№ 109
гр. Свищов, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20224150100143 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г. КР. ИВ., чрез пълномощника адв. М.М. твърди, че е страна по договор за
потребителски кредит от 06.04.2021г. подписан с ответното дружество „С.К.К.Г.“АД.
Заявява, че съгласно договора, трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1236,72
лева, при сума за получаване в размер на 1000 лева, при ГПР 49,89 %, годишен лихвен
процент 41,16 %, при срок на кредита от 12 погасителни вноски. Посочва, че съгласно § 6 от
Договора за потребителски кредит от 06.04.2021г. в случай, че кредитополучателя в срок от
три дни от подписване на договора не предостави едно от изброените обезпечения в § 4 от
същия договор, дължи неустойка в размер на 700,56 лева, разсрочена на 12 месечни вноски,
всяка в размер на 58,38 лева. Счита, че клаузата на § 6 от Договор за потребителски кредит
от 06.04.2021г. , предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 700,56 лева е нищожна
на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противорещача на добрите нрави , сключена при
неспазване нормите на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, както и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП вр. чл.
24 от ЗПК. Посочва, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3-
то от ЗЗД било налице когато се нарушавало правен принцип, какъвто е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения. Сочи, че поради накърняване принципа на
добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне
на интересите на кредитополучателя и извличане собствена изгода на кредитора. Заявява, че
клаузата за неустойка, предвидена в § 6 от от Договор за потребителски кредит от
06.04.2021г. била нищожна като противоречаща на добрите нрави и наревноправна по
смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се петендирала чрез нея била в
1
размер на 700,56 лева – 2/3 от размера на отпуснатия кредит, с което се нарушавала
принципа на добросъвестност и справедливост. Предведената клауза била и неравноправна
по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка,
която била необосновано висока. Позовава се, че неустойката излизала извън присъщите й
цели и целяла единствено постигане на неоснователно обогатяване, заобикалаля се
разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза на § 6 от Договора за
потребителски кредит от 06.04.2021г. в полза на кредитора било уговорено още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Счита, че
неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността
на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на
подлежщата на връщане сума допълнително с още процент от предоставената главница. В
условията на евентуалност твърди, че клаузата за неустойка била нищожна и на основание
чл. 146 ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК, тъй като същата била част от едни стандартни и
бланкетни, предварително изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявена за нищожна клаузата на § 6 от
Договор за потребителски кредит от 06.04.2021г. , предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 700,56 лева, на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 от
ЗЗП, както и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК. Претендира разноски. В
писмено становище моли иска да бъде уважен, като се постанови неприсъствено решение и
се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът „С.К.К.Г.“АД гр. София не е представил в едномесечен срок
отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител
адв. М. в писмена молба по делото преди съдебно заседание на 20.06.2022г. е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение
за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение , връчено на 06.04.2022г. и
призовка/ на ответника са указани последиците от неподаването на писмен отговор в
едномесечния срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без
да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това,
редовно призован не се явява в съдебното заседание по делото.
От представения по делото договор за потребителски кредит от
06.04.2021г.. се установява, че на 06.04.2021г. между „С.К.К.Г.“АД гр. София и Г. КР. ИВ.,
е сключен договор за потребителски кредит, по силата на „С.К.К.Г.“АД се задължил да
предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 1000 лв. и при условия посочени в
договора – за срок от 12 месеца, при обща сума за погасяване 1236,72 лева, на дванадесет
погасителни вноски, платими на 6-то число, при ГПР 49,89%, фиксиран лихвен процент –
2
41,16 %. Съгласно § 6 от договора за потребителски кредит, в случай, че независимо от
изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на
обезпечение, потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по § 4 от договора, и
не упражни правото си на отказ от договора, страните приемат, че за кредитора настъпват
вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от
кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните се
съгласили, че потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка /такса/ в размер
на 700,56 лева, платима на 12 равни части в размер на 58,38 лева, на падежите по § 3 от
договора, заедно със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните
плащания на всеки съответен падеж по договора е в размер на 161,44 лева, платими на
посочените в договора падеж, последната падежна вноска – 06.04.2022г.. В § 4 от договора,
страните постигнали съгласие с оглед на изразено от потребителя преди отпускане на
кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, че потребителят се задължава в
тридневен срок от подписване на договора да осигури предоставяне на кредитора на едно от
следните обезпечения по договора : поръчителство на едно физическо лице с трудово
възнаграждение над 1800 лева, поръчителство на две физически лица с трудово
възнаграждение над 950 лева всяко. Описано е, че поръчителите трябвало да отговарят на
критериите – да работят по безсрочен трудов договор, да не са кредитополучатели по друг
договор за паричен заем с кредитора, да нямат неплатени осигуровки за последните две
години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции, като подписват
поръчителите договори за поръчителство с кредитора.
С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраното по
делото писмено доказателство – Договор за потребителски кредит от 06.04.2021г.., което
писмено доказателство не е оспорено от ответника, съдът счита, че иска по чл. 26 от ЗЗД е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съобразявайки, че уговорената неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, размера й, надвишаващ
половината от размера на отпуснатия кредит, увеличаване на подлежащата на връщане сума
допълнително с процент от предоставената главница, тоест налице са предпоставките съдът
да се произнесе с неприсъствено решение.
С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение
по предявения от ищеца иск чл. 26 ал. 1 от ЗЗД , който следва да се уважи изцяло и следва
да бъде прогласена за нищожна клаузата на § 6 от Договор за потребителски кредит от
06.04.2021г.. сключен между С.К.К.Г. АД и ищеца на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
разноски за процесуално представителство, както следва: ответникът дължи съгласно чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно цената на предявения и уважен иск за прогласяване нищожност
на клауза от договор за потребителски кредит от 06.04.2021г. възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 300,00 лева. Размерът на така определеното от
съда възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, с вида на
3
извършените процесуални действия и с броя на съдебните заседания, отчитайки, че не се е
явявал в съдебно заседание процесуален представител на ищеца, като не се оспорва по
делото основанието по чл. 38 ал. 1 т. 1-3 от ЗА за безплатна правна помощ.
По делото е договорено процесуални представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в полза на адв. М.М. – АК
Пловдив.
При този изход на делото ответникът „С.К.К.Г.“АД следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 50,00 лева - ДТ.
Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на § 6 от Договор
за потребителски кредит от 06.04.2021г. , сключен между Г. КР. ИВ. с ЕГН ********** от
гр. Свищов, *********** и „С.К.К.Г. „АД, ЕИК ******* , седалище и адрес на управление
гр. София, ул. ********, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 700,56 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.К.К.Г. „АД, ЕИК ******* , седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ********, представляван от АДР. Д. СТ. да заплати на Г.
КР. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Свищов, *********** направените по делото разноски в
размер на 50,00 лева - ДТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „С.К.К.Г. „АД,
ЕИК ******* , седалище и адрес на управление гр. София, ул. ********, представляван от
АДР. Д. СТ. да заплати на адв. М.М. от АК Пловдив сумата 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д. 143/2022г. по описа
на Районен съд Свищов.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже,
че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4