№ 148
гр. Дряново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20214220100365 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът ***, гр. *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че на
01.11.2019г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между “Изи Асет
Мениджмънт” АД и ***, по силата на което вземането на “Изи Асет Мениджмънт” АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 3498102/ 09.04.2019г. било прехвърлено в
собственост на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежност, включително всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземанието си в полза на трети лица.
„Изи Асет Мениджмънт" АД упълномощило *** (понастоящем ***) в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Р. П. Д. било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез *** уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3498102 от
05.11.2019 г. за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на
адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се върнало в цялост
като неполучено.
Посочват че на 09.04.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД (заемодател) и
Р. П. Д. (заемател) бил сключен Договор за паричен заем № 3498102, в съответствие с
1
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора
заемодателят се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 2000
лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали от договора.
Съгласно клаузите на договора страните постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка, видно от което заемната сума по договора била предоставена от
заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на
заемната сума било на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя, съставлявало
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало
задължение на заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по
размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да
изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2294,60 лв. Така
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 294,60 лв.
Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 14.01.2020 г. на 20 равни двуседмични погасителни вноски в размер
на 114,73 лева всяка. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 14.01.2020 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На основание Закона за потребителския кредит на длъжника била начислена
лихва за забава върху неплатената главница в размер на действащата законна лихва за
периода от 24.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ
размер на 277,14 лева. Длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен
заем към дружеството. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч. гр. дело №
20214220100284 по описа на Районен съд – Дряново била издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадения съдебен акт, което от своя страна
обуславяло правния интерес от подаването на искова молба. Молят съда да постанови
съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че ответникът Р. П. Д. дължи
на ***, следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на
парично задължение, а именно : 2000,00 лв. – главница, 294,60 лв. - договорна лихва за
периода от 23.04.2019 г. до 14.01.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска).,
законна лихва от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане
на задължението., 277,14 лв. – лихва за забава за периода от 24.04.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК молят да им бъдат
присъдени направените в хода на заповедното производство разноски. Молят да им
бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото производство.
2
В дадения от съда срок не е депозиран отговор от ответницата Р. П. Д..
В молба, депозирана преди съдебно заседание на 22.11.2021г. ищецът е направил
искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Предявените искове са процесуално допустими. Ответницата не е представила в
срок отговор на исковата молба и редовно призована, не се явява в първото заседание
по делото. Не е направено искане производството да се разгледа в нейно отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност със съобщение, връчено на
23.09.2021г. лично на ответницата, са указани последиците от неподаване на отговор
на исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно
основателни, тъй като са подкрепени с писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал.2 от ГПК решението не
се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество
направените разноски в размер на 101,43 лв. в хода на заповедното производство и в
размер на 151,44 лв. в хода на исковото производство. Юрисконсултското
възнаграждение за исковото производство е определено от съда в размер на 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. П. Д., ЕГН **********, от гр. *** ДЪЛЖИ на
***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, ***, тел.
02/4080100, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., с пълномощник
юрисконсулт И.Н., със съдебен адрес гр. ***, бул. ***, *** СУМАТА 2000 лв. (две
хиляди лева) – главница по договор за паричен заем № 3498102, сключен на 09.04.2019
г., между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Р. П. Д., като с цесия от 01.11.2019 г.
вземането е прехвърлено на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.04.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до изплащане на вземането, СУМАТА 294,60 лв. (двеста деветдесет и
четири лева и шестдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
23.04.2019 г. до 14.01.2020 г. и СУМАТА 277,14 лв. (двеста седемдесет и седем лева и
3
четиринадесет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 24.04.2019 г.
до 29.04.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 284/ 2021г. по описа на Районен съд Дряново.
ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН **********, от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. ***, бул. ***, ***, тел. 02/4080100,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., с пълномощник юрисконсулт И.Н.,
със съдебен адрес гр. ***, бул. ***, *** СУМАТА 101,43 лв. (сто и един лв. и
четиридесет и три ст.) лв. – разноски за заповедното производство, както и СУМАТА
151,43 лв. (сто петдесет и един лв. и четиридесет и три ст.) – разноски за заповедното
производство.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4