и от него е видно, че е даден отговор на поставените въпроси. Предвид на това счита, че изобщо не е налице мълчалив отказ, а за жалбоподателя липсва правен интерес в настоящото производство, поради което на самостоятелно основание, то подлежи на прекратяване, тъй като обществената информация, която е поискана е предоставена на жалбоподателя.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Със заявление от 15.07.2024г., подадено от Председателя на УС на ГД БОЕЦ до „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, гр.София, представлявани от Председателя на Управителния съвет - Д. Х. К., на основание Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ е поискано предоставянето на информация, относно следното: „1. Изискваме да ни предоставите информация /списък/ на всички фирми, с които консорциум „Аркад“ – избрани за изпълнител на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ са сключили подизпълнителски договори за изграждането на газопровода. ; 2. На какво основание според българското законодателство са сключени тези подизпълнителски договори за реализацията на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ ? ; 3. Договорът за изпълнение, сключен между „Булгартрансгаз“ ЕАД и консорциум „Аркад“ има ли клауза за наемане на подизпълнители? ; 4. Като възложител на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ , „Булгартрансгаз“ участвали ли са в договарянето и сключването на договорите с подизпълнителите на проекта? и 5. Ако наемането на подизпълнители за реализацията на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ е в нарушение на сключения договор за изпълнение на проекта и в нарушение на българското законодателство, какви санкции е наложил възложителя „Булгартрансгаз“ ЕАД на изпълнителя „Аркад“?“.

С подаденото заявление е поискано информацията да бъде предоставена в писмена форма, в електронен вид на посочен електронен адрес.

Съгласно чл.2,ал.1 от ЗДОИ, обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. В случая заявителят е поискал предоставянето по реда на ЗДОИ на информация, така както е описана и по – горе, най – общо казано свързана с проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ , избрания изпълнител на проекта „Аркад“ и сключеният с тях договор, както и договорите с подизпълнителите.

Съгласно чл.164 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ газоснабдяването е съвкупност от дейностите по пренос, съхранение, разпределение, търговия и доставка на природен газ за осигуряване на нуждите на клиентите, а според чл.165 от същия закон обектите и съоръженията за извършване на дейностите по пренос, съхранение и разпределение на природен газ на територията на страната, които са свързани помежду си, функционират в единна газотранспортна система с общ режим на работа.

С разпоредбите на чл.166 и сл. от ЗЕ са уредени преносът на природен газ и експлоатацията на газопреносна мрежа, съхранението на природен газ и експлоатацията на съоръженията за съхранение на природен газ и/или за втечнен природен газ, както и разпределението на природен газ и експлоатацията на газоразпределителните мрежи.

„Булгартрансгаз“ ЕАД е вписано в търговския регистър, като според него предметът на дейност на дружеството е съхранение и пренос на природен газ; поддържане, експлоатация, управление и развитие на газопреносни мрежи; поддържане, експлоатация, управление и развитие на подземни газови хранилища; разработване на програми и дейности за съответствие на дейностите по пренос и съхранение на природен газ с изискванията на европейското енергийно законодателство; разработване на ценова политика за достъп до и пренос по газопреносни мрежи, съхранение на природен газ и присъединяване към газопреносни мрежи; администриране на сделките с природен газ и организиране балансирането на пазара на природен газ в съответствие с изискванията на действащото законодателство; инженерингова, инвестиционна, производствена и сервизна дейност; внос на стоки, машини и съоръжения, свързани с дейността на дружеството; централизирано оперативно управление, координиране и контрол върху режима на работата на газопреносните мрежи.

Общодостъпна на интернет страницата на „Булгартрансгаз“ ЕАД е информацията, че дружеството е носител на лицензии за пренос на природен газ - Лицензии № Л-214-06 и № Л-214-09 от 29.11.2006 г. и за съхранение на природен газ - Лицензия № Л-214-10 от 29.11.2006 г., издадени от регулаторния орган - КЕВР.

Съгласно чл.3,ал.1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъпа до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Според ал.2 този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации и 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Съгласно чл.3,ал.3 от ЗДОИ, организациите от обществения сектор са длъжни да предоставят информация от обществения сектор за повторно използване, с изключение на предвидените в този закон случаи, а според ал. 4 организации от обществения сектор са субектите по ал. 1 и ал. 2, т. 1.

„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ не попада сред задължените субекти по чл.3,ал.1 от ЗДОИ. Видно от извлечението от Търговския регистър и Устава на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ дружеството е юридическо лице със статут на самостоятелен правен субект, отделно от своите акционери, а едноличен собственик на капитала е Български енергиен холдинг.

Видно от вписаните обстоятелства в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ е Български енергиен холдинг, чийто собственик от своя страна е българската държава. Дружеството представлява публичноправна организация по смисъла на §2,т.43 от ДР на Закона за обществените поръчки (ЗОП): а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл.5,ал.2,т.1 - 14. Следователно неговият представляващ е възложител на обществени поръчки по чл.5,ал.2,т.14 от ЗОП и в този смисъл БУЛГАРТРАНСГАЗ се явява публичноправна организация. Такава според § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ е юридическо лице, за което е изпълнено условието по б. „б“ - повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14 ЗОП. Изпълнено е и условието по б. „в“ от посочената разпоредба – когато юридическото лице е обект на управленски контрол от страна на възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14 ЗОП; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.

В тази връзка и дружеството „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София е задължен субект по чл.3,ал.2,т.1 от ЗДОИ. Съответно, изпратеното от изпълнителния директор писмо изх. № 24 – 00 – 1648 / 07.08.2024г. до жалбоподателите във връзка с тяхното заявление от 15.07.2024г. представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл.40,ал.2 от ЗДОИ.

Предвид описаното по – горе според настоящия съд неоснователно се явява твърдението на ответната по касация страна, че дружеството не попада сред задължените субекти по ЗДОИ, както и че Председателя на Управителния съвет, до когото е адресирано процесното заявление, поради това, че не е административен орган, не издава административни актове и не представлява дружеството, не попада в кръга лица, чиито действия могат да бъдат обжалвани по реда на АПК.

Съдът констатира също така, че заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до : „Булгартрансгаз“ ЕАД – Д. Х. К. – Председател на Управителния съвет“, а жалбата, с която е сезиран Административен съд Видин е срещу мълчалив отказ на „Булгартрансгаз“ ЕАД, както и цялата кореспонденция по делото е водена с „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София, представлявани от Председател на Управителния съвет - Д. Х. К.. Поради това и съдът намира, че посоченото в Разпореждане № 1202/17.09.2024г. „Председател на Управителния съвет на „Булгартрансгаз“ ЕАД“, следва да се приема като представител на дружеството „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София. Т.е. следва да се приеме, че жалбата е насочена срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София, представлявано от Председателя на Управителния съвет, тъй като цялата кореспонденция със заявителя е била адресирана до дружеството, представлявано от Председателя на Управителния съвет.

От представения по делото Устав на Еднолично акционерно дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД се установява, че съгласно чл.28,ал.1 Управителния съвет избира измежду членовете си Председател, както и един или двама изпълнителни членове. Според ал.2 Председателят на Управителния съвет ръководи и организира работата на Управителния съвет. При невъзможност Председателят да изпълнява задълженията си и при липса на упълномощаване от него, те се поемат от Изпълнителния член на Управителния съвет. В чл.27 от същия устав са уредени въпросите, които са от компетентността на Управителния съвет. От цялостния преглед на текстовете е видно, че те обхващат вземането на решения от цялата сфера на дейност на дружеството, а Председателят на УС ръководи и организира работата на съвета. В този смисъл няма пречка достъпът до обществена информация да бъде поискана и от Председателя на УС, ако разбира се той разполага с такава. При положение, че друг орган от същото дружество разполага с исканата информация, то първоначално сезираният орган, препраща заявлението на другия такъв, в съответствие с разпоредбата на чл.32,ал.1 от ЗДОИ.

Видно от представеното по делото извлечение от търговския регистър представител на дружеството е именно изпълнителния директор.

В този смисъл макар и заявлението да е адресирано до „Булгартрансгаз“ ЕАД, и като негов представител от заявителя да е вписан Председателят на УС на дружеството, при положение, че последния е преценил, че не разполага с исканата информация, в съответствие с разпоредбата на чл.32,ал.1 от ЗДОИ е препратил заявлението на изпълнителния директор, който е отговорил на всички поставени въпроси, така както са вписани в заявлението и е изпратил, впоследствие писмото от 07.08.2024г., което се съдържа по делото. По посочените съображения именно като представител на дружеството изпълнителния директор е подписал писмото, с което е предоставена информацията. Според съда няма пречка друг орган, различен от посочения от заявителя, на същото дружество, за което се иска достъп до обществена информация, да отговори, като предостави достъп до такава, тъй като въпросната информация се отнася за самото дружество и неговата дейност и това кой е органът, който следва да я предостави е въпрос на организация в самото дружество – от една страна, а от друга - не променя факта, че тя вече е предоставена.

Подаденото заявление е надлежно регистрирано и входено в „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София като такова за достъп до обществена информация, видно от приложените по делото доказателства на 15.07.2024г.

До 02.08.2024г. не е имало произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация, като нито е предоставен, нито е отказан такъв.

Срещу така описания „мълчалив отказ“ е подадена жалба, във връзка с която е образувано и делото.

На 07.08.2024г. до ГД „БОЕЦ“ е изпратено писмо с изх. № БТГ - 24 – 00 – 1648 от Изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София, с което по същество е предоставена на обществената информация, която е поискана с регистрираното заявление.

Безспорно е по делото, че от страна на изпълнителния директор на дружеството е изготвено писмо с изх. № БТГ - 24 – 00 – 1648 / 07.08.2024г., от съдържанието на което се установява, че на жалбоподателите е предоставен достъп до обществена информация по всички точки от подаденото заявление - от т.1 до т.5, включително. В писмото освен отговор са посочени и адресите, на които може да бъде получена подробна информация по зададените въпроси, като е цитирано и писмо във връзка с други зададени въпроси отново от ГД „Боец“, но от 2023г. Копие от писмото от 13.10.2023г., което е било изпратено на жалбоподателите, е приложено и по настоящото дело.

Макар и да не е наименувано решение, описаното писмо по съществото си представлява решение на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, с което той в срока по чл.28,ал.1 от ЗДОИ се е произнесъл по реда на ал.2 и е предоставил достъп до исканата от жалбоподателя обществена информация и то изцяло.

Съдът приема, че информацията е предоставена в срока по чл.28,ал.1 от ЗДОИ, тъй като по делото няма данни кога е препратено заявлението от Председателя на УС на дружеството до изпълнителния директор, респ. от кой момент за него тече законовият срок за произнасяне. Поради това и следва да се приеме, че обществената информация е предоставена в законовия срок.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна се налага извод за недопустимост на производството по следните съображения:

Жалбата, така поддържана по отношение на мълчалив отказ във връзка с подаденото заявление, е недопустима.

Достъпът до обществена информация е субективно право, предоставено на физическите и юридическите лица от Конституцията - чл. 41, ал.1 и 2 от КРБ, във вр. с чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ. Конституционният законодател е този, който с оглед на значението на правото на достъп до информация за съществуването на конституционно установения ред, е формулирал същото като право на всеки. За да гарантира това основно конституционно право на всеки, конституционният законодател изрично е въвел - чл.41,ал.2 от Конституцията, задължението на държавните органи да предоставят исканата информация.

Заявителят безспорно е лице, което има право на достъп до обществена информация.

„БУЛТГАТРАНСГАЗ“ ЕАД, чрез представляващото го лице, е адресат на заявлението. Същото е задължен субект от категорията на визираните в разпоредбата на чл.3,ал.2,т.1 от ЗДОИ.

Разпоредбата на чл.9 от ЗДОИ гласи, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, се дели на официална и служебна, като чл.11 от ЗДОИ определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Следователно, налице е надлежно сезиране на органа по чл.3,ал.2 ,т.1от ЗДОИ, който следва да се произнесе в срока по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ. От друга страна, разпоредбата на чл.34,ал.3 от ЗДОИ гласи, че решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка, или се изпраща по електронен път, когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща. Видно от делото е , че писмото, съдържащо отговорите на въпросите по заявлението е изпратено на жалбоподателите по електронен път на посочения от тях електронен адрес на 07.08.2024г.

Тъй като по делото не е било ясно дали и кога е получено въпросното писмо от жалбоподателите, със свое разпореждане от 11.09.2024г. съдът също е изпратил на жалбоподателите копие от писмото. Обстоятелствата във връзка с получаване на писмото от страна на жалбоподателите не се оспорват по делото.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че заявителите ГД“БОЕЦ“ са получили достъп до исканата информация по заявление за достъп до обществена информация от изпълнителния директор на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД. Информацията е била изпратена по електронна поща на адреса на сдружението, така както е било поискано и в самото заявление.

Представеното в хода на настоящото производство писмо, подписано от изпълнителния директор на дружеството с отговори на всички въпроси, така както са зададени в заявлението, е факт който, преценен в аспекта на допустимостта на жалбата води до извода за липсата на положителна процесуална предпоставка поради отпадане на правния интерес на жалбоподателите, тъй като вече им е предоставена исканата информация.

Макар горецитираното писмо да не съдържа реквизитите по чл.34,ал.1 от ЗДОИ на решението за предоставяне на достъп до информация, съдът намира, че в случая не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като с реалното предоставяне на информацията, задълженият субект е извършил това, за което е сезиран и е изпратил исканата информация на заявителя, на посочения от него електронен адрес.

С издаването на акта, с който исканата информация е предоставена, законният интерес на заявителя е удовлетворен. Той няма нарушено или застрашено право или интерес, които да бъдат защитени по съдебен ред. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, за която съдът следи служебно, а липсата й прави съдебното производство недопустимо. Желаният от оспорващия положителен ефект е постигнат. Липсата на положителната процесуална предпоставка - правен интерес за оспорване, има за последица прекратяване на производството. Случаят се обхваща от хипотезата на чл.159,т.4 от АПК. В тази връзка и според съда по отношение на така подаденото заявление, достъп е предоставен, поради което и жалбата против мълчалив отказ на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, да предоставят достъп до обществена информация, е недопустима.

С оглед на гореизложеното, съдът намира производството за недопустимо поради липса на правен интерес - основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото, съгласно чл.159, т.4 от АПК.

С оглед изложеното, съдът следва да отмени протоколно определение от с.з. на 22.10.2024г., с което делото е насрочено за разглеждане за открито с.з. на 19.11.2024г., тъй като подадената жалба е изцяло процесуално недопустима поради липса на правен интерес и на основание чл.159,т.4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

Водим от горното, Административният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от с.з. от 22.10.2024, с което делото е отложено и насрочено за с.з. на 19.11.2024г. от 14,00 ч.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Гражданско движение „БОЕЦ – България обединена с една цел“, гр.Видин против мълчалив отказ на „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр.София, представлявани от Председателя на Управителния съвет Д. Х. К., по заявление от 15.07.2024г. , изпратено по електронна поща и подписано с електронен подпис, с което се иска информация относно : „1. Изискваме да ни предоставите информация /списък/ на всички фирми, с които консорциум „Аркад“ – избрани за изпълнител на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ са сключили подизпълнителски договори за изграждането на газопровода. ; 2. На какво основание според българското законодателство са сключени тези подизпълнителски договори за реализацията на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ ? ; 3. Договорът за изпълнение, сключен между Булгартрансгаз ЕАД и консорциум „Аркад“ има ли клауза за наемане на подизпълнители? ; 4. Като възложител на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ , „Булгартрансгаз“ участвали ли са в договарянето и сключването на договорите с подизпълнителите на проекта? и 5. Ако наемането на подизпълнители за реализацията на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния / магистрален / газопровод до българо – сръбската граница“ е в нарушение на сключения договор за изпълнение на проекта и в нарушение на българското законодателство, какви санкции е наложил възложителя „Булгартрансгаз“ ЕАД на изпълнителя „Аркад“?“, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 387/2024г. по описа на Административен съд Видин.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщението до страните.