№ 1168
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Сл.а
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501144 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Х. К., гражданин на Република Турция
срещу Решение № 66 от 26.03.2023г. по гр.д. № 100/2022г. по описа на ПРС, V-ти състав, с
коeто на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Ю.
Х. Н. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
13750 лева, дължима на основание сключен между страните неформален договор за заем от
07.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата
молба в съда – 02.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и
необоснованост на обжалваното решение. Изложени са съображения за грешна правна
квалификация на предявения иск от съда, несъобразена с фактическите твърдения и
петитума на исковата молба. Предявеният иск в случая е основан на твърдения за
неоснователно обогатяване, като в първото съдебно заседание е направено уточнение и
пояснения от ищеца, че твърдението е за даване на исковата сума при начална липса на
основание. Изявлението, че сумата е дадена в заем, не може да промени
материалноправното основание за възникване на спорното правоотношение. Произнасяйки
се по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Изложените твърдения в случая са били, че страните са били в преддоговорни отношения –
1
възнамерявали да включат писмен възмезден договор за заем, но въпреки изричните
уверения на ответницата и въпреки отправени покани, тя отказала да подпише обещания
договор. При така изложените твърдения правната квалификация на предявения иск е по чл.
55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД или по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ето защо съдебното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Ето защо е отправено
искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск да се уважи.
В отговор на жалбата, Ю. Х. Н. оспорва доводите по жалбата. Поддържа, че
решението на ВРС е правилно и не страда от заявените пороци. Правилно съдът е
квалифицирал предявения иск въз основа на твърденията в исковата молба, а даване на
исковата сума извън основанието „заем“ в исковата молба не е било заявено. По делото не е
доказано въззивникът да е предал и въззиваемата да е получила исковата сума на
неосъществено основание, без основание, на основание неформален договор за заем или на
друго основание, поради което отправила искане обжалваното решение да се потвърди с
извод за правилност.
С Определение от 11.07.2023г., съдебният състав на ВОС е обявил на страните, че
съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения и уточнението направено в
първо съдебно заседание, както и пред настоящата инстанция, правната квалификация на
предявения иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
сумата от 13 750 лева, като дадена в брой при начална липса на основание на 07.06.2019г.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ПРС е образувано по повод предявен от Х. К., гражданин на
Република Турция срещу Ю. Х. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 13 750 лева, като получена при
начална липса на правно основание – предадена в брой на ответницата на 07.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда – 02.02.2022г. до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: страните
били в приятелски отношения, като от 10 години ищецът работил в Германия, имал добри
доходи и винаги се отзовавал, когато ответницата или нейни близки имали нужда от помощ.
Ответницата го убедила, че може да закупят заедно недвижим имот в България с цел
инвестиция. Като чужд гражданин ищецът не е имал право да придобие земя, поради което
се уговорили да купят къща с дворно място заедно, като мястото документално се оформи на
името на ответницата. Последната обаче не разполагала със средства, ищецът изтеглил
кредит в размер на 20 000 евро, уговорили продажна цена в размер на 27 500 лв. за имотите,
2
която ищецът предал на ответницата, за да заплати на продавачите в цялост. Доколкото
уговорката била за общо придобиване, ответницата е получила половината от общата
платена със средства на ищеца цена без основание и следва да я върне. Въпреки обещанието,
че ще върне сумата от 13 750 лв. на ищеца в рамките на една година, същата не е върната и
към настоящия момент. Като продажна цена в НА № 72/2019г. и НА № 71/2019г. била
записана много по-ниска цена, близка до техните данъчни оценки. Ето защо получената от
ответницата ½ от общата придобивна цена на имотите се явява получена от нея без
основание, поради което отправил искане за осъждането й да върне исковата сума.
Отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 131 от ГПК не е депозиран от
ответницата.
В съдебно заседание чрез процесуален представител Ю. Н. оспорила предявения иск
по основание и по размер, в т.ч. и получаването на исковата сума от ищеца в посочения
момент и размер.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С два договора за покупко продажба от 07.06.2019г., оформени съответни с НА №
71/2019г. и НА № 72/2019г. на Нотариус И.К., рег. № 225, Ю. Х. Н. придобила от
продавачите Р. Р., С. Сл. и М. Н. недвижим имот в гр. Дългопол, на ул. „Георги Бенковски“
№ 7, представляващ дворно място с площ от 334 кв.м., съставляващо ПИ с ид. 24565.502.858
при описани граници за сумата от 1800 лева, която продавачите получили в брой, а при
равни квоти страните по делото придобили от същите продавачи недвижим имот в гр.
Дългопол, представляващ жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж, със ЗП от 58 кв.м.,
с ид. 24565.502.858.1 за сумата от 2600 лева, платена в брой от купувачите на продавачите.
Пред ПРС са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
Джейлян Сали /присъствала при нотариалното изповядване на сделките като преводач на
ищеца/. В показанията си свидетелката установява, че в деня на сделката ищецът предал
продажната цена по сделките в брой на продавачите.
Свидетелят Анг.Андр. /племенник на ответницата/ установява в показанията си, че
страните по делото са били във фактическо съпружеско съжителство, но от около година
вече не живеят заедно. Присъствал е на самата сделка, видял, че продажната цена била
платена от ищеца в брой на продавачите пред нотариуса.
Пред настоящата инстанция също са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелката М. Н. /една от продавачите по придобивната за страните сделка
от 2019г./. В показанията си свидетелката посочва, че продали имота в гр. Дългопол за
сумата от 27 500 лв., която сума била платена в брой. Парите били оставени на масата пред
нотариуса и не си спомня точно кой е поставил парите там, преброили ги и ги прибрали.
Разпитана е и свидетелката Ст.Ас. /леля на въззиваемата/, която в показанията си
сочи, че Ю. имала спестявания, с които заплатила продажната цена на къщата в гр.
3
Дългопол.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, подлежи на връщане
полученото при начална липса на основание.
При този предмет на делото, в тежест на ищеца е да докаже, че е предал на
ответницата, която е получила исковата сума от ищеца. Други обстоятелства по иска с
правно основание чл. 55, пр. 1 от ЗЗД той не е длъжен да доказва. В тежест на ответника е
да докаже основанието, на което е получил плащането, както и че това основание се е
осъществило.
Спорен в отношенията между страните е именно релевантният факт на предаване и
получаване на исковата сума. От събраните по делото доказателства в съвкупност не се
установява предаването на исковата сума от 13 750 лв. в брой на 07.06.2019г. от ищеца на
ответницата. Установено е от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че на
този ден страните по делото са били страни /купувачи/ по договори за покупко продажба по
НА № 71 и № 72, като с първия Ю. Н. закупила дворно място в гр. Дългопол за сумата от
1800 лв., а с втория заедно с ищеца и при равни квоти закупили еднофамилна жилищна
сграда в същото населено място за сумата от 2600 лв. По делото няма доказателства така
сключените договори да имат връзка с предаването и получаването на пари между страните,
съответно и събраните пред двете инстанции гласни доказателства чрез показанията на
четирима свидетели не установяват спорните факти на предаване от ищеца и получаване от
ответницата на исковата сума от 13 750 лева в брой. Ето защо предявеният на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД иск се явява недоказан по основание, поради което следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед различната правна квалификация на предявения иск, дадена от въззивната
инстанция, следва да се отчете, че когато първоинстанционният съд е разгледал наведените
от ищеца като основание на иска факти, но е определил погрешно правната квалификация
на иска, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо, а е допуснал
нарушение на материалния закон, което поначало обуславя неправилност на решението му.
Въззивният съд в рамките на правомощията си като съд по същество на спора, когато
установи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон като е
квалифицирал погрешно иска, следва да разреши материалноправния спор по същество,
като определи правилната квалификация на предявения иск и се произнесе по
основателността му. В тази връзка, независимо от определената от ПРС грешна
квалификация на иска, първоинстанционното решение е постановено в обхвата на търсената
от ищеца защита. По тези съображения обжалваният съдебен акт е допустим, а доколкото
постановеният правен резултат е идентичен с този, до който достигна ВОС, то в конкретния
случай не е налице основание по чл. 270, ал. 3, пр. III от ГПК и решението следва да се
потвърди.
4
В заключение предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, а решението
на ПРС следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено
възнаграждение на адвокат в размер на 1500 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззивника. Релевираното от процесуалния представител на последния
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение е неоснователно,
доколкото с оглед интереса е под нормативно закрепения минимален размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66 от 26.03.2023г. по гр.д. № 100/2022г. по описа на
ПРС, V-ти състав, като отхвърля на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД предявеният от Х.
К., роден на 06.07.1962г. в гр. Аргуван, гражданин на Република Турция срещу Ю. Х. Н. с
ЕГН ********** иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 13 750 лева, като
получена при начална липса на правно основание – предадена в брой на ответницата на
07.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 02.02.2022г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х. К., гражданин на Република Турция
ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Х. Н. с ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща
реализирани съдебни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5